Как легендарната Елза Скиапарели шие костюм за съветските жени
Тя е първият западноевропейски моделиер, показал модата си в Съюз на съветските социалистически републики още в епохата на Йосиф Сталин.
През 1930-те години облеклата и обувките в Съюз на съветските социалистически републики се раздават с купони, тъй че огромна част от популацията се отнася към тези движимости като към предмети от първа нужда. Освен това, без значение че има текстилни предприятия, в страната има пагубен дефицит на качествени платове.
Съветското управление се надява да промени обстановката, като ускори връзките с Европа. През май 1935 година е подписан боен френско-съветски пакт за взаимна помощ, а още в края на годината в Москва се организира Френско комерсиално ревю с присъединяване на огромна делегация, ръководена от министър Едуард Ерио. Сред участниците е и италианката, работеща в Париж Елза Скиапарели. От нея, като представител на стилната промишленост, се чака да направи оферти за външния тип на руските дами.
Дреха за „средностатистическата“ гражданка
Елза Скиапарели, френският фешън дизайнер, седи на бюрото си, 1936Hulton-Deutsch Collection/Corbis via Getty Images
На ревюто на своята продукция, с изключение на дизайнера, показват и текстилни компании, производители на ръкавици, парфюми, ликьори и шампанско. Скиапарели има непретенциозен щанд, декориран с шалове с щампи на вестникарски отрязъци. На масата пред щанда тя подрежда задгранични фешън списания, които незабавно притеглят интереса на посетителките – за тях това е нещо напълно ново.
Архивна фотография
Скиапарели по-късно си спомня за това пътешестване в книгата си „Моят фрапантен живот“. Според нея Сталин в оня интервал желае руските военни да носят добре ушити униформи, а дамите им да се научат да се обличат добре. Освен това, има разделяне сред работни и празнични облекла: даже труженичките в заводите би трябвало да имат вечерни тоалети, които да носят, да вземем за пример, когато вървят на спектакъл. Именно такива женствени облекла се стремят да основат руските моделиери.
Руската балерина Любов Чернишева в костюм от Скиапарели, 1934Елза Скиапарели: Моят фрапантен живот/Изд. „Етерна“, 2018 г
Скиапарели е поканена да открие фешън ревю в новия Модната къща на Сретенка. Роклите ѝ би трябвало да станат „дрехи за средностатистическата руска гражданка и да са такива, че всяка жена, без значение по какъв начин живее, да може да ги купи и да ги носи“. По това време Модната къща е безусловно всесъюзен център: отсам скиците с техническите описания и кройките отпътуват за шивашките заводи из цялата страна за всеобщо произвеждане.
Жена, облечена в руска работническа рокля, към 1935 г.Архив на Daily Herald/Национален музей на науката и медиите/SSPL via Getty Images
В западната преса мигновено се популяризира новината, че Скиапарели е създала дреха за 40 милиона руски дами. Между другото, това въобще не е по този начин. Дизайнерът фактически измисля тоалет, само че безусловно в собствен жанр – скромна черна рокля с висока яка, в която може да се върви и на работа, и на спектакъл. Тя върви с необятно алено палто с черна подплата, огромни копчета и вълнена плетена шапка с цип. Според една от версиите руските служители не харесват огромните джобове на палтото, които могат да привлекат джебчии в градския превоз, а съгласно друга – роклята им се вижда прекомерно елементарна. Във всеки случай, комплектът по този начин и не влиза в всеобщо произвеждане.
Вдъхновена от страната на препоръките
Мигел Коварубиас, поредност „Невъзможно интервю“ във Vanity FairАрхивна фотография
В своите записки Скиапарели разказва по какъв начин е изумена от тоалетите от шифон, дантела и кадифе, които вижда на ревюто в Модната къща. Тя въобще не си показва облеклото на руските дами по този метод.
Пролет-лято 1936, СССРНиколай Кубеев/ТАСС
„Властите показват на потребителите мостри на изискани тоалети, само че не могат да обезпечат съответно равнище на производство“, написа историкът и експерт по социалистическа мода Джурджи Барлет в книгата си: „Fashion East: Един фантом броди из Източна Европа“. А елегантните тоалети по витрините на Модната къща се употребяват в театрални и кинопостановки и са налични за доста стеснен кръг от хора – най-много за дамите на руската номенклатура и кино звездите.
Вечерна рокля от сбирката Parachute, 1936Архивна фотография
Самата дизайнерка въобще не е афектирана от отхвърли на руските ѝ сътрудници – тя даже не загатва за това. Затова пък съумява да откри въодушевени по време на пътешествието си в Съюз на съветските социалистически републики – вижда една невероятна картина на летището в Москва със санитарки-парашутистки, които за броени минути след приземяването си разпъват полева болница. Още на идната година тя показва в Париж своята есенно-лятна сбирка „Парашут“. В центъра ѝ е рокля с стеснен корсаж и обилна пола, разграничена на браншове. Вървейки, облечени с нея, моделите наподобяват на полюшващи се във водата цветя.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
През 1930-те години облеклата и обувките в Съюз на съветските социалистически републики се раздават с купони, тъй че огромна част от популацията се отнася към тези движимости като към предмети от първа нужда. Освен това, без значение че има текстилни предприятия, в страната има пагубен дефицит на качествени платове.
Съветското управление се надява да промени обстановката, като ускори връзките с Европа. През май 1935 година е подписан боен френско-съветски пакт за взаимна помощ, а още в края на годината в Москва се организира Френско комерсиално ревю с присъединяване на огромна делегация, ръководена от министър Едуард Ерио. Сред участниците е и италианката, работеща в Париж Елза Скиапарели. От нея, като представител на стилната промишленост, се чака да направи оферти за външния тип на руските дами.
Дреха за „средностатистическата“ гражданка
Елза Скиапарели, френският фешън дизайнер, седи на бюрото си, 1936Hulton-Deutsch Collection/Corbis via Getty Images
На ревюто на своята продукция, с изключение на дизайнера, показват и текстилни компании, производители на ръкавици, парфюми, ликьори и шампанско. Скиапарели има непретенциозен щанд, декориран с шалове с щампи на вестникарски отрязъци. На масата пред щанда тя подрежда задгранични фешън списания, които незабавно притеглят интереса на посетителките – за тях това е нещо напълно ново.
Архивна фотография Скиапарели по-късно си спомня за това пътешестване в книгата си „Моят фрапантен живот“. Според нея Сталин в оня интервал желае руските военни да носят добре ушити униформи, а дамите им да се научат да се обличат добре. Освен това, има разделяне сред работни и празнични облекла: даже труженичките в заводите би трябвало да имат вечерни тоалети, които да носят, да вземем за пример, когато вървят на спектакъл. Именно такива женствени облекла се стремят да основат руските моделиери.
Руската балерина Любов Чернишева в костюм от Скиапарели, 1934Елза Скиапарели: Моят фрапантен живот/Изд. „Етерна“, 2018 г
Скиапарели е поканена да открие фешън ревю в новия Модната къща на Сретенка. Роклите ѝ би трябвало да станат „дрехи за средностатистическата руска гражданка и да са такива, че всяка жена, без значение по какъв начин живее, да може да ги купи и да ги носи“. По това време Модната къща е безусловно всесъюзен център: отсам скиците с техническите описания и кройките отпътуват за шивашките заводи из цялата страна за всеобщо произвеждане.
Жена, облечена в руска работническа рокля, към 1935 г.Архив на Daily Herald/Национален музей на науката и медиите/SSPL via Getty Images
В западната преса мигновено се популяризира новината, че Скиапарели е създала дреха за 40 милиона руски дами. Между другото, това въобще не е по този начин. Дизайнерът фактически измисля тоалет, само че безусловно в собствен жанр – скромна черна рокля с висока яка, в която може да се върви и на работа, и на спектакъл. Тя върви с необятно алено палто с черна подплата, огромни копчета и вълнена плетена шапка с цип. Според една от версиите руските служители не харесват огромните джобове на палтото, които могат да привлекат джебчии в градския превоз, а съгласно друга – роклята им се вижда прекомерно елементарна. Във всеки случай, комплектът по този начин и не влиза в всеобщо произвеждане.
Вдъхновена от страната на препоръките
Мигел Коварубиас, поредност „Невъзможно интервю“ във Vanity FairАрхивна фотография
В своите записки Скиапарели разказва по какъв начин е изумена от тоалетите от шифон, дантела и кадифе, които вижда на ревюто в Модната къща. Тя въобще не си показва облеклото на руските дами по този метод.
Пролет-лято 1936, СССРНиколай Кубеев/ТАСС
„Властите показват на потребителите мостри на изискани тоалети, само че не могат да обезпечат съответно равнище на производство“, написа историкът и експерт по социалистическа мода Джурджи Барлет в книгата си: „Fashion East: Един фантом броди из Източна Европа“. А елегантните тоалети по витрините на Модната къща се употребяват в театрални и кинопостановки и са налични за доста стеснен кръг от хора – най-много за дамите на руската номенклатура и кино звездите.
Вечерна рокля от сбирката Parachute, 1936Архивна фотография
Самата дизайнерка въобще не е афектирана от отхвърли на руските ѝ сътрудници – тя даже не загатва за това. Затова пък съумява да откри въодушевени по време на пътешествието си в Съюз на съветските социалистически републики – вижда една невероятна картина на летището в Москва със санитарки-парашутистки, които за броени минути след приземяването си разпъват полева болница. Още на идната година тя показва в Париж своята есенно-лятна сбирка „Парашут“. В центъра ѝ е рокля с стеснен корсаж и обилна пола, разграничена на браншове. Вървейки, облечени с нея, моделите наподобяват на полюшващи се във водата цветя.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ