Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на

Тунис е страна с антична история. Има съхранени монументи на атерийската (35 – 10 хиляди година пр.н.е.), иберо – мавросийската (10 хиляди година пр.н.е.) и капсийската просвета. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр.н.е. финикийците основават тук свои колонии, измежду които господстващо състояние заема Картаген – център на огромна робовладелска страна.
Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на сегашен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 година Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След интервали на релативно успокоение и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е превзет от испанците, а по – късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 година династия на бейовете Хюсеиниди основава самостоятелна страна. През 1881 година Франция окупира Тунис и го трансформира в своя колония. От края на 19 в. в Тунис се заражда националноосвободително придвижване и пораждат първите национални организации. От ноември 1942 година до май 1943 година страната е окупирана от немски войски. След Втората международна война в Тунис се разпростира интензивно придвижване за самостоятелност, като от 1951 година стартира и въоръжена битка с колонизаторите. През юни 1955 година под натиска на засилилата се националноосвободителна битка Франция дава вътрешна самостоятелност на Тунис. На 14 септември 1955 година се образува първото национално държавно управление, възобновява се легалната активност на политическите партии и всеобщите организации. На 20 март 1956 година е подписано ново съглашение, предоставящо на Тунис цялостна самостоятелност. През 1963 година Франция изцяло освобождава територията на страната с изтеглянето на войските си от военната база Бизерта. На 25 юли 1957 година учредителното заседание прогласява Тунис за република. За президент е определен Хабиб Бургиба. Правителството поема курс за превъзмогване на икономическата назадничавост и зависимостта от Франция. Основа на вътрешнополитическия курс е доктрината за „ дестуровския социализъм “, включваща концепциите за национално единение, неявяване на класова битка, естетика и съдействие сред всички пластове на обществото. На процедура след 1969 година се поема курс надясно.
Държавно устройство на Тунис е република.