ВКС съсипа законопроекта на Кирилов за тримата големи, иска промяна на Конституцията
Твърдо мнение срещу готвения законопроект за изменение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който планува нов ред за следствие и покачване на обвиняване на някой от така наречен " трима огромни " – основния прокурор и ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).
Основните аргументи за мнението срещу законопроекта, чийто главен мотор публично е правосъдният министър Данаил Кирилов, са две – не се трансформира по никакъв метод институционалната недостижимост на основния прокурор и се основава статут на тримата огромни над този на елементарните жители за тъждество пред закона.
Конкретно арбитър Галина Тонева уточни, че законопроектът на Кирилов по никакъв метод не адресира посочените в делото " Колеви против България " проблеми във връзка с прокуратурата. Главните проблеми са два – че всеки един акт на член на прокуратурата може да бъде анулиран от основния прокурор без правосъден надзор и че липсва правосъден надзор върху отводите на който и да е прокурор да образува досъдебно произвеждане . Относно недосегаемостта даже на елементарен прокурор за съда Actualno.com показа в две елементи история от опита в България – можете да прочетете ПЪРВАТА и ВТОРАТА част.
Съдия Тонева добави и, че със законопроекта се визира надзор над тримата огромни, а и в този момент по Наказателно-процесуален кодекс ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са обект на наказателно гонене, само че основният прокурор де факто не е поради нормативната си еднолична власт в прокуратурата, до момента в който ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не управляват еднолично решенията на съдиите от съответните съдилища. " Нито един ръководител на съд не може да каже на ръководител на правосъден състав по какъв начин да си реши делото ", акцентира Тонева, а Данаил Кирилов отговори, че можел да манипулира инцидентният избор на съдии за обещано дело . " И основният прокурор може същото ", отвърна Тонева, която добави, че ще предложения Кирилов на проява по какъв начин се генерират правосъдни сформира и съдии-докладчици. Тя обърна внимание и, че в законопроекта на Кирилов е написан текст в смисъл, че би трябвало да има надзор над ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тъй като разписвали генерираният резултат за правосъден състав, а такова нещо няма – подписът е на админ и се води непоколебим доклад кой подписва и за какво .
Отново се връщаме към годините би трябвало или не би трябвало да имат имунитет магистратите – основава се имунитет на тримата огромни. Изискването на такова огромно болшинство за започване на следствие (бел. ред. – за старт на наказателно произвеждане би трябвало единодушие на 17 членове на Пленума на Висшия правосъден съвет /ВСС/) е в положение да минира започването на каквото и да е наказателно произвеждане. Съответният огромен може да ускори контрола върху членовете на съответната гилдия, от която потегля настояването (бел. ред. – по законопроекта би трябвало да има не по-малко от трима членове от съдийската или прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, с цел да стартира процедура дали ще има наказателно преследване), заключи арбитър Тонева видените недостатъци в законопроекта от Върховен касационен съд.
Каквото и следствие да се предприеме против основния прокурор при сегашната нормативна уредба няма да е без значение, уверено сподели Калин Калпакчиев, някогашен член на Висш съдебен съвет и ръководител на Съюза на съдиите. Той добави, че би трябвало да има орган и/или лице, което по никакъв метод да не е подвластно от основния прокурор, с цел да може да има съответно и независимо следствие.
И Калпакчиев, и Тонева застъпиха тезата, че няма по какъв начин при сегашната нормативна уредба да има същински надзор върху активността на основния прокурор без смяна на Конституцията . Съдия Тонева уточни непосредствено член 126, алинея 2 (бел. ред. - Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори) и член 127. Подкрепа на мнението на Върховен касационен съд показаха редица неправителствени организации, като техният представител Иван Брегов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Същевременно обаче правосъдният министър провидя в мненията поддръжка за неговата позиция, че и в този момент по Наказателно-процесуален кодекс можело да има наказателно гонене на " тримата огромни ". Кирилов безусловно не чу предлагането за изменение на Конституцията, а заприказва по какъв начин нямало да има баланс при законодателни промени. Кирилов изиска да се търси компромис – във връзка единствено с някои от актовете, издавани от тримата огромни.
Склонни ли сте да обмислите законодателна самодейност в смисъл смяна на Конституцията - този въпрос зададе Калпакчиев, а Кирилов се измъкна с предложение " в случай че може да го извеждаме на Линч " по адрес на основния прокурор и да бъде " разжалван " като член на Висш съдебен съвет, описвайки предлагането за конституционни промени като " полет на мисълта ". А Кирилов си изпусна нервите след рецензиите , като не разреши да му бъде прочетено от арбитър Тонева тъкмо мнение по делото " Колеви против България " - че всеки прокурор и следовател може на доктрина да постанови административен акт без правосъден надзор..
Основните аргументи за мнението срещу законопроекта, чийто главен мотор публично е правосъдният министър Данаил Кирилов, са две – не се трансформира по никакъв метод институционалната недостижимост на основния прокурор и се основава статут на тримата огромни над този на елементарните жители за тъждество пред закона.
Конкретно арбитър Галина Тонева уточни, че законопроектът на Кирилов по никакъв метод не адресира посочените в делото " Колеви против България " проблеми във връзка с прокуратурата. Главните проблеми са два – че всеки един акт на член на прокуратурата може да бъде анулиран от основния прокурор без правосъден надзор и че липсва правосъден надзор върху отводите на който и да е прокурор да образува досъдебно произвеждане . Относно недосегаемостта даже на елементарен прокурор за съда Actualno.com показа в две елементи история от опита в България – можете да прочетете ПЪРВАТА и ВТОРАТА част.
Съдия Тонева добави и, че със законопроекта се визира надзор над тримата огромни, а и в този момент по Наказателно-процесуален кодекс ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са обект на наказателно гонене, само че основният прокурор де факто не е поради нормативната си еднолична власт в прокуратурата, до момента в който ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не управляват еднолично решенията на съдиите от съответните съдилища. " Нито един ръководител на съд не може да каже на ръководител на правосъден състав по какъв начин да си реши делото ", акцентира Тонева, а Данаил Кирилов отговори, че можел да манипулира инцидентният избор на съдии за обещано дело . " И основният прокурор може същото ", отвърна Тонева, която добави, че ще предложения Кирилов на проява по какъв начин се генерират правосъдни сформира и съдии-докладчици. Тя обърна внимание и, че в законопроекта на Кирилов е написан текст в смисъл, че би трябвало да има надзор над ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тъй като разписвали генерираният резултат за правосъден състав, а такова нещо няма – подписът е на админ и се води непоколебим доклад кой подписва и за какво .
Отново се връщаме към годините би трябвало или не би трябвало да имат имунитет магистратите – основава се имунитет на тримата огромни. Изискването на такова огромно болшинство за започване на следствие (бел. ред. – за старт на наказателно произвеждане би трябвало единодушие на 17 членове на Пленума на Висшия правосъден съвет /ВСС/) е в положение да минира започването на каквото и да е наказателно произвеждане. Съответният огромен може да ускори контрола върху членовете на съответната гилдия, от която потегля настояването (бел. ред. – по законопроекта би трябвало да има не по-малко от трима членове от съдийската или прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, с цел да стартира процедура дали ще има наказателно преследване), заключи арбитър Тонева видените недостатъци в законопроекта от Върховен касационен съд.
Каквото и следствие да се предприеме против основния прокурор при сегашната нормативна уредба няма да е без значение, уверено сподели Калин Калпакчиев, някогашен член на Висш съдебен съвет и ръководител на Съюза на съдиите. Той добави, че би трябвало да има орган и/или лице, което по никакъв метод да не е подвластно от основния прокурор, с цел да може да има съответно и независимо следствие.
И Калпакчиев, и Тонева застъпиха тезата, че няма по какъв начин при сегашната нормативна уредба да има същински надзор върху активността на основния прокурор без смяна на Конституцията . Съдия Тонева уточни непосредствено член 126, алинея 2 (бел. ред. - Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори) и член 127. Подкрепа на мнението на Върховен касационен съд показаха редица неправителствени организации, като техният представител Иван Брегов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Същевременно обаче правосъдният министър провидя в мненията поддръжка за неговата позиция, че и в този момент по Наказателно-процесуален кодекс можело да има наказателно гонене на " тримата огромни ". Кирилов безусловно не чу предлагането за изменение на Конституцията, а заприказва по какъв начин нямало да има баланс при законодателни промени. Кирилов изиска да се търси компромис – във връзка единствено с някои от актовете, издавани от тримата огромни.
Склонни ли сте да обмислите законодателна самодейност в смисъл смяна на Конституцията - този въпрос зададе Калпакчиев, а Кирилов се измъкна с предложение " в случай че може да го извеждаме на Линч " по адрес на основния прокурор и да бъде " разжалван " като член на Висш съдебен съвет, описвайки предлагането за конституционни промени като " полет на мисълта ". А Кирилов си изпусна нервите след рецензиите , като не разреши да му бъде прочетено от арбитър Тонева тъкмо мнение по делото " Колеви против България " - че всеки прокурор и следовател може на доктрина да постанови административен акт без правосъден надзор..
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ