Историята на родната Коко Шанел: модната диктаторка на българското царство
Тя е била една от най-изтъкнатите дами и една от дребното по това време, които съумяват да основат сполучлив личен бизнес. Днес разтваряме прашните сандъци на предишното, с цел да ви разкажем за една от най-интересните родни дами, спечелила си прозвището " българската Коко Шанел ".
Коя в действителност е тя?
Пелагия Видинска е родена през 1896 година в фамилията на военния Тодор Кръстев. Баща ѝ е бил фелдфебел (старшина) в Пловдив, само че защото за известно време полка му е бил във Видин получава прякора Видинлията, което след това се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от щерка му.
Пелагия получава солидно обучение за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които след това ще й бъдат потребни в работата. Финансовите ѝ благоприятни условия разрешават да пътува до Париж, където се среща с най-новите модели на " Ланвен " (най-старата локална фешън къща) и " Шанел ", описват от Edna.bg .
Вдъхновена от всичко това, а и то модата, Пелагия основава първото си ателие. То се е намирало на петия етаж на една от представителните здания по улица " Граф Игнатиев " в столицата, като даже построява дребен подиум, на който се организират фешън ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се откри в грандиозната постройка на " Леге " 6.
Виж още:
" Модата през днешния ден е изкуство, в което се твори ", показа е тя в изявление за вестник " Моден вестник ", който се явявал прибавка на списание " Домакинство и мода ". Затова дизайнерката се обръща за ентусиазъм към един от присъщите детайли в обичайна българска просвета – шевицата.
През ноември 1928 година в кино " Роял " е проведено ревю, на което са показани 20 облекла. В първата част манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име – " Македония ", " Син Охрид ", " Ловеч ", " Шоп ", " Болярка " и други Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода. Според Видинска нейните рокли с български претекстове се харесвали в Париж и даже е получила поръчка за бродерии в национален жанр от известна френска фешън къща.
Дрехите й са толкоз харесвани, че през 20-те и 30-те години тя основава сбирка за царското семейство, в която тя вкарва претекстове от националните носии. Дълги години Пелагия прави тоалетите на самата кралица Йоана. Не една или две са дамите, в това число и отвън София, които си поръчват тоалетите от ателието на Видинска. Всички изтъкнати и знатни дами от столичния елит са желали да имат в дрешника си най-малко по един тоалет от стилната къща на Пелагия. Тя е употребила най-хубави платове.
Виж още:
Поради това измежду нейните клиентки личат имената с изключение на на Царица Йоана, само че също и на оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на състезанието Мис България през 1929 година точно с тоалет на Видинска.
След 9 септември 1944 година Пелагия Видинска остава без своята фешън къща, само че продължава да работи в тези среди. Създава костюмите на Държавния фолклорен отбор (впоследствие наименуван на името на Филип Кутев), а след това е основен занаятчия в шивашкото ателие на Народния спектакъл. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, само че оставя зад себе си цяла ера в развиването на българската мода.
Виж още:
Изображене: iStock/pixabay
