Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света посредством тебе, само че не от тебе.
И макар че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, тъй като те имат свои лични.
Ти можеш да дадеш заслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя населява къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш даже в фантазиите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща обратно
и не е спрял при вчерашния ден.

Халил Джубран