Творческият живот на композитора Коста Колев винаги е вълнувал и

Творческият живот на композитора Коста Колев постоянно е вълнувал и аудитория, и следовници, и експерти в региона на българския фолклор. Интересен за следене е процесът на работа при него - от събираческата активност до композиторската интервенция. Откриването на забавен достоверен материал (а Коста Колев и " имал ухо " за това), обработката и закономерностите, които е спазвал, другите похвати и търсене на истински решения - сигурно е забавно да проучваме всичко това, а и метода му, както към другите сформира, за които написа, по този начин и в другите му интервали. Ако си спомняте преди няколко месеца с диригента на Оркестъра за национална музика на БНР - Димитър Христов говорихме за инструменталната музика на Коста Колев. Но и въпросите за развиването и трендовете в песенните му обработки срещат все по-широк спорен интерес. Навярно това се дължи и на обстоятелството, че откогато композиторът не е сред нас, архивът му прилежно се обработва от неговата брачна половинка - певицата и диригент Мария Лешкова. 

За част от ансамбловата музика на Коста Колев разговарях с Мария Лешкова в предаването " Съботна софра ",  излъчено на 10 февруари 2018 година Повод да чуем както обичани за публиката песни, по този начин и малко по-непознати. Но и любопитни обстоятелства, с които допълнихме музикалната картина. Всъщност избрах тематиката, поради песента " Юнак върви през горица ". За мен персонално непозната, а ми беше забавно от кое място е, от кой момент е, за кой състав е писана...

Мария Лешкова: Тези песни Коста Колев стартира да ги написа още когато самият отбор се основава (бел. ред. Ансамбълът за национални песни на БНР) и гради историята си, поради това, че има певици от разнообразни фолклорни области в хора, а те носят своя достоверен материал. Песните, които са му създали усещане, или солистите, които носят този репертоар, са мотив да стартира да написа ансамблова музика. Много са образците. " Юнак върви през горица " е написана в малко по-късен интервал, през 70-е години, само че в този случай той не я е взел от някой от солистите в радиохора, а я записва на събор в Стралджа. Прави му усещане и по тази причина я написа за националния хор и оркестъра на радиото. 

Каква беше позицията на Коста Колев по отношение на ансамбловите песни?

Тя не беше по-различна от всичко останало, което правеше и с инструменталната музика, или пък във връзка с метода му към соловата ария. Защото той споделяше, че сходно на езика обичайна ни музика е един закостенял детайл в културата на всеки народ. И доста отговорно подхождаше към всичко това, тъй като споделяше, че доста елементарно пренасяме тези старинни мелодии, обличаме ги в нови облекла, и ги пускаме безконтролно в всеобщата връзка, или ги трансформираме по много повсеместен метод. 

Цялото изявление и музиката може да чуете в звуковия файл.

В предаването музика от Коста Колев: 
" Юнак върви през горица " - АНП на БНР
" Рада в градина седеше " - ОНМ на БНР, Хор на НФА " Филип Кутев ", сол. Николай Урумов, докум. запис от 15 декември 2011 година, Студио 1 на БНР
" Люлка се люля " - АНП на БНР
" Калино, дюлбер малино " - АНПТ " Тракия ", сол. Теменуга Минчева
" Седи мома в одаите " - ОНМ на БНР, Хор на НФА " Филип Кутев ", докум. запис 6 октомври 2017 година зала „ България “
" Лечко стапяй, Доне " - ДАНПТ " Филип Кутев "
" Седнали са тридесет делии " - АНП на БНР
" Похлопа бясно на врати " - АНПТ " Сливен "
" Жерувна в огън гореше " - АНПТ " Сливен "
" Две невести хоро водят " - АНПТ " Варна "