Талантливата лекоатлетка Михаела Миткова, която замени Мадрид с Враца
Тя е дребна и нежна. Слабичко момиче, с дълга чуплива коса. Ако не знаех, че е лекоатлетка, можеше да я помисля за модел. Но насреща, с неспокойствие, ме наблюдават две тъмни будни очи. Това е първото ми усещане от Михаела Миткова, на 15 година, от Враца. Учи в СОУ „ Св. Кл. Охридски “, спортното учебно заведение на града. 2017 година за Михаела Миткова е била изключително сполучлива – присъединяване й на XII Европейски игри по лека атлетика за деца до 16 години й донася второ място в бягането с трудности. Надпреварата се организира в Бърно – Чехия. В десетката за най-хубавите спортисти на Спортното учебно заведение през 2018 година влиза и Михаела. Нейно е 6-тото място в класацията на Училището за първенци, както назовават СОУ Св.Климент Охридски във Враца.
Първо, с цел да разчупя леда, стартирам диалог с треньорката й. „ Михаела тренира от 5 година и нещо “, споделя Юлияна Борисова. „ Аз си я харесах още от първия път. След надпреварата отидох при майка й и попитах дали може да я запише при мен. Майка й сподели: но тя не е първа! Няма значение, че не е първа. Аз желая тъкмо нея да упражнявам. И по този начин стана.След известно време те пристигнаха и започнахме … “,спомня си Юлияна Борисова.
„ Още не е завършена като персона, смее се треньорката на въпроса ми каква е Михаела. Тепърва я моделираме . Качествата, които би трябвало да има един състезател, който счита на продължи да се състезава в по-високо от междинното равнище, тя ги има – има цел, порив, спортна завист и желанието да върви към победа. Преди се оплакваше,че доста се изморява на тренировките, Сега към този момент привикна. Разбира се, съобразяваме се със здравето й “. От 8 месеца Михаела не тренира. Едва този месец терапевтът й позволява още веднъж да се натоварва, откакто е прекарала една контузия във физкултурния салон.
Как я избрахте?
„ Ами то беше като обич от пръв поглед…Аз я видях и незабавно желаех да я тренирам…Впоследствие към този момент нещата се виждат и ние в процеса на работа се опознахме, моделирам я, нали знаете, като при пластелина - с цел да стане хубава дрънкулка, би трябвало доста работа- къде прибавяте, къде отнемате... За вбъдеще са доста сложни нещата, значимо е да е здрава и да продължава да желае да се занимава с лека атлетика и да има по-високи цели. Има поддръжката на родителите и нужните условия за треноровки "
При Ю.Борисова упражняват 30 деца. „ В клуба са толкоз, само че са повече от 30, тъй като дребните не се картотекират. Мечтаех да имам щерка, в този момент множеството са девойки. За летния сезон предстоят надпревари, не обичам да приказвам авансово. Дано имаме шанс “, разяснява треньорът.
Намесва се майката Диана и споделя за травмата на детето. При едно разпъване за шпагат Михаела Миткова къса една плочка, мъчно е за възобновяване.
“Наскоро тя доста се зарадва и се разплака от наслада при визитата при доктора, тъй като към този момент може да тренира и да се натоварва. Аз съм амбициозна майка, само че виждам, че това й е пристрастеността, има предпочитание да се състезава, а аз в никакъв случай не бих я предиздвикала да прави нещо срещу волята си. За нея леката атлетика е доста значима, тя е сърцето й. Така че бих желала да я видя на интернационална сцена с призови места. Живот и здраве, каквото е казано. Вкъщи е чинно дете, в този момент е в пубертета, само че е положително дете “, споделя Диана Миткова.
Върви й най-вече математиката и литературата в учебно заведение. Но тя си мисли единствено за леката атлетика: „ или да стана треньор, или кинезитерапевт, или публицист. Всичко, обаче ще е обвързвано с леката атлетика. Следващата година ще стартира да мисля за проект Б, в случай че стане някоя травма… “.
Връщаме са обратно в годините, за началото на спортния й живот:
„ Аз бях ученичка 3 клас и от учебно заведение ни бяха завели на съревнование „ Лъвски скок “. Станах първа за мое удивление и на 60 метра безпрепятствено тичане, и на скок дължина. Треньорката към този момент ме беше видяла и приказва с майка ми. Най-много ми харесва в този момент бягането с трудности, всичко е темп и има съвършенство там. Зная, че това си е моя спорт. Трябва да съм виновна, да чувам треньорката, да имам мощ в краката и в ръцете. Трябва да си мощна на всички места, тъй като би трябвало да издържиш натоварването, да вземем за пример, в случай че си на 400 метра с трудности …,понякога е непостижимо за някои хора. Да си съсредоточен, да не се разсейваш, техника би трябвало да има. Най-трудни са ми дългите метри. Защото не устоявам, мъчно ми е да вдишвам, изключително при трибой и четирибой - има 600 метра и аз не устоявам, съвсем постоянно най-после колабирах “.
Предстоящи надпревари
Готвя се за надпреварите от календара на Федерацията- май и юни месец.
2016 година е номинирана за най-млад състезател на годината за Враца.Михаела споделя,че се усеща задоволена, тъй като признават нейния труд и „ посредством тези награди зная какво съм постигнала, а и другите научават “.
Цената на тези награди, от какво се лишаваш?
То не е отнемане, като правиш нещо, което харесваш. Не се излиза толкоз доста на открито, нямам доста другари, в случай че са същински, ще те схванат, че тренираш и нямаш време, а ти би трябвало и отмора. Мислила съм за бъдещето, само че не желая толкоз доста да споделям, тъй като както се споделя, Бог обича да скапва някои проекти. Аз съм доста амбициозна.
Михаела е родена в Мадрид. Семейството преди 15 години е живяло там. После носталгията ги връща още веднъж във Враца. „ Ако бяхме останали там, тя нямаше да тренира атлетика, живеехме в едно малко село. Нямаше да се изявят тези нейни качества “, добавя майка й.
В фантазиите си Михаела се вижда още веднъж в Испания или Франция, само че плановете й са още веднъж свързани със спорта . Лека атлетика, кинезитерапия - авариен проект няма. Обича да си хапва плодове и сладкиши. „ Харесва ми да чета и да виждам филми. " Всичко, всичко ", по романа на Никола Юн, е обичания ми филм. Дискотеки – не, не вървя по купони. Имам си другар, футбол тренира и учи в Мездра “. Толкова за персоналният й живот.
Навярно не можем да предвидим бъдещето, само че въпреки всичко има неща, които можем да начертаем в мислите си. За Михаела това са тренировките и стремителното предпочитание да става все по-добра в спорта. Пожелава си: „ Да имам триумфи и да нямам съществени травми, това, което всеки състезател си пожелава “ . Ние остава единствено да й стискаме палци.
Автор: Анелия Костова
Първо, с цел да разчупя леда, стартирам диалог с треньорката й. „ Михаела тренира от 5 година и нещо “, споделя Юлияна Борисова. „ Аз си я харесах още от първия път. След надпреварата отидох при майка й и попитах дали може да я запише при мен. Майка й сподели: но тя не е първа! Няма значение, че не е първа. Аз желая тъкмо нея да упражнявам. И по този начин стана.След известно време те пристигнаха и започнахме … “,спомня си Юлияна Борисова.
„ Още не е завършена като персона, смее се треньорката на въпроса ми каква е Михаела. Тепърва я моделираме . Качествата, които би трябвало да има един състезател, който счита на продължи да се състезава в по-високо от междинното равнище, тя ги има – има цел, порив, спортна завист и желанието да върви към победа. Преди се оплакваше,че доста се изморява на тренировките, Сега към този момент привикна. Разбира се, съобразяваме се със здравето й “. От 8 месеца Михаела не тренира. Едва този месец терапевтът й позволява още веднъж да се натоварва, откакто е прекарала една контузия във физкултурния салон.
Как я избрахте?
„ Ами то беше като обич от пръв поглед…Аз я видях и незабавно желаех да я тренирам…Впоследствие към този момент нещата се виждат и ние в процеса на работа се опознахме, моделирам я, нали знаете, като при пластелина - с цел да стане хубава дрънкулка, би трябвало доста работа- къде прибавяте, къде отнемате... За вбъдеще са доста сложни нещата, значимо е да е здрава и да продължава да желае да се занимава с лека атлетика и да има по-високи цели. Има поддръжката на родителите и нужните условия за треноровки "
При Ю.Борисова упражняват 30 деца. „ В клуба са толкоз, само че са повече от 30, тъй като дребните не се картотекират. Мечтаех да имам щерка, в този момент множеството са девойки. За летния сезон предстоят надпревари, не обичам да приказвам авансово. Дано имаме шанс “, разяснява треньорът.
Намесва се майката Диана и споделя за травмата на детето. При едно разпъване за шпагат Михаела Миткова къса една плочка, мъчно е за възобновяване.
“Наскоро тя доста се зарадва и се разплака от наслада при визитата при доктора, тъй като към този момент може да тренира и да се натоварва. Аз съм амбициозна майка, само че виждам, че това й е пристрастеността, има предпочитание да се състезава, а аз в никакъв случай не бих я предиздвикала да прави нещо срещу волята си. За нея леката атлетика е доста значима, тя е сърцето й. Така че бих желала да я видя на интернационална сцена с призови места. Живот и здраве, каквото е казано. Вкъщи е чинно дете, в този момент е в пубертета, само че е положително дете “, споделя Диана Миткова.
Върви й най-вече математиката и литературата в учебно заведение. Но тя си мисли единствено за леката атлетика: „ или да стана треньор, или кинезитерапевт, или публицист. Всичко, обаче ще е обвързвано с леката атлетика. Следващата година ще стартира да мисля за проект Б, в случай че стане някоя травма… “.
Връщаме са обратно в годините, за началото на спортния й живот:
„ Аз бях ученичка 3 клас и от учебно заведение ни бяха завели на съревнование „ Лъвски скок “. Станах първа за мое удивление и на 60 метра безпрепятствено тичане, и на скок дължина. Треньорката към този момент ме беше видяла и приказва с майка ми. Най-много ми харесва в този момент бягането с трудности, всичко е темп и има съвършенство там. Зная, че това си е моя спорт. Трябва да съм виновна, да чувам треньорката, да имам мощ в краката и в ръцете. Трябва да си мощна на всички места, тъй като би трябвало да издържиш натоварването, да вземем за пример, в случай че си на 400 метра с трудности …,понякога е непостижимо за някои хора. Да си съсредоточен, да не се разсейваш, техника би трябвало да има. Най-трудни са ми дългите метри. Защото не устоявам, мъчно ми е да вдишвам, изключително при трибой и четирибой - има 600 метра и аз не устоявам, съвсем постоянно най-после колабирах “.
Предстоящи надпревари
Готвя се за надпреварите от календара на Федерацията- май и юни месец.
2016 година е номинирана за най-млад състезател на годината за Враца.Михаела споделя,че се усеща задоволена, тъй като признават нейния труд и „ посредством тези награди зная какво съм постигнала, а и другите научават “.
Цената на тези награди, от какво се лишаваш?
То не е отнемане, като правиш нещо, което харесваш. Не се излиза толкоз доста на открито, нямам доста другари, в случай че са същински, ще те схванат, че тренираш и нямаш време, а ти би трябвало и отмора. Мислила съм за бъдещето, само че не желая толкоз доста да споделям, тъй като както се споделя, Бог обича да скапва някои проекти. Аз съм доста амбициозна.
Михаела е родена в Мадрид. Семейството преди 15 години е живяло там. После носталгията ги връща още веднъж във Враца. „ Ако бяхме останали там, тя нямаше да тренира атлетика, живеехме в едно малко село. Нямаше да се изявят тези нейни качества “, добавя майка й.
В фантазиите си Михаела се вижда още веднъж в Испания или Франция, само че плановете й са още веднъж свързани със спорта . Лека атлетика, кинезитерапия - авариен проект няма. Обича да си хапва плодове и сладкиши. „ Харесва ми да чета и да виждам филми. " Всичко, всичко ", по романа на Никола Юн, е обичания ми филм. Дискотеки – не, не вървя по купони. Имам си другар, футбол тренира и учи в Мездра “. Толкова за персоналният й живот.
Навярно не можем да предвидим бъдещето, само че въпреки всичко има неща, които можем да начертаем в мислите си. За Михаела това са тренировките и стремителното предпочитание да става все по-добра в спорта. Пожелава си: „ Да имам триумфи и да нямам съществени травми, това, което всеки състезател си пожелава “ . Ние остава единствено да й стискаме палци.
Автор: Анелия Костова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ