The National Interest: Турция ще разгроми Русия в Сирия
Турция и Русия явно не са равни по мярка и военни благоприятни условия. Но в случай че войските на тези страни вземат участие в бойни дейности в Сирия, Турция ще има преимущество, както споделя един американски анализатор. „ Съотношението на силите в Сирия явно не е в интерес на Русия “, съобщи Майкъл Кофман, специалист по съветската войска, който работи в Центъра за военноморски разбори, написа американското списание The National Interest в материал, представен от организация " Фокус ".
Как е допустимо това? Русия е била суперсила в предишното и към момента разполага с огромна войска и най-големият боеприпас от нуклеарни оръжия в света. Турция, като една от най-силните членки на НАТО, е със междинна мощ и няма нуклеарно оръжие.
Но в този случай всичко се дефинира от географското местонахождение. Военното предимство на Русия не въздейства на позицията ѝ в североизточната част на Сирия, където сирийският съдружник на Москва мина в нахлуване, пробвайки се да върне контрола над провинция Идлиб, ситуирана на границата с Турция, и да прогони турските войски и сирийските въстанически сили, които ги поддържат.
В Сирия Русия има единствено една огромна военновъздушна база – Хмеймим, ситуирана в северозападната част на Сирия наоколо до пристанищния град Латакия, и една военноморска база в Тартус. Това основава уязвимости. А съветската група, наброяваща няколко хиляди души личен състав и десетки самолети, е мощно подвластна от доставките по море. Корабите от Русия би трябвало да преминат през Босфора, който се управлява от Турция, и едвам по-късно те могат да влязат в сирийските пристанища на Източното Средиземноморие. За разлика от Съединени американски щати, Русия няма огромна военнотранспортна авиационна група, която да обезпечава разположените в чужбина експедиционни сили.
Подобни инфраструктурни усложнения и логистични проблеми водят до обстоятелството, че Русия не може да усили групата си в Сирия, ограничавайки се до настоящето си равнище, сподели Кофман. „ При този сюжет Русия има една въздушна база, тя не може да усили наличието си. Има потребност от Босфора за доставяне на войските и затова нейните войски са в доста уязвимо състояние “, споделя той.
Ответният удар на Русия по Турция също ще бъде опасен. НАТО надали ще поддържа Турция в акцията ѝ в Сирия, защото тази страна се намира отвън зоната на Алианса; само че той ще бъде длъжен да помогне на своя член, чиято национална територия е нападната.
За по-голяма изясненост би трябвало да се каже, че нито Турция, нито Русия се стремят към военна борба между тях. В началото на март 2020 година турският президент Реджеп Ердоган пътува до Москва, с цел да подпише с съветския президент Владимир Путин помирение за Идлиб и съглашение за основаване на кулоар за сигурност по автомагистрала М4, където Русия и Турция ще организират взаимни патрули.
Ситуацията припомня дните на Студената война, когато Съединени американски щати и Съветският съюз заобикалят директните конфликти и вместо това се бият благодарение на марионетки и техните протежета. През февруари 2020 година, когато 33 турски бойци починаха вследствие на въздушни удари в Сирия, Турция отмъсти против сирийците, в това число употребявайки бойни дронове, и смъкна три сирийски самолета. През 2015 година турски F-16 смъкна съветски щурмовик Су-24, само че двете страни съумяха да избегнат пряк конфликт и се стараят да поддържат статуквото.
Въпреки това Турция в Северна Сирия има почти 7 600 военнослужещи, които оперират с поддръжката на дронове и самолети. Руските самолети поддържат сирийските сили, които се пробват да завземат Идлиб, който е последната сирийска територия, следена от бунтовниците. И в тази област има съветски съветници и военна полиция, както и съветски наемници. Лесно е да си представим най-разнообразните сюжети, при които турски и съветски войски влизат в директна борба. Например, по време на турско нахлуване против сирийските войски, съветските съветници могат да бъдат ранени и да извикат съветски самолети на помощ. Или турски самолети може инцидентно да смъкват съветски самолети, като ги объркат за сирийски, и тогава Русия ще стартира да смъква турски самолети в отговор.
Нито Москва, нито Анкара се нуждаят от директни военни дейности, само че нито една от страните не може да избегне борбата, споделя Кофман. „ И двете страни се пробват да избегнат спор, само че нито една от тях няма да одобри загубата на живот и ще предприеме избрани ограничения за отмъщение “.
Турция и Русия имат сложни връзки и са воювали нееднократно в интервала от XVII до XX век („ Тези войни не приключват добре за Турция “, майтапи се Кофман.) Но в този момент се обрисува парадоксална обстановка. Напрежението сред двете страни в Сирия стартира на фона на тяхното доближаване, което продължава от няколко години. Турция беше южният бастион на НАТО, противопоставящ се на руската агресия, само че в този момент купува съветски зенитни ракетни системи С-400, предизвиквайки американския яд дотам, че администрацията на Тръмп изхвърли Турция от програмата за изтребителите F-35.
Въпросът е дали Турция и Русия в действителност имат непримирими цели или задачите им са просто разнообразни и страните могат да се съгласят на взаимно задоволство. Турските войски окупират североизточна Сирия, където се допуска, че основават буферна зона сред сирийските кюрди, които образуваха собствен район и се отделиха от сирийската страна, и турските кюрди, които от дълго време водят война с турските управляващи, стремящи се към самостоятелност. Турция също би желала да види срутва на режима на Башар Асад, не на последно място заради това, че поради сирийската атака в Идлиб съвсем милион бежанци потеглиха към турската граница.
Русия от своя страна е решена да поддържа сирийския режим. Москва и Дамаск са съдружници от 60-те години на предишния век, а единствената задгранична военноморска база на Русия се намира в сирийския пристанищен град Тартус. Решена да спре сирийските бунтовници, които бяха покрай свалянето на държавното управление, Москва изпрати авиацията си там и това, действайки съгласно иранските войски и техните поддръжници от ливанската Хизбула, доста оказа помощ на изтощената сирийска войска, която върна по-голямата част от територията на страната.
„ Има схващане, че съветските военни ще се намесят в боевете на страната на сирийския режим, в случай че неговата непоклатимост и оцеляване бъдат сложени под въпрос “, споделя Кофман. „ Те обаче няма да се намесят на страната на сирийските войски в Идлиб. Русия не се нуждае от Идлиб “.
Експертите обаче считат, че всяко съглашение за преустановяване на огъня в Идлиб в най-хубавия случай ще бъде краткотрайно. „ В последна сметка руснаците ще поддържат сирийското държавно управление, което се стреми да върне тези територии “, предвижда шефът на турския план от Вашингтонския център за стратегически и интернационалните проучвания (Bulent Aliriza). „ Но към този момент Путин на драго сърце протака време, гледайки по какъв начин Сирия гълтам и усвоява територии, следени преди този момент от опозицията “.
Темата продължава и в тези материали.
Как е допустимо това? Русия е била суперсила в предишното и към момента разполага с огромна войска и най-големият боеприпас от нуклеарни оръжия в света. Турция, като една от най-силните членки на НАТО, е със междинна мощ и няма нуклеарно оръжие.
Но в този случай всичко се дефинира от географското местонахождение. Военното предимство на Русия не въздейства на позицията ѝ в североизточната част на Сирия, където сирийският съдружник на Москва мина в нахлуване, пробвайки се да върне контрола над провинция Идлиб, ситуирана на границата с Турция, и да прогони турските войски и сирийските въстанически сили, които ги поддържат.
В Сирия Русия има единствено една огромна военновъздушна база – Хмеймим, ситуирана в северозападната част на Сирия наоколо до пристанищния град Латакия, и една военноморска база в Тартус. Това основава уязвимости. А съветската група, наброяваща няколко хиляди души личен състав и десетки самолети, е мощно подвластна от доставките по море. Корабите от Русия би трябвало да преминат през Босфора, който се управлява от Турция, и едвам по-късно те могат да влязат в сирийските пристанища на Източното Средиземноморие. За разлика от Съединени американски щати, Русия няма огромна военнотранспортна авиационна група, която да обезпечава разположените в чужбина експедиционни сили.
Подобни инфраструктурни усложнения и логистични проблеми водят до обстоятелството, че Русия не може да усили групата си в Сирия, ограничавайки се до настоящето си равнище, сподели Кофман. „ При този сюжет Русия има една въздушна база, тя не може да усили наличието си. Има потребност от Босфора за доставяне на войските и затова нейните войски са в доста уязвимо състояние “, споделя той.
Ответният удар на Русия по Турция също ще бъде опасен. НАТО надали ще поддържа Турция в акцията ѝ в Сирия, защото тази страна се намира отвън зоната на Алианса; само че той ще бъде длъжен да помогне на своя член, чиято национална територия е нападната.
За по-голяма изясненост би трябвало да се каже, че нито Турция, нито Русия се стремят към военна борба между тях. В началото на март 2020 година турският президент Реджеп Ердоган пътува до Москва, с цел да подпише с съветския президент Владимир Путин помирение за Идлиб и съглашение за основаване на кулоар за сигурност по автомагистрала М4, където Русия и Турция ще организират взаимни патрули.
Ситуацията припомня дните на Студената война, когато Съединени американски щати и Съветският съюз заобикалят директните конфликти и вместо това се бият благодарение на марионетки и техните протежета. През февруари 2020 година, когато 33 турски бойци починаха вследствие на въздушни удари в Сирия, Турция отмъсти против сирийците, в това число употребявайки бойни дронове, и смъкна три сирийски самолета. През 2015 година турски F-16 смъкна съветски щурмовик Су-24, само че двете страни съумяха да избегнат пряк конфликт и се стараят да поддържат статуквото.
Въпреки това Турция в Северна Сирия има почти 7 600 военнослужещи, които оперират с поддръжката на дронове и самолети. Руските самолети поддържат сирийските сили, които се пробват да завземат Идлиб, който е последната сирийска територия, следена от бунтовниците. И в тази област има съветски съветници и военна полиция, както и съветски наемници. Лесно е да си представим най-разнообразните сюжети, при които турски и съветски войски влизат в директна борба. Например, по време на турско нахлуване против сирийските войски, съветските съветници могат да бъдат ранени и да извикат съветски самолети на помощ. Или турски самолети може инцидентно да смъкват съветски самолети, като ги объркат за сирийски, и тогава Русия ще стартира да смъква турски самолети в отговор.
Нито Москва, нито Анкара се нуждаят от директни военни дейности, само че нито една от страните не може да избегне борбата, споделя Кофман. „ И двете страни се пробват да избегнат спор, само че нито една от тях няма да одобри загубата на живот и ще предприеме избрани ограничения за отмъщение “.
Турция и Русия имат сложни връзки и са воювали нееднократно в интервала от XVII до XX век („ Тези войни не приключват добре за Турция “, майтапи се Кофман.) Но в този момент се обрисува парадоксална обстановка. Напрежението сред двете страни в Сирия стартира на фона на тяхното доближаване, което продължава от няколко години. Турция беше южният бастион на НАТО, противопоставящ се на руската агресия, само че в този момент купува съветски зенитни ракетни системи С-400, предизвиквайки американския яд дотам, че администрацията на Тръмп изхвърли Турция от програмата за изтребителите F-35.
Въпросът е дали Турция и Русия в действителност имат непримирими цели или задачите им са просто разнообразни и страните могат да се съгласят на взаимно задоволство. Турските войски окупират североизточна Сирия, където се допуска, че основават буферна зона сред сирийските кюрди, които образуваха собствен район и се отделиха от сирийската страна, и турските кюрди, които от дълго време водят война с турските управляващи, стремящи се към самостоятелност. Турция също би желала да види срутва на режима на Башар Асад, не на последно място заради това, че поради сирийската атака в Идлиб съвсем милион бежанци потеглиха към турската граница.
Русия от своя страна е решена да поддържа сирийския режим. Москва и Дамаск са съдружници от 60-те години на предишния век, а единствената задгранична военноморска база на Русия се намира в сирийския пристанищен град Тартус. Решена да спре сирийските бунтовници, които бяха покрай свалянето на държавното управление, Москва изпрати авиацията си там и това, действайки съгласно иранските войски и техните поддръжници от ливанската Хизбула, доста оказа помощ на изтощената сирийска войска, която върна по-голямата част от територията на страната.
„ Има схващане, че съветските военни ще се намесят в боевете на страната на сирийския режим, в случай че неговата непоклатимост и оцеляване бъдат сложени под въпрос “, споделя Кофман. „ Те обаче няма да се намесят на страната на сирийските войски в Идлиб. Русия не се нуждае от Идлиб “.
Експертите обаче считат, че всяко съглашение за преустановяване на огъня в Идлиб в най-хубавия случай ще бъде краткотрайно. „ В последна сметка руснаците ще поддържат сирийското държавно управление, което се стреми да върне тези територии “, предвижда шефът на турския план от Вашингтонския център за стратегически и интернационалните проучвания (Bulent Aliriza). „ Но към този момент Путин на драго сърце протака време, гледайки по какъв начин Сирия гълтам и усвоява територии, следени преди този момент от опозицията “.
Темата продължава и в тези материали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ