Турция няма как да не се намеси в Сирия
Турция се съпротивляваше на въвличането си в сирийската каша. Вместо това Анкара избра да работи с дипломатически способи или да употребява околните до турския етнос малцинства. Но някаква невидима мощ продължава да въвлича Турция в Сирия, тъкмо както е правела в продължение на епохи през османското си минало. Изглежда, че Турция не може да продължи да се съпротивлява и националната й сигурност изисква по-директен метод.
На 15 септември Турция, Иран и Русия се споразумяха в Астана за установяването на зони за сигурност в сирийската провинция Идлиб. Трите сили се съгласиха да разделят провинцията на три зони за сигурност, всяка следена от една от тях. В същия ден турски официоз съобщи, че близо 25 хиляди аскери се готвят за разполагане в Идлиб. Целта на това огромно войсково формирование е да се поеме надзор над регион от пет хиляди квадратни километра, който има два милиона души население.
Досега Турция се опитваше да стои отвън събитията в Сирия, доколкото може. Единственото изключение бе интервенция „ Ефратски щит “, която се организира от август 2016-та до март 2017-а. Мащабът на тази интервенция бе пресилен, както от Турция, по този начин и от медиите. „ Ефратски щит “ бе лимитирана интервенция, в която участваха осем хиляди турски бойци в интервал от седем месеца. Главната цел бе да се поддържа „ Свободната сирийска войска “ (ССА), която изтласкваше „ Ислямска страна “ от турската граница. Официално задачата бе да се отслабят кюрдските „ Народни отряди за самозащита “ (YPG), само че по време на интервенцията, не бяха заети никакви територии от тях. Основната тежест на сраженията пое ССА.
Присъствието на толкоз доста разнообразни групи значи сигурно, че има доста външни сили, които имат интерес в това, което се случва в Северозападна Сирия. Турция поддържа антиправителствените бунтовници, които са натикани в провинция Идлиб, само че логистичните й линии към тях са несигурни в най-хубавия случай. Както Русия, по този начин и Иран, поддържат режима на Асад. Въпреки че Турция се споразумя с тях по този въпрос, в дълготраен проект ползите на трите страни за Сирия се разграничават. Турция няма интерес от проруски или проирански сили, които да умиротворят района, и евентуално да заплашват южните й територии. Сирийските кюрди също съставляват явен проблем за Турция, а групировката „ Хайат Тахрир ал Шам “, макар че се измъкна от международното внимание, което се концентрира на „ Ислямска страна “, също има дълготрайните си ползи в мюсюлманския свят, които не са в благозвучие с турските.
Това е нестабилна обстановка, като наклонността е да се върви към силов вакуум. Ако Турция не запълни пространството, някой различен ще го направи, а никоя от евентуалните вероятни варианти, не е добра за Анкара.
Това не е просто съвременен проблем. Предишните сили основани към Босфора, също са виждали същата опасност от юг. Османците, както и византийците преди тях, в разнообразни моменти от историята си, са уголемявали въздействието си в днешна Сирия. Османската империя се е опитвала и да резервира днешна Сирия за страната, която я наследява. Едно от последните дейности на османския парламент през 1920-та година е да одобри така наречен „ Национален пакт “, който е трябвало да откри бъдещите граници на Турция. Османците не са получили това, което са желали, а новата Турска република станала по-малка от плануваното. Една от основните зони, които Турция изгубила е точно Северозападна Сирия. Не е съвпадане, че турските медии и даже президентът Реджеп Тайип Ердоган, постоянно загатваха „ Националния пакт “ през последните години. Тази карта демонстрира какво е „ Велика Турция “, съгласно този „ Национален пакт “.
Турция има интерес да управлява тази територия, откогато тя е отнета от османците през 1923-та година. Това, което на Турция й е липсвало, са опциите и подобаващата обстановка да промени нещата. Сега има и двете. Това бе неизбежно, откогато в Сирия избухнаха митинги през 2011-та година, и стартира революция. Боевете не престават от известно време, а другите страни, които се борят са се отслабили дотолкоз, че дават на Турция огромни благоприятни условия, само че и риск. Възможността да проектира силата си в остаряла сфера на въздействие, както и в територия, която Турция счита за буфер против бъдещи врагове от юг и изток. Но това идва с риск, а точно какво ще стане в случай че Турция не се възползва от обстановката. Тогава точно подобен зложелател ще се появи, търсейки да отслаби и дестабилизира границите на Турция.
Прокситата и локалните сирийски групировки, които Турция поддържа, няма да свършат работа в този случай. Дългосрочната сигурност на Турция е заложена, а в същото време управляващите в Анкара имат потенциала да се оправят със задачата. Въпреки желанията на държавното управление в Анкара, Турция е въвлечена към този момент в Сирия. Това не е първият, и няма да е последният път. Това е увещание за турската мощ, както и за обстоятелството, че географията дава положителни благоприятни условия на една районна мощ. Това е увещание и за турската уязвимост, която лишава страната от други благоприятни условия, с изключение на да работи в Сирия. Северозападна Сирия е подготвена да бъде взета, а Турция седи на масата, не тъй като желае, само че тъй като няма различен избор.
Пълната каша в безкрайната война
Ситуацията в Северозападна Сирия е по-заплетена. Сирийските кюрди управляват региона Африн, което съществено нервира Турция. ” Хайат Тахрир ал Шам ” (известни преди като ” Ал Кайда ” или “Ал Нусра ”) управляват град Идлиб, който наскоро заеха от турското прокси ” Ахрар ал Шам ”. Антиправителствените бунтовници се изтеглиха от градовете и провинцията на Идлиб, откакто изгубиха борбата за Алепо. А режимът на Башар Асад не се е отказал от упоритостите си да си възвърне тези области.
*Авторът е член на екипа на Geopolitical Futures, учреден от основателя и шеф на „ частното Централно разузнавателно управление на САЩ “ Stratfor Джордж Фрийдман.
На 15 септември Турция, Иран и Русия се споразумяха в Астана за установяването на зони за сигурност в сирийската провинция Идлиб. Трите сили се съгласиха да разделят провинцията на три зони за сигурност, всяка следена от една от тях. В същия ден турски официоз съобщи, че близо 25 хиляди аскери се готвят за разполагане в Идлиб. Целта на това огромно войсково формирование е да се поеме надзор над регион от пет хиляди квадратни километра, който има два милиона души население.
Досега Турция се опитваше да стои отвън събитията в Сирия, доколкото може. Единственото изключение бе интервенция „ Ефратски щит “, която се организира от август 2016-та до март 2017-а. Мащабът на тази интервенция бе пресилен, както от Турция, по този начин и от медиите. „ Ефратски щит “ бе лимитирана интервенция, в която участваха осем хиляди турски бойци в интервал от седем месеца. Главната цел бе да се поддържа „ Свободната сирийска войска “ (ССА), която изтласкваше „ Ислямска страна “ от турската граница. Официално задачата бе да се отслабят кюрдските „ Народни отряди за самозащита “ (YPG), само че по време на интервенцията, не бяха заети никакви територии от тях. Основната тежест на сраженията пое ССА.
Присъствието на толкоз доста разнообразни групи значи сигурно, че има доста външни сили, които имат интерес в това, което се случва в Северозападна Сирия. Турция поддържа антиправителствените бунтовници, които са натикани в провинция Идлиб, само че логистичните й линии към тях са несигурни в най-хубавия случай. Както Русия, по този начин и Иран, поддържат режима на Асад. Въпреки че Турция се споразумя с тях по този въпрос, в дълготраен проект ползите на трите страни за Сирия се разграничават. Турция няма интерес от проруски или проирански сили, които да умиротворят района, и евентуално да заплашват южните й територии. Сирийските кюрди също съставляват явен проблем за Турция, а групировката „ Хайат Тахрир ал Шам “, макар че се измъкна от международното внимание, което се концентрира на „ Ислямска страна “, също има дълготрайните си ползи в мюсюлманския свят, които не са в благозвучие с турските.
Това е нестабилна обстановка, като наклонността е да се върви към силов вакуум. Ако Турция не запълни пространството, някой различен ще го направи, а никоя от евентуалните вероятни варианти, не е добра за Анкара.
Това не е просто съвременен проблем. Предишните сили основани към Босфора, също са виждали същата опасност от юг. Османците, както и византийците преди тях, в разнообразни моменти от историята си, са уголемявали въздействието си в днешна Сирия. Османската империя се е опитвала и да резервира днешна Сирия за страната, която я наследява. Едно от последните дейности на османския парламент през 1920-та година е да одобри така наречен „ Национален пакт “, който е трябвало да откри бъдещите граници на Турция. Османците не са получили това, което са желали, а новата Турска република станала по-малка от плануваното. Една от основните зони, които Турция изгубила е точно Северозападна Сирия. Не е съвпадане, че турските медии и даже президентът Реджеп Тайип Ердоган, постоянно загатваха „ Националния пакт “ през последните години. Тази карта демонстрира какво е „ Велика Турция “, съгласно този „ Национален пакт “.
Турция има интерес да управлява тази територия, откогато тя е отнета от османците през 1923-та година. Това, което на Турция й е липсвало, са опциите и подобаващата обстановка да промени нещата. Сега има и двете. Това бе неизбежно, откогато в Сирия избухнаха митинги през 2011-та година, и стартира революция. Боевете не престават от известно време, а другите страни, които се борят са се отслабили дотолкоз, че дават на Турция огромни благоприятни условия, само че и риск. Възможността да проектира силата си в остаряла сфера на въздействие, както и в територия, която Турция счита за буфер против бъдещи врагове от юг и изток. Но това идва с риск, а точно какво ще стане в случай че Турция не се възползва от обстановката. Тогава точно подобен зложелател ще се появи, търсейки да отслаби и дестабилизира границите на Турция.
Прокситата и локалните сирийски групировки, които Турция поддържа, няма да свършат работа в този случай. Дългосрочната сигурност на Турция е заложена, а в същото време управляващите в Анкара имат потенциала да се оправят със задачата. Въпреки желанията на държавното управление в Анкара, Турция е въвлечена към този момент в Сирия. Това не е първият, и няма да е последният път. Това е увещание за турската мощ, както и за обстоятелството, че географията дава положителни благоприятни условия на една районна мощ. Това е увещание и за турската уязвимост, която лишава страната от други благоприятни условия, с изключение на да работи в Сирия. Северозападна Сирия е подготвена да бъде взета, а Турция седи на масата, не тъй като желае, само че тъй като няма различен избор.
Пълната каша в безкрайната война
Ситуацията в Северозападна Сирия е по-заплетена. Сирийските кюрди управляват региона Африн, което съществено нервира Турция. ” Хайат Тахрир ал Шам ” (известни преди като ” Ал Кайда ” или “Ал Нусра ”) управляват град Идлиб, който наскоро заеха от турското прокси ” Ахрар ал Шам ”. Антиправителствените бунтовници се изтеглиха от градовете и провинцията на Идлиб, откакто изгубиха борбата за Алепо. А режимът на Башар Асад не се е отказал от упоритостите си да си възвърне тези области.
*Авторът е член на екипа на Geopolitical Futures, учреден от основателя и шеф на „ частното Централно разузнавателно управление на САЩ “ Stratfor Джордж Фрийдман.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ