Жулиет Бинош, която превърна болката в кино
Тя е първата актриса, която има в сбирката си Оскар, Сезар, Бафта, както и оценки от трите огромни международни кино фестивала: тези в Кан, Венеция и Берлин. В четвъртък Жулиет Бинош стана на 59 години и е Човек на Деня на Свободна Европа.
Когато е единствено на 4 години, родителите ѝ се разделят. Оставят я в интернат, където в продължение на дълги интервали от време даже не идват да я посещават. Майка ѝ взема решение да я вземе още веднъж при себе си три години по-късно, само че възприятието, че е изоставена в никакъв случай не я напуща, раните по този начин и в никакъв случай не заздравяват. Именно насъбраната болежка в детството обаче разсънва потребността ѝ да се занимава с изкуство.
„ Станах актриса поради тези събития, в един по-безгрижен фамилен подтекст може би щях да съм се посветила на нещо напълно друго “, споделя тя по-късно.
Тя е актрисата Жулиет Бинош и в четвъртък навърши 59 години – цели 40 от които на екран. Днес французойката е единствената актриса, която има премия Оскар, Сезар, Бафта, както и оценки от трите огромни международни кино фестивала: тези в Кан, Венеция и Берлин.
„ Това занемаряване беше бездънна яма, от която трябваше да възстановя живота си. Вместо да прекарам деня в рев или да се усещам като жертва, това ми оказа помощ да схвана човешката природа и оттова да дам на другите “, споделя Бинош в изявление за Ел паис.
Всъщност киното е съвсем традиция в фамилията на Бинош – както татко ѝ, по този начин и майка ѝ са артисти и режисьори. Когато е на 14 обаче младата Жулиет е в алтернатива кое изкуство да избере, с цел да изрази себе си – колебае се сред киното и рисуването. Тогава получава съвет от другарка на майка си, който от този момент непроменяемо следва: „ Жулиет, избери да правиш всичко! “, споделя ѝ тогава тя.
Днес Бинош продължава да рисува, а нейни картини даже се появяват в някои от филмите, в които взе участие като да вземем за пример в любовната история Les Amants du Pont-Neuf от 1991 година или в драмата Words & Pictures от 2013 година
Киното обаче се трансформира в нейно главено предопределение след пробива ѝ с кино лентата Hail Mary на Жан-Люк Годар. Тогава Бинош е единствено на 20 години. Следват голям брой сполучливи филми, измежду които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „ Три цвята “, като за кино лентата „ Синьо “ Бинош печели премия Сезар за най-хубава актриса.
През 1996 година идва и една от най-известните ѝ функции – на Хана във кино лентата „ Английският пациент “. За играта си тя е удостоена с Оскар за най-хубава поддържаща актриса, премия БАФТА, Европейска кино премия и доста други оценки.
Само четири години по-късно следва и ролята ѝ в „ Шоколад “ на самотна майка, която има магазин за шоколад. Тя ѝ донася още една Европейска кино премия и затвърждава името ѝ на една от най-успешните френски и европейски актриси. С това признанията за гения ѝ не стопират – през 2010 година печели наградата в Кан за най-хубава актриса за ролята си в Copie conforme, през 2022 година беше удостоена и с премията „ Доностия “ за цялостна кариера на фестивала в Сан Себастиан, а единствено преди няколко седмици ѝ беше връчена и първата интернационална премия „ Гоя “.
За тези 4 десетилетия кариера критиците виждат две неща – първо, Бинош не обича повторенията и с всеки нов филм опитва с нов вид персонаж.
„ Творчеството значи да се поставяш в нови обстановки. Да се сблъскваш с компликации. Опитвам да не се дублирам, тъй като това е като гибел “, изяснява тя пред английския Гардиън.
Второто нещо пък е, че нормално Бинош играе функции на дами в развой на вътрешна промяна. Бинош е съгласна и с тази констатация.
„ Ако не видя промяна в сюжета, нормално нямам интерес “, споделя тя. И прибавя: „ Настоявам, че като човешки същества имаме житейската задача да се променяме. “
Освен себе си, Бинош има вяра, че хората би трябвало да трансформират и света, в който живеят. През последните години тя заема ясни позиции по голям брой политически тематики, като се застъпва за опазването на природата, устойчивия метод на живот и обществена правдивост. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 година тя беше измежду 200 културни дейци от целия свят, в това число Мадона, Пенелопе Круз и други, които подписаха апел за смяна на социалноикономическия модел.
Въпреки дейните си цивилен позиции обаче Бинош споделя, че продължава да вижда мястото си напълно в киното, а не в политическия активизъм.
„ Интересувам се единствено от изкуство “, показва тя пред Ел паис.
„ Когато надигнах гласа си за опазването на природата, осъзнах, че думите ми звучат дразнещо. Моето място е в киното, където мога да показвам себе си “.
Когато е единствено на 4 години, родителите ѝ се разделят. Оставят я в интернат, където в продължение на дълги интервали от време даже не идват да я посещават. Майка ѝ взема решение да я вземе още веднъж при себе си три години по-късно, само че възприятието, че е изоставена в никакъв случай не я напуща, раните по този начин и в никакъв случай не заздравяват. Именно насъбраната болежка в детството обаче разсънва потребността ѝ да се занимава с изкуство.
„ Станах актриса поради тези събития, в един по-безгрижен фамилен подтекст може би щях да съм се посветила на нещо напълно друго “, споделя тя по-късно.
Тя е актрисата Жулиет Бинош и в четвъртък навърши 59 години – цели 40 от които на екран. Днес французойката е единствената актриса, която има премия Оскар, Сезар, Бафта, както и оценки от трите огромни международни кино фестивала: тези в Кан, Венеция и Берлин.
„ Това занемаряване беше бездънна яма, от която трябваше да възстановя живота си. Вместо да прекарам деня в рев или да се усещам като жертва, това ми оказа помощ да схвана човешката природа и оттова да дам на другите “, споделя Бинош в изявление за Ел паис.
Всъщност киното е съвсем традиция в фамилията на Бинош – както татко ѝ, по този начин и майка ѝ са артисти и режисьори. Когато е на 14 обаче младата Жулиет е в алтернатива кое изкуство да избере, с цел да изрази себе си – колебае се сред киното и рисуването. Тогава получава съвет от другарка на майка си, който от този момент непроменяемо следва: „ Жулиет, избери да правиш всичко! “, споделя ѝ тогава тя.
Днес Бинош продължава да рисува, а нейни картини даже се появяват в някои от филмите, в които взе участие като да вземем за пример в любовната история Les Amants du Pont-Neuf от 1991 година или в драмата Words & Pictures от 2013 година
Киното обаче се трансформира в нейно главено предопределение след пробива ѝ с кино лентата Hail Mary на Жан-Люк Годар. Тогава Бинош е единствено на 20 години. Следват голям брой сполучливи филми, измежду които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „ Три цвята “, като за кино лентата „ Синьо “ Бинош печели премия Сезар за най-хубава актриса.
През 1996 година идва и една от най-известните ѝ функции – на Хана във кино лентата „ Английският пациент “. За играта си тя е удостоена с Оскар за най-хубава поддържаща актриса, премия БАФТА, Европейска кино премия и доста други оценки.
Само четири години по-късно следва и ролята ѝ в „ Шоколад “ на самотна майка, която има магазин за шоколад. Тя ѝ донася още една Европейска кино премия и затвърждава името ѝ на една от най-успешните френски и европейски актриси. С това признанията за гения ѝ не стопират – през 2010 година печели наградата в Кан за най-хубава актриса за ролята си в Copie conforme, през 2022 година беше удостоена и с премията „ Доностия “ за цялостна кариера на фестивала в Сан Себастиан, а единствено преди няколко седмици ѝ беше връчена и първата интернационална премия „ Гоя “.
За тези 4 десетилетия кариера критиците виждат две неща – първо, Бинош не обича повторенията и с всеки нов филм опитва с нов вид персонаж.
„ Творчеството значи да се поставяш в нови обстановки. Да се сблъскваш с компликации. Опитвам да не се дублирам, тъй като това е като гибел “, изяснява тя пред английския Гардиън.
Второто нещо пък е, че нормално Бинош играе функции на дами в развой на вътрешна промяна. Бинош е съгласна и с тази констатация.
„ Ако не видя промяна в сюжета, нормално нямам интерес “, споделя тя. И прибавя: „ Настоявам, че като човешки същества имаме житейската задача да се променяме. “
Освен себе си, Бинош има вяра, че хората би трябвало да трансформират и света, в който живеят. През последните години тя заема ясни позиции по голям брой политически тематики, като се застъпва за опазването на природата, устойчивия метод на живот и обществена правдивост. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 година тя беше измежду 200 културни дейци от целия свят, в това число Мадона, Пенелопе Круз и други, които подписаха апел за смяна на социалноикономическия модел.
Въпреки дейните си цивилен позиции обаче Бинош споделя, че продължава да вижда мястото си напълно в киното, а не в политическия активизъм.
„ Интересувам се единствено от изкуство “, показва тя пред Ел паис.
„ Когато надигнах гласа си за опазването на природата, осъзнах, че думите ми звучат дразнещо. Моето място е в киното, където мога да показвам себе си “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ