Соня Йончева – примата в дънки
Тя е вълнуваща жена, която не слиза от международните медии. Соня Йончева – примата в дънки. Жената, която покори международните медии, до момента в който се грижи за невръстния си наследник. Соня Йончева обира овациите в „ Метрополитън”, „ Ковънт Гардън”, „ Щатс Опера”, Парижката опера, Театро Милан и испанската „ Ла Скала”. Неин наставник и правилен другар е Пласидо Доминго. Участието на Йончева в „ Травиата” на сцената „ Метрополитън” провокира същински възторг и сложи връх по гледаемост, а сопраното ни бе избрана като най-хубавата Виолета за всички времена. Рекламно лице на една от най-известните марки часовници в света. Фенка на „ Пинк Флойд” и „ Куин”.
– Много ми е прелестно, че се срещаме. Истина ли е, че от време на време излизаш боса на сцената, в случай че не са ти комфортни обувките?
– Да, истина е. И освен на сцена – когато бях по-млада по време на прослушвания също. Спомням си на едно от тях – желаех да бъда красива с дълги крайници. Затова си бях поставила едни обувки, с които беше доста мъчно да се пее. Не бях го решила заради моята почтена, нежна младост. Чудех се по какъв начин да се отърва от обувките, откакто арията към този момент беше почнала. Но тъй като играех в ролята на флиртаджийка, взех решение, че мога по средата на представлението да събуя тези обувки и да ги запратя към журито. Така и стана. А ролята ми беше дадена незабавно.
– Може би тайната е в по-дълга рокля, като не можеш да ги хвърлиш?
– На концерти постоянно би трябвало да си с по-дълга рокля, да. От друга страна, аз обичам да чувствам земята, вибрациите на пода, по който вървиш, метода, по който балансираме натурално, без никакви аксесоари.
– Как е дребният Матео, към този момент съвсем на три? Предполагам, пътува с вас по света?
– Да, Матео пътува на всички места с нас. Още е дребен, няма учебно заведение, не е влезнал в света на огромните. Страхотно дете е, наподобява на нас двамата по равно. Обича да спи доста като мен, обаче когато се разсъни, е безспорна хала като татко си. Понякога спим двамата до 11-12 часа и всички детегледачки са от два часа пред входа и чакат.
– Ти си доста щастлива майка в това отношение?
– Да, в действителност. Синът ми е подарък от бога.
– Изявяваш се на най-големите подиуми по света и в това време се грижиш за един съвсем тригодишен престъпник, който сигурно си желае своето.
– Много е придирчив, желае доста внимание, да научи доста неща. Чувствам се съзнателна, тъй като от време на време не си виждам детето и по три дни. Постоянно имам да изучавам нещо или съм на сцената, или с вас, публицистите. Понякога имам скрупули на съвестта като майка. Но пък в нашата специалност имаме по два или три дни отмора сред спектаклите. Тогава съм с него нонстоп.
– Мъжът ти е диригент със своя лична кариера. Той също пътува доста по света, от време на време не се виждате със седмици. Твоята майка ти оказва помощ в развъждането на твоя наследник. Разкажи ми за нея – за Теменуга.
– Майка ми е една лъвица, тигрица... Тя пътува с мен. Една жена, безусловно заредена с позитивен заряд. Много рядко има моменти на меланхолия – постоянно намира нещо позитивно. За мен тя е Буда. Всички черпим доста сила от нея. Но всички знаем, че планетите с подобен голям заряд са и малко натоварващи от време на време. Затова от време на време й споделям: „ Мамо, довиждане. Тръгвам!” И си отиваме в стаите.
– Колко мощна беше връзката с родителите ти? Какви мемоари идват от детството ти?
Връзката ми с тях бе необикновено мощна. Смятам, че всички деца, които са имали щастието да живеят и с двамата си родители по едно и също време, са по този начин. Моите родители живееха в сложни условия, само че ние като деца не го чувствахме. Те съумяха да запазят една фамилна, чисто българска връзка сред тях. Имаше един несравним дух в нашето семейство. Всички бяхме доста разнообразни като характери и всеки дърпаше към неговата си планета. В тези разлики намирахме една общественост. За мен фамилията в действителност беше свято. Когато си потеглих от България на 19 години, беше необикновен потрес.
– Как се усещаше? Уплашена ли беше?
– Често бях напускала България за месец или 15 дни, тъй като пеех в хор. Но знаех, че ще се върна. Знаех, че ще си продължа живота. На мен България доста ми харесваше за живеене. Бях си намерила моите другари, моята среда – музиканти, актьори. В Пловдив всичко е доста по-малко, един доста артистичен и топъл град. Тръгването към другите светове беше наложително. Чувствах, че имам нещо в себе си, което желая да обработя, да извадя от мен. Знаех, че нуждая се от непозната интервенция.
– Иначе би било чисто разхищаване на гений?
– Да, само че и е значимо да трупаш опит. Винаги по този начин споделяме: „ Иди, виж по какъв начин е и се върни”.
– Много четох за теб. Защо си се уплашила от първия си урох по пиано?
– Всъщност беше прослушване. Уплаших се, тъй като съм доста свенлив човек. Бях! Вече няма по какъв начин, излезеш ли на сцената. И въпреки всичко резервирах едно такова положение – херметически затворено отвред. Обичам да се затварям в себе си, в къщата си, да не позволявам никого. Свят, в който се усещам аз самата, в който съм в положение на безспорна фамилиарност, без външни намеси. Това е моментът, в който се зареждам духовно, като медитация. Обичам положението на отдалеченост с целия свят.
– Има ли интервали, в които мълчиш?
– Не. Няма по какъв начин да стане, с изключение на откакто имам Матео. С него е кряскане, танцуване, пеене по през целия ден.
– Откъде черпиш храброст след всички тези години, след този скок, който правиш, излизайки от България? Какво ти дава храброст?
– Може би фактът, че съм българка. Виждам доста българи, които са отишли да живеят в чужбина. Има една част от тях, която в никакъв случай не се трансформира. Това е тази смелост, непреклонност, едно “Тръгвай, хвърляй се, да не ти пука – да става каквото ще”. Това възприятие дължа на България. Смятам, че българският народ е зареден с кураж и хъс постоянно да излиза от всевъзможни обстановки.
– Като тийнеджър майка ти те е изпратила на кастинг за модели. Какво се случи там?
Спомням си доста добре, тъй като аз нямах никакъв гений да бъда модел, нито тялото. Има си условия за хубост и стандарти. Един човек на кастинга ми сподели, че имам хубаво лице и не спирам да приказвам. Каза ми: „ Мисля, че ще е добре за теб да работиш в някоя телевизия. Аз имам една, която преди малко купих. Искам да работиш в нея”. Това беше една частна телевизия в Пловдив, в която имаха потребност от подобен образец като мен. За мен беше доста мъчно, тъй като мислех, че в никакъв случай няма да мога да се изправя пред камера, да приказвам, без да спра. Майка ми доста ме тренираше, всеки ден ме надъхваше с думите „ Отивай, това е доста положително за теб, един ден ще си благодарна”. И в действителност беше по този начин. Днес това доста ми оказва помощ – освен при изявленията, нас непрекъснато ни снимат.
– Но това възприятие идва от вътрешната страна?
– Да, към този момент обработено, идва от вътрешната страна.
– Имаш доста мощно лъчение. Това се усеща, без значение дали си на екрана, на сцената. Хората усещат това лъчение, изключително когато то е комбинирано с твоя гений.
– Аз обичам да съм доста откровена, нямам нищо да укривам. Ако тръгнем по-философски да разсъждаваме, хората сме едни и същи в първичното си положение. След това се научаваме да бъдем експерти, или да станем други, или пък да имаме избрана просвета, да сме на някакво място в обществото. В основата сме си едни и същи. Обичам да употребявам този език.
– Ти до кой облик се доближаваш – примата в дънки, малко по-секси, по-достъпна?
– Поради същата причина. Дълго време операта бе считана за изкуство, което е доста дистанцирано от всички. Ако не си облечен от горе до долу в черно, перли и дантели, нямаш право да стъпиш в един спектакъл. Разбира се, че и през днешния ден може да го направиш. Но с цел да привлечеш младежите – освен да дойдат, а и да се върнат втори и трети път, би трябвало да им покажеш, че е доста човешко изкуство. Че е даже леко обвързвано със спорта изкуство – ние всички сме спортисти. Използваме с огромна мощ и невероятна активност мускулите, които са в зоната на нашето тяло (около гласните струни, дробовете). Затова артистите си почиват един-два дни преди концерт. За да може да е в цялостна форма, би трябвало да си и прави разтривки, да се грижи за себе си и тялото си, тъкмо като тенисистите.
– Има ли другарство във вашия свят – свят на конкуренция, светлини, непрекъсната конкуренция?
– Има, само че аз нямам доверие в него. Имам доста другари сътрудници, само че знам, че няма по какъв начин да бъдем същински другари. Като излезем на сцената, автоматизирано ставаме противници в един миг.
– Пласидо Доминго е един от най-близките ти хора. Много са те питали за него, доста си говорила за него. В едно дълго изявление с него той ми описа по какъв начин брачната половинка му е изоставила кариерата си преди толкоз доста години, с цел да може да се концентрира и тя върху неговата кариера. И двамата с твоя брачен партньор сте актьори. Имало ли е такава алтернатива сред вас – единият или другият?
– Ние избрахме по-трудния път. Никога не съм била лакомец, с цел да кажа на мъжа си да зареже всичко и да тръгне с мен. Той е същото животно като мен! Би ме хванало гняв, тъй като той има толкоз гений като актьор, толкоз доста да даде. Бих имала скрупули цялостен живот, в случай че му кажа да спре с музиката и да тръгне с мен, тъй като по този начин би било по-лесно. По този, по-трудния път, се усещам като Мадам Бътърфлай, която чака нейния моряк да се върне всеки месец.
– А дали всяка жена не обича да чака своя обичан да се върне?
– Майка ми по този начин споделя: „ Мами, по този начин е по-добре, по този начин ще поддържате пристрастеността сред вас”. Вярно е, че и двамата сме доста мощни като характери. Като останем две или три седмици дружно, започваме да усещаме малко напрежение. Тогава и двамата си споделяме: „ Хайде, довиждане, ще се забележим на премиерата”.
– Ти имаш близки връзки с кралски семейства, на гребена на вълната си. Всеки желае да се допре до теб. Как оставаш просто Соня?
– Именно поради своя вътрешен свят. А и тъй като доста добре разбирам разликата сред това коя съм аз отвън рамките на дома си и фамилията си и тази, която съм у дома. Вярвам доста в полезностите на семейството, в сплотеността на едно семейство, в това по какъв начин да се захраниш с дребните неща, да бъдеш в един дребен затворен и предпазен кръг. Това ме избавя, това ме кара да бъда себе си.
– Каква музика слушаш?
– „ Пинк Флойд”, „ Куин”, „ Дрийм тиътър”, които са прогресивна рок група – наследниците на „ Пинк Флойд”. Слушам италианска музика – Лучо Дала поради неговите страхотни текстове. В последно време започнах да чувам малко „ Болерос” от Латинска Америка заради обстоятелството, че съм с един техен латинец. Преоткривам светове. Харесва ми да чувам всичко, само че ненавиждам музиката да е просто декор у дома.
– Или я слушаш, или не.
– Да, дори мъжът ми ми споделя: „ Малко е мъчно да ти я пусна тази симфония, тъй като 45 минути няма да мръднем оттук”.
– Какво е за теб България?
– Вкъщи, харесва ми. Парфюмът на България е част от мен, нямам потребност да приказвам на други езици. България е моят дом!
– Много ми е прелестно, че се срещаме. Истина ли е, че от време на време излизаш боса на сцената, в случай че не са ти комфортни обувките?
– Да, истина е. И освен на сцена – когато бях по-млада по време на прослушвания също. Спомням си на едно от тях – желаех да бъда красива с дълги крайници. Затова си бях поставила едни обувки, с които беше доста мъчно да се пее. Не бях го решила заради моята почтена, нежна младост. Чудех се по какъв начин да се отърва от обувките, откакто арията към този момент беше почнала. Но тъй като играех в ролята на флиртаджийка, взех решение, че мога по средата на представлението да събуя тези обувки и да ги запратя към журито. Така и стана. А ролята ми беше дадена незабавно.
– Може би тайната е в по-дълга рокля, като не можеш да ги хвърлиш?
– На концерти постоянно би трябвало да си с по-дълга рокля, да. От друга страна, аз обичам да чувствам земята, вибрациите на пода, по който вървиш, метода, по който балансираме натурално, без никакви аксесоари.
– Как е дребният Матео, към този момент съвсем на три? Предполагам, пътува с вас по света?
– Да, Матео пътува на всички места с нас. Още е дребен, няма учебно заведение, не е влезнал в света на огромните. Страхотно дете е, наподобява на нас двамата по равно. Обича да спи доста като мен, обаче когато се разсъни, е безспорна хала като татко си. Понякога спим двамата до 11-12 часа и всички детегледачки са от два часа пред входа и чакат.
– Ти си доста щастлива майка в това отношение?
– Да, в действителност. Синът ми е подарък от бога.
– Изявяваш се на най-големите подиуми по света и в това време се грижиш за един съвсем тригодишен престъпник, който сигурно си желае своето.
– Много е придирчив, желае доста внимание, да научи доста неща. Чувствам се съзнателна, тъй като от време на време не си виждам детето и по три дни. Постоянно имам да изучавам нещо или съм на сцената, или с вас, публицистите. Понякога имам скрупули на съвестта като майка. Но пък в нашата специалност имаме по два или три дни отмора сред спектаклите. Тогава съм с него нонстоп.
– Мъжът ти е диригент със своя лична кариера. Той също пътува доста по света, от време на време не се виждате със седмици. Твоята майка ти оказва помощ в развъждането на твоя наследник. Разкажи ми за нея – за Теменуга.
– Майка ми е една лъвица, тигрица... Тя пътува с мен. Една жена, безусловно заредена с позитивен заряд. Много рядко има моменти на меланхолия – постоянно намира нещо позитивно. За мен тя е Буда. Всички черпим доста сила от нея. Но всички знаем, че планетите с подобен голям заряд са и малко натоварващи от време на време. Затова от време на време й споделям: „ Мамо, довиждане. Тръгвам!” И си отиваме в стаите.
– Колко мощна беше връзката с родителите ти? Какви мемоари идват от детството ти?
Връзката ми с тях бе необикновено мощна. Смятам, че всички деца, които са имали щастието да живеят и с двамата си родители по едно и също време, са по този начин. Моите родители живееха в сложни условия, само че ние като деца не го чувствахме. Те съумяха да запазят една фамилна, чисто българска връзка сред тях. Имаше един несравним дух в нашето семейство. Всички бяхме доста разнообразни като характери и всеки дърпаше към неговата си планета. В тези разлики намирахме една общественост. За мен фамилията в действителност беше свято. Когато си потеглих от България на 19 години, беше необикновен потрес.
– Как се усещаше? Уплашена ли беше?
– Често бях напускала България за месец или 15 дни, тъй като пеех в хор. Но знаех, че ще се върна. Знаех, че ще си продължа живота. На мен България доста ми харесваше за живеене. Бях си намерила моите другари, моята среда – музиканти, актьори. В Пловдив всичко е доста по-малко, един доста артистичен и топъл град. Тръгването към другите светове беше наложително. Чувствах, че имам нещо в себе си, което желая да обработя, да извадя от мен. Знаех, че нуждая се от непозната интервенция.
– Иначе би било чисто разхищаване на гений?
– Да, само че и е значимо да трупаш опит. Винаги по този начин споделяме: „ Иди, виж по какъв начин е и се върни”.
– Много четох за теб. Защо си се уплашила от първия си урох по пиано?
– Всъщност беше прослушване. Уплаших се, тъй като съм доста свенлив човек. Бях! Вече няма по какъв начин, излезеш ли на сцената. И въпреки всичко резервирах едно такова положение – херметически затворено отвред. Обичам да се затварям в себе си, в къщата си, да не позволявам никого. Свят, в който се усещам аз самата, в който съм в положение на безспорна фамилиарност, без външни намеси. Това е моментът, в който се зареждам духовно, като медитация. Обичам положението на отдалеченост с целия свят.
– Има ли интервали, в които мълчиш?
– Не. Няма по какъв начин да стане, с изключение на откакто имам Матео. С него е кряскане, танцуване, пеене по през целия ден.
– Откъде черпиш храброст след всички тези години, след този скок, който правиш, излизайки от България? Какво ти дава храброст?
– Може би фактът, че съм българка. Виждам доста българи, които са отишли да живеят в чужбина. Има една част от тях, която в никакъв случай не се трансформира. Това е тази смелост, непреклонност, едно “Тръгвай, хвърляй се, да не ти пука – да става каквото ще”. Това възприятие дължа на България. Смятам, че българският народ е зареден с кураж и хъс постоянно да излиза от всевъзможни обстановки.
– Като тийнеджър майка ти те е изпратила на кастинг за модели. Какво се случи там?
Спомням си доста добре, тъй като аз нямах никакъв гений да бъда модел, нито тялото. Има си условия за хубост и стандарти. Един човек на кастинга ми сподели, че имам хубаво лице и не спирам да приказвам. Каза ми: „ Мисля, че ще е добре за теб да работиш в някоя телевизия. Аз имам една, която преди малко купих. Искам да работиш в нея”. Това беше една частна телевизия в Пловдив, в която имаха потребност от подобен образец като мен. За мен беше доста мъчно, тъй като мислех, че в никакъв случай няма да мога да се изправя пред камера, да приказвам, без да спра. Майка ми доста ме тренираше, всеки ден ме надъхваше с думите „ Отивай, това е доста положително за теб, един ден ще си благодарна”. И в действителност беше по този начин. Днес това доста ми оказва помощ – освен при изявленията, нас непрекъснато ни снимат.
– Но това възприятие идва от вътрешната страна?
– Да, към този момент обработено, идва от вътрешната страна.
– Имаш доста мощно лъчение. Това се усеща, без значение дали си на екрана, на сцената. Хората усещат това лъчение, изключително когато то е комбинирано с твоя гений.
– Аз обичам да съм доста откровена, нямам нищо да укривам. Ако тръгнем по-философски да разсъждаваме, хората сме едни и същи в първичното си положение. След това се научаваме да бъдем експерти, или да станем други, или пък да имаме избрана просвета, да сме на някакво място в обществото. В основата сме си едни и същи. Обичам да употребявам този език.
– Ти до кой облик се доближаваш – примата в дънки, малко по-секси, по-достъпна?
– Поради същата причина. Дълго време операта бе считана за изкуство, което е доста дистанцирано от всички. Ако не си облечен от горе до долу в черно, перли и дантели, нямаш право да стъпиш в един спектакъл. Разбира се, че и през днешния ден може да го направиш. Но с цел да привлечеш младежите – освен да дойдат, а и да се върнат втори и трети път, би трябвало да им покажеш, че е доста човешко изкуство. Че е даже леко обвързвано със спорта изкуство – ние всички сме спортисти. Използваме с огромна мощ и невероятна активност мускулите, които са в зоната на нашето тяло (около гласните струни, дробовете). Затова артистите си почиват един-два дни преди концерт. За да може да е в цялостна форма, би трябвало да си и прави разтривки, да се грижи за себе си и тялото си, тъкмо като тенисистите.
– Има ли другарство във вашия свят – свят на конкуренция, светлини, непрекъсната конкуренция?
– Има, само че аз нямам доверие в него. Имам доста другари сътрудници, само че знам, че няма по какъв начин да бъдем същински другари. Като излезем на сцената, автоматизирано ставаме противници в един миг.
– Пласидо Доминго е един от най-близките ти хора. Много са те питали за него, доста си говорила за него. В едно дълго изявление с него той ми описа по какъв начин брачната половинка му е изоставила кариерата си преди толкоз доста години, с цел да може да се концентрира и тя върху неговата кариера. И двамата с твоя брачен партньор сте актьори. Имало ли е такава алтернатива сред вас – единият или другият?
– Ние избрахме по-трудния път. Никога не съм била лакомец, с цел да кажа на мъжа си да зареже всичко и да тръгне с мен. Той е същото животно като мен! Би ме хванало гняв, тъй като той има толкоз гений като актьор, толкоз доста да даде. Бих имала скрупули цялостен живот, в случай че му кажа да спре с музиката и да тръгне с мен, тъй като по този начин би било по-лесно. По този, по-трудния път, се усещам като Мадам Бътърфлай, която чака нейния моряк да се върне всеки месец.
– А дали всяка жена не обича да чака своя обичан да се върне?
– Майка ми по този начин споделя: „ Мами, по този начин е по-добре, по този начин ще поддържате пристрастеността сред вас”. Вярно е, че и двамата сме доста мощни като характери. Като останем две или три седмици дружно, започваме да усещаме малко напрежение. Тогава и двамата си споделяме: „ Хайде, довиждане, ще се забележим на премиерата”.
– Ти имаш близки връзки с кралски семейства, на гребена на вълната си. Всеки желае да се допре до теб. Как оставаш просто Соня?
– Именно поради своя вътрешен свят. А и тъй като доста добре разбирам разликата сред това коя съм аз отвън рамките на дома си и фамилията си и тази, която съм у дома. Вярвам доста в полезностите на семейството, в сплотеността на едно семейство, в това по какъв начин да се захраниш с дребните неща, да бъдеш в един дребен затворен и предпазен кръг. Това ме избавя, това ме кара да бъда себе си.
– Каква музика слушаш?
– „ Пинк Флойд”, „ Куин”, „ Дрийм тиътър”, които са прогресивна рок група – наследниците на „ Пинк Флойд”. Слушам италианска музика – Лучо Дала поради неговите страхотни текстове. В последно време започнах да чувам малко „ Болерос” от Латинска Америка заради обстоятелството, че съм с един техен латинец. Преоткривам светове. Харесва ми да чувам всичко, само че ненавиждам музиката да е просто декор у дома.
– Или я слушаш, или не.
– Да, дори мъжът ми ми споделя: „ Малко е мъчно да ти я пусна тази симфония, тъй като 45 минути няма да мръднем оттук”.
– Какво е за теб България?
– Вкъщи, харесва ми. Парфюмът на България е част от мен, нямам потребност да приказвам на други езици. България е моят дом!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ