Когато шестима медици ти казват да направиш аборт, но ти родиш здраво дете
Тя е на съвсем една година и е едно от най-слънчевите бебета, които се виждали. Обича да си играе, приказва на свои език и скоро ще се научи да върви. Дарина е обикновено и крепко бебе, което обаче не е било планувано да се ражда. Тя е трябвало да почине, по решение на лекарска комисия и поредност от лекари. Същите тези лекари, съгласно които бебето няма корем, ще се роди със синдром на Даун, има сърце от дясно и още поредност от разнообразни диагнози.
Историята на Дарина беше разказана в обществената мрежа от нейната майка - Борислава Иванова и за пет часа събра над 2000 лайкове и хиляди мнения и споделяния. История, която отразява силата на една майка и битката й за едно бебе, за което съгласно лекарите няма вяра.
Бременността на Борислава вървяла добре до 13-т-а г.с., когато при надзорен обзор се вижда уголемена нухална дипла в плода. Пет седмици по-късно, лекуващият доктор към момента не е определил повода за проблемите и предлага спиране на бременността. Борислава отива на втори доктор, който я препраща към трети, за слагане на диагноза, където се прави 4Д ехография на бебето, съгласно която се оказва, че то няма корем, има шест пръста на ръцете, цялото в оттоци - а сърцето му - то е отдясно.
Издават на майката направление за спиране на бременността, само че тя не го прави. Отива на четвърти доктор, за повторна инспекция на плода. Той не може да дефинира казуса и изпраща майката на пети доктор. Този път мнението е, че бебето няма да оцелее даже до първата си година и се издава направление, от лекарска комисия, за спиране на бременност, след утвърждение от същата тази комисия.
Майката на Дарина чака планувания час за спиране на бременността, когато обаче взема решение, че това не е краят. Така поема към доктор номер седем, до момента в който в болничното заведение я чакат за изработката на аборта по медицински аргументи.
Така, след шест съвещания на лекари, в три разнообразни града, всички единомислещи в решението си, че бебето Дарина би трябвало да почине, още преди да се роди, Борислава чува за първи път друго мнение – „ Бебето е крепко, няма никакви аномалии или съществуване на синдроми.”
Силната майка взема решение да послуша единствено мнение и избира да има вяра, че бебето й в действителност е добре, и шестима доктори са се объркали. Така, няколко месеца по-късно се ражда Дарина. Без синдром на Даун, без шест пръста, с естествен корем и със сърце – тъкмо там, където би трябвало да бъде.
Сега, година по-късно, беседваме с Борислава за силата на майчиното сърце и вярата, че детето ти е добре.
Първият въпрос е обвързван с това за какво споделихте историята си и с каква цел?
Дори и в този момент не бях подготвена да го споделя, само че мои близки считат, че на сходни истории би трябвало да се дава публичност, с цел да може да се предпазят други дами в такива и сходни обстановки и несъмнено са прави! Целта на всичко това е хората да видят, че без значение с какво са диагностицирани, би трябвало да потърсят второ, трето, че даже и десето мнение! Не би трябвало да се доверяваме изцяло и да имаме вяра на всяка дума, която ни се споделя.
Потърсихте ли някаква отговорност от лекарите, които са объркали диагнозата на детето?
Не съм се срещала още веднъж с лекарите, които ми споделиха, че би трябвало да прекъсна бременността си. Не мисля, че ще отдадат някакво значение на това, че в действителност детето е живо и крепко. Още повече да се почувстват отговорни за нещо. За страдание някои български лекари са с много огромно самочувствие, поради специалността си и сходно нещо не би ги „ съборило”.
Как взехте решението да запазите детето, когато сте имала повече мнения " срещу ", в сравнение с " за "?
Решението да запазя бебето беше още като смятаха, че е " недъгаво ". Вече бях толкоз объркана и несигурна за всичко, което се случваше, че в един миг се помирих със всичко и си споделих, че никой не може да ми вземе детето на мощ. Още повече като е към момента вътре в мен. Съобщавайки на лекарите, че съм решила да запазя детето даже и да е със синдром на Даун/Торет или друга особеност, всички ме гледаха доста необичайно и ми обясняваха, че го вършат с единствената цел да не " отглеждаме неработоспособен ", което за мен е неуместно и не професионално казано от " доктор "!
На какво дължите неверните преценки на лекарите?
Всъщност неверни преценки няма, има не знаещи лекари. Те виждат, че има нещо, само че тъй като не знаят какво е за тях е най-лесно да кажат, че би трябвало да се прекъсне бременността и с цел да защитят това си мнение, употребяват доводи като " в случай че не се махне ще почине в теб и ти ще умреш по-късно ". Единствено доктор Чавеева съумя да ми даде съответни отговори на това за какво се е получило по този начин, оказа се, че евентуално аз съм имала някакво неразположение/настинка, което се е отразило на бебето, тъй като въпросната течност се беше абсорбирала в границите на 10 дни.
Чула ли сте за други истории, сходни на вашата?
Съвсем инцидентно съм попаднала на няколко сходни истории, само че съм ги срещала само в групи или конгреси за майки като коментар под пост, за мнение за някой доктор. Явно майките не считат, че е нужно да споделят тези истории или просто не желаят да дават отговор на въпроси по-късно. Или може би се радват, че просто всичко е имало сполучлив край, само че в действителност би трябвало да се споделят, с цел да оказват помощ на други майки да не се сблъскват с сходни обстановки..
Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато прегърнахте за първи път детето си?
Не бях спокойна даже и след раждането на детето, желаех да я прегледат незабавно експерти и да видят дали всичко е наред. Почувствах се спокойна чак като се прибрахме вкъщи и към този момент знаех, че никой не може да я вземе!
Какво бихте споделили на всички майки, които са претърпели сходна на вашата история?
На всички майки или бъдещи такива желая да кажа, че в случай че имат някакви терзания постоянно би трябвало да потърсят второ мнение и най-много да следват инстинкта си! Майчинският инстинкт е доста мощно нещо и когато нещо не е наред го усещаш вътре в себе си и някак знаеш кое е вярно.
Интервю на Костадин Костов
Историята на Дарина беше разказана в обществената мрежа от нейната майка - Борислава Иванова и за пет часа събра над 2000 лайкове и хиляди мнения и споделяния. История, която отразява силата на една майка и битката й за едно бебе, за което съгласно лекарите няма вяра.
Бременността на Борислава вървяла добре до 13-т-а г.с., когато при надзорен обзор се вижда уголемена нухална дипла в плода. Пет седмици по-късно, лекуващият доктор към момента не е определил повода за проблемите и предлага спиране на бременността. Борислава отива на втори доктор, който я препраща към трети, за слагане на диагноза, където се прави 4Д ехография на бебето, съгласно която се оказва, че то няма корем, има шест пръста на ръцете, цялото в оттоци - а сърцето му - то е отдясно.
Издават на майката направление за спиране на бременността, само че тя не го прави. Отива на четвърти доктор, за повторна инспекция на плода. Той не може да дефинира казуса и изпраща майката на пети доктор. Този път мнението е, че бебето няма да оцелее даже до първата си година и се издава направление, от лекарска комисия, за спиране на бременност, след утвърждение от същата тази комисия.
Майката на Дарина чака планувания час за спиране на бременността, когато обаче взема решение, че това не е краят. Така поема към доктор номер седем, до момента в който в болничното заведение я чакат за изработката на аборта по медицински аргументи.
Така, след шест съвещания на лекари, в три разнообразни града, всички единомислещи в решението си, че бебето Дарина би трябвало да почине, още преди да се роди, Борислава чува за първи път друго мнение – „ Бебето е крепко, няма никакви аномалии или съществуване на синдроми.”
Силната майка взема решение да послуша единствено мнение и избира да има вяра, че бебето й в действителност е добре, и шестима доктори са се объркали. Така, няколко месеца по-късно се ражда Дарина. Без синдром на Даун, без шест пръста, с естествен корем и със сърце – тъкмо там, където би трябвало да бъде.
Сега, година по-късно, беседваме с Борислава за силата на майчиното сърце и вярата, че детето ти е добре.
Първият въпрос е обвързван с това за какво споделихте историята си и с каква цел?
Дори и в този момент не бях подготвена да го споделя, само че мои близки считат, че на сходни истории би трябвало да се дава публичност, с цел да може да се предпазят други дами в такива и сходни обстановки и несъмнено са прави! Целта на всичко това е хората да видят, че без значение с какво са диагностицирани, би трябвало да потърсят второ, трето, че даже и десето мнение! Не би трябвало да се доверяваме изцяло и да имаме вяра на всяка дума, която ни се споделя.
Потърсихте ли някаква отговорност от лекарите, които са объркали диагнозата на детето?
Не съм се срещала още веднъж с лекарите, които ми споделиха, че би трябвало да прекъсна бременността си. Не мисля, че ще отдадат някакво значение на това, че в действителност детето е живо и крепко. Още повече да се почувстват отговорни за нещо. За страдание някои български лекари са с много огромно самочувствие, поради специалността си и сходно нещо не би ги „ съборило”.
Как взехте решението да запазите детето, когато сте имала повече мнения " срещу ", в сравнение с " за "?
Решението да запазя бебето беше още като смятаха, че е " недъгаво ". Вече бях толкоз объркана и несигурна за всичко, което се случваше, че в един миг се помирих със всичко и си споделих, че никой не може да ми вземе детето на мощ. Още повече като е към момента вътре в мен. Съобщавайки на лекарите, че съм решила да запазя детето даже и да е със синдром на Даун/Торет или друга особеност, всички ме гледаха доста необичайно и ми обясняваха, че го вършат с единствената цел да не " отглеждаме неработоспособен ", което за мен е неуместно и не професионално казано от " доктор "!
На какво дължите неверните преценки на лекарите?
Всъщност неверни преценки няма, има не знаещи лекари. Те виждат, че има нещо, само че тъй като не знаят какво е за тях е най-лесно да кажат, че би трябвало да се прекъсне бременността и с цел да защитят това си мнение, употребяват доводи като " в случай че не се махне ще почине в теб и ти ще умреш по-късно ". Единствено доктор Чавеева съумя да ми даде съответни отговори на това за какво се е получило по този начин, оказа се, че евентуално аз съм имала някакво неразположение/настинка, което се е отразило на бебето, тъй като въпросната течност се беше абсорбирала в границите на 10 дни.
Чула ли сте за други истории, сходни на вашата?
Съвсем инцидентно съм попаднала на няколко сходни истории, само че съм ги срещала само в групи или конгреси за майки като коментар под пост, за мнение за някой доктор. Явно майките не считат, че е нужно да споделят тези истории или просто не желаят да дават отговор на въпроси по-късно. Или може би се радват, че просто всичко е имало сполучлив край, само че в действителност би трябвало да се споделят, с цел да оказват помощ на други майки да не се сблъскват с сходни обстановки..
Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато прегърнахте за първи път детето си?
Не бях спокойна даже и след раждането на детето, желаех да я прегледат незабавно експерти и да видят дали всичко е наред. Почувствах се спокойна чак като се прибрахме вкъщи и към този момент знаех, че никой не може да я вземе!
Какво бихте споделили на всички майки, които са претърпели сходна на вашата история?
На всички майки или бъдещи такива желая да кажа, че в случай че имат някакви терзания постоянно би трябвало да потърсят второ мнение и най-много да следват инстинкта си! Майчинският инстинкт е доста мощно нещо и когато нещо не е наред го усещаш вътре в себе си и някак знаеш кое е вярно.
Интервю на Костадин Костов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ