Фактчек: Твърденията на Костадинов, че 80 % от храните в България са внос не са верни
ТВЪРДЕНИЕ:
Костадин Костадинов:
„ Ние от дълго време нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от питателните артикули в магазините ни са импорт. ”
Това споделя водачът на парламентарно показаната групировка „ Възраждане “ по време на гостуването си в предаването „ Беновска пита “ в ефира на „ Радио К2 “.
Костадинов твърди същото и по време на среща в Бургас от предизборната акция на групировката през септември 2022 година
Източник: gramofona.com
ПРОВЕРКА:
насочи питане към четири български институции за това дали те разполагат с данни и разбори за съотношението сред локални и вносни хранителни артикули на българския пазар – Националният статистически институт (НСИ), Българската стопанска камара (БСК), Министерството на земеделието и Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ). Към момента на издание на публикацията Национален статистически институт, БСК и ДКСБТ са върнали отговор на нашето питане.
От отговора на Национален статистически институт се схваща, че институцията не води статистика за каузи на вносните хранителни артикули на българския пазар.
„ Ние имаме подробни данни за импорт и експорт. Но не целият импорт отива за българския пазар. Голяма част е за реекспорт или за първични материали и други артикули “, пишат в отговора си от Национален статистически институт.
От БСК също споделят, че не разполагат с сходно проучване.
От ДКСБТ водят статистики на месечна и годишна база в категорията „ Плодове и зеленчуци ”, а от време на време в годишните им бюлетини участват и данни за някои други съществени категории храни. Статистика за общия дял на вносните артикули измежду всички хранителни артикули няма.
В увода на има няколко параграфа, които се отнасят до вносните хранителни артикули на българския пазар.
Според изследване на ДКСБТ, извършено в интервала сред януари и октомври 2020 година и цетерано в бюлетина, 73% от стоките в категория „ Хляб и хлебни артикули “ са българско произвеждане. Преимуществено с български генезис е и производството в категорията „ Месо и месни артикули “ – приблизително 70%. При млякото и млечните артикули делът на локалните артикули е 69%, което съгласно данните на ДКСБТ е с 5% повече спрямо 2019 година
В бюлетина е маркирано, че при плодовете и зеленчуците превес имат вносните артикули и това се изяснява със сезонността на тези артикули, както и с метеорологичните условия, от които зависят количеството и качеството на реколтата в страната.
„ Показателно е, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци пораства, като надвишава 70%, а през зимата се повишава процентът на вносните артикули от тази група “, прецизира се в бюлетина.
също има няколко параграфа, свързани с каузи на вносните хранителни артикули на българския пазар, само че там липсват съответни данни, изразени в цифри, както в бюлетина от 2020 година Единствено се удостоверява, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци надвишава 70%.
На уеб страницата на Министерството на земеделието е оповестена информация по обособени браншове. В осведомителното табло на категория „ Плодове и зеленчуци ” участва статистика, която мери каузи на локалното произвеждане измежду плодовете и зеленчуците във вътрешното ползване за 2021 година
Източник: Министерство на земеделието, Информационно табло в категория “Плодове и зеленчуци ”
Видно е, че множеството артикули от категория „ Плодове и зеленчуци ” на българския пазар са в огромна степен локално произвеждане, като само ябълките, прасковите, доматите и ягодите са към или под 50%.
За останалите категории хранителни артикули на уеб страницата на Министерството на земеделието липсва сходна статистика.
Какви са данните за огромните търговски вериги?
С цел разширение на обсега на нашата инспекция изпратихме и запитване до , което сплотява 13 търговски вериги в България.
От там ни изпратиха две анкети, извършени през 2020-а и 2021 година измежду най-големите търговски вериги в страната, които са фокусирани върху представителството на българските производители по техните щандове.
Анкетата, извършена сред март и октомври 2020 година, обгръща комерсиалните вериги „ Билла ”, „ Кауфланд ”, „ Лидл ”, „ Т Маркет ”, „ ПроМаркет ” и „ Фантастико ”. Според нея съвсем 65% от асортимента в главните хранителни категории в магазините на тези вериги се състои от български артикули.
Средният дял на българските артикули при всяка една от главните категории хранителни артикули е: 70% при „ Месо и месни артикули ”, 73% при „ Хляб и хлебни артикули ”, 44% при „ Плодове и зеленчуци ”, 69% при „ Мляко и млечни артикули ”.
По отношение на категорията „ Месо и месни артикули ” в анкетата на сдружението е маркирано: „ В „ Т Маркет ” телешкото и свинското месо са 100% български, а във „ Фантастико ” пилешкото месо е единствено от България, както и 99% от телешкото месо ”.
И в тези данни сезонността и метеорологичните условия са упоменати като съществени фактори, които дават отговор за по-ниския междинен % на локално произвеждане в категория „ Плодове и зеленчуци ”. Според анкетата на Сдружението за съвременна търговия през лятото делът на българските артикули в тази категория нараства доста и при две от интервюираните търговски вериги даже надвишава 70%.
Сдружението регистрира повишение на българското посланичество в категория „ Мляко и млечни артикули ” през 2020 година по отношение на 2019-а, както се базира и на цитираните нагоре данни на ДКСБТ.
Анкетата на СМТ за 2021 година, въпреки и да обгръща единствено три търговски вериги – „ Билла ”, „ Кауфланд ” и „ Лидл ”, удостоверява данните от 2020 година Според нея над 70% от главните хранителни артикули в асортимента на интервюираните търговски вериги са български.
В обособените категории процентното систематизиране е: 83% при „ Хляб и хлебни артикули ”, 72% при „ Месо и месни артикули ”, 52% при „ Мляко и млечни артикули ” и 56% при „ Плодове и зеленчуци ”.
Костадин Костадинов:
„ Ние от дълго време нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от питателните артикули в магазините ни са импорт. ”
Това споделя водачът на парламентарно показаната групировка „ Възраждане “ по време на гостуването си в предаването „ Беновска пита “ в ефира на „ Радио К2 “.
Костадинов твърди същото и по време на среща в Бургас от предизборната акция на групировката през септември 2022 година
Източник: gramofona.com
ПРОВЕРКА:
насочи питане към четири български институции за това дали те разполагат с данни и разбори за съотношението сред локални и вносни хранителни артикули на българския пазар – Националният статистически институт (НСИ), Българската стопанска камара (БСК), Министерството на земеделието и Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ). Към момента на издание на публикацията Национален статистически институт, БСК и ДКСБТ са върнали отговор на нашето питане.
От отговора на Национален статистически институт се схваща, че институцията не води статистика за каузи на вносните хранителни артикули на българския пазар.
„ Ние имаме подробни данни за импорт и експорт. Но не целият импорт отива за българския пазар. Голяма част е за реекспорт или за първични материали и други артикули “, пишат в отговора си от Национален статистически институт.
От БСК също споделят, че не разполагат с сходно проучване.
От ДКСБТ водят статистики на месечна и годишна база в категорията „ Плодове и зеленчуци ”, а от време на време в годишните им бюлетини участват и данни за някои други съществени категории храни. Статистика за общия дял на вносните артикули измежду всички хранителни артикули няма.
В увода на има няколко параграфа, които се отнасят до вносните хранителни артикули на българския пазар.
Според изследване на ДКСБТ, извършено в интервала сред януари и октомври 2020 година и цетерано в бюлетина, 73% от стоките в категория „ Хляб и хлебни артикули “ са българско произвеждане. Преимуществено с български генезис е и производството в категорията „ Месо и месни артикули “ – приблизително 70%. При млякото и млечните артикули делът на локалните артикули е 69%, което съгласно данните на ДКСБТ е с 5% повече спрямо 2019 година
В бюлетина е маркирано, че при плодовете и зеленчуците превес имат вносните артикули и това се изяснява със сезонността на тези артикули, както и с метеорологичните условия, от които зависят количеството и качеството на реколтата в страната.
„ Показателно е, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци пораства, като надвишава 70%, а през зимата се повишава процентът на вносните артикули от тази група “, прецизира се в бюлетина.
също има няколко параграфа, свързани с каузи на вносните хранителни артикули на българския пазар, само че там липсват съответни данни, изразени в цифри, както в бюлетина от 2020 година Единствено се удостоверява, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци надвишава 70%.
На уеб страницата на Министерството на земеделието е оповестена информация по обособени браншове. В осведомителното табло на категория „ Плодове и зеленчуци ” участва статистика, която мери каузи на локалното произвеждане измежду плодовете и зеленчуците във вътрешното ползване за 2021 година
Източник: Министерство на земеделието, Информационно табло в категория “Плодове и зеленчуци ”
Видно е, че множеството артикули от категория „ Плодове и зеленчуци ” на българския пазар са в огромна степен локално произвеждане, като само ябълките, прасковите, доматите и ягодите са към или под 50%.
За останалите категории хранителни артикули на уеб страницата на Министерството на земеделието липсва сходна статистика.
Какви са данните за огромните търговски вериги?
С цел разширение на обсега на нашата инспекция изпратихме и запитване до , което сплотява 13 търговски вериги в България.
От там ни изпратиха две анкети, извършени през 2020-а и 2021 година измежду най-големите търговски вериги в страната, които са фокусирани върху представителството на българските производители по техните щандове.
Анкетата, извършена сред март и октомври 2020 година, обгръща комерсиалните вериги „ Билла ”, „ Кауфланд ”, „ Лидл ”, „ Т Маркет ”, „ ПроМаркет ” и „ Фантастико ”. Според нея съвсем 65% от асортимента в главните хранителни категории в магазините на тези вериги се състои от български артикули.
Средният дял на българските артикули при всяка една от главните категории хранителни артикули е: 70% при „ Месо и месни артикули ”, 73% при „ Хляб и хлебни артикули ”, 44% при „ Плодове и зеленчуци ”, 69% при „ Мляко и млечни артикули ”.
По отношение на категорията „ Месо и месни артикули ” в анкетата на сдружението е маркирано: „ В „ Т Маркет ” телешкото и свинското месо са 100% български, а във „ Фантастико ” пилешкото месо е единствено от България, както и 99% от телешкото месо ”.
И в тези данни сезонността и метеорологичните условия са упоменати като съществени фактори, които дават отговор за по-ниския междинен % на локално произвеждане в категория „ Плодове и зеленчуци ”. Според анкетата на Сдружението за съвременна търговия през лятото делът на българските артикули в тази категория нараства доста и при две от интервюираните търговски вериги даже надвишава 70%.
Сдружението регистрира повишение на българското посланичество в категория „ Мляко и млечни артикули ” през 2020 година по отношение на 2019-а, както се базира и на цитираните нагоре данни на ДКСБТ.
Анкетата на СМТ за 2021 година, въпреки и да обгръща единствено три търговски вериги – „ Билла ”, „ Кауфланд ” и „ Лидл ”, удостоверява данните от 2020 година Според нея над 70% от главните хранителни артикули в асортимента на интервюираните търговски вериги са български.
В обособените категории процентното систематизиране е: 83% при „ Хляб и хлебни артикули ”, 72% при „ Месо и месни артикули ”, 52% при „ Мляко и млечни артикули ” и 56% при „ Плодове и зеленчуци ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ