Тук свети Иоан Предтеча се явил на един от тях

Тук свети Иоан Предтеча се явил на един от тях в сънно привидение, разкрил му мястото, където била заровена честната му глава, и му наредил да я вземе от земните глъбини. Като се пробудил, монахът разказал видението на своя приятел, само че последният го счел за елементарен сън и самичък не повярвал, и на другия внушил същото. На идната нощ свети Иоан се явил наново, само че към този момент на всеки духовник поотделно, и рекъл: " Станете, оставете неверието и леността си и направете това, което ви беше известено ".

Като се събудили, двамата почнали да си описват един на различен видяното от тях, а след това отишли на мястото, което им било посочено в сънното привидение. Там почнали да копаят земята и намерили скъпо богатство светата глава на Христовия Кръстител. Като я поставили в чувал, изработен от камилска вълна, те се върнали назад.

В това време един безпаричен грънчар от град Емеса бил заставен в резултат на нищетата да остави отечеството и жена си и да отиде в друга страна. По пътя срещнал двамата монаси, носещи със себе си главата на Кръстителя; включил се към тях и траял пътя си дружно с тях. Като си намерили сателит, монасите му дали да носи чувала с главата на Кръстителя. А той, като не знаел какво носи, траял умерено пътя си. Изведнъж му се явил свети Иоан Предтеча и му рекъл: " Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си ".

Светецът наредил това, тъй като виждал леността и нерадението на монасите, които изначало не вярвали на явяването му, а след това не поискали сами да носят честната му глава и я поверили на елементарен и чужд за тях човек. В същото време светецът желал да окаже милосърдие на този безпаричен човек и да го насочи към добър път и богоугоден живот.

Подчинявайки се на светеца, този човек се скрил от монасите, избягал от тях и се върнал вкъщи при жена си, носейки честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички земни съкровища. И Господ, поради главата на свети Иоан Кръстител, благословил дома му с всичко належащо. Грънчарят почнал да живее измежду обилие, като не запомнил за предходните си несгоди. Но той не се възгордял: давал великодушна лепта на бедните и сиромасите от благосъстоянието си. Помнейки твърдо, че е получил всичко това поради благоговението пред Христовия Предтеча, той постоянно почитал светата му глава, всекидневно кадил пред нея тамян, палел светилници, молил се и се стараел да живее почтено и да постъпва съгласно заповедите Христови.

Когато доближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в ковчег и като го запечатал, предал това богатство на сестра си. При това й разказал в детайли по какъв начин поради тази почтена глава се избавил от последна беднотия и станал богат човек. Завещал на сестра си постоянно благоговейно и почтено да съхранява тази свята глава и в никакъв случай да не отваря ковчега, до момента в който самият свети Иоан не благоволи за това. Преди гибелта си тя трябвало да съобщи това богатство на някой богобоязлив и благодетелен мъж.

Така светата и почтена глава на Христовия Предтеча, като прекосявала дълго време от един човек в различен, била съхранявана измежду благочестиви християни; най-после била предадена на някой си иеромонах Евстатий, който живеел в една пещера близо до Емеса; той бил инфектиран с ереста на Арий и нямал боязън Божий. Болните, които идвали при него, получавали излекуване от чудесната берекет, изхождаща от главата на свети Иоан Предтеча, която той държал на скрито място.

Но Евстатий почнал сходно на апаш да приписва тази берекет на себе си и на ереста си, като се стараел да скрие от хората същинската причина за тези чудесни изцеления и посредством това отклонил мнозина към своята разкол. Но най-после жителите на Емеса разбрали зловерието му. Емеският княз, като се посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от рамките на тази област. Евстатий почнал да умолява изпратените да го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на идната заран. Когато пратениците се съгласили, през нощта той скрил съда със светата глава надълбоко под земята; тъй като се надявал, че като измине известно време, ще се върне назад, ще вземе това богатство и като прави чудеса благодарение на светата глава на Предтеча, още веднъж ще популяризира и ще утвърждава ереста си.

Но очакванията на еретика не се сбъднали. Когато той напуснал пещерата, в нея се поселили някакви благоверни и добродетелни монаси, така че той не можел да влезе в нея и да вземе оставеното там богатство.