Тунелът под Ламанша работи вече 25 г.
Тунелът под Ламанша " чества " 25 години, съобщи " Франс прес ". На 6 май 1994 година английската кралица Елизабет Втора и френският президент Франсоа Митеран откриха оборудването, свързващо под водата двете страни.
След серия от провали, съмнения и непредвидени обстановки, строителният план на века на стойност 100 милиарда френски франка (15.2 милиарда евро), през днешния ден обезпечава преноса на една четвърт от стоките сред Обединеното кралство и Европа.
Идеята за сходна подводна връзка датира от 1802 година Тогава френският инженер Албер Матьо-Фавие предлага на Наполеон Бонапарт първи проект за тунел.
Мостове, насипи, тръбопроводи, изкуствени острови... към 100 плана за връзка през Ламанша се появяват през 19 век. Един от тях получава утвърждението на кралица Виктория и на Наполеон Трети през 1855 година Това е планът на французина Еме Томе за локомотив, който да минава през продънен тунел. Британецът Уилям Лоу пък взема решение трънливия проблем с вентилацията на тунела. Близо два километра галерии са пробити от едната и от другата част на Ламанша сред 1878 година и 1883 година Но заради стратегически аргументи, изтъкнати от английското държавно управление, и Голямата меланхолия, планът последователно е " заровен ".
Той " възкръсва " 75 години по-късно след двете международни войни. През 1957 година е основана изследователска група, която да изследва опциите за реализация на тунела под Ламанша с помощта на Европейската икономическа общественост, основана същата година.
През 1973 година 300 метра са пробити край град Сангат, във френския департамент Па дьо Кале, и 400 метра - покрай Дувър. Но английското държавно управление се сменя и поради бюджетни аргументи Харолд Уилсън изоставя работите през 1975 година С идването на власт през 1979 година на Маргарет Тачър и на Митеран през 1981 година планът е подет още веднъж. Четири оферти са препоръчани на разискване - пътно-железопътен мост, железопътен тунел, пътно-железопътен тунел, пътно-железопътен мост и тунел. Мнозинството от британците избират пътните връзки, до момента в който французите избират железопътните връзки. Накрая се взема решение да има двоен подводен железопътен тунел с дължина 50,5 километра. Това решение е " подпечатано " с британско-френски контракт, подписан в Кентърбъри на 12 февруари 1986 година
Най-големият строителен план на Европа активизира до 15 000 служащи. От френска страна са наети 4100 служащи. От другата страна са наети съвсем двойно повече чиновници. На месец пробивните машини напредват с по 500 метра. На 1 декември 1990 година в 12,12 ч. двама служащи - французинът Филип Козет и британецът Роберт Греъм Фаг - пробиват първа дупка и се срещат " под водата ". Снимката им със флагове в ръка обикаля света.
Обектът е предаден през декември 1993 година По време на строителството минимум девет служащи умират, от които седем са британци.
За церемонията в Кокел в Па дьо Кале по разкриване на тунела на 6 май 1994 година английската кралица Елизабет Втора идва с кралския " Ролс Ройс ", минал в тунела под Ламанша със скорост 160 километра в час. Кралицата декларира, че тунелът е плод на съчетанието на английския прагматизъм и на френския възторг. Митеран пък акцентира, че двете страни към този момент имат и сухопътна граница. После кралицата и президентът се качват на кралския " Ролс Ройс ", който е претрупан на влака-совалка, отиващ до терминала в Шерингтън в графство Кент. Зад " Ролс Ройса " във влака-совалка се качва и " Мазерати " на Елисейския замък, в което са брачният партньор на кралицата - принц Филип, и първата дама на Франция Даниел Митеран. По време на 25-минутното пътешестване формалните представители и публицистите, излезли от колите си, обикалят из влака-совалка и разменят усещанията си на първи пасажери под Ламанша.
След серия от провали, съмнения и непредвидени обстановки, строителният план на века на стойност 100 милиарда френски франка (15.2 милиарда евро), през днешния ден обезпечава преноса на една четвърт от стоките сред Обединеното кралство и Европа.
Идеята за сходна подводна връзка датира от 1802 година Тогава френският инженер Албер Матьо-Фавие предлага на Наполеон Бонапарт първи проект за тунел.
Мостове, насипи, тръбопроводи, изкуствени острови... към 100 плана за връзка през Ламанша се появяват през 19 век. Един от тях получава утвърждението на кралица Виктория и на Наполеон Трети през 1855 година Това е планът на французина Еме Томе за локомотив, който да минава през продънен тунел. Британецът Уилям Лоу пък взема решение трънливия проблем с вентилацията на тунела. Близо два километра галерии са пробити от едната и от другата част на Ламанша сред 1878 година и 1883 година Но заради стратегически аргументи, изтъкнати от английското държавно управление, и Голямата меланхолия, планът последователно е " заровен ".
Той " възкръсва " 75 години по-късно след двете международни войни. През 1957 година е основана изследователска група, която да изследва опциите за реализация на тунела под Ламанша с помощта на Европейската икономическа общественост, основана същата година.
През 1973 година 300 метра са пробити край град Сангат, във френския департамент Па дьо Кале, и 400 метра - покрай Дувър. Но английското държавно управление се сменя и поради бюджетни аргументи Харолд Уилсън изоставя работите през 1975 година С идването на власт през 1979 година на Маргарет Тачър и на Митеран през 1981 година планът е подет още веднъж. Четири оферти са препоръчани на разискване - пътно-железопътен мост, железопътен тунел, пътно-железопътен тунел, пътно-железопътен мост и тунел. Мнозинството от британците избират пътните връзки, до момента в който французите избират железопътните връзки. Накрая се взема решение да има двоен подводен железопътен тунел с дължина 50,5 километра. Това решение е " подпечатано " с британско-френски контракт, подписан в Кентърбъри на 12 февруари 1986 година
Най-големият строителен план на Европа активизира до 15 000 служащи. От френска страна са наети 4100 служащи. От другата страна са наети съвсем двойно повече чиновници. На месец пробивните машини напредват с по 500 метра. На 1 декември 1990 година в 12,12 ч. двама служащи - французинът Филип Козет и британецът Роберт Греъм Фаг - пробиват първа дупка и се срещат " под водата ". Снимката им със флагове в ръка обикаля света.
Обектът е предаден през декември 1993 година По време на строителството минимум девет служащи умират, от които седем са британци.
За церемонията в Кокел в Па дьо Кале по разкриване на тунела на 6 май 1994 година английската кралица Елизабет Втора идва с кралския " Ролс Ройс ", минал в тунела под Ламанша със скорост 160 километра в час. Кралицата декларира, че тунелът е плод на съчетанието на английския прагматизъм и на френския възторг. Митеран пък акцентира, че двете страни към този момент имат и сухопътна граница. После кралицата и президентът се качват на кралския " Ролс Ройс ", който е претрупан на влака-совалка, отиващ до терминала в Шерингтън в графство Кент. Зад " Ролс Ройса " във влака-совалка се качва и " Мазерати " на Елисейския замък, в което са брачният партньор на кралицата - принц Филип, и първата дама на Франция Даниел Митеран. По време на 25-минутното пътешестване формалните представители и публицистите, излезли от колите си, обикалят из влака-совалка и разменят усещанията си на първи пасажери под Ламанша.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ