Турската лира тества поредното ключово ниво
Турската лира потъна до най-ниската си стойност към американския $ макар напъните на надзорните органи да овладеят срутва. Тя се намали за малко до 6.0499 лира за един $ на 11 февруари по време на търговията в Истанбул - в рискова непосредственост до следващото основно ниво (6.05), което държавните банки пазят, в изискванията на възходящ напън върху валутата. През предходната седмица подкрепяните от турския кабинет кредитори продадоха задгранична валута за над 4 милиарда щ. $ и не позволиха пробив на "кота " 6.05 лири за $. Според добре осведомени лица, от началото на тази седмица банките са продали нови 500 млн. $.
Тазседмичните загуби са осъществени макар затегнатите рестрикции за достъпа на чужденци до районния валутен пазар, които доста лимитират опциите им да теглят заеми в лири и да залагат против тях. Банковият регулатор на страната разгласи ограниченията в късните вечерни часове на 9 февруари откакто турската валута отслабна над 6 лири за един $ - първият пробив на този алегоричен таван от май 2019-а. Според новите правила размерът на валутните суапови интервенции и други сходни транзакции сред турските банки и задграничните им контрагенти е сведен от 25% на 10% от условия по нормативите банков капитал.
Турските управляващи се ориентират все по-категорично към интервенционен метод за ръководство на националната валута от 2018-а когато президентът Реджеп Ердоган получи по-голяма власт и реши да играе по-активна роля в икономическия мениджмънт на страната. Като звучен съперник на високите лихвени проценти той организира от юли 2019-а великодушна парична политика, макар че ускорената инфлация носи негативна рентабилност на вложителите.
Сега Ердоган се е заел да избавя и валутата, която е индикатор за икономическото здраве на страната и е значима за корпоративния бранш, заседнал в задължения в задгранични валути. Което наложи и продажбите на долари на открития пазар през предходната година до момента в който финансовите регулатори предприемаха стъпки за понижаване на "късите " продажби от задграничните вложители. Интервенциите предизвикаха рейтинговата организация "Стандар енд Пуърс " да опише в последния си преглед валутния режим на Турция като "контролирано корабоплаване ".
Въпреки че тези ограничения в известна степен съумяха да затруднят хеджинговите фондове да спекулират против лирата, те отхвърлиха вложителите да имат турски активи. Според данните, осъществени в края на януари, чужденците са продали турски облигации за над 3.3 милиарда щ. $ през 2019-а.
"Голдмън Сакс груп " чака, че Турската централна банка ще смъкна лихвените проценти до едноцифрени цифри през идните няколко месеца преди да стартира да ги покачва още веднъж през 2021-а, с цел да даде приоритет на растежа. Което, съгласно анализаторите, ще усили степента на съмнения и натиска върху турската лира към задграничните валути.
От юли 2019-а турските централни банкери са понижила над два пъти базовата си рента - до 11.25 %. "Голдмън Сакс " чака 10.75% през първото тримесечие, 10% в края на второто и 9.75% в края на третото, които да останат до края на 2020-а. Мнозинството икономисти, интервюирани от организация "Блумбърг ", пък чакат турските лихви да приключат тази година на 9.5% и след това да се намалят до 9% през второто тримесечие на 2021-а. Експертите на "Голдмън Сакс " към този момент поддържат прогнозата си за 9% годишен растеж на цените, само че предизвестяват за "натрупване на инфлационни опасности " вследствие на паричните тласъци. Предвижданията на турската централна банка са за 8.2% годишна инфлация през тази година и 5.4% до края на 2021-а. Засега обаче тя се форсира по-бързо от упованията и през януари доближи 12.2% след 11.8% през декември 2019-а, което значи и негативна рентабилност за вложителите.
По сметки на "Блумбърг ", основаващи се на публични данни на държавните управления и на централните банки, действителната рента на Турция сега се равнява на японската и на новозеландската и е минус 0.9 %, макар че южната ни съседка осем години подред надвишава целевата 5% годишна инфлация, а Япония от десетилетие не може да доближи своята. (Бел. ред. - Реалният лихвен % е разликата сред базовата рента на централната банка и годишната инфлация, измерена посредством растежа на потребителските цени). "Най-отрицателна " е действителната рента на Унгария - минус 3.1%, следвана от Индия - минус 2.3%, Полша и еврозоната - по минус 1.9%, Чили - минус 1.3%, Чехия - минус 1.2%, Австралия - минус 1.1%, Хонконг - минус един %. Класацията завършва с Англия - минус 0.6% и Канада - минус 0.5 %.
На 12 февруари турската валута, която стартира търговията си с котировка 6.0153 лири за един щатски $, се обезцени до съвсем 6.04 лири за $ в обедните часове.
Тазседмичните загуби са осъществени макар затегнатите рестрикции за достъпа на чужденци до районния валутен пазар, които доста лимитират опциите им да теглят заеми в лири и да залагат против тях. Банковият регулатор на страната разгласи ограниченията в късните вечерни часове на 9 февруари откакто турската валута отслабна над 6 лири за един $ - първият пробив на този алегоричен таван от май 2019-а. Според новите правила размерът на валутните суапови интервенции и други сходни транзакции сред турските банки и задграничните им контрагенти е сведен от 25% на 10% от условия по нормативите банков капитал.
Турските управляващи се ориентират все по-категорично към интервенционен метод за ръководство на националната валута от 2018-а когато президентът Реджеп Ердоган получи по-голяма власт и реши да играе по-активна роля в икономическия мениджмънт на страната. Като звучен съперник на високите лихвени проценти той организира от юли 2019-а великодушна парична политика, макар че ускорената инфлация носи негативна рентабилност на вложителите.
Сега Ердоган се е заел да избавя и валутата, която е индикатор за икономическото здраве на страната и е значима за корпоративния бранш, заседнал в задължения в задгранични валути. Което наложи и продажбите на долари на открития пазар през предходната година до момента в който финансовите регулатори предприемаха стъпки за понижаване на "късите " продажби от задграничните вложители. Интервенциите предизвикаха рейтинговата организация "Стандар енд Пуърс " да опише в последния си преглед валутния режим на Турция като "контролирано корабоплаване ".
Въпреки че тези ограничения в известна степен съумяха да затруднят хеджинговите фондове да спекулират против лирата, те отхвърлиха вложителите да имат турски активи. Според данните, осъществени в края на януари, чужденците са продали турски облигации за над 3.3 милиарда щ. $ през 2019-а.
"Голдмън Сакс груп " чака, че Турската централна банка ще смъкна лихвените проценти до едноцифрени цифри през идните няколко месеца преди да стартира да ги покачва още веднъж през 2021-а, с цел да даде приоритет на растежа. Което, съгласно анализаторите, ще усили степента на съмнения и натиска върху турската лира към задграничните валути.
От юли 2019-а турските централни банкери са понижила над два пъти базовата си рента - до 11.25 %. "Голдмън Сакс " чака 10.75% през първото тримесечие, 10% в края на второто и 9.75% в края на третото, които да останат до края на 2020-а. Мнозинството икономисти, интервюирани от организация "Блумбърг ", пък чакат турските лихви да приключат тази година на 9.5% и след това да се намалят до 9% през второто тримесечие на 2021-а. Експертите на "Голдмън Сакс " към този момент поддържат прогнозата си за 9% годишен растеж на цените, само че предизвестяват за "натрупване на инфлационни опасности " вследствие на паричните тласъци. Предвижданията на турската централна банка са за 8.2% годишна инфлация през тази година и 5.4% до края на 2021-а. Засега обаче тя се форсира по-бързо от упованията и през януари доближи 12.2% след 11.8% през декември 2019-а, което значи и негативна рентабилност за вложителите.
По сметки на "Блумбърг ", основаващи се на публични данни на държавните управления и на централните банки, действителната рента на Турция сега се равнява на японската и на новозеландската и е минус 0.9 %, макар че южната ни съседка осем години подред надвишава целевата 5% годишна инфлация, а Япония от десетилетие не може да доближи своята. (Бел. ред. - Реалният лихвен % е разликата сред базовата рента на централната банка и годишната инфлация, измерена посредством растежа на потребителските цени). "Най-отрицателна " е действителната рента на Унгария - минус 3.1%, следвана от Индия - минус 2.3%, Полша и еврозоната - по минус 1.9%, Чили - минус 1.3%, Чехия - минус 1.2%, Австралия - минус 1.1%, Хонконг - минус един %. Класацията завършва с Англия - минус 0.6% и Канада - минус 0.5 %.
На 12 февруари турската валута, която стартира търговията си с котировка 6.0153 лири за един щатски $, се обезцени до съвсем 6.04 лири за $ в обедните часове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ