Ердоган докара Турция до рецесия, която удря и по Русия
Турция е най-големият експортен пазар за съветската металургия и вторият максимален вносител на съветски природен газ и зърно. Тежката криза в Турция в този момент индиректно удря и по съветската стопанска система.
За първи път от 2009 година насам Турция претърпява криза. Икономическият спад се оказа много по-мащабен от упования. Той нанася тежки загуби и на Русия, доколкото Турция е най-големият експортен пазар за съветската металургия и вторият по величина вносител на съветски природен газ и зърно. При това не се обрисува съществено възстановяване на обстановката. И основната причина за това е волунтаризмът на турския президент.
" Ердоган ни даде, а след това си го взе " - за това възприятие, обзело от ден на ден турски жители, писа немският вестник " Ди Велт " в публикация, чието подзаглавие гласеше: " Ердоган се трансформира в унищожител на турското богатство ". Според вестника, отговорността за икономическия срив значително носи властническият турски президент.
Повод за публикацията станаха най-новите данни на турските статистици, които осведомиха на 11 март, че през четвъртото тримесечие на 2018 година Брутният вътрешен продукт на страната е намалял с 2,4% спрямо предходното тримесечие. Свиването на стопанската система в две следващи тримесечия приказва за дълбока криза. Слаба разтуха е, че за цялата 2018 година икономическият растеж е бил 2,6 % - единствено с помощта на по-благоприятната динамичност през първото полугодие. Една година по-рано Турция и нейният президент можеха да се похвалят с увеличение на Брутният вътрешен продукт до 7,4 %.
Значително понижаване на съветския експорт за Турция
Съдейки по всичко това, икономическият спад продължава да набира скорост и през първите два месеца на 2019 година. За това индиректно свидетелстват данните за износа на съветския тръст " Газпром ", който е един от най-важните снабдители на сила за турската стопанска система. На 1 март организация Интерфакс заяви, че доставките на съветски газ за чужбина са намалели с 13%, което бе обяснено с топлото време в Европа и с " икономическата и платежна рецесия в Турция, която съществено понижи доставките на газ от Русия ".
Става дума основно за доставките на газ по западния маршрут през Украйна и Балканите, който Газпром има намерение да размени от 1 януари 2020 година с газопровода " Турски поток ". Агенция Интерфакс оповестява, че през първата половина на февруари, доставките на газ по този маршрут са намалели четири пъти, а в някои дни са били сведени съвсем до нула.
Има и други образци. По данни на Интерфакс, доставките на съветско зърно на турския пазар са намалели с 24% през настоящата селскостопанска година /от 1 юли 2018/. Митническата работа на Руската федерация заяви, че през януари 2019 година целият съветски експорт за Турция е намалял с 17,5% в съпоставяне със същия интервал на 2018 година. А това води до доста понижаване и на приходите за съветската страна.
Икономическите знаци вещаят още по-голям спад
Нека се върнем към оценките и прогнозите на немските медии. Вестник " Ди Велт " припомня, че след световната икономическа рецесия през 2009 година, Турция е била образец за подражателство измежду разрастващите се пазари. Нейната стопанска система е растяла годишно приблизително със 7% и е процъфтявала заради солидния приток на капитали и директни задгранични вложения.
Немалка заслуга за това имаше и президентът Ердоган, който организира редица пазарни промени. Но след несполучливия опит за прелом през 2016 година турският президент стартира с всички сили да укрепва персоналната си власт. Изданието счита, че от този интервал нататък Ердоган е почнал да подтиква " нездравословен " стопански растеж, с цел да отвлече вниманието на хората от растящите вътрешнополитически проблеми.
В резултат на това Ердоган позволи " прегряване " на стопанската система и голямо повишаване на валутните задължения. А преходът към президентска република, опитите за орязване на правата на Централната банка, споровете му с Вашингтон и желанията за закупуване на съветски зенитно-ракетни установки С-400 форсираха бягството на капитали от страната. Всичко това докара до мощна обезценка на турската лира през лятото на 2018 година.
Икономистите чакат, че спадът в турската стопанска система ще продължи. " Организацията за икономическо сътрудничество и раз още веднъж снижи прогнозата си икономическия растеж през 2019 година до минус 1,8% ", написа " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Вестникът отбелязва пониженото промишлено произвеждане в Турция през четвъртото тримесечие на 2018 година, високия растеж на безработицата от 12,3 на 100, близо 20-процентната инфлация, както и повишаването на питателните артикули с 30%.
" Щутгартер Цайтунг " също предсказва по-нататъшно утежняване на икономическата обстановка в Турция. При това вестникът се базира на един доста прецизен знак за конюнктурата, какъвто е автомобилният пазар. " Броят на записаните нови коли понижа с 28% през предходната година, а продажбите на нови коли през януари 2019 са с близо 60% по-малко по отношение на същия интервал на предходната година ", отбелязва изданието. /dw.com
За първи път от 2009 година насам Турция претърпява криза. Икономическият спад се оказа много по-мащабен от упования. Той нанася тежки загуби и на Русия, доколкото Турция е най-големият експортен пазар за съветската металургия и вторият по величина вносител на съветски природен газ и зърно. При това не се обрисува съществено възстановяване на обстановката. И основната причина за това е волунтаризмът на турския президент.
" Ердоган ни даде, а след това си го взе " - за това възприятие, обзело от ден на ден турски жители, писа немският вестник " Ди Велт " в публикация, чието подзаглавие гласеше: " Ердоган се трансформира в унищожител на турското богатство ". Според вестника, отговорността за икономическия срив значително носи властническият турски президент.
Повод за публикацията станаха най-новите данни на турските статистици, които осведомиха на 11 март, че през четвъртото тримесечие на 2018 година Брутният вътрешен продукт на страната е намалял с 2,4% спрямо предходното тримесечие. Свиването на стопанската система в две следващи тримесечия приказва за дълбока криза. Слаба разтуха е, че за цялата 2018 година икономическият растеж е бил 2,6 % - единствено с помощта на по-благоприятната динамичност през първото полугодие. Една година по-рано Турция и нейният президент можеха да се похвалят с увеличение на Брутният вътрешен продукт до 7,4 %.
Значително понижаване на съветския експорт за Турция
Съдейки по всичко това, икономическият спад продължава да набира скорост и през първите два месеца на 2019 година. За това индиректно свидетелстват данните за износа на съветския тръст " Газпром ", който е един от най-важните снабдители на сила за турската стопанска система. На 1 март организация Интерфакс заяви, че доставките на съветски газ за чужбина са намалели с 13%, което бе обяснено с топлото време в Европа и с " икономическата и платежна рецесия в Турция, която съществено понижи доставките на газ от Русия ".
Става дума основно за доставките на газ по западния маршрут през Украйна и Балканите, който Газпром има намерение да размени от 1 януари 2020 година с газопровода " Турски поток ". Агенция Интерфакс оповестява, че през първата половина на февруари, доставките на газ по този маршрут са намалели четири пъти, а в някои дни са били сведени съвсем до нула.
Има и други образци. По данни на Интерфакс, доставките на съветско зърно на турския пазар са намалели с 24% през настоящата селскостопанска година /от 1 юли 2018/. Митническата работа на Руската федерация заяви, че през януари 2019 година целият съветски експорт за Турция е намалял с 17,5% в съпоставяне със същия интервал на 2018 година. А това води до доста понижаване и на приходите за съветската страна.
Икономическите знаци вещаят още по-голям спад
Нека се върнем към оценките и прогнозите на немските медии. Вестник " Ди Велт " припомня, че след световната икономическа рецесия през 2009 година, Турция е била образец за подражателство измежду разрастващите се пазари. Нейната стопанска система е растяла годишно приблизително със 7% и е процъфтявала заради солидния приток на капитали и директни задгранични вложения.
Немалка заслуга за това имаше и президентът Ердоган, който организира редица пазарни промени. Но след несполучливия опит за прелом през 2016 година турският президент стартира с всички сили да укрепва персоналната си власт. Изданието счита, че от този интервал нататък Ердоган е почнал да подтиква " нездравословен " стопански растеж, с цел да отвлече вниманието на хората от растящите вътрешнополитически проблеми.
В резултат на това Ердоган позволи " прегряване " на стопанската система и голямо повишаване на валутните задължения. А преходът към президентска република, опитите за орязване на правата на Централната банка, споровете му с Вашингтон и желанията за закупуване на съветски зенитно-ракетни установки С-400 форсираха бягството на капитали от страната. Всичко това докара до мощна обезценка на турската лира през лятото на 2018 година.
Икономистите чакат, че спадът в турската стопанска система ще продължи. " Организацията за икономическо сътрудничество и раз още веднъж снижи прогнозата си икономическия растеж през 2019 година до минус 1,8% ", написа " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Вестникът отбелязва пониженото промишлено произвеждане в Турция през четвъртото тримесечие на 2018 година, високия растеж на безработицата от 12,3 на 100, близо 20-процентната инфлация, както и повишаването на питателните артикули с 30%.
" Щутгартер Цайтунг " също предсказва по-нататъшно утежняване на икономическата обстановка в Турция. При това вестникът се базира на един доста прецизен знак за конюнктурата, какъвто е автомобилният пазар. " Броят на записаните нови коли понижа с 28% през предходната година, а продажбите на нови коли през януари 2019 са с близо 60% по-малко по отношение на същия интервал на предходната година ", отбелязва изданието. /dw.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ