Идва ли нова ера след предстоящите избори в Турция?
Турция ще отиде на изборите в неделя в едно от най-решителните гласувания, избирайки президент и парламент. Двумесечната предизборна акция ще завърши този уикенд, оставяйки последната дума на към 60 милиона регистрирани гласоподаватели.
Кратък обзор на потребления език и обещанията на президентските и парламентарните претенденти не оставя никакво подозрение, че 25 юни ще означи нова епоха за турската политика и за Турция.
Системата за ръководство на Турция ще бъде публично и дейно изменена в президентство с изпълнителна власт с избирането на новия президент, който ще концентрира забележителна част от управляващите в ръцете си.
Кабинетът на министър-председателя ще бъде отстранен и Народното събрание ще би трябвало да изготви лични работни разпореждания в следизборните времена, в сходство с новата управническа система (не би трябвало да се не помни, че държавното управление към момента не е употребило властта, обещана на държавното управление, която му разрешава да хармонизира избрани закони посредством постановления, в сходство с конституционните промени от предходната година, породили въпроси за повода за забавянето на всички тези работи). Това написа в собствен разбор Серкан Демирта от " Хюриет дейли нюз ".
Въпросът в този момент е кой ще употребява всички тези управляващи в новата система? Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който ръководи Турция от края на 2002 година, наподобява е най-силният претендент за президентство с към 45% поддръжка на народа. Основният претендент на опозиционната партия на Народно-републиканска партия (НРП) Мухарем Индже провежда ненадейно сполучлива акция и съумя да сътвори това, което той назовава " дълбока вълна " зад него. Той евентуално ще притегли повече гласове от неговата партия, с прогнози, че той ще надвиши 25% от гласовете.
Резултатът за водача на Добрата партия (ДП) Мерал Акшенер остава в сянката на устрема на Индже, само че нейната дарба да отговори на условията на прослойките с ниски приходи с популистки обещания евентуално ще ѝ донесе към 10% от гласовете. Народноднодемократичната партия (HДП) на Селахаттин Демирташ, който трябваше да води акцията си зад решетките, се чака да получи към 10% от гласовете.
Ключовият въпрос е дали президентът ще бъде определен на първия кръг или дали двамата най-големи претенденти ще би трябвало да отидат на балотаж, което също би се случило за първи път в турската политика. Ако Ердоган не успее да завоюва в първия кръг, опозицията евентуално ще пояснява това като голям късмет да го победи във втория кръг и да се сплоти към Индже за втория кръг на 8 юни.
Тази логика на психиката в опозицията може да бъде в допълнение засилена, в случай че Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и Партията на националистическото придвижване (ПНД) не съумеят да завоюват болшинство в Народното събрание. Достоверните изследвания на публичното мнение допускат доста оспорвана конкуренция сред съюза ПСР-ПНД и опозиционния алианс. Те също по този начин демонстрират, че НДП ще премине прага от 10%: неприятни вести за ПСР, която в противоположен случай би могла да усили броя на местата, които би спечелила.
Друг основен аспект е обвързван със сигурността на изборите заради промени изборен закон, който проправя пътя за преместването на изборните урни " заради съображения за сигурност " в редица източно-югоизточни провинции. Законът провокира мощни рецензии от страна на опозицията, защото оправомощава локалните държавни чиновници като ръководители на комисиите за гласоподаване, като в същото време разрешава намесата на правоохранителните органи в региона на гласоподаване още веднъж заради съображения за сигурност. Както ръководещите, по този начин и опозиционните партии оповестиха, че подхващат свои лични ограничения, с цел да поддържат сигурността на изборите, като и от двете страни ще работят с десетки хиляди хора в изборния ден.
Цялата предизборна акция още веднъж ни сподели какъв брой нездравословна е неналичието на свободни и справедливи медии в Турция. Много претенденти и политически партии не съумяха да намерят метод да бъдат изслушани от обществеността посредством държавни или частни малките екрани и бяха подложени на същинско медийно неявяване. Ердоган и неговите висши партийни представители преобладаваха в медиите, с което се трансформираха позициите на игралното поле.
Въпросите ще намерят отговорите си късно на 24 юни, само че едно нещо е много несъмнено: Турция ще навлезе в нова епоха, без значение дали посредством смяна в политическото управление или посредством смяна в системата на ръководството, добавя БГНЕС.
Кратък обзор на потребления език и обещанията на президентските и парламентарните претенденти не оставя никакво подозрение, че 25 юни ще означи нова епоха за турската политика и за Турция.
Системата за ръководство на Турция ще бъде публично и дейно изменена в президентство с изпълнителна власт с избирането на новия президент, който ще концентрира забележителна част от управляващите в ръцете си.
Кабинетът на министър-председателя ще бъде отстранен и Народното събрание ще би трябвало да изготви лични работни разпореждания в следизборните времена, в сходство с новата управническа система (не би трябвало да се не помни, че държавното управление към момента не е употребило властта, обещана на държавното управление, която му разрешава да хармонизира избрани закони посредством постановления, в сходство с конституционните промени от предходната година, породили въпроси за повода за забавянето на всички тези работи). Това написа в собствен разбор Серкан Демирта от " Хюриет дейли нюз ".
Въпросът в този момент е кой ще употребява всички тези управляващи в новата система? Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който ръководи Турция от края на 2002 година, наподобява е най-силният претендент за президентство с към 45% поддръжка на народа. Основният претендент на опозиционната партия на Народно-републиканска партия (НРП) Мухарем Индже провежда ненадейно сполучлива акция и съумя да сътвори това, което той назовава " дълбока вълна " зад него. Той евентуално ще притегли повече гласове от неговата партия, с прогнози, че той ще надвиши 25% от гласовете.
Резултатът за водача на Добрата партия (ДП) Мерал Акшенер остава в сянката на устрема на Индже, само че нейната дарба да отговори на условията на прослойките с ниски приходи с популистки обещания евентуално ще ѝ донесе към 10% от гласовете. Народноднодемократичната партия (HДП) на Селахаттин Демирташ, който трябваше да води акцията си зад решетките, се чака да получи към 10% от гласовете.
Ключовият въпрос е дали президентът ще бъде определен на първия кръг или дали двамата най-големи претенденти ще би трябвало да отидат на балотаж, което също би се случило за първи път в турската политика. Ако Ердоган не успее да завоюва в първия кръг, опозицията евентуално ще пояснява това като голям късмет да го победи във втория кръг и да се сплоти към Индже за втория кръг на 8 юни.
Тази логика на психиката в опозицията може да бъде в допълнение засилена, в случай че Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и Партията на националистическото придвижване (ПНД) не съумеят да завоюват болшинство в Народното събрание. Достоверните изследвания на публичното мнение допускат доста оспорвана конкуренция сред съюза ПСР-ПНД и опозиционния алианс. Те също по този начин демонстрират, че НДП ще премине прага от 10%: неприятни вести за ПСР, която в противоположен случай би могла да усили броя на местата, които би спечелила.
Друг основен аспект е обвързван със сигурността на изборите заради промени изборен закон, който проправя пътя за преместването на изборните урни " заради съображения за сигурност " в редица източно-югоизточни провинции. Законът провокира мощни рецензии от страна на опозицията, защото оправомощава локалните държавни чиновници като ръководители на комисиите за гласоподаване, като в същото време разрешава намесата на правоохранителните органи в региона на гласоподаване още веднъж заради съображения за сигурност. Както ръководещите, по този начин и опозиционните партии оповестиха, че подхващат свои лични ограничения, с цел да поддържат сигурността на изборите, като и от двете страни ще работят с десетки хиляди хора в изборния ден.
Цялата предизборна акция още веднъж ни сподели какъв брой нездравословна е неналичието на свободни и справедливи медии в Турция. Много претенденти и политически партии не съумяха да намерят метод да бъдат изслушани от обществеността посредством държавни или частни малките екрани и бяха подложени на същинско медийно неявяване. Ердоган и неговите висши партийни представители преобладаваха в медиите, с което се трансформираха позициите на игралното поле.
Въпросите ще намерят отговорите си късно на 24 юни, само че едно нещо е много несъмнено: Турция ще навлезе в нова епоха, без значение дали посредством смяна в политическото управление или посредством смяна в системата на ръководството, добавя БГНЕС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ