Турски журналист: Затворът е моята родина
Турският публицист Емре Сонджан (36), който близо 800 дни към този момент е в пандиза написа отворено писмо, в което наказаният за 7 години и 6 месеца Сонджан с обвиняване за „ участие в терористична организация “ споделя за нощите в турския затвор.
Накрая на писмото си турският публицист разказва въжделенията си за свободата с думите:
„ Там където съм аз е моята татковина, а там където липсвам, се намира свободата… Затворът е моята татковина. Родината е по-ценна от свободата. “
Журналистът Ахмед Дьонмез разгласява писмото на сътрудника си Емре Сонджан в обществената мрежа Туитър.
Ето и превода на български език на цялостния текст на писмото на Емре Сонджан. Той е на журналиста и основен редактор на уеб страницата obzornews.bg Мехмед Юмер:
Нощите в пандиза
В тъжните сънища през нощите без лунна светлина в пандиза има възлюбени, чиито изтъкани от лунна светлина коси падат върху раменете им. Възлюбените не се появиха, а може би те в никакъв случай не са обичали.
През пустите и безмълвни нощи в пандиза, от време на време звучат подсвиркванията на жандармеристите, а от време на време кънтят виковете на наказаните. И подсвиркванията, и виковете са мрачни; тишината остава ненарушена.
През нощите в пандиза нежният и изискан секундарник напредва също толкоз постепенно, колкото и по-малката часовникова стрелка, а тиктакането на часовника се отразява върху фотосите на брачната половинка, майката, детето, бащата, които са окачени или вътре в шкафа, или прикрепени в крайчеца на някой прозорец, или пък напъхани вътре в една тетрадка. Времето тече постепенно, а фотосите и спомените, които те ни навяват се отдалечават скорострелно.
През нощите в пандиза по изтощеното радио, с което се улавя единствено една периодичност слушаме любовни песни със заглъхнал, само че за сметка на това интензивен тон. Песните ехтят в ушите ни, а любовта е прикована за бодливата тел.
През нощите в пандиза има книги, а по страниците на книгите са Назъм Хикмет, Неджип Фазъл, Тургут Уяр, Якуп Кадри, Пеями Сафа, Достоевски, Орхан Кемал, Цвайг, Пушкин, Орхан Памук, Ахмет Алтан, Хасан Али Топташ, Неджати Джумалъ, Пънар Кюр, Кемал Тахир, Сабахаттин Али, Намък Кемал, Шемсеттин Сами, Сами Пашазаде Сезаи, Ахмет Митхат Ефенди, Набизаде Назъм… Беше прелестно човек да ги чете, само че още по-прекрасни са споделените усеща с писателите, които лежат в пандиза.
През нощите в пандиза се популяризират най-различни истории. Те се описват на съкилийниците през облака от цигарен дим; или на съседите по килия през долната междина на вратата, или през някаква амбразура. Всеки пандизчия има персонална история, животът на всеки пандизчия е обособен роман.
През нощите в пандиза има самотни, безпомощни, изоставени, афектирани, ядосани, натъжени, наранени, проклинащи фантазии, които чакат да бъдат прегърнати и наведени напред с вярата някой нежно да ги погали. Мечтите са тъкмо толкоз скръбни, колкото истината.
През нощите в пандиза слабите блещукащи светлини, които се мъчат да осветят дългата девет крачки вентилация се отразяват върху побелелите коси. Лампите светят всяка нощ и всяка нощ по един прошарен косъм свети измежду черните.
През нощите в пандиза има комплицирани очаквания – колкото са комплицирани, толкоз са и натъжени, които са изгубили пътя си. Те може би се лутат, криволичат, само че в никакъв случай не се отхвърлят да продължат напред. Може би тичат, или даже летят. Лошите мъже си помислиха, че са разпънали на кръст очакванията, само че очакванията от дълго време бяха отлетели към небето.
През нощите в пандиза се виждат срамежливи усмивки; буци, заседнали в гърлата; яд, който се отприщва с цялостни шепи от дъното на душата. Кафявата сянка на решетките пада върху отхвърлените, линчуваните, неразрешените, нахоканите, презрените клюмнали идеали. Нощите в пандиза са тъмнокафеви.
През нощите в пандиза хубавите пожелания за една свободна страна прескачат от ухо на ухо, от мисъл на мисъл, от сърце на сърце. Там където съм е моята татковина, а там където липсвам, се намира свободата. Затворът е моята татковина. Родината е по-ценна от свободата.
Емре Сонджан
Затворът „ Силиври “, септември 2018 година
Накрая на писмото си турският публицист разказва въжделенията си за свободата с думите:
„ Там където съм аз е моята татковина, а там където липсвам, се намира свободата… Затворът е моята татковина. Родината е по-ценна от свободата. “
Журналистът Ахмед Дьонмез разгласява писмото на сътрудника си Емре Сонджан в обществената мрежа Туитър.
Ето и превода на български език на цялостния текст на писмото на Емре Сонджан. Той е на журналиста и основен редактор на уеб страницата obzornews.bg Мехмед Юмер:
Нощите в пандиза
В тъжните сънища през нощите без лунна светлина в пандиза има възлюбени, чиито изтъкани от лунна светлина коси падат върху раменете им. Възлюбените не се появиха, а може би те в никакъв случай не са обичали.
През пустите и безмълвни нощи в пандиза, от време на време звучат подсвиркванията на жандармеристите, а от време на време кънтят виковете на наказаните. И подсвиркванията, и виковете са мрачни; тишината остава ненарушена.
През нощите в пандиза нежният и изискан секундарник напредва също толкоз постепенно, колкото и по-малката часовникова стрелка, а тиктакането на часовника се отразява върху фотосите на брачната половинка, майката, детето, бащата, които са окачени или вътре в шкафа, или прикрепени в крайчеца на някой прозорец, или пък напъхани вътре в една тетрадка. Времето тече постепенно, а фотосите и спомените, които те ни навяват се отдалечават скорострелно.
През нощите в пандиза по изтощеното радио, с което се улавя единствено една периодичност слушаме любовни песни със заглъхнал, само че за сметка на това интензивен тон. Песните ехтят в ушите ни, а любовта е прикована за бодливата тел.
През нощите в пандиза има книги, а по страниците на книгите са Назъм Хикмет, Неджип Фазъл, Тургут Уяр, Якуп Кадри, Пеями Сафа, Достоевски, Орхан Кемал, Цвайг, Пушкин, Орхан Памук, Ахмет Алтан, Хасан Али Топташ, Неджати Джумалъ, Пънар Кюр, Кемал Тахир, Сабахаттин Али, Намък Кемал, Шемсеттин Сами, Сами Пашазаде Сезаи, Ахмет Митхат Ефенди, Набизаде Назъм… Беше прелестно човек да ги чете, само че още по-прекрасни са споделените усеща с писателите, които лежат в пандиза.
През нощите в пандиза се популяризират най-различни истории. Те се описват на съкилийниците през облака от цигарен дим; или на съседите по килия през долната междина на вратата, или през някаква амбразура. Всеки пандизчия има персонална история, животът на всеки пандизчия е обособен роман.
През нощите в пандиза има самотни, безпомощни, изоставени, афектирани, ядосани, натъжени, наранени, проклинащи фантазии, които чакат да бъдат прегърнати и наведени напред с вярата някой нежно да ги погали. Мечтите са тъкмо толкоз скръбни, колкото истината.
През нощите в пандиза слабите блещукащи светлини, които се мъчат да осветят дългата девет крачки вентилация се отразяват върху побелелите коси. Лампите светят всяка нощ и всяка нощ по един прошарен косъм свети измежду черните.
През нощите в пандиза има комплицирани очаквания – колкото са комплицирани, толкоз са и натъжени, които са изгубили пътя си. Те може би се лутат, криволичат, само че в никакъв случай не се отхвърлят да продължат напред. Може би тичат, или даже летят. Лошите мъже си помислиха, че са разпънали на кръст очакванията, само че очакванията от дълго време бяха отлетели към небето.
През нощите в пандиза се виждат срамежливи усмивки; буци, заседнали в гърлата; яд, който се отприщва с цялостни шепи от дъното на душата. Кафявата сянка на решетките пада върху отхвърлените, линчуваните, неразрешените, нахоканите, презрените клюмнали идеали. Нощите в пандиза са тъмнокафеви.
През нощите в пандиза хубавите пожелания за една свободна страна прескачат от ухо на ухо, от мисъл на мисъл, от сърце на сърце. Там където съм е моята татковина, а там където липсвам, се намира свободата. Затворът е моята татковина. Родината е по-ценна от свободата.
Емре Сонджан
Затворът „ Силиври “, септември 2018 година
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ