Мирза Башич – от медицината и правото до трона в София
Турнирът в София има своя първенец. Нов първенец. Неговото име е Мирза Башич. Вероятно чужд за мнозина и още по-очакван победител. 26-годишният босненец съумя да сътвори една същинска приказка.
Приказка, в която София постоянно ще бъде особено място за него, тъй като Мирза Башич вечно ще остане един от първенците в българската столица.
" Непознатият " победител потегли от квалификациите на шампионата, където в профил българския тенисист Александър Лазов. Успя да влезе в главната скица, само че към момента не изглеждаше опасност за имена като Жил Мюлер, Виктор Троицки и Филип Колшрайбер. Атлети, знаещи по какъв начин се печелят мачове и титли. Все още никой не го слагаше в сметките за титлата… а трябваше.
По време на полуфиналите Мирза реализира най-великата победа в своята кариера. Поне по негови думи. Победата, за която постоянно е мечтал. Той в профил 13-тия в ранглистата и притежател на три трофеи от Големия шлем - Стан Вавринка.
Швейцарецът размени Григор Димитров, с цел да има опция шампионатът да има заслужен притежател на купата. Да, но не. Босненецът не бе склонен с това и го показва на корта с играта си. Показа на хората, че е подготвен да се бори. До самия край...
Така и направи. В неделната февруарска вечер, Мирза Башич беше един от най-щастливите хора. Може би освен в " Арена Армеец ". Извоюва дебютна АТР купа в кариерата си и сътвори една извънредно прочувствена тенис седмица. Седмица, приключила по най-прекрасния метод - ръцете вдигнати победоносно, а трофеят високо над главата. Удовлетворението се четеше в неподправените, същински страсти на един забавен и друг състезател.
Мирза Башич в действителност е друг. Неговите детски фантазии са надалеч от визиите за популярност и извоювани титли. Иска да има обикновено детство. По това време децата в Босна претърпяват годините след войната и желаят просто да бъдат надалеч от проблемите.
Такъв е и казусът на Башич. Първите стъпки в аристократичната игра прави, когато е на 6-годишна възраст. Но в действителност срещата с този спорт не е обич от пръв взор. Като всяко малко момче неговото предпочитание е да бъде футболист.
Той е израснал в семейство на двама лекари и разумно образованието е преди всичко. Именно по тази причина Мирза учи във Висше здравно учебно заведение, като в това време продължава да играе тенис. По-късно се впуска в друго амплоа – на правото, и продължава да играе.
Като всеки един състезател, Башич също би трябвало да стартира от някъде. Младите тенисисти, които идват от по-големи страни имат повече благоприятни условия. Възможности за развиване, за изява. Когато в една страна се организират АТП шампионати, момчетата имат шанса да се промъкнат всред първенците.
Но за Мирза нещата стоят иначе. Той не може да разчита на шампионати в родината, тъй като Босна и Херцеговина не приема такива - даже на равнище ATP 250. При него всичко се случва по сложния метод.
През 2008 година за първи път влиза в ранглистата на АТР под №1829. Две години по-късно пробива в първите 1000, на 31 януари 2011 година дебютира в топ 500, а до края на същата година към този момент е №290. Следва интервал, в който няма обилни спадове или усъвършенствания в класирането, като чак през 2016 година трайно се открива в топ 200.
Мирза Башич стана вторият босненски тенисист с АТР купа и доближи небеса, каквито не е предполагал. Показа се на огромната сцена.
След купата в София 26-годишният тенисист се изкачи с 52 позиции в света и дебютира в топ 100, като от тази седмица публично е №77 в ранглистата. Няма подозрение, че постигнатото в България дава напълно друга посока на кариерата на Мирза.
Той получи шанса да се изяви и го направи. Грабна предоставена му опция и сподели по какъв начин го вършат първенците. Загатна за себе си и " повдигна " въпроси към нас и към противниците.
Може ли да вдигне още повече равнището на своята игра? Може ли да стартира да играе повече и на по-силни шампионати? Може ли да бъде непредвидена изненада в спорт като тениса? Можем ли все по-често да виждаме победоносно вдигнатите ръце на един " чужд " тенисист? Предстои да разберем!
Приказка, в която София постоянно ще бъде особено място за него, тъй като Мирза Башич вечно ще остане един от първенците в българската столица.
" Непознатият " победител потегли от квалификациите на шампионата, където в профил българския тенисист Александър Лазов. Успя да влезе в главната скица, само че към момента не изглеждаше опасност за имена като Жил Мюлер, Виктор Троицки и Филип Колшрайбер. Атлети, знаещи по какъв начин се печелят мачове и титли. Все още никой не го слагаше в сметките за титлата… а трябваше.
По време на полуфиналите Мирза реализира най-великата победа в своята кариера. Поне по негови думи. Победата, за която постоянно е мечтал. Той в профил 13-тия в ранглистата и притежател на три трофеи от Големия шлем - Стан Вавринка.
Швейцарецът размени Григор Димитров, с цел да има опция шампионатът да има заслужен притежател на купата. Да, но не. Босненецът не бе склонен с това и го показва на корта с играта си. Показа на хората, че е подготвен да се бори. До самия край...
Така и направи. В неделната февруарска вечер, Мирза Башич беше един от най-щастливите хора. Може би освен в " Арена Армеец ". Извоюва дебютна АТР купа в кариерата си и сътвори една извънредно прочувствена тенис седмица. Седмица, приключила по най-прекрасния метод - ръцете вдигнати победоносно, а трофеят високо над главата. Удовлетворението се четеше в неподправените, същински страсти на един забавен и друг състезател.
Мирза Башич в действителност е друг. Неговите детски фантазии са надалеч от визиите за популярност и извоювани титли. Иска да има обикновено детство. По това време децата в Босна претърпяват годините след войната и желаят просто да бъдат надалеч от проблемите.
Такъв е и казусът на Башич. Първите стъпки в аристократичната игра прави, когато е на 6-годишна възраст. Но в действителност срещата с този спорт не е обич от пръв взор. Като всяко малко момче неговото предпочитание е да бъде футболист.
Той е израснал в семейство на двама лекари и разумно образованието е преди всичко. Именно по тази причина Мирза учи във Висше здравно учебно заведение, като в това време продължава да играе тенис. По-късно се впуска в друго амплоа – на правото, и продължава да играе.
Като всеки един състезател, Башич също би трябвало да стартира от някъде. Младите тенисисти, които идват от по-големи страни имат повече благоприятни условия. Възможности за развиване, за изява. Когато в една страна се организират АТП шампионати, момчетата имат шанса да се промъкнат всред първенците.
Но за Мирза нещата стоят иначе. Той не може да разчита на шампионати в родината, тъй като Босна и Херцеговина не приема такива - даже на равнище ATP 250. При него всичко се случва по сложния метод.
През 2008 година за първи път влиза в ранглистата на АТР под №1829. Две години по-късно пробива в първите 1000, на 31 януари 2011 година дебютира в топ 500, а до края на същата година към този момент е №290. Следва интервал, в който няма обилни спадове или усъвършенствания в класирането, като чак през 2016 година трайно се открива в топ 200.
Мирза Башич стана вторият босненски тенисист с АТР купа и доближи небеса, каквито не е предполагал. Показа се на огромната сцена.
След купата в София 26-годишният тенисист се изкачи с 52 позиции в света и дебютира в топ 100, като от тази седмица публично е №77 в ранглистата. Няма подозрение, че постигнатото в България дава напълно друга посока на кариерата на Мирза.
Той получи шанса да се изяви и го направи. Грабна предоставена му опция и сподели по какъв начин го вършат първенците. Загатна за себе си и " повдигна " въпроси към нас и към противниците.
Може ли да вдигне още повече равнището на своята игра? Може ли да стартира да играе повече и на по-силни шампионати? Може ли да бъде непредвидена изненада в спорт като тениса? Можем ли все по-често да виждаме победоносно вдигнатите ръце на един " чужд " тенисист? Предстои да разберем!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ