Ремонтът на електрониката – ще стане ли право на потребителя
Твърде постоянно устройствата се повреждат напълно скоро след приключване на гаранционния интервал
Опцията „ поправи си самичък “ може да се окаже разграничителната линия, която разграничава даден артикул от цялото море от негови аналози
На кого ли не се е случвало: спукан екран на телефона, развален USB порт, „ вибриращ ” екран на таблета – и ето, че попадаме в ръцете на експертите от всякакви сервизи – и на тяхната почтеност. Така един дребен привидно хардуерен проблем постоянно ни принуждава да сведем избора си до това да пристъпим към безценен, времеемък ремонт – или просто да си купим ново устройство.
Това решение способства за всичките 50 млн. тона електронни боклуци, които ще бъдат генерирани тази година, съгласно Европейския конгрес за излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение. Само към 20% от изхвърлените електронни устройства ще бъдат рециклирани.
Останалата част отива на депата, изгаря се или просто се изхвърля нелегално. И това става макар че към две трети от популацията на света е обхванато от законодателство за отговорно изхвърляне на отпадъците от излезлите от приложимост електронни и електрически устройства, написа GreenTech.bg.
Някои огромни ИТ компании към този момент имат имат стратегии за назад изкупуване на остарели софтуерни артикули. По този метод компаниите си обезпечават скъпи материали, съдържащи се в електронните боклуци – да вземем за пример мед, сребро, паладий и злато. Те могат да бъдат употребявани още веднъж в бъдещите ИТ артикули или най-малко да бъдат вярно рециклирани. Използват се наново и част от пластмасите.
Честа процедура е и поправянето на от малко малко читавите остарели електроники и продажбата им с огромна отстъпка. Така се взема максимумът от тяхното битие. Но ремонтът на продуктите и удължаването на живота им си остава „ грозното патенце ” – нежеланото отроче на тази голяма промишленост, наречена потребителска електроника.
още по тематиката
В устрема си да продават повече и повече бройки, производителите имат тласък да „ проектират ” изхвърлянето на своите устройства. Така нареченото планувано остаряване не е нищо ново в нашето общество. Тенденцията стана видна още с появяването на електроуреди, чиито крепежни съставни елементи са характерни и несъответстващи на общоприетите принадлежности.
Нещо повече, мнозина консуматори приказват за обмисляне оттатък това – за планувано повреждане, защото прекомерно постоянно устройствата им се повреждат напълно малко след приключването на гаранционния интервал.
Всичко това е подкрепено с цялостни политики за продажба на нови артикули и съпътстващи услуги. Това включва публични стратегии за надграждане (ъпгрейд), както и по-агресивните тактики за непризнаване на гаранции, когато „ неоторизирани лица ” правят ремонт. В някои случаи всичко това бива подкрепено и от битка с всяко допустимо законодателство, което може да помогне за поправките на продуктите.
Слава богу от ден на ден компании стартират да премислят този модел и метод на маркетиране. За ремонта към този момент се приказва като за „ право ”, съвсем като за главните човешки права. Има даже цяло придвижване, което упорства, че фирмите би трябвало да бъдат законово задължени да оферират инструментите, частите, схемите и диагностиката, нужни за решение на проблемите в техниката, която клиентите имат.
Добра вест от последните дни е, че едно от огромните имена в ИТ промишлеността – Motorola – публично влезе в редиците на софтуерните компании, които оферират на своите консуматори опция да поправят телефоните и компютрите си.
В ерата, в която множеството консуматори са изтощени от натиска на огромните производители да купуват най-новите, „ висши “, „ хитови “ и все по-бляскави модели, опцията „ поправи си самичък “ може да се окаже разграничителната линия, която разграничава даден артикул от цялото море от негови аналози.
Опцията „ поправи си самичък “ може да се окаже разграничителната линия, която разграничава даден артикул от цялото море от негови аналози
На кого ли не се е случвало: спукан екран на телефона, развален USB порт, „ вибриращ ” екран на таблета – и ето, че попадаме в ръцете на експертите от всякакви сервизи – и на тяхната почтеност. Така един дребен привидно хардуерен проблем постоянно ни принуждава да сведем избора си до това да пристъпим към безценен, времеемък ремонт – или просто да си купим ново устройство.
Това решение способства за всичките 50 млн. тона електронни боклуци, които ще бъдат генерирани тази година, съгласно Европейския конгрес за излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение. Само към 20% от изхвърлените електронни устройства ще бъдат рециклирани.
Останалата част отива на депата, изгаря се или просто се изхвърля нелегално. И това става макар че към две трети от популацията на света е обхванато от законодателство за отговорно изхвърляне на отпадъците от излезлите от приложимост електронни и електрически устройства, написа GreenTech.bg.
Някои огромни ИТ компании към този момент имат имат стратегии за назад изкупуване на остарели софтуерни артикули. По този метод компаниите си обезпечават скъпи материали, съдържащи се в електронните боклуци – да вземем за пример мед, сребро, паладий и злато. Те могат да бъдат употребявани още веднъж в бъдещите ИТ артикули или най-малко да бъдат вярно рециклирани. Използват се наново и част от пластмасите.
Честа процедура е и поправянето на от малко малко читавите остарели електроники и продажбата им с огромна отстъпка. Така се взема максимумът от тяхното битие. Но ремонтът на продуктите и удължаването на живота им си остава „ грозното патенце ” – нежеланото отроче на тази голяма промишленост, наречена потребителска електроника.
още по тематиката
В устрема си да продават повече и повече бройки, производителите имат тласък да „ проектират ” изхвърлянето на своите устройства. Така нареченото планувано остаряване не е нищо ново в нашето общество. Тенденцията стана видна още с появяването на електроуреди, чиито крепежни съставни елементи са характерни и несъответстващи на общоприетите принадлежности.
Нещо повече, мнозина консуматори приказват за обмисляне оттатък това – за планувано повреждане, защото прекомерно постоянно устройствата им се повреждат напълно малко след приключването на гаранционния интервал.
Всичко това е подкрепено с цялостни политики за продажба на нови артикули и съпътстващи услуги. Това включва публични стратегии за надграждане (ъпгрейд), както и по-агресивните тактики за непризнаване на гаранции, когато „ неоторизирани лица ” правят ремонт. В някои случаи всичко това бива подкрепено и от битка с всяко допустимо законодателство, което може да помогне за поправките на продуктите.
Слава богу от ден на ден компании стартират да премислят този модел и метод на маркетиране. За ремонта към този момент се приказва като за „ право ”, съвсем като за главните човешки права. Има даже цяло придвижване, което упорства, че фирмите би трябвало да бъдат законово задължени да оферират инструментите, частите, схемите и диагностиката, нужни за решение на проблемите в техниката, която клиентите имат.
Добра вест от последните дни е, че едно от огромните имена в ИТ промишлеността – Motorola – публично влезе в редиците на софтуерните компании, които оферират на своите консуматори опция да поправят телефоните и компютрите си.
В ерата, в която множеството консуматори са изтощени от натиска на огромните производители да купуват най-новите, „ висши “, „ хитови “ и все по-бляскави модели, опцията „ поправи си самичък “ може да се окаже разграничителната линия, която разграничава даден артикул от цялото море от негови аналози.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ