Посланик Айлин Секизкьок: Европа подкрепя Турция само на думи
Турция отдава огромно значение на България, която е неин значим комшия, сътрудник и съдружник. Турция приветства и високо цени мнението на премиера Бойко Борисов за бежанската и мигрантската рецесия. При своето неотдавнашно посещаване той изрази своята взаимност, което имаше доста позитивен отзив в турското общество. България интензивно поддържа договарянията на Турция за участие в Европейски Съюз. В дневния ред на Анкара не съществува въпроса за преразглеждане на договорите, в това число на Лозанския.
Това съобщи в изявление за БГНЕС посланикът на Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок.
В него Н.Пр. Айлин Секизкьок обръща внимание на горещи въпроси като рецесията в Сирия и ситуацията с мигрантите. Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението.
БГНЕС: Как оценявате положението на двустранните връзки сред България и Турция. Страната ви е стратегически сътрудник на България в редица области, стокообменът ни е сериозен, има огромни турски вложения.
Айлин Секизкьок: България е доста добър комшия, значим сътрудник и доста значим съдружник на Турция. Всъщност видяно в историческа вероятност напълно естествено е нашите връзки да бъдат точно такива. Още от учредяването на турската република нейният създател Ататюрк е отдавал особено значение на връзките с България. Към днешна дата, имайки поради интернационалната обстановка, считаме, че България и Турция би трябвало повече от всеки път да работят дружно и да си сътрудничат. В интервал, в който главните стълбове на интернационалният ред, открит след Втората международна война, започнаха да се пропукват, Турция и България живеят дружно в географски регион, който е изправен пред доста незнайни, съществени опасности за сигурността и провокации.
Този стратегически взор ни кара да отдаване доста огромно значение на България. Тъй като споменахте за двустранните стопански връзки ето и настоящата информация: данните сочат, че през 2019 година стокообменът сред нашите две страни доближи 4,2 милиарда евро. За нас това число също е незадоволително, нашата цел е стокооборотът да доближи 10 милиарда евро. Преките турски вложители в България са 12 000, 2,3 милиарда евро са вложенията и основават претовареност за 20 хиляди души. Разбира се, нашето съдействие не се показва единствено в икономическите връзки, в съвсем всеки бранш от живота имаме доста положително съдействие и развиване. Ако желаете дано да погледнем към бранша на туризма – през предходната година 2,7 млн. български жители са посетили Турция. След съветските и немските туристи българските са на трето място по визити в Турция. От друга страна турските жители, които са посетили България през предходната година, са 1,6 млн. души и заемат второ място като посетили страната ви след румънските жители. Това е нещо доста хубаво, защото демонстрира какъв брой е засилено равнището на взаимоотношение сред нашите нации. Същото можем да кажем и за енергийния бранш. С цялостна мощ продължава построяването на плановете „ Турски поток “ и “Балкански поток “. По отношение на съдействието в региона на сигурността, както споделя и нашият президент, те са на прелестно равнище във връзка с взаимоотношението и съдействието с българските управляващи и нашето предпочитание е те да бъдат образец за останалите европейски страни. Също по този начин има и доста платформи за съдействие, в които вземат участие взаимно двете страни. Ние сме две съюзнически страни, които си оказват помощ и се поддържат в структурите на НАТО, в структурите на ЧИС също работим дружно. Действаме дружно и в процеса за съдействие за страните от Югоизточна Европа във връзка с Балканите, който е наш общ район. България като член на Европейски Съюз е измежду челните страни, които най-вече поддържат Турция за развиването на връзките й с Европейския съюз и процеса за присъединение на Турция към Съюза. Разбира се нашето предпочитание е този наръч от връзки на двустранно и многостранно равнище да бъдат финализирани с визитата на нашия президент тази година в България.
На 2 март министър председателят Бойко Борисов беше на посещаване в Анкара. Смятаме, че министър председателят, посещавайки Турция, имаше две съществени цели. Както ви е известно в Сирия беше осъществено нахлуване против нашите бойци, при което починаха 36 от тях. И при своето посещаване той изрази своята взаимност с Турция, което имаше доста позитивен отзив в турското общество. Трябва да отбележа и обстоятелството, че в Турция приветстваме и високо ценим държанието на господин Борисов във връзка с бежанската и мигрантската рецесия, чийто източник е най-много Сирия, само че има и други страни. Всъщност водачът, който насочи най-силен зов за проявление на схващане във връзка с провокациите пред сигурността за Турция, оказването на поддръжка и деяние в разговор с Турция – било то на равнище Европейския съюз или НАТО – беше господин Борисов.
БГНЕС: Миграцията, която основава за вас големи проблеми, за нас е огромно терзание. Турция е твърда бариера за мигрантското цунами, което евентуално би могло да се насочи към България. Доколкото „ За танго трябват двама “, какво от уговорките си не извършва другият участник – Европейския съюз – във връзка с вашата страна? Какви бяха резултатите от визитата на Ердоган в Брюксел и какво очаквате от визитите идната седмица на Меркел и Макрон в Турция?
Айлин Секизкьок: Преди да приказваме за разговора, който водим с Европейския съюз по мигрантския въпрос, бих желала да ви дам малко повече информация за мащабите и сериозността на този проблем. Мигрантският въпрос не е зародил от единствено себе си. Всъщност в този момент се изправяме пред този мигрантски проблем поради други нерешени по-големи въпроси, политически, стопански и въпроси, свързани със сигурността. Бих желала да стартира със Сирия. От 2011 година насам сирийският народ е изправен пред най-голямата човешка покруса след Втората международна война. В резултат на тежките набези, осъществени от режима, милиони хора напуснаха родината си и огромна част пристигнаха в Турция. Към сегашния миг страната ни дава заслон на 3,7 млн. сирийски бежанци. Новородените бебета на сирийските бежанци на територията на Турция са 500 000. Турция поставя всевъзможни грижи за този голям брой бежанци и бих желала да дам някои цифри: 2 милиона бежанци бяха гратис лекувани и оперирани в турски болници; Турция похарчи 40 милиарда $ за сирийските бежанци. Но въпросът с мигрантския проблем не се изчерпва единствено с пристигналите от Сирия бежанци. Турция е изправена и пред незаконен мигрантски поток от азиатските страни, най-много от Афганистан и Пакистан, в това число хора, които желаят да употребяват страната ни като директна страна по пътя си към Европа. Само през миналата година на територията на Турция бяха хванати 400 000 противозаконни мигранти. От основаването на републиката Турция за първи път, с цел да реализира нужния надзор над противозаконната миграция, беше принудена да организира по едно и също време две огромни интервенции. От една страна до момента в който Турция се опитваше да вкара надзор върху своите граници, с цел да попречва противозаконната миграция, въпреки това заради филантропични аргументи се стараеше да дава най-хубавите стандарти на бежанците, в сходство с човешките права. На европейските си сътрудници от доста време споделяме, че това състояние повече не може да продължава по този начин и че Турция и Европа би трябвало дружно да решат този проблем в неговия зародиш. За страдание, последните събития, които се случиха предходната седмица в Сирия, демонстрираха нескрито, че тази обстановка не може да продължава. Бих желала да ви покажа карта, която демонстрира най-актуалното състояние на терен в Сирия. В синята зона, в региона на Идлиб, където се намират опозиционните на режима сили, сега живеят повече от три милиона души. От 2011 година насам режимът изтласка своите лични жители и от други региони на страната към тази зона. Така че тук има и хора, които са прокудени от своие родни места още отпреди. Като 60% от тези три милиона са дами и деца. Миналата седмица режимът извърши още едно огромно нахлуване над Идлиб. Бомбардират по въздух този регион, пускат бомби върху градовете, бомбардират региони, където са намерили заслон хора, от дълго време прокудени от родните си места в Сирия…
БГНЕС: С дейностите си режимът на Башар Асад изтласква към северната си граница и екстремисти от „ Ислямска страна “. Имате ли информация какъв брой от тях към момента се намират в Идлиб?
Айлин Секизкьок: Нямаме съответна информация за броя на членовете на „ Ислямска страна “ в Идлиб. Но засегнахте доста значим въпрос. Това е тактичност на режима, която беше подхваната. Тактика, която е в техен интерес. Режимът самичък позволи напредването на ИД от Рака, Дейр ез-Зор и другите региони в посока север, като по този метод стартира концепцията, че надали не цялото население, което се намира в Идлиб, са терористи…
БГНЕС: …но Дейр ез-Зор и Рака са много по на изток…
Айлин Секизкьок: Да, по този начин е. Има и доста, минали от тези региони към Идлиб. Т.е. във връзка с Идлиб би следвало да се съгласим, че разновидността, който Турция от началото предлага, е най-подходящият. Турция до момента извърши три обособени задгранични антитерористични интервенции в Сирия. И успяхме да прочистим тези погранични на Турция региони, които са с повърхност към 8000 кв.км., от терористични детайли. Смятаме, че главната ни цел би трябвало да бъде да осигурим условия за сигурност и живот в тези региони, след което да дадем опция на непринуден принцип сирийските жители да се завърнат на тези територии. Към сегашния миг към този момент имаме повече от 300 000 бежанци, завърнали се в Сирия, които след интервенция „ Щит на Ефрат “ се завърнаха в градове като Джараблус, Ел-Баб и Африн. Но събитията в Идлиб носят риска да заличат всички тези реализирани триумфи. Поради тази причина призоваваме Европейски Съюз и НАТО да ни поддържат в тази битка, която водим независимо на тази територия освен против режима, само че и против другите настоящи лица. За страдание не би могло да се каже, че към сегашния миг Европейският съюз е взел съществено под внимание тези наши апели.
В съглашението, което постигнахме с Европейския съюз през 2016 година, бяха обрисувани параметрите на противозаконната миграция и бежански поток. Ако погледнем финансовото измерение на това съглашение, Европейски Съюз пое ангажимент да отпусне помощ на Турция в размер на общо 6 милиарда евро. Към днешна дата сумата, която е отпусната въз основата на планове на неправителствените организации, които подкрепят бежанците, остана лимитирана в границите на 2,7 милиарда евро. Въпросното съглашение също по този начин предвиждаше започване на развой на визова либерализация за турските жители. Също по този начин се предвиждаше и преразглеждане на митническия съюз, който съществува сред Турция и Европейски Съюз. Предвиждаше се и продължение на работата по отворените глави и отваряне на нови глави в преговорния развой за присъединение на Турция към Европейски Съюз. Всичките тези въпроси, които изброих до момента, не се случиха…
БГНЕС: Т.е. става известно, че Европа поддържа единствено на думи Турция и не прави на практика нищо.
Айлин Секизкьок: За страдание, обстоятелствата са такива. В последна сметка до момента в който Турция се грижи за тези бежанци и не основава проблеми, Европейският съюз реши да продължава да си затваря очите. В момента, в който след рецесията в Идлиб, бежанците и мигрантите от Турция се насочиха към западната й граница, Европейският съюз реагира по този начин, все едно този проблем до момента не е съществувал. Всъщност Европейски Съюз, който постоянно до момента е подлагал на критика Турция във връзка с човешките права, желал е добре да се грижи и да съблюдава човешките права на мигрантите, и който не гледа позитивно даже към завръщането им под претекст, че вършим демографско инженерство, в последния миг, когато се изправи пред тази рецесия, реагира по този метод. Разбира се, не би било вярно да сложим под общ знаменател всички страни от Европейския съюз. В дадения случай бихме могли да посочим Гърция. Тя посрещна по този начин хората, които, бягайки от доста сложни условия, пристигнаха на нейната граница. Това ли е европейската цивилизация? В граничната зона те откриха огън по мигрантите, без да се преценяват дали са дами или мъже. При -2 градуса тези мигранти, които бяха хванати в Гърция, те ги съблякоха, биха ги и се пробваха още веднъж да ги изпратят в Турция. Обявиха, че преустановят краткотрайното приемане на бежанци, което е в несъгласие както с главните полезности на Европейски Съюз, по този начин и с нормите на Организация на обединените нации за човешките права. Този огромен проблем не би могъл да бъде решен посредством построяването на стени и замъци по границите. За да бъде открито решение, би трябвало да се положат старания казусът да бъде решен в неговия извор дружно с Турция.
Не мога да кажа, че не съм и обнадеждена. Президентът на Турция на 9 март беше в Брюксел, където се срещна както с водачите на Европейски Съюз, по този начин и на НАТО. Там се взе решение разговорът да продължи на техническо равнище на външни министерства. В скоро време госпожа Меркел и господин Макрон ще посетят Турция. Едновременно с това продължава и нашият разговор с Русия – президентът ни посети Москва и там се взе решение за помирение. Т.е. Турция се пробва да направи всичко по силите си и по изкусен път.
БГНЕС: Русия и Турция ускориха доста съдействието си и във военната област – да вземем за пример с ракетите С-400. В същото време събитията в Сирия в последно време показват в действителност противоположни цели на двете страни.
Айлин Секизкьок: Всъщност няма нова обстановка. Още от започване на рецесията в Сирия през 2011 година беше явно, че с Русия имаме разлики във връзка с Сирия. Въпреки това, през този 9-годишен интервал се постарахме да развиваме връзките си с Русия в другите области. Както споделих, живеем в доста друго време. В света, в който се намираме, към този момент ги няма съществуващите по-рано полюси, съюзи, блокове, които бяха изправени един против различен, а съществуващите лека бавно губят своята успеваемост. Вече ползите на страните не могат да бъдат избрани по един линеен метод. Т.е. когато приказваме за връзките със страните, би трябвало да имаме поради, че те имат разнообразни измерения. Разглеждаме и връзките си с Русия в тази повърхност. Докато опитваме посредством разговор да решаваме въпросите, по които имаме различия – като сирийския, въпреки това търсим опция за потребление на инструментите за развиването на съдействието ни в други области. Но не мога да кажа, че зенитно-ракетните комплекси С-400 бяха първото ни предпочитание. Имахме предпочитание да закупим от американците ракети „ Пейтриът “. Те сложиха доста тежки условия и доста високи цени.
Ние също искахме да участваме във френско-италианското произвеждане на системи за въздушна защита, само че не бяхме признати.
В интервал на най-активни военни дейности в Сирия, ние поискахме от НАТО увеличаване на отбраната на въздушното ни пространство, което за жалост също не беше признато.
Поради тази причина считам, че закупуването на системите С-400 от Русия би трябвало да се преглежда от този необятен ъгъл.
БГНЕС: Т.е. излиза, че в този случай НАТО се дистанцира от политиката на Турция?
Айлин Секизкьок: Не би било доста вярно да се каже, че се дистанцира. В последна сметка НАТО е организация, която работи с общи решения, взети от страните, които членуват в нея. Тези решения от време на време не могат да бъдат взети поради наложено несъгласие от някои страни. Всъщност по време на последната рецесия в границите на член 4, по искане на Турция се събра Съветът на НАТО, само че там също не беше взето мощно решение, каквото би желала Турция и не бе направено взаимно изказване.
БГНЕС: Кой ще дефинира бъдещето на Сирия: сирийският народ, Америка, Русия, Турция, Европа…? Как в Анкара правят оценка резултатите от срещата сред президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в Москва и постигнатите договорености за Идлиб?
Айлин Секизкьок: Смятам, че в последна сметка свободната воля на сирийския народ ще дефинира какво да бъде ръководството на Сирия. Но за тази цел, политическият развой би трябвало да продължи. А с цел да може да продължи, сирийският режим и страните, които го поддържат, би трябвало да усетят напън, с цел да седнат на масата и да решат този проблем.
В този смисъл сирийският режим във боен аспект би трябвало да разбере, че е пристигнал неговият край.
Така че бъдещето на Сирия няма да го реши нито Русия, нито Иран, нито Съединени американски щати, нито Турция, а поддръжката на интернационалната общественост за политическият развой, стартират от Организация на обединените нации, вследствие на който ще бъде открито трайно решение на казуса в Сирия.
БГНЕС: Да се върнем на Балканите. Може ли да се твърди, че Турция и Гърция се намират надали не в газова война поради находищата в Източното Средиземноморие и по какъв начин смятате, че ще се откри излаз от тази патова обстановка, която следим сега?
Айлин Секизкьок: Смятайки, че ще стане по-ясно, подготвих няколко графики, защото въпросът е малко механически.
Виждате 2 карти – на Черно и на Егейско море.
Гледайки картата на Черно море, се виждат морските граници сред страните, които имат изход на него.
Когато гледаме картата на Егейско море, обаче, виждате много комплицирана обстановка.
Гърция има голям брой дребни островчета в Егейско море и една част от тях са на почти 1 миля разстояние от турския бряг. Т.е. тук приказваме за доста характерна и изключителна географска област.
Всъщност Гърция, пренебрегвайки този факт, приема, че и най-малкото островче има териториални води от 12 благи, както и че тези острови имат собствен континентален шелф и изключителна икономическа зона.
БГНЕС: Т.е., Турция надали не не може да лови риба в своите териториални води?
Айлин Секизкьок: Точно по този начин. Това не е единствено наш проблем. Ако се одобряват тезите на Гърция, корабите, които идват от намерено море, ще би трябвало да минават не през интернационалните води, а през водите на Гърция.
Гърция стартира напоследък да ползва този собствен метод по един нападателен метод и в Източното Средиземноморие.
Ето картата, която демонстрира морските граници, съгласно Гърция. Те настояват, че обектите в тъмносиньо са тяхна територия. По същия метод Южнокипърската администрация твърди, че това е тяхна изключителна икономическа зона.
Бих желала да ви обърна внимание върху едно малко гръцко островче с повърхност от 5 кв. километра, което е директно до турския бряг. Според гръцката теза този остров има обособено морско пространство от 50 000 кв. километра, т.е. доста повече, в сравнение с е територията на острова, като по този метод попречва изхода на Турция. Това е в несъгласие с главните правила на морското право и на правилото за почтеност и правдивост.
Всъщност гръцката и южнокипърската страни започнаха сондажни действия в тези едностранно от тях оповестени зони. Ние не го възприехме и която и да е страна не би го възприела. Повярвайте, че в случай че на наше място беше България, тя също нямаше да одобри да бъде сложена пред приключен факт по подобен въпрос.
Какво направи Европейски Съюз? Както постоянно се съгласи с шантажа на Гърция и възприе нейната максималистична позиция като своя и стартира да ползва наказания по отношение на Турция.
БГНЕС: Това значи ли, че Европейският съюз принуждава Турция да направи завой в своята политика и да не бъде към този момент ориентирана на запад, а да се обърне на изток?
Айлин Секизкьок: Мога да кажа, че това основава огромно отчаяние и реакции измежду турското общество. И, несъмнено, основава тласък Турция да търси други различни партньорства. Но в последна сметка стратегическата цел на Турция не се е трансформирала, а точно цялостно консолидиране в евроатлантическите структури и пълноправно участие в Европейския съюз. Ние чакаме от нашите западни другари да оценят това.
Въпреки всички компликации, които сложиха пред нас, те не съумяха да ни отклонят от този път.
БГНЕС: Да отидем в друга сфера. Какво ще бъде икономическото и геополитическото значение на „ Канал Истанбул ”, който стартира да се построява, както за Турция, по този начин и за черноморския район? Има ли съображение в опасенията на някои страни, че това ще докара до преразглеждане на режима на мореплаване, залегнал в конвенцията от Монтрьо?
Айлин Секизкьок: Ще стартира с това, че тези терзания не са основателни.
Конвенцията от Монтрьо е подписана през 1936 година, след което последва Втората международна война и тя устоя през този интервал и в този момент към момента е в действие. Основната причина за това е, че с помощта на конвенцията се сътвори добър баланс сред комерсиалните и военни ползи и ползите в региона на сигурността на всички страни с изход на Черно море.
Що се отнася до новия план за създаване на „ Канал Истанбул ”, той няма да е в несъгласие с конвенцията от Монтрьо.
С подписването на конвенцията бяха уредени въпросите за прекосяване на корабите през Босфора, през Мраморно море и Дарданелите. Беше урегулирано прекосяването на два типа кораби – търговски и военни. За комерсиалните кораби бе признат главният принцип на свободно прекосяване.
След построяването на канала този принцип ще продължи да е годен.
След подписването на конвенцията настъпиха доста промени в морското мореплаване.
През 2019 година през Босфора са минали 41 000 кораби. Значима част от тях са танкери, които транспортират нефт и други рискови материали.
Общото тегло на транспортираните товари е 638 000 тона. Броят на танкерите с дължина над 200 м. е 4 400.
Предполагам, че сте имали опция да видите Босфора. Той е като река, която се извива и минава през гъсто обитаем регион с доста исторически обекти.
На фона на тези данни би трябвало да се вземе поради и екологичният риск за Истанбул и дългото време за изчакване, належащо на тези плавателни съдове, с цел да преминат през Босфора.
Ние считаме, че „ Канал Истанбул “, като различен проток, ще облекчи прекосяването на корабите и ще отбрани Истанбул от опасности за сигурността.
БГНЕС: Някои терзания има в избрани среди, не тъкмо в България, че заради увеличението на геополитическото въздействие на Турция на Балканите може да се стигне до преразглеждане на някои контракти, като Лозанския контракт, да вземем за пример. Имат ли учредения тези опасения?
Айлин Секизкьок: В дневния ред на Турция не съществува подобен въпрос. През 2023 година считаме тържествено да отпразнуваме 100-годишнината от подписването на Лозанския контракт.
БГНЕС: Благодаря Ви за този диалог. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС посланикът на Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок.
В него Н.Пр. Айлин Секизкьок обръща внимание на горещи въпроси като рецесията в Сирия и ситуацията с мигрантите. Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението.
БГНЕС: Как оценявате положението на двустранните връзки сред България и Турция. Страната ви е стратегически сътрудник на България в редица области, стокообменът ни е сериозен, има огромни турски вложения.
Айлин Секизкьок: България е доста добър комшия, значим сътрудник и доста значим съдружник на Турция. Всъщност видяно в историческа вероятност напълно естествено е нашите връзки да бъдат точно такива. Още от учредяването на турската република нейният създател Ататюрк е отдавал особено значение на връзките с България. Към днешна дата, имайки поради интернационалната обстановка, считаме, че България и Турция би трябвало повече от всеки път да работят дружно и да си сътрудничат. В интервал, в който главните стълбове на интернационалният ред, открит след Втората международна война, започнаха да се пропукват, Турция и България живеят дружно в географски регион, който е изправен пред доста незнайни, съществени опасности за сигурността и провокации.
Този стратегически взор ни кара да отдаване доста огромно значение на България. Тъй като споменахте за двустранните стопански връзки ето и настоящата информация: данните сочат, че през 2019 година стокообменът сред нашите две страни доближи 4,2 милиарда евро. За нас това число също е незадоволително, нашата цел е стокооборотът да доближи 10 милиарда евро. Преките турски вложители в България са 12 000, 2,3 милиарда евро са вложенията и основават претовареност за 20 хиляди души. Разбира се, нашето съдействие не се показва единствено в икономическите връзки, в съвсем всеки бранш от живота имаме доста положително съдействие и развиване. Ако желаете дано да погледнем към бранша на туризма – през предходната година 2,7 млн. български жители са посетили Турция. След съветските и немските туристи българските са на трето място по визити в Турция. От друга страна турските жители, които са посетили България през предходната година, са 1,6 млн. души и заемат второ място като посетили страната ви след румънските жители. Това е нещо доста хубаво, защото демонстрира какъв брой е засилено равнището на взаимоотношение сред нашите нации. Същото можем да кажем и за енергийния бранш. С цялостна мощ продължава построяването на плановете „ Турски поток “ и “Балкански поток “. По отношение на съдействието в региона на сигурността, както споделя и нашият президент, те са на прелестно равнище във връзка с взаимоотношението и съдействието с българските управляващи и нашето предпочитание е те да бъдат образец за останалите европейски страни. Също по този начин има и доста платформи за съдействие, в които вземат участие взаимно двете страни. Ние сме две съюзнически страни, които си оказват помощ и се поддържат в структурите на НАТО, в структурите на ЧИС също работим дружно. Действаме дружно и в процеса за съдействие за страните от Югоизточна Европа във връзка с Балканите, който е наш общ район. България като член на Европейски Съюз е измежду челните страни, които най-вече поддържат Турция за развиването на връзките й с Европейския съюз и процеса за присъединение на Турция към Съюза. Разбира се нашето предпочитание е този наръч от връзки на двустранно и многостранно равнище да бъдат финализирани с визитата на нашия президент тази година в България.
На 2 март министър председателят Бойко Борисов беше на посещаване в Анкара. Смятаме, че министър председателят, посещавайки Турция, имаше две съществени цели. Както ви е известно в Сирия беше осъществено нахлуване против нашите бойци, при което починаха 36 от тях. И при своето посещаване той изрази своята взаимност с Турция, което имаше доста позитивен отзив в турското общество. Трябва да отбележа и обстоятелството, че в Турция приветстваме и високо ценим държанието на господин Борисов във връзка с бежанската и мигрантската рецесия, чийто източник е най-много Сирия, само че има и други страни. Всъщност водачът, който насочи най-силен зов за проявление на схващане във връзка с провокациите пред сигурността за Турция, оказването на поддръжка и деяние в разговор с Турция – било то на равнище Европейския съюз или НАТО – беше господин Борисов.
БГНЕС: Миграцията, която основава за вас големи проблеми, за нас е огромно терзание. Турция е твърда бариера за мигрантското цунами, което евентуално би могло да се насочи към България. Доколкото „ За танго трябват двама “, какво от уговорките си не извършва другият участник – Европейския съюз – във връзка с вашата страна? Какви бяха резултатите от визитата на Ердоган в Брюксел и какво очаквате от визитите идната седмица на Меркел и Макрон в Турция?
Айлин Секизкьок: Преди да приказваме за разговора, който водим с Европейския съюз по мигрантския въпрос, бих желала да ви дам малко повече информация за мащабите и сериозността на този проблем. Мигрантският въпрос не е зародил от единствено себе си. Всъщност в този момент се изправяме пред този мигрантски проблем поради други нерешени по-големи въпроси, политически, стопански и въпроси, свързани със сигурността. Бих желала да стартира със Сирия. От 2011 година насам сирийският народ е изправен пред най-голямата човешка покруса след Втората международна война. В резултат на тежките набези, осъществени от режима, милиони хора напуснаха родината си и огромна част пристигнаха в Турция. Към сегашния миг страната ни дава заслон на 3,7 млн. сирийски бежанци. Новородените бебета на сирийските бежанци на територията на Турция са 500 000. Турция поставя всевъзможни грижи за този голям брой бежанци и бих желала да дам някои цифри: 2 милиона бежанци бяха гратис лекувани и оперирани в турски болници; Турция похарчи 40 милиарда $ за сирийските бежанци. Но въпросът с мигрантския проблем не се изчерпва единствено с пристигналите от Сирия бежанци. Турция е изправена и пред незаконен мигрантски поток от азиатските страни, най-много от Афганистан и Пакистан, в това число хора, които желаят да употребяват страната ни като директна страна по пътя си към Европа. Само през миналата година на територията на Турция бяха хванати 400 000 противозаконни мигранти. От основаването на републиката Турция за първи път, с цел да реализира нужния надзор над противозаконната миграция, беше принудена да организира по едно и също време две огромни интервенции. От една страна до момента в който Турция се опитваше да вкара надзор върху своите граници, с цел да попречва противозаконната миграция, въпреки това заради филантропични аргументи се стараеше да дава най-хубавите стандарти на бежанците, в сходство с човешките права. На европейските си сътрудници от доста време споделяме, че това състояние повече не може да продължава по този начин и че Турция и Европа би трябвало дружно да решат този проблем в неговия зародиш. За страдание, последните събития, които се случиха предходната седмица в Сирия, демонстрираха нескрито, че тази обстановка не може да продължава. Бих желала да ви покажа карта, която демонстрира най-актуалното състояние на терен в Сирия. В синята зона, в региона на Идлиб, където се намират опозиционните на режима сили, сега живеят повече от три милиона души. От 2011 година насам режимът изтласка своите лични жители и от други региони на страната към тази зона. Така че тук има и хора, които са прокудени от своие родни места още отпреди. Като 60% от тези три милиона са дами и деца. Миналата седмица режимът извърши още едно огромно нахлуване над Идлиб. Бомбардират по въздух този регион, пускат бомби върху градовете, бомбардират региони, където са намерили заслон хора, от дълго време прокудени от родните си места в Сирия…
БГНЕС: С дейностите си режимът на Башар Асад изтласква към северната си граница и екстремисти от „ Ислямска страна “. Имате ли информация какъв брой от тях към момента се намират в Идлиб?
Айлин Секизкьок: Нямаме съответна информация за броя на членовете на „ Ислямска страна “ в Идлиб. Но засегнахте доста значим въпрос. Това е тактичност на режима, която беше подхваната. Тактика, която е в техен интерес. Режимът самичък позволи напредването на ИД от Рака, Дейр ез-Зор и другите региони в посока север, като по този метод стартира концепцията, че надали не цялото население, което се намира в Идлиб, са терористи…
БГНЕС: …но Дейр ез-Зор и Рака са много по на изток…
Айлин Секизкьок: Да, по този начин е. Има и доста, минали от тези региони към Идлиб. Т.е. във връзка с Идлиб би следвало да се съгласим, че разновидността, който Турция от началото предлага, е най-подходящият. Турция до момента извърши три обособени задгранични антитерористични интервенции в Сирия. И успяхме да прочистим тези погранични на Турция региони, които са с повърхност към 8000 кв.км., от терористични детайли. Смятаме, че главната ни цел би трябвало да бъде да осигурим условия за сигурност и живот в тези региони, след което да дадем опция на непринуден принцип сирийските жители да се завърнат на тези територии. Към сегашния миг към този момент имаме повече от 300 000 бежанци, завърнали се в Сирия, които след интервенция „ Щит на Ефрат “ се завърнаха в градове като Джараблус, Ел-Баб и Африн. Но събитията в Идлиб носят риска да заличат всички тези реализирани триумфи. Поради тази причина призоваваме Европейски Съюз и НАТО да ни поддържат в тази битка, която водим независимо на тази територия освен против режима, само че и против другите настоящи лица. За страдание не би могло да се каже, че към сегашния миг Европейският съюз е взел съществено под внимание тези наши апели.
В съглашението, което постигнахме с Европейския съюз през 2016 година, бяха обрисувани параметрите на противозаконната миграция и бежански поток. Ако погледнем финансовото измерение на това съглашение, Европейски Съюз пое ангажимент да отпусне помощ на Турция в размер на общо 6 милиарда евро. Към днешна дата сумата, която е отпусната въз основата на планове на неправителствените организации, които подкрепят бежанците, остана лимитирана в границите на 2,7 милиарда евро. Въпросното съглашение също по този начин предвиждаше започване на развой на визова либерализация за турските жители. Също по този начин се предвиждаше и преразглеждане на митническия съюз, който съществува сред Турция и Европейски Съюз. Предвиждаше се и продължение на работата по отворените глави и отваряне на нови глави в преговорния развой за присъединение на Турция към Европейски Съюз. Всичките тези въпроси, които изброих до момента, не се случиха…
БГНЕС: Т.е. става известно, че Европа поддържа единствено на думи Турция и не прави на практика нищо.
Айлин Секизкьок: За страдание, обстоятелствата са такива. В последна сметка до момента в който Турция се грижи за тези бежанци и не основава проблеми, Европейският съюз реши да продължава да си затваря очите. В момента, в който след рецесията в Идлиб, бежанците и мигрантите от Турция се насочиха към западната й граница, Европейският съюз реагира по този начин, все едно този проблем до момента не е съществувал. Всъщност Европейски Съюз, който постоянно до момента е подлагал на критика Турция във връзка с човешките права, желал е добре да се грижи и да съблюдава човешките права на мигрантите, и който не гледа позитивно даже към завръщането им под претекст, че вършим демографско инженерство, в последния миг, когато се изправи пред тази рецесия, реагира по този метод. Разбира се, не би било вярно да сложим под общ знаменател всички страни от Европейския съюз. В дадения случай бихме могли да посочим Гърция. Тя посрещна по този начин хората, които, бягайки от доста сложни условия, пристигнаха на нейната граница. Това ли е европейската цивилизация? В граничната зона те откриха огън по мигрантите, без да се преценяват дали са дами или мъже. При -2 градуса тези мигранти, които бяха хванати в Гърция, те ги съблякоха, биха ги и се пробваха още веднъж да ги изпратят в Турция. Обявиха, че преустановят краткотрайното приемане на бежанци, което е в несъгласие както с главните полезности на Европейски Съюз, по този начин и с нормите на Организация на обединените нации за човешките права. Този огромен проблем не би могъл да бъде решен посредством построяването на стени и замъци по границите. За да бъде открито решение, би трябвало да се положат старания казусът да бъде решен в неговия извор дружно с Турция.
Не мога да кажа, че не съм и обнадеждена. Президентът на Турция на 9 март беше в Брюксел, където се срещна както с водачите на Европейски Съюз, по този начин и на НАТО. Там се взе решение разговорът да продължи на техническо равнище на външни министерства. В скоро време госпожа Меркел и господин Макрон ще посетят Турция. Едновременно с това продължава и нашият разговор с Русия – президентът ни посети Москва и там се взе решение за помирение. Т.е. Турция се пробва да направи всичко по силите си и по изкусен път.
БГНЕС: Русия и Турция ускориха доста съдействието си и във военната област – да вземем за пример с ракетите С-400. В същото време събитията в Сирия в последно време показват в действителност противоположни цели на двете страни.
Айлин Секизкьок: Всъщност няма нова обстановка. Още от започване на рецесията в Сирия през 2011 година беше явно, че с Русия имаме разлики във връзка с Сирия. Въпреки това, през този 9-годишен интервал се постарахме да развиваме връзките си с Русия в другите области. Както споделих, живеем в доста друго време. В света, в който се намираме, към този момент ги няма съществуващите по-рано полюси, съюзи, блокове, които бяха изправени един против различен, а съществуващите лека бавно губят своята успеваемост. Вече ползите на страните не могат да бъдат избрани по един линеен метод. Т.е. когато приказваме за връзките със страните, би трябвало да имаме поради, че те имат разнообразни измерения. Разглеждаме и връзките си с Русия в тази повърхност. Докато опитваме посредством разговор да решаваме въпросите, по които имаме различия – като сирийския, въпреки това търсим опция за потребление на инструментите за развиването на съдействието ни в други области. Но не мога да кажа, че зенитно-ракетните комплекси С-400 бяха първото ни предпочитание. Имахме предпочитание да закупим от американците ракети „ Пейтриът “. Те сложиха доста тежки условия и доста високи цени.
Ние също искахме да участваме във френско-италианското произвеждане на системи за въздушна защита, само че не бяхме признати.
В интервал на най-активни военни дейности в Сирия, ние поискахме от НАТО увеличаване на отбраната на въздушното ни пространство, което за жалост също не беше признато.
Поради тази причина считам, че закупуването на системите С-400 от Русия би трябвало да се преглежда от този необятен ъгъл.
БГНЕС: Т.е. излиза, че в този случай НАТО се дистанцира от политиката на Турция?
Айлин Секизкьок: Не би било доста вярно да се каже, че се дистанцира. В последна сметка НАТО е организация, която работи с общи решения, взети от страните, които членуват в нея. Тези решения от време на време не могат да бъдат взети поради наложено несъгласие от някои страни. Всъщност по време на последната рецесия в границите на член 4, по искане на Турция се събра Съветът на НАТО, само че там също не беше взето мощно решение, каквото би желала Турция и не бе направено взаимно изказване.
БГНЕС: Кой ще дефинира бъдещето на Сирия: сирийският народ, Америка, Русия, Турция, Европа…? Как в Анкара правят оценка резултатите от срещата сред президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в Москва и постигнатите договорености за Идлиб?
Айлин Секизкьок: Смятам, че в последна сметка свободната воля на сирийския народ ще дефинира какво да бъде ръководството на Сирия. Но за тази цел, политическият развой би трябвало да продължи. А с цел да може да продължи, сирийският режим и страните, които го поддържат, би трябвало да усетят напън, с цел да седнат на масата и да решат този проблем.
В този смисъл сирийският режим във боен аспект би трябвало да разбере, че е пристигнал неговият край.
Така че бъдещето на Сирия няма да го реши нито Русия, нито Иран, нито Съединени американски щати, нито Турция, а поддръжката на интернационалната общественост за политическият развой, стартират от Организация на обединените нации, вследствие на който ще бъде открито трайно решение на казуса в Сирия.
БГНЕС: Да се върнем на Балканите. Може ли да се твърди, че Турция и Гърция се намират надали не в газова война поради находищата в Източното Средиземноморие и по какъв начин смятате, че ще се откри излаз от тази патова обстановка, която следим сега?
Айлин Секизкьок: Смятайки, че ще стане по-ясно, подготвих няколко графики, защото въпросът е малко механически.
Виждате 2 карти – на Черно и на Егейско море.
Гледайки картата на Черно море, се виждат морските граници сред страните, които имат изход на него.
Когато гледаме картата на Егейско море, обаче, виждате много комплицирана обстановка.
Гърция има голям брой дребни островчета в Егейско море и една част от тях са на почти 1 миля разстояние от турския бряг. Т.е. тук приказваме за доста характерна и изключителна географска област.
Всъщност Гърция, пренебрегвайки този факт, приема, че и най-малкото островче има териториални води от 12 благи, както и че тези острови имат собствен континентален шелф и изключителна икономическа зона.
БГНЕС: Т.е., Турция надали не не може да лови риба в своите териториални води?
Айлин Секизкьок: Точно по този начин. Това не е единствено наш проблем. Ако се одобряват тезите на Гърция, корабите, които идват от намерено море, ще би трябвало да минават не през интернационалните води, а през водите на Гърция.
Гърция стартира напоследък да ползва този собствен метод по един нападателен метод и в Източното Средиземноморие.
Ето картата, която демонстрира морските граници, съгласно Гърция. Те настояват, че обектите в тъмносиньо са тяхна територия. По същия метод Южнокипърската администрация твърди, че това е тяхна изключителна икономическа зона.
Бих желала да ви обърна внимание върху едно малко гръцко островче с повърхност от 5 кв. километра, което е директно до турския бряг. Според гръцката теза този остров има обособено морско пространство от 50 000 кв. километра, т.е. доста повече, в сравнение с е територията на острова, като по този метод попречва изхода на Турция. Това е в несъгласие с главните правила на морското право и на правилото за почтеност и правдивост.
Всъщност гръцката и южнокипърската страни започнаха сондажни действия в тези едностранно от тях оповестени зони. Ние не го възприехме и която и да е страна не би го възприела. Повярвайте, че в случай че на наше място беше България, тя също нямаше да одобри да бъде сложена пред приключен факт по подобен въпрос.
Какво направи Европейски Съюз? Както постоянно се съгласи с шантажа на Гърция и възприе нейната максималистична позиция като своя и стартира да ползва наказания по отношение на Турция.
БГНЕС: Това значи ли, че Европейският съюз принуждава Турция да направи завой в своята политика и да не бъде към този момент ориентирана на запад, а да се обърне на изток?
Айлин Секизкьок: Мога да кажа, че това основава огромно отчаяние и реакции измежду турското общество. И, несъмнено, основава тласък Турция да търси други различни партньорства. Но в последна сметка стратегическата цел на Турция не се е трансформирала, а точно цялостно консолидиране в евроатлантическите структури и пълноправно участие в Европейския съюз. Ние чакаме от нашите западни другари да оценят това.
Въпреки всички компликации, които сложиха пред нас, те не съумяха да ни отклонят от този път.
БГНЕС: Да отидем в друга сфера. Какво ще бъде икономическото и геополитическото значение на „ Канал Истанбул ”, който стартира да се построява, както за Турция, по този начин и за черноморския район? Има ли съображение в опасенията на някои страни, че това ще докара до преразглеждане на режима на мореплаване, залегнал в конвенцията от Монтрьо?
Айлин Секизкьок: Ще стартира с това, че тези терзания не са основателни.
Конвенцията от Монтрьо е подписана през 1936 година, след което последва Втората международна война и тя устоя през този интервал и в този момент към момента е в действие. Основната причина за това е, че с помощта на конвенцията се сътвори добър баланс сред комерсиалните и военни ползи и ползите в региона на сигурността на всички страни с изход на Черно море.
Що се отнася до новия план за създаване на „ Канал Истанбул ”, той няма да е в несъгласие с конвенцията от Монтрьо.
С подписването на конвенцията бяха уредени въпросите за прекосяване на корабите през Босфора, през Мраморно море и Дарданелите. Беше урегулирано прекосяването на два типа кораби – търговски и военни. За комерсиалните кораби бе признат главният принцип на свободно прекосяване.
След построяването на канала този принцип ще продължи да е годен.
След подписването на конвенцията настъпиха доста промени в морското мореплаване.
През 2019 година през Босфора са минали 41 000 кораби. Значима част от тях са танкери, които транспортират нефт и други рискови материали.
Общото тегло на транспортираните товари е 638 000 тона. Броят на танкерите с дължина над 200 м. е 4 400.
Предполагам, че сте имали опция да видите Босфора. Той е като река, която се извива и минава през гъсто обитаем регион с доста исторически обекти.
На фона на тези данни би трябвало да се вземе поради и екологичният риск за Истанбул и дългото време за изчакване, належащо на тези плавателни съдове, с цел да преминат през Босфора.
Ние считаме, че „ Канал Истанбул “, като различен проток, ще облекчи прекосяването на корабите и ще отбрани Истанбул от опасности за сигурността.
БГНЕС: Някои терзания има в избрани среди, не тъкмо в България, че заради увеличението на геополитическото въздействие на Турция на Балканите може да се стигне до преразглеждане на някои контракти, като Лозанския контракт, да вземем за пример. Имат ли учредения тези опасения?
Айлин Секизкьок: В дневния ред на Турция не съществува подобен въпрос. През 2023 година считаме тържествено да отпразнуваме 100-годишнината от подписването на Лозанския контракт.
БГНЕС: Благодаря Ви за този диалог. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ