Коментар от Гърция: Тръмп можеше да спаси Света София, но не пожела
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е човек, който слуша другите. Той прави това, което счита за вярно, било тъй като това му диктуват сърцето и мозъкът, или тъй като това служи на политическите му ползи.
В случая със " Света София " и двете са правилни. Превръщайки в джамия музея, разгласен от ЮНЕСКО за част от международното културно завещание, Ердоган печели отзивчивост измежду консервативната мюсюлманска общественост вкъщи, обслужва визиите си за великолепие и му е обезпечен още един обект на публично внимание, който може да употребява в напъните си да отклони вниманието от проблеми като корупция, икономическа рецесия и даже пандемията от ковид.
Ходът на турския президент в действителност не беше изненада. През последните 20 години той следва курс, в който ислямът явно играе водеща роля, като в това време цели от ден на ден да нервира християнския Запад.
Имаше ли метод да бъде уверен да не трансформира този значим знак на християнството в джамия? Сигналите, апелите и даже острите реакции от доста страни и организации бяха значими сами по себе си, само че елементарният факт е, че единственият водач, който можеше да повлияе на решението на Ердоган, е президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Американският държавен секретар Майк Помпео, който, бидейки женен за православна християнка е по-чувствителен по въпроса, зае позиция, заявявайки, че всяка смяна в статута на " Света София " ще понижи способността ѝ " да служи на човечеството като толкоз нужен мост сред другите обичаи и култури на вярата ". Мнението му беше пренебрегнато, също както доста други, които се пробваха да се намесят и приканиха турския президент да не продължава напред с решението си.
Тръмп можеше да промени това решение, в случай че се беше намесил в точния момент - поради неговите връзки с Турция и другарството му с Ердоган. Той направи това преди две години по случая с Андрю Брънсън - американски свещеник, който беше задържан и затворен по обвиняване, че е член на придвижването на Гюлен и за хипотетично му присъединяване в опита за прелом през 2016 година. Тогава Тръмп изясни какъв брой съществено се е заел с казуса, поради значима част от електората му – евангелистите, и непосредствено заплаши да " унищожи " турската стопанска система. Ердоган не можеше да си разреши да го пренебрегва. Тогава той отстъпи и освободи пастора.
Ако Тръмп беше показал сходен, персонален интерес и ангажимент към статута на " Света София ", той може да повлияе на турския президент. Тръмп, обаче, избра да остане апатичен.
Автор: Том Елис, в. " Катимерини " ; Превод: БГНЕС
В случая със " Света София " и двете са правилни. Превръщайки в джамия музея, разгласен от ЮНЕСКО за част от международното културно завещание, Ердоган печели отзивчивост измежду консервативната мюсюлманска общественост вкъщи, обслужва визиите си за великолепие и му е обезпечен още един обект на публично внимание, който може да употребява в напъните си да отклони вниманието от проблеми като корупция, икономическа рецесия и даже пандемията от ковид.
Ходът на турския президент в действителност не беше изненада. През последните 20 години той следва курс, в който ислямът явно играе водеща роля, като в това време цели от ден на ден да нервира християнския Запад.
Имаше ли метод да бъде уверен да не трансформира този значим знак на християнството в джамия? Сигналите, апелите и даже острите реакции от доста страни и организации бяха значими сами по себе си, само че елементарният факт е, че единственият водач, който можеше да повлияе на решението на Ердоган, е президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Американският държавен секретар Майк Помпео, който, бидейки женен за православна християнка е по-чувствителен по въпроса, зае позиция, заявявайки, че всяка смяна в статута на " Света София " ще понижи способността ѝ " да служи на човечеството като толкоз нужен мост сред другите обичаи и култури на вярата ". Мнението му беше пренебрегнато, също както доста други, които се пробваха да се намесят и приканиха турския президент да не продължава напред с решението си.
Тръмп можеше да промени това решение, в случай че се беше намесил в точния момент - поради неговите връзки с Турция и другарството му с Ердоган. Той направи това преди две години по случая с Андрю Брънсън - американски свещеник, който беше задържан и затворен по обвиняване, че е член на придвижването на Гюлен и за хипотетично му присъединяване в опита за прелом през 2016 година. Тогава Тръмп изясни какъв брой съществено се е заел с казуса, поради значима част от електората му – евангелистите, и непосредствено заплаши да " унищожи " турската стопанска система. Ердоган не можеше да си разреши да го пренебрегва. Тогава той отстъпи и освободи пастора.
Ако Тръмп беше показал сходен, персонален интерес и ангажимент към статута на " Света София ", той може да повлияе на турския президент. Тръмп, обаче, избра да остане апатичен.
Автор: Том Елис, в. " Катимерини " ; Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ