Ердоган държи в ръце едно твърде силно оръжие
Турският президент употребява драмата на сирийските бежанци, с цел да изнудва Европейски Съюз. Заплашва, че ще ги пропуща към Европа. За Ердоган това е борба за власт и оцеляване. А Европейски Съюз най-накрая би трябвало да реши какво ще предприеме, написа Барбара Везел в публикация за " Дойче веле ".
Турският президент е най-опасен, когато е притиснат до стената. Заради икономическите проблеми на Турция и признаците за разединение в неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) Ердоган изпада в рисков рецидив, вадейки от репертоара си всевъзможни закани и игра на мускули. Това си е чист тормоз. А Европейският съюз постоянно до момента е отстъпвал пред него.
От Турция идват частично спорни известия. Върховният съд преди малко освободи публицисти от вестник " Джумхуриет ", държани в пандиза за някакви сякаш политически закононарушения. В същото време хиляди други интелектуалци, писатели и учители не престават да гният в пандизите на Ердоган. Загрижеността за човешките права накара Европейски Съюз да замрази предприсъединителните договаряния с Турция, в този момент обаче президентът още веднъж обръща взор към Европейски Съюз.
Ситуацията в Турция не е лесна за Ердоган
Реджеп Тайип Ердоган желае да договаря, тъй като се нуждае от поддръжка. Той е подложен на мощен стопански напън и всеки сигнал, че Европейски Съюз продължава да гледа на него като на сътрудник, би се оказал извънредно скъп на финансовите пазари. Няма значение дали това ще бъде обновено митническо съглашение с Турция, за което се упорства от години, някакъв окуражаващ сигнал в преговорния развой с Анкара или следващата финансова инжекция от Брюксел за милиарди евро.
Напоследък зачестиха признаците, че турският президент към този момент не държи по този начин крепко юздите на властта. Победата на опозицията в Истанбул и основаването на нови партии от някогашния турски министър председател Ахмет Давутоглу и от някогашния министър на стопанската система Али Бабаджан са единствено два от образците за това. Бабаджан подлага на критика най-много опасността за човешките права и неприятното икономическо състояние в Турция. Ако сходни обединения съумеят да лишават даже и единствено няколко % от поддръжката за ръководещата ПСР, това може да се окаже и началото на края на Ердоган. Но турският президент няма да се съобщи без пердах и в този момент гледа с вяра към Европейски Съюз.
Сирийските бежанци са заложници на Ердоган
Той държи в ръце едно мощно оръжие - ориста на три и половина милиона сирийски бежанци, които се намират на турска територия. За да покаже на Брюксел какъв брой висок е залогът в тази игра, Ердоган понякога пуска в ход дребни трикове: ту броят на мигрантите, стигащи до гръцките крайбрежия, необяснимо ще се усили, ту ще стартира акция за изтласкване на нерегистрираните сирийски бежанци в района на бойните дейности.
Турският президент желае от Съединени американски щати помощ, с цел да бъде основана зона за сигурност в североизточните кюрдски региони на Сирия, която да поеме най-малко половин милион бежанци от региона на Идлиб. Но нещата не се подреждат както желае Ердоган - нито Вашингтон, нито Москва са подготвени да го поддържат в това начинание. А опитът му да настрои един против различен двата огромни играча в региона претърпя неуспех.
Така му остават единствено европейците, които в тази геополитическа игра са по-слабият сътрудник, защото са по-нерешителни и не по този начин безцеремонни. И Ердоган нe се свени да ги изнудва благодарение на сирийските бежанци. Той знае чудесно, че през 2015 година Европейски Съюз изпадна в тежка политическа рецесия, тъй като популистите се възползваха от огромния брой бежанци, с цел да подклаждат шовинизъм и страхове у хората. Той знае и друго: опасността, че още веднъж ще отвори границите и ще пропуща бежанците към Европа, провокира нервни конвулсии в Брюксел.
Последната решителна военна борба в Сирия и избиването на хора в региона на Идлиб остават някак настрана от вниманието на европейците. Хората просто се умориха да демонстрират съчувствие. Но тръгнат ли бежанските потоци още веднъж, Европейски Съюз ще би трябвало да е наясно какво счита да прави. И в случай че не желае тези хора да идват в Европа, е задължен да им предложи протекция и сигурност на друго място.
Европейците незабавно се нуждаят от тактика
Зоната за сигурност, желана от Ердоган, не е решение, тъй като турският президент се интересува главно от това да откри боен надзор над кюрдските региони. И тъй като той към този момент нито желае, нито е в положение да поеме организацията и снабдяването на големия брой идващи сирийски бежанци. Тук обаче и европейците са в дълг: те би трябвало да решат най-сетне каква позиция ще заемат в тази рецесия. Ако им е останал някакъв хуманизъм, би трябвало да се включат в договарянията и да решат какъв ще бъде техният принос и до каква степен ще се простира съдействието им с турския президент.
Това е сериозна външнополитическа алтернатива: от една страна, Европейски Съюз не желае да крепи разпадащата се власт на Ердоган, само че от друга - не може да остави въпроса за ориста на сирийците само в ръцете на Ердоган или на американците. Брюксел обаче е напълно обхванат от театъра с Брекзит, промяната на караула в европейските институции и други ежедневни проблеми на общността. А надалеч по-голямата драма край сирийско-турската граница остава съвсем незабелязана. Опасно ще е, в случай че и в този момент европейците реагират чак когато стане прекомерно късно. Тогава те още веднъж ще се окажат безсилни да се опълчват на Ердогановите опити за изнудване. Подобно развиване е неприятно както за сирийските бежанци, по този начин и за европейската политика по отношение на Турция.
Турският президент е най-опасен, когато е притиснат до стената. Заради икономическите проблеми на Турция и признаците за разединение в неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) Ердоган изпада в рисков рецидив, вадейки от репертоара си всевъзможни закани и игра на мускули. Това си е чист тормоз. А Европейският съюз постоянно до момента е отстъпвал пред него.
От Турция идват частично спорни известия. Върховният съд преди малко освободи публицисти от вестник " Джумхуриет ", държани в пандиза за някакви сякаш политически закононарушения. В същото време хиляди други интелектуалци, писатели и учители не престават да гният в пандизите на Ердоган. Загрижеността за човешките права накара Европейски Съюз да замрази предприсъединителните договаряния с Турция, в този момент обаче президентът още веднъж обръща взор към Европейски Съюз.
Ситуацията в Турция не е лесна за Ердоган
Реджеп Тайип Ердоган желае да договаря, тъй като се нуждае от поддръжка. Той е подложен на мощен стопански напън и всеки сигнал, че Европейски Съюз продължава да гледа на него като на сътрудник, би се оказал извънредно скъп на финансовите пазари. Няма значение дали това ще бъде обновено митническо съглашение с Турция, за което се упорства от години, някакъв окуражаващ сигнал в преговорния развой с Анкара или следващата финансова инжекция от Брюксел за милиарди евро.
Напоследък зачестиха признаците, че турският президент към този момент не държи по този начин крепко юздите на властта. Победата на опозицията в Истанбул и основаването на нови партии от някогашния турски министър председател Ахмет Давутоглу и от някогашния министър на стопанската система Али Бабаджан са единствено два от образците за това. Бабаджан подлага на критика най-много опасността за човешките права и неприятното икономическо състояние в Турция. Ако сходни обединения съумеят да лишават даже и единствено няколко % от поддръжката за ръководещата ПСР, това може да се окаже и началото на края на Ердоган. Но турският президент няма да се съобщи без пердах и в този момент гледа с вяра към Европейски Съюз.
Сирийските бежанци са заложници на Ердоган
Той държи в ръце едно мощно оръжие - ориста на три и половина милиона сирийски бежанци, които се намират на турска територия. За да покаже на Брюксел какъв брой висок е залогът в тази игра, Ердоган понякога пуска в ход дребни трикове: ту броят на мигрантите, стигащи до гръцките крайбрежия, необяснимо ще се усили, ту ще стартира акция за изтласкване на нерегистрираните сирийски бежанци в района на бойните дейности.
Турският президент желае от Съединени американски щати помощ, с цел да бъде основана зона за сигурност в североизточните кюрдски региони на Сирия, която да поеме най-малко половин милион бежанци от региона на Идлиб. Но нещата не се подреждат както желае Ердоган - нито Вашингтон, нито Москва са подготвени да го поддържат в това начинание. А опитът му да настрои един против различен двата огромни играча в региона претърпя неуспех.
Така му остават единствено европейците, които в тази геополитическа игра са по-слабият сътрудник, защото са по-нерешителни и не по този начин безцеремонни. И Ердоган нe се свени да ги изнудва благодарение на сирийските бежанци. Той знае чудесно, че през 2015 година Европейски Съюз изпадна в тежка политическа рецесия, тъй като популистите се възползваха от огромния брой бежанци, с цел да подклаждат шовинизъм и страхове у хората. Той знае и друго: опасността, че още веднъж ще отвори границите и ще пропуща бежанците към Европа, провокира нервни конвулсии в Брюксел.
Последната решителна военна борба в Сирия и избиването на хора в региона на Идлиб остават някак настрана от вниманието на европейците. Хората просто се умориха да демонстрират съчувствие. Но тръгнат ли бежанските потоци още веднъж, Европейски Съюз ще би трябвало да е наясно какво счита да прави. И в случай че не желае тези хора да идват в Европа, е задължен да им предложи протекция и сигурност на друго място.
Европейците незабавно се нуждаят от тактика
Зоната за сигурност, желана от Ердоган, не е решение, тъй като турският президент се интересува главно от това да откри боен надзор над кюрдските региони. И тъй като той към този момент нито желае, нито е в положение да поеме организацията и снабдяването на големия брой идващи сирийски бежанци. Тук обаче и европейците са в дълг: те би трябвало да решат най-сетне каква позиция ще заемат в тази рецесия. Ако им е останал някакъв хуманизъм, би трябвало да се включат в договарянията и да решат какъв ще бъде техният принос и до каква степен ще се простира съдействието им с турския президент.
Това е сериозна външнополитическа алтернатива: от една страна, Европейски Съюз не желае да крепи разпадащата се власт на Ердоган, само че от друга - не може да остави въпроса за ориста на сирийците само в ръцете на Ердоган или на американците. Брюксел обаче е напълно обхванат от театъра с Брекзит, промяната на караула в европейските институции и други ежедневни проблеми на общността. А надалеч по-голямата драма край сирийско-турската граница остава съвсем незабелязана. Опасно ще е, в случай че и в този момент европейците реагират чак когато стане прекомерно късно. Тогава те още веднъж ще се окажат безсилни да се опълчват на Ердогановите опити за изнудване. Подобно развиване е неприятно както за сирийските бежанци, по този начин и за европейската политика по отношение на Турция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ