Защо турската операция в Сирия е "игра на имитации"
Турската интервенция в кюрдските региони от Северна Сирия може да бъде наречена война на фалшификати. И то от страна на практика на всички играчи, забъркани директно или индиректно в последните събития.
Турция имитира внушително нахлуване, обявено няколко пъти, само че осъществено към този момент много неенергично, основно с напъните на лоялните към Анкара отряди на Свободната сирийска войска. Самите турски войски за момента не бързат да влизат в съществени наземни конфликти с кюрдите и се лимитират с въздушни удари. Имитация, предопределена за вътрешна приложимост, наподобява са и формалните претекстове за интервенцията - Анкара сочи за цел битка с тероризма. Но кой назовава терористи сирийските кюрди - единствено турските пропагандатори, а надълбоко в себе си и те май не имат вяра в личните си обвинявания.
Колкото до кюрдите , те (поне в първата фаза от турската операция) имитират дейна опозиция. На думи заплашват агресора с погром, само че към този момент не му дават сериозен отпор, не минават в контраофанзива на други прави от фронта, с цел да отклонят турците и съдружниците им от Африн - западната част от Сирийски Кюрдистан. Налага се усещането, че на известно равнище е реализирана някаква спогодба, съгласно която турците ще открият по границата обещаната 30-километрова буферна зона, без кюрдите да ги попречват.
Имитация наподобяват и формалните митинги на Дамаск след началото на турската интервенция. Формално страховитите му изказвания в действителност не костват кой знае какъв брой. При все че северните кюрдски региони официално са част от Сирия, властта на Башар Асад не стига до тях. И опасността да бъдат сваляни турски самолети, нарушили въздушното пространство на Сирия, надали ще бъде осъществена. Поне тъй като това въобще не влиза в проектите на Кремъл - настойник и избавител на сирийското управление.
Колкото до Русия , изказванията й, че е разтревожена от обстановката в Северна Сирия, също са реплика на наказание. Един тип наложителна стратегия, която няма по какъв начин да не се извърши, само че надали ще има съществени последствия.
Логично е да предположим, че интервенцията в Африн е била в детайли разисквана в Москва, където ненадейно дойдоха на 18 януари шефовете на турския общоприет щаб и на разузнаването. Кремъл едва ли е бил сюрпризиран от развоя на събитията. Показателно е своевременното евакуиране на съветските военни таман от регионите, обстрелвани след това от турска авиация. За кюрдите това бе мотив да обвинят Москва в сговор с Анкара.
Накрая, Вашингтон . Цялата му активност по сирийското направление напоследък има тип на реплика. Имитация на ясна и цялостна тактика, която си слага съответни цели. Да напомним единствено изказването, че ще подкрепи основаването на трийсетхилядни въоръжени формирования от сирийски кюрди. Впоследствие публични лица от Вашингтон дадоха заден ход в опит да убедят Анкара, че не е схванала вярно американците, само че беше към този момент късно.
Именно тези проекти на Съединени американски щати подтикнаха президента Ердоган да стартира военна интервенция в Африн. Операция, в течение на която Турция и Съединени американски щати, съдружници в НАТО, има риск да се озоват от разнообразни страни на фронтовата линия.
Турската войска ускорява наличието си на границата със Сирия - трансферира в граничните региони военна техника и обстрелва с артилерия кюрдските " Сили за отбрана на народа " в Северна Сирия. Военните мерки по границата със Сирия потеглиха с цялостна пара, откакто президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган сложи на кюрдите ултиматум: до седмица да изоставен заеманите позиции или да бъдат премахнати. Силовата акция на Анкара може да тласне кюрдите към отдръпване от мирния развой и да провали Конгреса на сирийския народен разговор, плануван за края на януари в Сочи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1265)
Турция имитира внушително нахлуване, обявено няколко пъти, само че осъществено към този момент много неенергично, основно с напъните на лоялните към Анкара отряди на Свободната сирийска войска. Самите турски войски за момента не бързат да влизат в съществени наземни конфликти с кюрдите и се лимитират с въздушни удари. Имитация, предопределена за вътрешна приложимост, наподобява са и формалните претекстове за интервенцията - Анкара сочи за цел битка с тероризма. Но кой назовава терористи сирийските кюрди - единствено турските пропагандатори, а надълбоко в себе си и те май не имат вяра в личните си обвинявания.
Колкото до кюрдите , те (поне в първата фаза от турската операция) имитират дейна опозиция. На думи заплашват агресора с погром, само че към този момент не му дават сериозен отпор, не минават в контраофанзива на други прави от фронта, с цел да отклонят турците и съдружниците им от Африн - западната част от Сирийски Кюрдистан. Налага се усещането, че на известно равнище е реализирана някаква спогодба, съгласно която турците ще открият по границата обещаната 30-километрова буферна зона, без кюрдите да ги попречват.
Имитация наподобяват и формалните митинги на Дамаск след началото на турската интервенция. Формално страховитите му изказвания в действителност не костват кой знае какъв брой. При все че северните кюрдски региони официално са част от Сирия, властта на Башар Асад не стига до тях. И опасността да бъдат сваляни турски самолети, нарушили въздушното пространство на Сирия, надали ще бъде осъществена. Поне тъй като това въобще не влиза в проектите на Кремъл - настойник и избавител на сирийското управление.
Колкото до Русия , изказванията й, че е разтревожена от обстановката в Северна Сирия, също са реплика на наказание. Един тип наложителна стратегия, която няма по какъв начин да не се извърши, само че надали ще има съществени последствия.
Логично е да предположим, че интервенцията в Африн е била в детайли разисквана в Москва, където ненадейно дойдоха на 18 януари шефовете на турския общоприет щаб и на разузнаването. Кремъл едва ли е бил сюрпризиран от развоя на събитията. Показателно е своевременното евакуиране на съветските военни таман от регионите, обстрелвани след това от турска авиация. За кюрдите това бе мотив да обвинят Москва в сговор с Анкара.
Накрая, Вашингтон . Цялата му активност по сирийското направление напоследък има тип на реплика. Имитация на ясна и цялостна тактика, която си слага съответни цели. Да напомним единствено изказването, че ще подкрепи основаването на трийсетхилядни въоръжени формирования от сирийски кюрди. Впоследствие публични лица от Вашингтон дадоха заден ход в опит да убедят Анкара, че не е схванала вярно американците, само че беше към този момент късно.
Именно тези проекти на Съединени американски щати подтикнаха президента Ердоган да стартира военна интервенция в Африн. Операция, в течение на която Турция и Съединени американски щати, съдружници в НАТО, има риск да се озоват от разнообразни страни на фронтовата линия.
Турската войска ускорява наличието си на границата със Сирия - трансферира в граничните региони военна техника и обстрелва с артилерия кюрдските " Сили за отбрана на народа " в Северна Сирия. Военните мерки по границата със Сирия потеглиха с цялостна пара, откакто президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган сложи на кюрдите ултиматум: до седмица да изоставен заеманите позиции или да бъдат премахнати. Силовата акция на Анкара може да тласне кюрдите към отдръпване от мирния развой и да провали Конгреса на сирийския народен разговор, плануван за края на януари в Сочи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1265)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ