Предупредителни камбани за Ердоган
Турският президент по време на церемонията на 15 юли за тригодишнината от опита за прелом против него.
© MURAD SEZER Джан Дюндар в коментар за " Дойче веле " Маневрите, довели до тоталната власт на турския президент, затъват в калта.
По време на опита за прелом турският президент Ердоган го назовава " подарък от Аллах ", тъй като ще послужи за " прочистването " на армията. " Прочистването " се разгръща обаче против всички съперници на Ердоган. Той започва собствен контрапреврат, въвеждайки изключително състояние. Орязва пълномощията на Народното събрание, на държавното управление, даже на правораздаването и стартира да построява система, в която цялата власт се концентрира в ръцете му.
Всички съперници се трансформират във врагове. Уволнени са над 125 000 държавни чиновници, служители на реда, учители, съдии, юристи и академични преподаватели, закрити са 1500 организации, опозиционните медии са подложени на цензура или напряко закрити, доста публицисти са със запушена уста.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Но парламентарната власт на неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) не е задоволителна, заради което Ердоган взима съдбоносно решение: съюзява се с десните екстремисти от Партията на националистическото деяние (ПНД) в така наречен турско-ислямски синтез. Тъкмо този съюз съумява през 2017 година да демонтира стогодишната парламентарна народна власт в Турция, трансформирайки я в президентска република.
Оттук нататък изключителното състояние към този момент не му би трябвало - то става част от турската нормалност. Ала тази история още не е приключила. Защото политиката на Ердоган докара до сплотяването на либерален фронт против него. Наред с това Турция влезе в икономическа рецесия, а унищожаването на контролните механизми сътвори условия за разхищения и корупция.
Така множеството маневри на турския президент затънаха в калта. Администрацията се оказа парализирана, измежду популацията се надигна неустановеност. След всеобщите уволнения Ердоган така и не съумя да откри способни бюрократи. Не дадоха плодове нито усиленият полицейски надзор, нито решението му да направи шурей си министър на финансите, нито пък нападателните акции против американци, християни, гюленисти или кюрди.
На локалните избори тази пролет Ердоган претърпя мъчителни загуби в огромни градове като Истанбул и Анкара, които четвърт век бяха под негов надзор. И до момента в който опозицията се обединяваше, в неговата лична партия се появи разлом. Три години след опита за прелом Ердоган чува не фанфари, а предупредителни камбани.
© MURAD SEZER Джан Дюндар в коментар за " Дойче веле " Маневрите, довели до тоталната власт на турския президент, затъват в калта.
По време на опита за прелом турският президент Ердоган го назовава " подарък от Аллах ", тъй като ще послужи за " прочистването " на армията. " Прочистването " се разгръща обаче против всички съперници на Ердоган. Той започва собствен контрапреврат, въвеждайки изключително състояние. Орязва пълномощията на Народното събрание, на държавното управление, даже на правораздаването и стартира да построява система, в която цялата власт се концентрира в ръцете му.
Всички съперници се трансформират във врагове. Уволнени са над 125 000 държавни чиновници, служители на реда, учители, съдии, юристи и академични преподаватели, закрити са 1500 организации, опозиционните медии са подложени на цензура или напряко закрити, доста публицисти са със запушена уста.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Но парламентарната власт на неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) не е задоволителна, заради което Ердоган взима съдбоносно решение: съюзява се с десните екстремисти от Партията на националистическото деяние (ПНД) в така наречен турско-ислямски синтез. Тъкмо този съюз съумява през 2017 година да демонтира стогодишната парламентарна народна власт в Турция, трансформирайки я в президентска република.
Оттук нататък изключителното състояние към този момент не му би трябвало - то става част от турската нормалност. Ала тази история още не е приключила. Защото политиката на Ердоган докара до сплотяването на либерален фронт против него. Наред с това Турция влезе в икономическа рецесия, а унищожаването на контролните механизми сътвори условия за разхищения и корупция.
Така множеството маневри на турския президент затънаха в калта. Администрацията се оказа парализирана, измежду популацията се надигна неустановеност. След всеобщите уволнения Ердоган така и не съумя да откри способни бюрократи. Не дадоха плодове нито усиленият полицейски надзор, нито решението му да направи шурей си министър на финансите, нито пък нападателните акции против американци, християни, гюленисти или кюрди.
На локалните избори тази пролет Ердоган претърпя мъчителни загуби в огромни градове като Истанбул и Анкара, които четвърт век бяха под негов надзор. И до момента в който опозицията се обединяваше, в неговата лична партия се появи разлом. Три години след опита за прелом Ердоган чува не фанфари, а предупредителни камбани.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ