Надя Дерменджиева: В България все още се надяваме и жените да сме хора
Тя е движещата мощ на Българския фонд за дамите (БФЖ). Двигател с вътрешно горене, подхранван от устрема за правдивост и равнопоставеност на половете. Ако следите активността на фонда, значи към този момент знаете, че той систематично и със пристрастеност работи за основаването на женски общности в България, за овластяването на дамите и за превъзмогването на редица проблеми, пред които са изправени 51,5% от популацията, а точно – жените.
Тя е Надежда Дерменджиева, изпълнителен шеф на БФЖ – единствената българска организация, която подкрепя локални неправителствени организации (НПО), работещи по правата на дамите за постигане на действителната им равнопоставеност във всички сфери на публичния живот и за унищожаване на всяка форма на дискриминация. Решихме да поговорим с нея точно преди изборите, тъй като на 4 април ще сложим основите на политическата ни реалност за следващите 4 години, а това е от извънредно значение, изключително в случай че не сме съгласни със настоящето състояние. А ние не сме.
" Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят " – важи ли това и за феминизма?
Надежда Дерменджиева: Феминизмът е трансформирал и трансформира доста неща, по тази причина и на някои места се пробват да го забранят. Феминизмът е трансформирал и самите избори – от това, дамите да имат право да гласоподават, до това, дамите да могат да се кандидатират и да бъдат избирани. В момента битката е за повече феминист(к)и в политиката.
До какви промени докара активността на БФЖ?
Надежда Дерменджиева: Български фонд за дамите има 3 съществени действия – даване на познание и финансиране на деятели, колективи и цивилен организации, които работят за правата на дамите (така наречените създаване на потенциал и грантмейкинг), както и покровителство – т.е. участваме в процеси, свързани с правене и приемане на политики и законодателство, свързани с правата на дамите (буквално – " застъпваме се " за жените). Правим и доста акции, свързани с повишение на чувствителността на хората за (не)равнопоставеността на половете.
Тоест сътворяваме все по-благоприятна среда, в която се разпознават и се приказва за проблемите на дамите и девойките.
До какви промени докара активността ни? Първо, има организации, които сега са извънредно дейни, които са основани с финансиране от нас. Второ, Шествието за правата на дамите, което за първи път организирахме през 2017 година, към този момент се случва всяка година, от ден на ден хора идват и е все по-ясно, че 8 март е ден за политически активизъм. Трето, всяка година поддържаме сред 80 и 100 планове и начинания, свързани с правата на дамите и девойките, достигащи обаче и до най-уязвимите и маргинализираните – бежанки, самотни майки, жертви на принуждение, дами и девойки от малцинства и така нататък
Четвърто, макар всякакви ретроградни настроения, средата е все по-отворена и приемаща феминистките тематики (пресен образец – публичната поддръжка, която Мария Бакалова получи след сексистките изявления на бившия й преподавател). Пето, обвързвано със средата, от ден на ден дами намерено приказват за проблемите си, за насилието, за дискриминирането, за сексизма, и са все по-чути.
И шесто, макар фиаското с Истанбулската спогодба, след което България ще има да се срами пред света години наред, има промени и в Наказателния кодекс, и в други закони, които припознават правилото на равнопоставеността на половете и пазят дамите от принуждение и дискриминация.
В моите очи тези промени са под санитарния най-малко, само че за начинаещи като нас стават. И нещо последно – никога не отдавам всички промени в средата единствено на БФЖ, само че имам вяра, че сме съдействали директно за всичко изброено – с напъните си и с ресурсите си.
Кой се пробва да " забрани " феминизма (или най-малко да го ограничи)?
Надежда Дерменджиева: Така е, има опити да се забрани феминизмът, само че и всичко прогресивно, всевъзможен прогрес, обвързван с правата и достолепието на най-уязвимите членове на обществото ни. И това е световна наклонност – има един доста добър отчет на Европейския парламентарен конгрес, който се споделя Agenda Europe, и който доста добре разказва по какъв начин си партнират крайнодесни групи и религиозни фундаменталисти, финансирани от Америка и Русия. Има доста публикации по въпроса и в Open Democracy. Та, България не е изключение.
У нас пресните образци за офанзива против правата на дамите са покушението против Истанбулската спогодба и непрекъснатите опити да бъде отнето правото на дамите да пресечен бременността си (право, което имаме от 60 години!). Съвсем свеж образец е и цялостното безучастие на институциите по приемане на измененията в Закона за отбрана от домашно принуждение, препоръчани от Министерство на правораздаването. Ако добре се огледаме от къде идват офанзивите против правата на дамите, не можем да не споменем Вътрешна македонска революционна организация, които даже се хвалят в предизборния си клип, че са спрели Истанбулската спогодба.
Това, с изключение на извънредно цинично, в превод значи " не направихме безусловно нищо за дамите, жертви на принуждение ".
Достатъчно е да разгледаме листата с претендентите им, с цел да намерим Държавна сигурност сътрудници (по последни медийни публикации), пастори с назадничави хрумвания, политически опортюнисти от основани неотдавна НПО-та, борещи се с " ирански травестити ", " норвежки гейове " и всевъзможни сходни измислени врагове. Случващото се е пъклен смешно и пъклен ужасно. За мен на тяхната съвест би трябвало да лежат всички убити дами от 2018 година насам, на които страната ни не даде никаква съответна протекция.
Имат ли посланичество тези хора/организации в актуалната предизборна акция?
Надежда Дерменджиева: Да, както загатнах към този момент, тези хора имат политическо посланичество, най-много в лицето на Вътрешна македонска революционна организация, само че като цяло – във всички " играчи ", самопровъзгласили се за консервативни. Доста се е напълнило в крайнодясното политическо пространство сега. Накратко – тясно е вдясно. Но истината е, че в една същинска народна власт, може да има всевъзможни политически субекти. Но в една същинска народна власт, правата на индивида не са пленник в политическите игри, кандидат-политиците не лъжат безнаказано и не се заиграват със страховете на хората.
Плашила като " джендъри " използват единствено тези, които нямат какво друго да предложат.
Нямат визия, нямат потенциал да измислят нещо прогресивно, нещо, което да даде вяра на хората, че има добър живот и след Ковид.
А имат ли посланичество дамите?
Надежда Дерменджиева: Не, не мисля, че дамите и женските права имаме политическо посланичество сега. Има дами в политиката, само че това е нещо напълно друго и както видяхме, не значи нищо. Пример: госпожа Корнелия Нинова, чиято партия до края на 2017 година събираше подписи за ратификацията на Истанбулската спогодба, а през 2018, след фейсбук статуса на своята лидерка, внезапно размишления.
Как тематиката за равнопоставеността е прегледана в политическите стратегии?
Надежда Дерменджиева: Изобщо не мисля, че равнопоставеността е прегледана в политическите стратегии. Затова пък дамите сме обсъждани като " за разплод ", както написа Светла Енчева в блестящия си разбор неотдавна.
Жертви на принуждение и майки студентки – това ли са дамите, към които е ориентиран политическият фокус?
Надежда Дерменджиева: Ако ме питате по какъв начин участват тематиките за дамите и правата на дамите в стратегиите на другите партии – да, по този начин ни виждат, като жертви и раждащи. Което демонстрира безусловно недоумение на тематиката за неравнопоставеността сред половете и правата на дамите. Но пък демонстрира и друго – триумфа на гражданските организации да сложат в политическата адженда тематиката за домашното принуждение.
Ако ме питате по какъв начин партиите таргетират дамите като гласоподаватели – по никакъв начин.
Не виждам потенциал, стратегическа мисъл и таргетирана връзка с другите групи гласоподаватели. Виждам викане, информативен звук, ненавист, клишета и тук-там послания, даващи вяра и напомнящи ни, че можем доста повече. С което съм съгласна.
Освен за почтено майчинство, защо още можем да се надяваме като дами?
Надежда Дерменджиева: Честно казано, мисля, че в България към момента се надяваме и дамите да сме хора.
Има и още...
Тя е Надежда Дерменджиева, изпълнителен шеф на БФЖ – единствената българска организация, която подкрепя локални неправителствени организации (НПО), работещи по правата на дамите за постигане на действителната им равнопоставеност във всички сфери на публичния живот и за унищожаване на всяка форма на дискриминация. Решихме да поговорим с нея точно преди изборите, тъй като на 4 април ще сложим основите на политическата ни реалност за следващите 4 години, а това е от извънредно значение, изключително в случай че не сме съгласни със настоящето състояние. А ние не сме.
" Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят " – важи ли това и за феминизма?
Надежда Дерменджиева: Феминизмът е трансформирал и трансформира доста неща, по тази причина и на някои места се пробват да го забранят. Феминизмът е трансформирал и самите избори – от това, дамите да имат право да гласоподават, до това, дамите да могат да се кандидатират и да бъдат избирани. В момента битката е за повече феминист(к)и в политиката.
До какви промени докара активността на БФЖ?
Надежда Дерменджиева: Български фонд за дамите има 3 съществени действия – даване на познание и финансиране на деятели, колективи и цивилен организации, които работят за правата на дамите (така наречените създаване на потенциал и грантмейкинг), както и покровителство – т.е. участваме в процеси, свързани с правене и приемане на политики и законодателство, свързани с правата на дамите (буквално – " застъпваме се " за жените). Правим и доста акции, свързани с повишение на чувствителността на хората за (не)равнопоставеността на половете.
Тоест сътворяваме все по-благоприятна среда, в която се разпознават и се приказва за проблемите на дамите и девойките.
До какви промени докара активността ни? Първо, има организации, които сега са извънредно дейни, които са основани с финансиране от нас. Второ, Шествието за правата на дамите, което за първи път организирахме през 2017 година, към този момент се случва всяка година, от ден на ден хора идват и е все по-ясно, че 8 март е ден за политически активизъм. Трето, всяка година поддържаме сред 80 и 100 планове и начинания, свързани с правата на дамите и девойките, достигащи обаче и до най-уязвимите и маргинализираните – бежанки, самотни майки, жертви на принуждение, дами и девойки от малцинства и така нататък
Четвърто, макар всякакви ретроградни настроения, средата е все по-отворена и приемаща феминистките тематики (пресен образец – публичната поддръжка, която Мария Бакалова получи след сексистките изявления на бившия й преподавател). Пето, обвързвано със средата, от ден на ден дами намерено приказват за проблемите си, за насилието, за дискриминирането, за сексизма, и са все по-чути.
И шесто, макар фиаското с Истанбулската спогодба, след което България ще има да се срами пред света години наред, има промени и в Наказателния кодекс, и в други закони, които припознават правилото на равнопоставеността на половете и пазят дамите от принуждение и дискриминация.
В моите очи тези промени са под санитарния най-малко, само че за начинаещи като нас стават. И нещо последно – никога не отдавам всички промени в средата единствено на БФЖ, само че имам вяра, че сме съдействали директно за всичко изброено – с напъните си и с ресурсите си.
Кой се пробва да " забрани " феминизма (или най-малко да го ограничи)?
Надежда Дерменджиева: Така е, има опити да се забрани феминизмът, само че и всичко прогресивно, всевъзможен прогрес, обвързван с правата и достолепието на най-уязвимите членове на обществото ни. И това е световна наклонност – има един доста добър отчет на Европейския парламентарен конгрес, който се споделя Agenda Europe, и който доста добре разказва по какъв начин си партнират крайнодесни групи и религиозни фундаменталисти, финансирани от Америка и Русия. Има доста публикации по въпроса и в Open Democracy. Та, България не е изключение.
У нас пресните образци за офанзива против правата на дамите са покушението против Истанбулската спогодба и непрекъснатите опити да бъде отнето правото на дамите да пресечен бременността си (право, което имаме от 60 години!). Съвсем свеж образец е и цялостното безучастие на институциите по приемане на измененията в Закона за отбрана от домашно принуждение, препоръчани от Министерство на правораздаването. Ако добре се огледаме от къде идват офанзивите против правата на дамите, не можем да не споменем Вътрешна македонска революционна организация, които даже се хвалят в предизборния си клип, че са спрели Истанбулската спогодба.
Това, с изключение на извънредно цинично, в превод значи " не направихме безусловно нищо за дамите, жертви на принуждение ".
Достатъчно е да разгледаме листата с претендентите им, с цел да намерим Държавна сигурност сътрудници (по последни медийни публикации), пастори с назадничави хрумвания, политически опортюнисти от основани неотдавна НПО-та, борещи се с " ирански травестити ", " норвежки гейове " и всевъзможни сходни измислени врагове. Случващото се е пъклен смешно и пъклен ужасно. За мен на тяхната съвест би трябвало да лежат всички убити дами от 2018 година насам, на които страната ни не даде никаква съответна протекция.
Имат ли посланичество тези хора/организации в актуалната предизборна акция?
Надежда Дерменджиева: Да, както загатнах към този момент, тези хора имат политическо посланичество, най-много в лицето на Вътрешна македонска революционна организация, само че като цяло – във всички " играчи ", самопровъзгласили се за консервативни. Доста се е напълнило в крайнодясното политическо пространство сега. Накратко – тясно е вдясно. Но истината е, че в една същинска народна власт, може да има всевъзможни политически субекти. Но в една същинска народна власт, правата на индивида не са пленник в политическите игри, кандидат-политиците не лъжат безнаказано и не се заиграват със страховете на хората.
Плашила като " джендъри " използват единствено тези, които нямат какво друго да предложат.
Нямат визия, нямат потенциал да измислят нещо прогресивно, нещо, което да даде вяра на хората, че има добър живот и след Ковид.
А имат ли посланичество дамите?
Надежда Дерменджиева: Не, не мисля, че дамите и женските права имаме политическо посланичество сега. Има дами в политиката, само че това е нещо напълно друго и както видяхме, не значи нищо. Пример: госпожа Корнелия Нинова, чиято партия до края на 2017 година събираше подписи за ратификацията на Истанбулската спогодба, а през 2018, след фейсбук статуса на своята лидерка, внезапно размишления.
Как тематиката за равнопоставеността е прегледана в политическите стратегии?
Надежда Дерменджиева: Изобщо не мисля, че равнопоставеността е прегледана в политическите стратегии. Затова пък дамите сме обсъждани като " за разплод ", както написа Светла Енчева в блестящия си разбор неотдавна.
Жертви на принуждение и майки студентки – това ли са дамите, към които е ориентиран политическият фокус?
Надежда Дерменджиева: Ако ме питате по какъв начин участват тематиките за дамите и правата на дамите в стратегиите на другите партии – да, по този начин ни виждат, като жертви и раждащи. Което демонстрира безусловно недоумение на тематиката за неравнопоставеността сред половете и правата на дамите. Но пък демонстрира и друго – триумфа на гражданските организации да сложат в политическата адженда тематиката за домашното принуждение.
Ако ме питате по какъв начин партиите таргетират дамите като гласоподаватели – по никакъв начин.
Не виждам потенциал, стратегическа мисъл и таргетирана връзка с другите групи гласоподаватели. Виждам викане, информативен звук, ненавист, клишета и тук-там послания, даващи вяра и напомнящи ни, че можем доста повече. С което съм съгласна.
Освен за почтено майчинство, защо още можем да се надяваме като дами?
Надежда Дерменджиева: Честно казано, мисля, че в България към момента се надяваме и дамите да сме хора.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ