Патриотите - като в експеримента със сварения жабок
Тук ще Ви разкажем за опита със сварения жабок. И за българските " Обединени патриоти ", чиято орис взе доста да наподобява на участта на жабата в тенджерата, написа Петър Чолаков в коментар за Deutsche Welle .
Сигурно сте чували за бруталния опит със сварения жабок. Ако го поставите в кипяща вода, той незабавно отскача. Спасява се. Но, в случай че бъде подложен в съд, в който температурата на течността последователно се усилва до точката на шупване, жабокът се сварява. Загива. Нещо сходно се случва в този момент с „ Обединените патриоти ". А ролята на политически котлон извършва самото им присъединяване във властта.
Данни от репрезентативно допитване, извършено през ноември от „ Сова Харис ", демонстрират, че в случай че трите патриотични обединения („ Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ) се явят дружно на избори, те биха получили 4,1% от гласовете. Да напомним, че на последния избор резултатът им беше 9,3%.
Популистката радикална десница и левица са нормално в своя зенит, когато са в съпротива. Оттам те относително комфортно могат да подлагат на критика статуквото, да морализаторстват и жигосват корумпирания политически хайлайф. От самото начало на мандата на кабинета „ Борисов 3” беше ясно, че обувките на „ Патриотите " неизбежно ще стартират да ги стягат в коридорите на властта. Най-голямата заплаха за тях беше да бъдат опитомени, да бъдат превърнати в „ жив щит” на Борисовата партия - трансформация, която ГЕРБ сполучливо реализира с колаборационистката част на Реформаторския блок. Тук е значимо да подчертаем, че в този случай, както и въобще в политиката, значима е не толкоз действителността, колкото публичните усещания - т.е., дали „ публиката” и на първо място гласоподавателите на „ Патриотите " виждат своите представители като маши или заложници на статуквото, на омразните „ те”.
Стратегията на „ Патриотите " е диалектическа: да стоят в ръководството, като в това време се дистанцират оптимално от ГЕРБ, налагайки своя „ дневен ред”. Инструментите за постигането на тази цел, възприети на първо място от Симеонов и Сидеров, бяха и си остават шумните удари с пестник по масата, пиперливият език, свадите.
Без значение дали се осъществиха на сцената като „ дископатриотизъм” (битката против шума по морето); „ намазване на ските” на зелената евродепутатка Ска Келер или апели против лобистките закони в интерес на братя Домусчиеви, тези акции на „ Патриотите " имаха като цяло позитивен резултат - през юни рейтингът на Симеонов се повиши до 11%, откакто през март беше понижен до сериозните 5,8 на 100.
Ерозия на „ патриотичния дух” все пак имаше - по данни на „ Алфа Рисърч ", в края на септември поддръжката за „ Патриотите " е възлизала на 4,7%. Самото престояване на „ Дондуков 1” обезкървява „ воеводите ", само че обществените каскади най-малко ненапълно, като един тип парашут, въпреки всичко успяваха да забавят свободното им рухване. На моменти даже изглеждаше, че могат да ги изтласкат нагоре. Стана ясно също по този начин, че достоверни (а не режисирани) изцепки като фотосите с нацистки привет, агресивното държание на общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера и пистолетната случка на Ангел Джамбазки, мъчно рефлектират отрицателно върху електоралната ниша на „ воеводите ".
Но два абсурда с друг магнитуд дефинитивно нарушиха комфорта на „ Патриотите ". Това са арогантното изявление на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания и разкритията за закононарушения в Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ), които засягат и Красимир Каракачанов. Вицепремиерът към този момент призна, че разследваният ръководител на ДАБЧ Петър Харалампиев е негова персонална номинация.
Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация е с най-голям рейтинг измежду „ воеводите”. За разлика от господин Симеонов и господин Сидеров, тонът му постоянно е бил по-умерен. Но разкритията, описващи скица за продажба на удостоверения за български генезис, в този момент заплашват освен неговата политическа кариера, а и държавното управление въобще. Г-жа Катя Матева, подала сигнала за закононарушенията, замеси в абсурда и имената на външната министърка Екатерина Захариева и евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев. Представители на социалдемократите в Екологичен потенциал желаеха следствие на злоупотребите с български паспорти, а това значи, че има още едно огнище на напрежение, в което натискът от Брюксел би могъл да докара до нови оставки. Възможно е даже да редуцира живота на българското държавно управление.
Симеонов пък съумя да настрои съвсем цялото общество против себе си. Изследване на „ Галъп ", извършено в миг, в който анализаторите развълнувано спореха дали господин Симеонов би трябвало да си върви, сподели, че съгласно 81% от интервюираните (в това число 40% от последователите на „ Патриотите " ), вицепремиерът би трябвало да подаде оставка поради думите си по адрес на майките. Гафът на Симеонов отвори аркада в така и така недобрия имидж на изпълнителната власт, сплоти Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ Воля” в настояването им вицепремиерът да си тръгне и даже стана катализатор на вълната от митинги против кабинета.
За последното способства най-много събитието, че оставката пристигна с едномесечно забавяне. А това слага въпроса за „ мениджърските” умения на Бойко Борисов. Няма подозрение, че министър председателят е употребявал това време, с цел да подсигури патерици на кабинета, на които да може да разчита след ремонта на „ конструкцията”. Но е реалност, че дейностите на ръководещите бяха прекомерно бавни. Рокадата, довела до избора на Мариана Николова на мястото на Симеонов, към този момент не съумява да смъкна градуса на напрежението, да даде отмора на „ Патриотите " и на държавното управление като цяло.
Каква тактичност ще възприемат „ Обединените патриоти " в тази заплетена обстановка? При всички положения ще продължат да залагат на реториката, на гръмките изявления. Вижда се, че и в ролята на „ елементарен депутат” господин Симеонов няма желание да се отхвърля от старите си навици (визирам бойкия му апел „ Дайте ми това Министерство на вътрешните работи за 24 часа!”). Съмнително е обаче до каква степен сходно държание може да донесе някакви дивиденти - изключително в светлината на последните събития и на засилващото се публично отвращение от каскадите на „ Патриотите ". С други думи: в случай че продължат в същия дух, те освен няма да се стабилизират, само че даже ще стартират да врят още по-шумно на политическия котлон.
На второ място „ Патриотите " може би ще дръзнат да играят соло. В този вид всеки би опитал да капитализира на гърба на другия. Виждаме, че водачът на „ Атака”, който изиска оставката освен на господин Симеонов, само че и на господин Каракачанов, към този момент работи интензивно в тази посока. Сидеров приготвя и успореден политически план дружно с евродепутата Николай Бареков. Но харизмата на лидера на „ България без цензура” от дълго време е избледняла, а замисленият огромен „ Консервативен алианс” мъчно би станал избавителна лодка за „ Атака”. Съмнително е също по този начин, че този план може да засити евродепутатските упоритости на нейния водач. В този смисъл господин Сидеров наподобява по този начин, като че ли се вживява в ролята на печалния воин на Мери Шели доктор Франкенщайн, който прави опити с мъртви тела.
Тъй като взети дружно плават малко над електоралния предел, трите партии в съюза „ Обединени патриоти " надали биха спечелили от това да се предадат взаимно (торпилирайки посредством такива дейности и кабинета „ Борисов 3”). Към днешна дата най-хубавият вид за тях е да работят дружно. Това би запазило и възможностите им на европейските избори следващата година, при които електоралният предел е по-висок от този на парламентарния избор.
Да не забравяме също по този начин, че където има жабоци, има и щъркели. И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия (особено с последната им „ Визия за България”) ловуват все по-интензивно в патриотичната ниша. А почвата там е удобна. Ето единствено един образец: дистанциите сред българи и роми се усилват. Доста показателна в това отношение е полемиката, която провокира приказката за „ Добрия ром” в читанката за трети клас.
Европейските избори през май следващата година ще бъдат съдбоносни за европейския план, за Европейски Съюз. На тях ще си дадат среща минимум два политически конгломерата, две разнообразни визии за това какво значи да си европеец. От една страна това са партиите и политиците, водени от френския президент Макрон, които упорстват за по-голяма интеграция сред „ отличниците” в Европейски Съюз, за пенализирането на страните, отклоняващи се от европейските полезности и правила. От другата страна е популистката радикална десница (и левица), последователите на Льо Пен, Салвини, Орбан, Вилдерс и прочие
В България обаче едно е несъмнено: даже „ Патриотите " да се показват едва на евроизборите и след това да се маргинализират електорално, техните хрумвания и послания бързо ще си намерят нови пламенни проповедници.
Сигурно сте чували за бруталния опит със сварения жабок. Ако го поставите в кипяща вода, той незабавно отскача. Спасява се. Но, в случай че бъде подложен в съд, в който температурата на течността последователно се усилва до точката на шупване, жабокът се сварява. Загива. Нещо сходно се случва в този момент с „ Обединените патриоти ". А ролята на политически котлон извършва самото им присъединяване във властта.
Данни от репрезентативно допитване, извършено през ноември от „ Сова Харис ", демонстрират, че в случай че трите патриотични обединения („ Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ) се явят дружно на избори, те биха получили 4,1% от гласовете. Да напомним, че на последния избор резултатът им беше 9,3%.
Популистката радикална десница и левица са нормално в своя зенит, когато са в съпротива. Оттам те относително комфортно могат да подлагат на критика статуквото, да морализаторстват и жигосват корумпирания политически хайлайф. От самото начало на мандата на кабинета „ Борисов 3” беше ясно, че обувките на „ Патриотите " неизбежно ще стартират да ги стягат в коридорите на властта. Най-голямата заплаха за тях беше да бъдат опитомени, да бъдат превърнати в „ жив щит” на Борисовата партия - трансформация, която ГЕРБ сполучливо реализира с колаборационистката част на Реформаторския блок. Тук е значимо да подчертаем, че в този случай, както и въобще в политиката, значима е не толкоз действителността, колкото публичните усещания - т.е., дали „ публиката” и на първо място гласоподавателите на „ Патриотите " виждат своите представители като маши или заложници на статуквото, на омразните „ те”.
Стратегията на „ Патриотите " е диалектическа: да стоят в ръководството, като в това време се дистанцират оптимално от ГЕРБ, налагайки своя „ дневен ред”. Инструментите за постигането на тази цел, възприети на първо място от Симеонов и Сидеров, бяха и си остават шумните удари с пестник по масата, пиперливият език, свадите.
Без значение дали се осъществиха на сцената като „ дископатриотизъм” (битката против шума по морето); „ намазване на ските” на зелената евродепутатка Ска Келер или апели против лобистките закони в интерес на братя Домусчиеви, тези акции на „ Патриотите " имаха като цяло позитивен резултат - през юни рейтингът на Симеонов се повиши до 11%, откакто през март беше понижен до сериозните 5,8 на 100.
Ерозия на „ патриотичния дух” все пак имаше - по данни на „ Алфа Рисърч ", в края на септември поддръжката за „ Патриотите " е възлизала на 4,7%. Самото престояване на „ Дондуков 1” обезкървява „ воеводите ", само че обществените каскади най-малко ненапълно, като един тип парашут, въпреки всичко успяваха да забавят свободното им рухване. На моменти даже изглеждаше, че могат да ги изтласкат нагоре. Стана ясно също по този начин, че достоверни (а не режисирани) изцепки като фотосите с нацистки привет, агресивното държание на общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера и пистолетната случка на Ангел Джамбазки, мъчно рефлектират отрицателно върху електоралната ниша на „ воеводите ".
Но два абсурда с друг магнитуд дефинитивно нарушиха комфорта на „ Патриотите ". Това са арогантното изявление на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания и разкритията за закононарушения в Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ), които засягат и Красимир Каракачанов. Вицепремиерът към този момент призна, че разследваният ръководител на ДАБЧ Петър Харалампиев е негова персонална номинация.
Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация е с най-голям рейтинг измежду „ воеводите”. За разлика от господин Симеонов и господин Сидеров, тонът му постоянно е бил по-умерен. Но разкритията, описващи скица за продажба на удостоверения за български генезис, в този момент заплашват освен неговата политическа кариера, а и държавното управление въобще. Г-жа Катя Матева, подала сигнала за закононарушенията, замеси в абсурда и имената на външната министърка Екатерина Захариева и евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев. Представители на социалдемократите в Екологичен потенциал желаеха следствие на злоупотребите с български паспорти, а това значи, че има още едно огнище на напрежение, в което натискът от Брюксел би могъл да докара до нови оставки. Възможно е даже да редуцира живота на българското държавно управление.
Симеонов пък съумя да настрои съвсем цялото общество против себе си. Изследване на „ Галъп ", извършено в миг, в който анализаторите развълнувано спореха дали господин Симеонов би трябвало да си върви, сподели, че съгласно 81% от интервюираните (в това число 40% от последователите на „ Патриотите " ), вицепремиерът би трябвало да подаде оставка поради думите си по адрес на майките. Гафът на Симеонов отвори аркада в така и така недобрия имидж на изпълнителната власт, сплоти Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ Воля” в настояването им вицепремиерът да си тръгне и даже стана катализатор на вълната от митинги против кабинета.
За последното способства най-много събитието, че оставката пристигна с едномесечно забавяне. А това слага въпроса за „ мениджърските” умения на Бойко Борисов. Няма подозрение, че министър председателят е употребявал това време, с цел да подсигури патерици на кабинета, на които да може да разчита след ремонта на „ конструкцията”. Но е реалност, че дейностите на ръководещите бяха прекомерно бавни. Рокадата, довела до избора на Мариана Николова на мястото на Симеонов, към този момент не съумява да смъкна градуса на напрежението, да даде отмора на „ Патриотите " и на държавното управление като цяло.
Каква тактичност ще възприемат „ Обединените патриоти " в тази заплетена обстановка? При всички положения ще продължат да залагат на реториката, на гръмките изявления. Вижда се, че и в ролята на „ елементарен депутат” господин Симеонов няма желание да се отхвърля от старите си навици (визирам бойкия му апел „ Дайте ми това Министерство на вътрешните работи за 24 часа!”). Съмнително е обаче до каква степен сходно държание може да донесе някакви дивиденти - изключително в светлината на последните събития и на засилващото се публично отвращение от каскадите на „ Патриотите ". С други думи: в случай че продължат в същия дух, те освен няма да се стабилизират, само че даже ще стартират да врят още по-шумно на политическия котлон.
На второ място „ Патриотите " може би ще дръзнат да играят соло. В този вид всеки би опитал да капитализира на гърба на другия. Виждаме, че водачът на „ Атака”, който изиска оставката освен на господин Симеонов, само че и на господин Каракачанов, към този момент работи интензивно в тази посока. Сидеров приготвя и успореден политически план дружно с евродепутата Николай Бареков. Но харизмата на лидера на „ България без цензура” от дълго време е избледняла, а замисленият огромен „ Консервативен алианс” мъчно би станал избавителна лодка за „ Атака”. Съмнително е също по този начин, че този план може да засити евродепутатските упоритости на нейния водач. В този смисъл господин Сидеров наподобява по този начин, като че ли се вживява в ролята на печалния воин на Мери Шели доктор Франкенщайн, който прави опити с мъртви тела.
Тъй като взети дружно плават малко над електоралния предел, трите партии в съюза „ Обединени патриоти " надали биха спечелили от това да се предадат взаимно (торпилирайки посредством такива дейности и кабинета „ Борисов 3”). Към днешна дата най-хубавият вид за тях е да работят дружно. Това би запазило и възможностите им на европейските избори следващата година, при които електоралният предел е по-висок от този на парламентарния избор.
Да не забравяме също по този начин, че където има жабоци, има и щъркели. И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия (особено с последната им „ Визия за България”) ловуват все по-интензивно в патриотичната ниша. А почвата там е удобна. Ето единствено един образец: дистанциите сред българи и роми се усилват. Доста показателна в това отношение е полемиката, която провокира приказката за „ Добрия ром” в читанката за трети клас.
Европейските избори през май следващата година ще бъдат съдбоносни за европейския план, за Европейски Съюз. На тях ще си дадат среща минимум два политически конгломерата, две разнообразни визии за това какво значи да си европеец. От една страна това са партиите и политиците, водени от френския президент Макрон, които упорстват за по-голяма интеграция сред „ отличниците” в Европейски Съюз, за пенализирането на страните, отклоняващи се от европейските полезности и правила. От другата страна е популистката радикална десница (и левица), последователите на Льо Пен, Салвини, Орбан, Вилдерс и прочие
В България обаче едно е несъмнено: даже „ Патриотите " да се показват едва на евроизборите и след това да се маргинализират електорално, техните хрумвания и послания бързо ще си намерят нови пламенни проповедници.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ