Актриса от Народния театър разкрива неподозиран талант
Тя е измежду актрисите, които можеш да различиш на сцената. И по собствен си метод съумява да бъде постоянно забавна. Катя в „ Жана “, Франческа в „ Дон Жуан “, Изи в „ Заешка дупка “, Олга в „ Танцът Делхи “, Елена в „ Каръци “ са единствено част от облиците, на които Елена Телбис е дала част от себе си и от гения си, който, става известно, не е единствено актьорски.
Добри хора, Народен спектакъл
Новината идва от Театър „ 199 “: „ Боклук “ от Елена Телбис печели анонимния конкурс на името на огромната българска актриса Славка Славова (1924-2002) за написване на камерна пиеса на модерна тема. „ Изненадата беше извънредно приятна, тъй като никой не предполагаше, че Елена има такова занимание “, разяснява Анна Монова, шеф на Театър „ 199 “. По думите й отличеният текст е настоящ, добър, човешки, интелигентно написан и с доста добра драматургична конструкция.
„ Боклук “ е за срещата на три сестри с 10 години разлика между тях, най-малката е на 30, а най-голямата – на 50. Те се виждат извънредно рядко, на специфичен мотив ги събира дружно и предизвика у тях прям диалог за живота и връзките посред им. Идеята е премиерата на представлението да съвпадне с 55-годишнината на театъра – 12 юни 2020 година, изясни Анна Монова. Екипът на спектакъла е в развой на договаряне, несъмнено е обаче, че авторката няма да взе участие като артист.
Танцът Делхи, Народен спектакъл Снимка: Народен спектакъл Иван Вазов
Елена Телбис – за писането и пиесите, за забравата и за кумирите, за функциите, музиката и посланията на „ Боклук “.
– Какво бихте споделила на всички, за които появяването Ви като създател е изненада?
– Благодаря на всички, които се зарадваха дружно с мен и ме поздравиха за пиесата. Няколко пъти чух „ Ама, ти от кой момент пишеш, аз не знаех “, на което бързах да отговоря „ За мен е не по-малка изненада “. Но изненадването и вълнението бързо отминават, тъй като занапред има да се прави доста работа – по текста и бъдещото зрелище.
– Откога пишете? Какви тематики Ви вълнуват и какви жанрове?
– В съпоставяне с хората, които професионално се занимават с писане, моето бих нарекла „ понаписване на това-онова “. Понякога просто сядам и си протоколирам всякакви неща, които съм си измислила денем. Разтоварва ме. Не ги демонстрирам, не ги чета, дори постоянно ги търкам. За първи път обаче изпитах нужда да напиша нещо по-голямо, че и даже да го изпратя на конкурс. Приех цялото упражнение извънредно съществено. Радвам се, че комисията е харесала текста ми и че той ще бъде подложен на сцената на Театър „ 199 “. Относно тематиките и жанровете, ще Ви отговоря като четец, защото не се смятам за създател – всичко ми е забавно, от биографични романи до фантастика.
– Бихте ли играла в личната си пиеса?
– В тази тъкмо – не, тъй като е писана за избрани хора. Но, в случай че някой различен път напиша история и изпитам потребността да изиграя някоя от функциите в нея, за какво не.
– Писала сте за съответни артисти?
– Да. От самото начало си представях актьорите и съм щастлива, че харесаха пиесата. Освен, че са жестоки експерти, са ми и едни от най-близките хора, и от самото начало писах особено за тях.
– Бихте ли режисирала сама личната си пиеса?
– Със сигурност ще вземам участие в процеса и ще се старая да бъда потребна.
Сарабанда, Театър 199
– Защо „ Боклук “? Не е ли прекомерно използвана тази дума?
– За момента не желая да издавам наличието, само че заглавието си пристигна напълно естествено. Затова и не съм се съобразявала с това дали е доста или малко употребена дума.
– Какво е посланието на „ Боклук “?
– Струва ми се, че трупаме доста неща в себе си. Недоизказани мисли, непоказани усеща, неосъществени фантазии. Това, несъмнено, е обикновено. Но от време на време такива натрупвания са способни да смажат човек. Да го изморят, да го обезверят, да го разболеят. Често мъчно си даваме сметка за това. Може би е добре да разчистваме понякога тези натрупвания, с цел да се почувстваме смислени и свободни.
– Конкурсът в Театър „ 199 “ е на името на Славка Славова? С какво свързвате това име?
– Знам, че е било извънредно наслаждение да гледаш зрелище с нейно присъединяване. Аз не съм имала тази чест.
Заешка дупка, Театър 199
Детски игри по старобългарски (СНИМКИ+ВИДЕО) 12-годишно хлапе споделя на остарял български език истории от живота на Иван Рилски, на сцената на Народния спектакъл
– Не е ли тъжно, че доста от феновете в театралните зали не знаят коя е Славка Славова?
– Тъжно е.
– Защо днешните актьори всеобщо се срамят да признаят кои са техните кумири? Най-често споделят, че нямат кумири? И не е ли това някакъв тип протест против историята и против към този момент поставеното начало?
– Нямам такива наблюдения. Или най-малко хората, с които поддържам връзка, не са такива. Предполагам, че това, за което говорите, е обвързвано със самочувствие от вида „ С мен стартира и свършва всичко! “, което също е тъжно.
– Кои са Вашите кумири в театъра и киното?
– Веднага мога да загатна едно име – Ивайло Христов. Проф. Христов беше мой живописен началник в НАТФИЗ. Освен с актьорския и педагогическия си гений, той ме респектира и с отношението си към света и индивида изобщо. Изключително вдъхновяваща персона.
Жана, Народен спектакъл
Иван Бърнев за дивата патица и омагьосания кръг от сцената, който пренасяме и в живота (СНИМКИ+ВИДЕО) Популярният артист играе основна роля в пиеса от Хенрик Ибсен на сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов "
– Това, че имате отношение към писането, прави ли Ви по-критична като актриса към текстовете, които Ви се оферират?
– Винаги съм била сериозна към текстовете, които ми се оферират, само че не знам доколко това е обвързано с моето персонално предпочитание да пиша от време на време.
– Какво музика (изпълнител, род, композитор) може постоянно да оправи настроението Ви?
– Напоследък чувам музика от филми. Ходя си по улицата и си напомням всякакви подиуми, прелестно е. Харесвам и български реализатори и групи – Jeremy?, Dead Man’s Hat, Ива Янкулова.
– С кое парче бихте поздравила феновете, които Ви гледат в театъра...
– Не мога да се сетя за съответно такова. Нека си пуснат каквото им е на душата.
–...и коя режисура бихте им предложили да гледат?
– „ Празникът “ с режисьор Явор Гърдев в Малък градски спектакъл „ Зад канала “.
За бащите, които плачат на рождения си ден (СНИМКИ+ВИДЕО) Кинохит от 1998 година през филтъра на Явор Гърдев, на сцената на Малък градски спектакъл „ Зад канала “
Каръци
Добри хора, Народен спектакъл
Новината идва от Театър „ 199 “: „ Боклук “ от Елена Телбис печели анонимния конкурс на името на огромната българска актриса Славка Славова (1924-2002) за написване на камерна пиеса на модерна тема. „ Изненадата беше извънредно приятна, тъй като никой не предполагаше, че Елена има такова занимание “, разяснява Анна Монова, шеф на Театър „ 199 “. По думите й отличеният текст е настоящ, добър, човешки, интелигентно написан и с доста добра драматургична конструкция.
„ Боклук “ е за срещата на три сестри с 10 години разлика между тях, най-малката е на 30, а най-голямата – на 50. Те се виждат извънредно рядко, на специфичен мотив ги събира дружно и предизвика у тях прям диалог за живота и връзките посред им. Идеята е премиерата на представлението да съвпадне с 55-годишнината на театъра – 12 юни 2020 година, изясни Анна Монова. Екипът на спектакъла е в развой на договаряне, несъмнено е обаче, че авторката няма да взе участие като артист.
Танцът Делхи, Народен спектакъл Снимка: Народен спектакъл Иван Вазов
Елена Телбис – за писането и пиесите, за забравата и за кумирите, за функциите, музиката и посланията на „ Боклук “.
– Какво бихте споделила на всички, за които появяването Ви като създател е изненада?
– Благодаря на всички, които се зарадваха дружно с мен и ме поздравиха за пиесата. Няколко пъти чух „ Ама, ти от кой момент пишеш, аз не знаех “, на което бързах да отговоря „ За мен е не по-малка изненада “. Но изненадването и вълнението бързо отминават, тъй като занапред има да се прави доста работа – по текста и бъдещото зрелище.
– Откога пишете? Какви тематики Ви вълнуват и какви жанрове?
– В съпоставяне с хората, които професионално се занимават с писане, моето бих нарекла „ понаписване на това-онова “. Понякога просто сядам и си протоколирам всякакви неща, които съм си измислила денем. Разтоварва ме. Не ги демонстрирам, не ги чета, дори постоянно ги търкам. За първи път обаче изпитах нужда да напиша нещо по-голямо, че и даже да го изпратя на конкурс. Приех цялото упражнение извънредно съществено. Радвам се, че комисията е харесала текста ми и че той ще бъде подложен на сцената на Театър „ 199 “. Относно тематиките и жанровете, ще Ви отговоря като четец, защото не се смятам за създател – всичко ми е забавно, от биографични романи до фантастика.
– Бихте ли играла в личната си пиеса?
– В тази тъкмо – не, тъй като е писана за избрани хора. Но, в случай че някой различен път напиша история и изпитам потребността да изиграя някоя от функциите в нея, за какво не.
– Писала сте за съответни артисти?
– Да. От самото начало си представях актьорите и съм щастлива, че харесаха пиесата. Освен, че са жестоки експерти, са ми и едни от най-близките хора, и от самото начало писах особено за тях.
– Бихте ли режисирала сама личната си пиеса?
– Със сигурност ще вземам участие в процеса и ще се старая да бъда потребна.
Сарабанда, Театър 199
– Защо „ Боклук “? Не е ли прекомерно използвана тази дума?
– За момента не желая да издавам наличието, само че заглавието си пристигна напълно естествено. Затова и не съм се съобразявала с това дали е доста или малко употребена дума.
– Какво е посланието на „ Боклук “?
– Струва ми се, че трупаме доста неща в себе си. Недоизказани мисли, непоказани усеща, неосъществени фантазии. Това, несъмнено, е обикновено. Но от време на време такива натрупвания са способни да смажат човек. Да го изморят, да го обезверят, да го разболеят. Често мъчно си даваме сметка за това. Може би е добре да разчистваме понякога тези натрупвания, с цел да се почувстваме смислени и свободни.
– Конкурсът в Театър „ 199 “ е на името на Славка Славова? С какво свързвате това име?
– Знам, че е било извънредно наслаждение да гледаш зрелище с нейно присъединяване. Аз не съм имала тази чест.
Заешка дупка, Театър 199
Детски игри по старобългарски (СНИМКИ+ВИДЕО) 12-годишно хлапе споделя на остарял български език истории от живота на Иван Рилски, на сцената на Народния спектакъл
– Не е ли тъжно, че доста от феновете в театралните зали не знаят коя е Славка Славова?
– Тъжно е.
– Защо днешните актьори всеобщо се срамят да признаят кои са техните кумири? Най-често споделят, че нямат кумири? И не е ли това някакъв тип протест против историята и против към този момент поставеното начало?
– Нямам такива наблюдения. Или най-малко хората, с които поддържам връзка, не са такива. Предполагам, че това, за което говорите, е обвързвано със самочувствие от вида „ С мен стартира и свършва всичко! “, което също е тъжно.
– Кои са Вашите кумири в театъра и киното?
– Веднага мога да загатна едно име – Ивайло Христов. Проф. Христов беше мой живописен началник в НАТФИЗ. Освен с актьорския и педагогическия си гений, той ме респектира и с отношението си към света и индивида изобщо. Изключително вдъхновяваща персона.
Жана, Народен спектакъл
Иван Бърнев за дивата патица и омагьосания кръг от сцената, който пренасяме и в живота (СНИМКИ+ВИДЕО) Популярният артист играе основна роля в пиеса от Хенрик Ибсен на сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов "
– Това, че имате отношение към писането, прави ли Ви по-критична като актриса към текстовете, които Ви се оферират?
– Винаги съм била сериозна към текстовете, които ми се оферират, само че не знам доколко това е обвързано с моето персонално предпочитание да пиша от време на време.
– Какво музика (изпълнител, род, композитор) може постоянно да оправи настроението Ви?
– Напоследък чувам музика от филми. Ходя си по улицата и си напомням всякакви подиуми, прелестно е. Харесвам и български реализатори и групи – Jeremy?, Dead Man’s Hat, Ива Янкулова.
– С кое парче бихте поздравила феновете, които Ви гледат в театъра...
– Не мога да се сетя за съответно такова. Нека си пуснат каквото им е на душата.
–...и коя режисура бихте им предложили да гледат?
– „ Празникът “ с режисьор Явор Гърдев в Малък градски спектакъл „ Зад канала “.
За бащите, които плачат на рождения си ден (СНИМКИ+ВИДЕО) Кинохит от 1998 година през филтъра на Явор Гърдев, на сцената на Малък градски спектакъл „ Зад канала “
Каръци
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ