Експерт: Страната ни изостава много сериозно в сеизмичното инженерство
Турция има доста сериозна национална школа в сеизмичното инженерство, след земетресенията от 1999 година те напреднаха много, тук ние изоставаме от нашите съседи доста съществено, съобщи проф. Димитър Кисляков, началник на Катедра “Хидротехника и хидромелиорации ” в УАСГ по Българска национална телевизия.
Сгради, строени преди 100 години, естествено са по-уязвими при трусове от здания, които са издигнати според нормативната уредба, изясни той.
“У нас за избрани категории градежи по Закон за устройство на територията към момента се употребява нашия сеизмичен устав от 2012 година, само че евронормите са си навлезли в страната и се ползват.
Опитваме се да разбираем, че магнитуда е мярка за сила, отделена при земетресението. Ние не работим с магнитуд по Рихтер, ние работим по други скали ”.
Проектът на саниране по енергийна успеваемост не включва градивно саниране, акцентира професорът. “Като облечеш една постройка със стиропор, енергийната ѝ успеваемост се усилва, само че това по никакъв метод не въздейства на конструктивността ”, добавя той.
Япония е най-хубавия образец, само че и без съответен подобен експертите у нас знаят какво и по какъв начин да се направи, сподели още Кисляков, като добави, че българската школа за сеизмично инженерство може да бъде възобновена и да се развие доста. Там също по този начин след всяко огромно събитие или къс интервал от време нормативната уредба се актуализира, акцентира Кисляков, а и Япония тренира добре народа си за бедствия.
Сгради, строени преди 100 години, естествено са по-уязвими при трусове от здания, които са издигнати според нормативната уредба, изясни той.
“У нас за избрани категории градежи по Закон за устройство на територията към момента се употребява нашия сеизмичен устав от 2012 година, само че евронормите са си навлезли в страната и се ползват.
Опитваме се да разбираем, че магнитуда е мярка за сила, отделена при земетресението. Ние не работим с магнитуд по Рихтер, ние работим по други скали ”.
Проектът на саниране по енергийна успеваемост не включва градивно саниране, акцентира професорът. “Като облечеш една постройка със стиропор, енергийната ѝ успеваемост се усилва, само че това по никакъв метод не въздейства на конструктивността ”, добавя той.
Япония е най-хубавия образец, само че и без съответен подобен експертите у нас знаят какво и по какъв начин да се направи, сподели още Кисляков, като добави, че българската школа за сеизмично инженерство може да бъде възобновена и да се развие доста. Там също по този начин след всяко огромно събитие или къс интервал от време нормативната уредба се актуализира, акцентира Кисляков, а и Япония тренира добре народа си за бедствия.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ