Турската икономика се срива, Ердоган е бесен
Турските държавни облигации към този момент се правят оценка от рейтинговата организация Мудис на B2 – рекордно ниско за южната съседка на България. Така Турция се подрежда до страни като Шри Ланка и Тунис, и след Руанда, Бахрейн и Албания.„
При това Мудис освен намалява рейтинга на Турция, само че и не вижда положителни вероятности за страната, т.е. по-скоро позволява и още по-голямо утежняване на кредитния рейтинг на страната, в сравнение с възстановяване на настоящия и възвръщане на предходните позиции. Предпоследната смяна в оценката на организацията бе през 2019-а, а с последната промяна Турция е единствено на две степени от равнището Caa1, при което облигациите се считат за извънредно спекулативни и рискови – както е да вземем за пример в Ирак и в Украйна.
Три са главните аргументи за отрицателния тренд, показва немското списание Фокус.
Валутните запаси на Турция в евро и в долари спадат от години – заради тактиката на Турската централна банка, която цели посредством продажбите да укрепи турската лира. Което дотук наподобява безпричинно: за една година цената на лирата по отношение на еврото е спаднала с 28%, а през последните пет години турската валута се е сринала с цели 61 %.
Стратегията е рискова, защото Турция се нуждае от задгранична валута, с цел да обслужва задълженията си. От Мудис настояват, че в случай че се извадят настоящите отговорности на страната по отношение на непознати заемодатетели, чистите валутни запаси ще се окажат клонящи към нулата. Това прави страната извънредно уязвима по отношение на външни разтърсвания и лимитира нейната дарба да взима заеми, които безпроблемно да изплаща.
Слабата валута въпреки всичко има и преимущества. Едно от тях е, че по този начин се предизвиква туризмът. Това докара до рекорден брой туристи през 2019-а, само че няма по какъв начин да се повтори в белязаната от ковид 2020-а, заради което от Мудис считат, че доминират рисковете. Светлинка вяра дават откритите залежи на природен газ в Черно море, и в случай че Турция стартира да го добива и изнася, към страната още веднъж ще потече валута.
Политическа интервенция в паричната политика
В това отношение Мудис несъмнено не пести рецензии по отношение на Турската централна банка и държавното управление. „ Политическият напън, лимитираната самостоятелност на Централната банка, бавната реакция на виновните лица и неналичието на прогнозируемост на техните реакции усилват рисковете,
да вземем за пример от внезапни съмнения на валутния курс ", показват от рейтинговата организация.
Нейните специалисти подлагат на критика гневно турската лихвена политика. Реално лихвите в Турция от дълго време са отрицателни, включително поради натиска от държавното управление над Централната банка, до момента в който инфлацията доближи 11,7 на 100. Това отблъсква непознатите вложения, което на собствен ред би могло да докара до по-нататъшно обезценяване на лирата.
Мудис показва и съответни неточности на турското държавно управление. Например това, че просветителната система не е в положение да създава действително фрагменти, които да са съответно готови за по-високо платена работа. А нужните промени в този смисъл биха лишили години и в кратковременен проект биха коствала доста скъпо.
Това, че упоменатите дотук проблеми не са дали тежко отрицателно отражение върху турската стопанска система през последните години, се дължи най-много на добре управлявания държавен бюджет, считат от Мудис. През 2018-а година, да вземем за пример, отговорностите са съставлявали едвам 29% от Брутният вътрешен продукт на страната. Това е отличен индикатор в международен мащаб.
Но нещата бързо се трансформират, откакто през последните две години Турция претърпя две стопански рецесии – валутната от 2018-а и сегашната, провокирана от пандемията. Последната сигурно ще докара и до увеличение на отговорностите, защото въпреки Турция да не е приемала пакет за поощряване на конюнктурата като огромните индустриални страни, ще би трябвало да налива пари в поддръжка на националната стопанска система.
Освен това спада Брутният вътрешен продукт – прогнозата на МВФ е за спад с пет % за цялата година. А това, съгласно Мудис, ще направи по този начин, че към края на 2020 отговорностите ще съставляват към този момент 42,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната.
Президентът Реджеп Ердоган реагира остро на оценката на Мудис: „ Тези рейтинги нямат стойност “, отсече той. По неговите думи, стопанската система на Турция била достигнала своя разцвет, а действителните обстоятелства говорели друго.
При това състояние не могат да се чакат някакви основни промени в турската парична политика, което усилва риска от ново намаление на кредитния рейтинг на страната. Другите рейтингови организации също не дават висока оценка на Турция: Фич дефинира за страната равнище Вътрешни войски с отрицателна вероятност, а от Стандарт енд Пуърс правят оценка към този момент Турция най-високо – на В+.
В същото време турската валута продължава да се обезценява. В края на предходната седмица тя означи рекорден спад по отношение на щатския $ – 7,59 лири за един $. Общо за последните три месеца турската лира е изгубила 10 % от цената си по отношение на $. За същия интервал лирата се е обезценила с повече от 16 % по отношение на еврото.
Източник:
При това Мудис освен намалява рейтинга на Турция, само че и не вижда положителни вероятности за страната, т.е. по-скоро позволява и още по-голямо утежняване на кредитния рейтинг на страната, в сравнение с възстановяване на настоящия и възвръщане на предходните позиции. Предпоследната смяна в оценката на организацията бе през 2019-а, а с последната промяна Турция е единствено на две степени от равнището Caa1, при което облигациите се считат за извънредно спекулативни и рискови – както е да вземем за пример в Ирак и в Украйна.
Три са главните аргументи за отрицателния тренд, показва немското списание Фокус.
Валутните запаси на Турция в евро и в долари спадат от години – заради тактиката на Турската централна банка, която цели посредством продажбите да укрепи турската лира. Което дотук наподобява безпричинно: за една година цената на лирата по отношение на еврото е спаднала с 28%, а през последните пет години турската валута се е сринала с цели 61 %.
Стратегията е рискова, защото Турция се нуждае от задгранична валута, с цел да обслужва задълженията си. От Мудис настояват, че в случай че се извадят настоящите отговорности на страната по отношение на непознати заемодатетели, чистите валутни запаси ще се окажат клонящи към нулата. Това прави страната извънредно уязвима по отношение на външни разтърсвания и лимитира нейната дарба да взима заеми, които безпроблемно да изплаща.
Слабата валута въпреки всичко има и преимущества. Едно от тях е, че по този начин се предизвиква туризмът. Това докара до рекорден брой туристи през 2019-а, само че няма по какъв начин да се повтори в белязаната от ковид 2020-а, заради което от Мудис считат, че доминират рисковете. Светлинка вяра дават откритите залежи на природен газ в Черно море, и в случай че Турция стартира да го добива и изнася, към страната още веднъж ще потече валута.
Политическа интервенция в паричната политика
В това отношение Мудис несъмнено не пести рецензии по отношение на Турската централна банка и държавното управление. „ Политическият напън, лимитираната самостоятелност на Централната банка, бавната реакция на виновните лица и неналичието на прогнозируемост на техните реакции усилват рисковете,
да вземем за пример от внезапни съмнения на валутния курс ", показват от рейтинговата организация.
Нейните специалисти подлагат на критика гневно турската лихвена политика. Реално лихвите в Турция от дълго време са отрицателни, включително поради натиска от държавното управление над Централната банка, до момента в който инфлацията доближи 11,7 на 100. Това отблъсква непознатите вложения, което на собствен ред би могло да докара до по-нататъшно обезценяване на лирата.
Мудис показва и съответни неточности на турското държавно управление. Например това, че просветителната система не е в положение да създава действително фрагменти, които да са съответно готови за по-високо платена работа. А нужните промени в този смисъл биха лишили години и в кратковременен проект биха коствала доста скъпо.
Това, че упоменатите дотук проблеми не са дали тежко отрицателно отражение върху турската стопанска система през последните години, се дължи най-много на добре управлявания държавен бюджет, считат от Мудис. През 2018-а година, да вземем за пример, отговорностите са съставлявали едвам 29% от Брутният вътрешен продукт на страната. Това е отличен индикатор в международен мащаб.
Но нещата бързо се трансформират, откакто през последните две години Турция претърпя две стопански рецесии – валутната от 2018-а и сегашната, провокирана от пандемията. Последната сигурно ще докара и до увеличение на отговорностите, защото въпреки Турция да не е приемала пакет за поощряване на конюнктурата като огромните индустриални страни, ще би трябвало да налива пари в поддръжка на националната стопанска система.
Освен това спада Брутният вътрешен продукт – прогнозата на МВФ е за спад с пет % за цялата година. А това, съгласно Мудис, ще направи по този начин, че към края на 2020 отговорностите ще съставляват към този момент 42,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната.
Президентът Реджеп Ердоган реагира остро на оценката на Мудис: „ Тези рейтинги нямат стойност “, отсече той. По неговите думи, стопанската система на Турция била достигнала своя разцвет, а действителните обстоятелства говорели друго.
При това състояние не могат да се чакат някакви основни промени в турската парична политика, което усилва риска от ново намаление на кредитния рейтинг на страната. Другите рейтингови организации също не дават висока оценка на Турция: Фич дефинира за страната равнище Вътрешни войски с отрицателна вероятност, а от Стандарт енд Пуърс правят оценка към този момент Турция най-високо – на В+.
В същото време турската валута продължава да се обезценява. В края на предходната седмица тя означи рекорден спад по отношение на щатския $ – 7,59 лири за един $. Общо за последните три месеца турската лира е изгубила 10 % от цената си по отношение на $. За същия интервал лирата се е обезценила с повече от 16 % по отношение на еврото.
Източник:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ