Турция избира днес
Турция организира предварителни президентски и парламентарни избори. Над 56 млн. гласоподаватели са призовани да гласоподават през днешния ден - повече от година преди постоянната дата. Изборите ще дадат началото на нова система на ръководство, при която президентът ще има разширени пълномощия.
Това е първият избор след референдума, провел се миналата година, при който турците одобриха препоръчаните промени в Конституцията, оповестява Българска телеграфна агенция.
Ето кои са шестимата претенденти, участващи в изборната конкуренция:
Реджеп Тайип Ердоган:
На власт от 2003 година като министър председател и президент, Ердоган, 64-годишен, се състезава за нов петгодишен мандат по силата на новата система, която дава на президента големи пълномощия. Той се обрисува като любимец, множеството изследвания му дават преднина пред противниците му. Победа на първия тур в неделя обаче не е сигурна и може да се организира балотаж на 8 юли.
Ердоган, в миналото модернизатор, се трансформира в мощно поляризираща фигура и пое властнически курс, ограничавайки свободата на словото и изпращайки десетки хиляди в пандиза. Той ръководеше страната по време на стопански взрив, поддържаше големи инфраструктурни планове и остава известен измежду консервативните и набожните си поддръжници. Обещава да направи Турция една от огромните международни стопански системи до 2023 година, когато Република Турция чества първия си древен празник. Ердоган е подкрепян както от своята ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), по този начин и от две националистически партии.
Мухаррем Индже:
Индже, 54-годишен някогашен преподавател по физика и шеф на учебно заведение, е подкрепян от главната опозиционна мощ в Турция - просветската Народнорепубликанска партия (НРП).
Митингите на Индже, претендент с бърз разум и податливост да спори, привлякоха големи тълпи, а изследванията на публичното мнение сочат, че известността му нараства. Индже се заканва да промени конституцията и да върне в Турция парламентарната система с ясно разделяне на управляващите. Той даде обещание да постави край и на изключителното състояние, оповестено от държавното управление на Ердоган след несполучливия прелом през 2016 година, което разрешава на държавното управление да ръководи посредством укази, неведнъж заобикаляйки Народното събрание. Индже желае по-добри връзки с Европейски Съюз и реформиране на неприятната просветителна система. Син на земеделец със непретенциозен генезис, той се пробва да се хареса и на консервативните и религиозните среди, както и на кюрдите.
Мерал Акшенер:
Единствената жена претендент в Турция Акшенер е някогашен вътрешен министър (1996-1997 г.) и известен заместник-председател на турския парламент. 61-годишната Акшенер се отдели от националистическата партия след спречкване с водача й поради поддръжката за Ердоган на референдума за увеличение на пълномощията на президента. Миналата година тя сътвори " Добра партия ", образувана от някогашни националисти и десноцентристки фигури. Подобно на Индже Акшенер е безжалостен критик на Ердоган и дава обещание бързо връщане към парламентарна система с по-силно разделяне на управляващите. Акшенер и Индже декларират, че ще се поддържат взаимно против Ердоган на втори тур от президентските избори.
Селяхаттин Демирташ:
Харизматичният 45-годишен някогашен съпредседател на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) понася един очевиден ущърб в съпоставяне със противниците си: той е в пандиза. Арестуван през ноември 2016 година, Демирташ се кандидатира за изборите от строго охранявания затвор в Одрин, Северозападна Турция, където се бори против обвинявания за тероризъм поради хипотетичните му връзки с поставените отвън закона кюрдски бунтовници. Политикът, някогашен юрист по човешките права, може да се кандидатира за поста, защото към момента не е наказан. През годините Демирташ усили рейтинга на партията си и оттатък популации най-вече с кюрди Югоизток на Турция, печелейки поддръжката също на лявоориентирани и демократични гласоподаватели. Партията му обаче е подложена на критика за това, че не се е разграничила задоволително от кюрдските бунтовници.
Темел Карамоллаоглу:
77-годишният политик е водачът на дребната, насочена към исляма Партия на щастието, от която произлиза ръководещата ПСР на Ердоган. Силно сериозен към политиките на Ердоган, Карамоллаоглу се съюзи с партиите на Акшенер и Индже и евентуално ще ги поддържа против Ердоган при положение на балотаж на президентските избори. Инженерът, получил обучение във Англия, е някогашен чиновник на Организацията за държавно обмисляне и някогашен кмет на консервативния град Сивас.
Догу Перинчек:
Председател на националистическата, крайнолява Патриотична партия, 75-годишният политик бе видна фигура в лявото придвижване на Турция през 70-те и 80-те години. Той прекара известно време в пандиза след военния прелом през 1980 година, а след това през 2007 година, откакто бе упрекнат в скрит план против държавното управление на Ердоган в правосъден развой, за който по-късно се оказа, както всеобщо се приема, че е бил скърпен. Антиимпериалист, той се опълчва на НАТО и желае изтребителите на Съединени американски щати да бъдат изгонени от военновъздушната база Инджирлик в Южна Турция. Застъпва се за по-тесни връзки с Китай и Русия. През 2007 година той бе наказан от швейцарски съд, тъй като отхвърля, че убийствата на арменци в последните години на Османската империя съставляват геноцид. През 2015 година обаче Европейският съд за правата на индивида отбрани правото му на независимост на словото.
Анализатори предсказват Ердоган да завоюва на изборите нов мандат като президент. Не се изключва и опцията да се стигне до балотаж, където той ще се изправи против основния си конкурент - водачът на най-голямата опозиционна партия Мухарем Индже.
Над 1,5 млн. турски жители зад граница към този момент гласоподаваха за президент и парламент. Според Централната изборна комисия това е рекордна активност, оповестява NOVA.
Общо 635 публицисти от 34 страни са получили акредитации, с цел да отразяват предварителните президентски и парламентарни избори в Турция. 415 наблюдаващи от 8 интернационалните организации ще наблюдават изборите в страната. Най-много са наблюдаващите от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) - 234, информира БТА. Изборите ще с епроведат при засилени ограничения за сигурност.
Това е първият избор след референдума, провел се миналата година, при който турците одобриха препоръчаните промени в Конституцията, оповестява Българска телеграфна агенция.
Ето кои са шестимата претенденти, участващи в изборната конкуренция:
Реджеп Тайип Ердоган:
На власт от 2003 година като министър председател и президент, Ердоган, 64-годишен, се състезава за нов петгодишен мандат по силата на новата система, която дава на президента големи пълномощия. Той се обрисува като любимец, множеството изследвания му дават преднина пред противниците му. Победа на първия тур в неделя обаче не е сигурна и може да се организира балотаж на 8 юли.
Ердоган, в миналото модернизатор, се трансформира в мощно поляризираща фигура и пое властнически курс, ограничавайки свободата на словото и изпращайки десетки хиляди в пандиза. Той ръководеше страната по време на стопански взрив, поддържаше големи инфраструктурни планове и остава известен измежду консервативните и набожните си поддръжници. Обещава да направи Турция една от огромните международни стопански системи до 2023 година, когато Република Турция чества първия си древен празник. Ердоган е подкрепян както от своята ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), по този начин и от две националистически партии.
Мухаррем Индже:
Индже, 54-годишен някогашен преподавател по физика и шеф на учебно заведение, е подкрепян от главната опозиционна мощ в Турция - просветската Народнорепубликанска партия (НРП).
Митингите на Индже, претендент с бърз разум и податливост да спори, привлякоха големи тълпи, а изследванията на публичното мнение сочат, че известността му нараства. Индже се заканва да промени конституцията и да върне в Турция парламентарната система с ясно разделяне на управляващите. Той даде обещание да постави край и на изключителното състояние, оповестено от държавното управление на Ердоган след несполучливия прелом през 2016 година, което разрешава на държавното управление да ръководи посредством укази, неведнъж заобикаляйки Народното събрание. Индже желае по-добри връзки с Европейски Съюз и реформиране на неприятната просветителна система. Син на земеделец със непретенциозен генезис, той се пробва да се хареса и на консервативните и религиозните среди, както и на кюрдите.
Мерал Акшенер:
Единствената жена претендент в Турция Акшенер е някогашен вътрешен министър (1996-1997 г.) и известен заместник-председател на турския парламент. 61-годишната Акшенер се отдели от националистическата партия след спречкване с водача й поради поддръжката за Ердоган на референдума за увеличение на пълномощията на президента. Миналата година тя сътвори " Добра партия ", образувана от някогашни националисти и десноцентристки фигури. Подобно на Индже Акшенер е безжалостен критик на Ердоган и дава обещание бързо връщане към парламентарна система с по-силно разделяне на управляващите. Акшенер и Индже декларират, че ще се поддържат взаимно против Ердоган на втори тур от президентските избори.
Селяхаттин Демирташ:
Харизматичният 45-годишен някогашен съпредседател на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) понася един очевиден ущърб в съпоставяне със противниците си: той е в пандиза. Арестуван през ноември 2016 година, Демирташ се кандидатира за изборите от строго охранявания затвор в Одрин, Северозападна Турция, където се бори против обвинявания за тероризъм поради хипотетичните му връзки с поставените отвън закона кюрдски бунтовници. Политикът, някогашен юрист по човешките права, може да се кандидатира за поста, защото към момента не е наказан. През годините Демирташ усили рейтинга на партията си и оттатък популации най-вече с кюрди Югоизток на Турция, печелейки поддръжката също на лявоориентирани и демократични гласоподаватели. Партията му обаче е подложена на критика за това, че не се е разграничила задоволително от кюрдските бунтовници.
Темел Карамоллаоглу:
77-годишният политик е водачът на дребната, насочена към исляма Партия на щастието, от която произлиза ръководещата ПСР на Ердоган. Силно сериозен към политиките на Ердоган, Карамоллаоглу се съюзи с партиите на Акшенер и Индже и евентуално ще ги поддържа против Ердоган при положение на балотаж на президентските избори. Инженерът, получил обучение във Англия, е някогашен чиновник на Организацията за държавно обмисляне и някогашен кмет на консервативния град Сивас.
Догу Перинчек:
Председател на националистическата, крайнолява Патриотична партия, 75-годишният политик бе видна фигура в лявото придвижване на Турция през 70-те и 80-те години. Той прекара известно време в пандиза след военния прелом през 1980 година, а след това през 2007 година, откакто бе упрекнат в скрит план против държавното управление на Ердоган в правосъден развой, за който по-късно се оказа, както всеобщо се приема, че е бил скърпен. Антиимпериалист, той се опълчва на НАТО и желае изтребителите на Съединени американски щати да бъдат изгонени от военновъздушната база Инджирлик в Южна Турция. Застъпва се за по-тесни връзки с Китай и Русия. През 2007 година той бе наказан от швейцарски съд, тъй като отхвърля, че убийствата на арменци в последните години на Османската империя съставляват геноцид. През 2015 година обаче Европейският съд за правата на индивида отбрани правото му на независимост на словото.
Анализатори предсказват Ердоган да завоюва на изборите нов мандат като президент. Не се изключва и опцията да се стигне до балотаж, където той ще се изправи против основния си конкурент - водачът на най-голямата опозиционна партия Мухарем Индже.
Над 1,5 млн. турски жители зад граница към този момент гласоподаваха за президент и парламент. Според Централната изборна комисия това е рекордна активност, оповестява NOVA.
Общо 635 публицисти от 34 страни са получили акредитации, с цел да отразяват предварителните президентски и парламентарни избори в Турция. 415 наблюдаващи от 8 интернационалните организации ще наблюдават изборите в страната. Най-много са наблюдаващите от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) - 234, информира БТА. Изборите ще с епроведат при засилени ограничения за сигурност.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ