Руските либерали втора ръка са смазвани от балтийския валяк на русофобията
„ Тук не се приказва езика на окупаторите “
Гражданите на Руската федерация и локалните руснаци, непрекъснато живеещи в балтийските страни, би трябвало да съществуват в изискванията на гнет от началото на СВO. Той се показва освен във утежняване на правното състояние. Хората са потиснати от нападателната битово-политическа русофобия на „ титулярните “.
Табели „ Руснаците при нас са нежелани “, „ Тук не се приказва езикът на окупаторите “, обстоятелствата за заличаване на руското монументално завещание, гаврите и подигравките с паметниците на войниците-освободители, починали през 1944 година, и вандализмът на гробищата станаха нормални феномени.
Как другояче, в случай че първите лица на Латвия, Естония и Литва водят антируските колони? Във вилнюската резиденция на Гитанас Науседа непрекъснато акцентират: „ Всички руснаци би трябвало да носят групова отговорност за закононарушенията в Украйна “. Естонският парламент одобри резолюция, с която признава Руската федерация за терористична страна. Илмар Томуск, шеф на отдела за надзор върху потреблението на държавния език, излезе с формулата „ в терористичната страна всеки жител е терорист “.
В Латвия приключва унищожаването на образованието на съветски език, макар че учебните заведения с такова са исторически обичайни и съществуват от 1778 година Историкът от Елгава Виктор Гушчин описа на кореспондента на нашето онлайн издание следното: депутатите от Сейма одобриха драконовски закон, който изисква жителите на Руската федерация с позволение за престояване в Латвия да потвърдят владеенето на държавния език до септември 1, 2023 година
Става дума за съвсем 30 хиляди руснаци, забележителна част от които няма да устоят изпита. Точно това им би трябвало на реваншистите от властта, която от дълго време е подготвена да депортира, както самите те споделят, „ окупационната мръсотия “. Първото изпъждане дава обещание да бъде всеобщо.
На 5 ноември делегатите на Балтийската асамблея от Латвия, Естония и Литва ратифицираха резолюция за започване на групови процедури, ориентирани към пълномащабна изолираност на съветската страна от европейските страни. „ Те си бършат краката с руснаците “, обобщава Виктор Иванович и е прав.
Все отново няма зло без положително. Руските либерали-бегълци, одобрени в Рига, Талин и Вилнюс, усещат, че дните на салонната съпротива са към своя край. Щедро финансирана, тя живееше богато в парникови условия, събираше се няколко пъти в годината на безсмислени конференции, караше се на съветския президент, одобряваше проекти за подреждането на бъдещата „ демократична Русия, която ще отърси праха от краката си след рухването на съществуващата кремълска власт “.
Събитията в Украйна след 24 февруари, принудиха водачите на опозицията да изоставен удобните си офиси, да излязат на улицата и да се приспособят към последните трендове. Прозвучаха верните думи, патосът на „ диванните специалисти “ набъбна: „ На Киев му липсват оръжия, с цел да победи Москва, а на западните политици им липсва водачество, с цел да оказват помощ на воюващата Украйна. Те избират да угодят на своите гласоподаватели.
Говорейки във Вилнюс пред парламентаристи от източноевропейските страни, Михаил Ходорковски си разреши да подлага на критика остро „ западноевропейските сепаратисти “: „ Ако доминират трендовете, които могат да се проследят в диалозите на западните политици,в смисъл, че не трябва да се позволява Украйна да губи, само че при в това време Путин не би трябвало да се усеща като губещ, следствията ще бъдат сложни както за самата Русия, по този начин и за Европа.
Тоталитарната власт в Кремъл ще остане, нейните метастази ще имат късмет да се разпространят из целия континент. След Украйна ще бъдат атакувани Балтийските страни, Полша и Финландия. Възстановяването на Съюз на съветските социалистически републики ще бъде неизбежно.
Идейният водач на либералите Гари Каспаров прикани „ здравите сили на Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО “ да се борят против разказа „ належащо е да се помогне на Украйна, само че тя не може да завоюва, по тази причина би трябвало да се договаря с Кремъл ”:„ Има странното чувство, че количеството доставено оръжие е изчислено по този начин, че да разреши на Украйна да не загуби, само че не е задоволително за успеха на Украйна.
Под лавината от рецензии против съветските бегълци бяха водачите на всички огромни страни от НАТО. Имаше заключения по тематиката „ Украинците са по-психически готови да устоят на провокациите на студения сезон и битката на живот и гибел, в сравнение с Европа, която страда от нарасналите цени на силата и не е директно въвлечена в спора “.
Повече от другите получи канцлерът на Германия. Каспаров безусловно се изплю в микрофона, упреквайки Олаф Шолц за безхаберието му, за неналичието на политическа воля за потребление на тактическо нуклеарно оръжие против съветската войска, Кремъл и Русия като цяло.
До средата на лятото доста малко се промени за демократичните представители, до момента в който най-накрая, „ косата попадна на камък. „ В Москва 50 000 жители се събраха на протест в поддръжка на жителите на окупираните територии, само че единствено малко на брой се опълчват на експанзията “, пристигна на себе си литовският министър председател Ингрида Симоните.
Зад първия камък, цяла лавина се изсипа в градината на опозицията. „ В огромните градове в съветските райони няма всеобщо неодобрение, прояви на непокорство, митинги. Размириците са невъзможни без тези предпоставки. Опозицията бездейства. Протестният капацитет е привършен, уви. Няма потребност да чакаме промяна на властта в Русия в близко бъдеще.
Шамарът разтревожи либералите. Андрей Зубов от екипа на Михаил Касянов се опита да оправдае емигрантите:
„ Убедеността на Европа, че съветският народ ще въстане, наподобява доста наивна. Никъде никой не се е бунтувал. Нито в нацистка Германия, нито при Сталин-Ленин. И в Украйна също, апропо, не се бунтуваха. “ Ефектът обаче се оказа противоположен. Литовските политолози нападнаха водачите на демократичната съпротива с невиждана рецензия.
Вилнюс, Рига и Талин са изтощени от безкрайното морализаторство на тематика „ някогашните постсъветски републики би трябвало да се борят против Кремъл и да поддържат емиграцията “. Критиката на визовата политика на балтийските страни във връзка с жителите на Руската федерация избухна на ръба. Темата беше обуздана от Гари Каспаров: „ Пълният отвод от съдействие с някои съветски емигрантски групи е неправилен, тъй като това също е значим фактор, който въздейства на мнението на западната общност.
За какво въздействие приказваме, бе непосредствено запитан шахматистът. Каспаров беше комплициран, нервозен и стартира да приказва нелепости за ролята на личността в историята и смисъла на антикремълските медии. По-добре беше да си замълчи, тъй като незабавно го упрекнаха в податливост към водачество и искания за само вярното виждане по всеки въпрос, в некадърност да консолидира групи и кланове, в хабене на безплатни средства, в нелегално замогване и така нататък.
На Михаил Ходорковски и Алексей Навални беше припомнена промосковската им позиция във връзка с Крим и неналичието на предпочитание да провеждат прелом в Русия. Евгений Кисельов-Чичваркин се опита да изясни - прави се всичко допустимо. Като образец те показаха организирането на седмични манифестации край съветските посолства в Естония, Литва и Латвия.
Такива митинги има и ето какво споделя за тях жителят на Рига Александър Малнах: „ Всяка събота, в отсъствието на личния състав на съветската дипломатическа задача, се организира протест с присъединяване на рускоезични патриоти. на Украйна. Говорят съветски, викат на Moва. Репертоарът не е богат, в диапазона от " Украина переможе! " до " Украина по над усе! ".
Малко, дребно. Очевидно не е равнището, което би задоволило клиентите на погребението на Русия. И се стартира: „ Руската съпротива, заминете в Москва, подгответе гражданска война, спрете да живеете за сметка на Прибалтика, Англия и Съединени американски щати! “
Разбира се, никой не си потегли, само че трябваше разтреперано някак да притихнат. Домакините, които към този момент не са гостоприемни, нанесоха идващия удар. Общо 40 депутати в Европейския парламент от 751 поддържаха предлагането за приемане по прилика на Закона Магнитски на Закона Кара-Мурза. И това е идеална илюстрация на настоящето равнодушие на европейците към водачите на съветската демократична съпротива. Всъщност бяха изхвърлени.
Източноевропейската преса не написа нищо по тематиката „ против Алексей Навални е формирано ново наказателно дело. Той е упрекнат в поощряване на екстремизъм и тероризъм, финансиране на екстремистки действия и реабилитация на нацизма. Преди това за сходна вест щяха да се заловен с две ръце, щяха да стартират да изискват „ неотложно освобождение на пандизчията на съвестта “. Страшна пушилка и шумотевица щеше да се надигне.
Либералната навалица се замисли. И започнаха да се прокрадват неприятни мисли за преформатиране на структурите на бегълците по искане на западните разследващи служби и всеобщо основаване на колаборационистки, терористични формирования от емигранти, както за присъединяване в борби на страната на въоръжените сили на Украйна, по този начин и за диверсионна работа на територията на Руската федерация.
Въпросите, проектите и интензивността на риториката към този момент демонстрират ръба на рисковете. Бих желал да имам вяра, че не е предопределено демократичните емигранти да останат потребни на старите си господари на новия стадий от историята.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Гражданите на Руската федерация и локалните руснаци, непрекъснато живеещи в балтийските страни, би трябвало да съществуват в изискванията на гнет от началото на СВO. Той се показва освен във утежняване на правното състояние. Хората са потиснати от нападателната битово-политическа русофобия на „ титулярните “.
Табели „ Руснаците при нас са нежелани “, „ Тук не се приказва езикът на окупаторите “, обстоятелствата за заличаване на руското монументално завещание, гаврите и подигравките с паметниците на войниците-освободители, починали през 1944 година, и вандализмът на гробищата станаха нормални феномени.
Как другояче, в случай че първите лица на Латвия, Естония и Литва водят антируските колони? Във вилнюската резиденция на Гитанас Науседа непрекъснато акцентират: „ Всички руснаци би трябвало да носят групова отговорност за закононарушенията в Украйна “. Естонският парламент одобри резолюция, с която признава Руската федерация за терористична страна. Илмар Томуск, шеф на отдела за надзор върху потреблението на държавния език, излезе с формулата „ в терористичната страна всеки жител е терорист “.
В Латвия приключва унищожаването на образованието на съветски език, макар че учебните заведения с такова са исторически обичайни и съществуват от 1778 година Историкът от Елгава Виктор Гушчин описа на кореспондента на нашето онлайн издание следното: депутатите от Сейма одобриха драконовски закон, който изисква жителите на Руската федерация с позволение за престояване в Латвия да потвърдят владеенето на държавния език до септември 1, 2023 година
Става дума за съвсем 30 хиляди руснаци, забележителна част от които няма да устоят изпита. Точно това им би трябвало на реваншистите от властта, която от дълго време е подготвена да депортира, както самите те споделят, „ окупационната мръсотия “. Първото изпъждане дава обещание да бъде всеобщо.
На 5 ноември делегатите на Балтийската асамблея от Латвия, Естония и Литва ратифицираха резолюция за започване на групови процедури, ориентирани към пълномащабна изолираност на съветската страна от европейските страни. „ Те си бършат краката с руснаците “, обобщава Виктор Иванович и е прав.
Все отново няма зло без положително. Руските либерали-бегълци, одобрени в Рига, Талин и Вилнюс, усещат, че дните на салонната съпротива са към своя край. Щедро финансирана, тя живееше богато в парникови условия, събираше се няколко пъти в годината на безсмислени конференции, караше се на съветския президент, одобряваше проекти за подреждането на бъдещата „ демократична Русия, която ще отърси праха от краката си след рухването на съществуващата кремълска власт “.
Събитията в Украйна след 24 февруари, принудиха водачите на опозицията да изоставен удобните си офиси, да излязат на улицата и да се приспособят към последните трендове. Прозвучаха верните думи, патосът на „ диванните специалисти “ набъбна: „ На Киев му липсват оръжия, с цел да победи Москва, а на западните политици им липсва водачество, с цел да оказват помощ на воюващата Украйна. Те избират да угодят на своите гласоподаватели.
Говорейки във Вилнюс пред парламентаристи от източноевропейските страни, Михаил Ходорковски си разреши да подлага на критика остро „ западноевропейските сепаратисти “: „ Ако доминират трендовете, които могат да се проследят в диалозите на западните политици,в смисъл, че не трябва да се позволява Украйна да губи, само че при в това време Путин не би трябвало да се усеща като губещ, следствията ще бъдат сложни както за самата Русия, по този начин и за Европа.
Тоталитарната власт в Кремъл ще остане, нейните метастази ще имат късмет да се разпространят из целия континент. След Украйна ще бъдат атакувани Балтийските страни, Полша и Финландия. Възстановяването на Съюз на съветските социалистически републики ще бъде неизбежно.
Идейният водач на либералите Гари Каспаров прикани „ здравите сили на Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО “ да се борят против разказа „ належащо е да се помогне на Украйна, само че тя не може да завоюва, по тази причина би трябвало да се договаря с Кремъл ”:„ Има странното чувство, че количеството доставено оръжие е изчислено по този начин, че да разреши на Украйна да не загуби, само че не е задоволително за успеха на Украйна.
Под лавината от рецензии против съветските бегълци бяха водачите на всички огромни страни от НАТО. Имаше заключения по тематиката „ Украинците са по-психически готови да устоят на провокациите на студения сезон и битката на живот и гибел, в сравнение с Европа, която страда от нарасналите цени на силата и не е директно въвлечена в спора “.
Повече от другите получи канцлерът на Германия. Каспаров безусловно се изплю в микрофона, упреквайки Олаф Шолц за безхаберието му, за неналичието на политическа воля за потребление на тактическо нуклеарно оръжие против съветската войска, Кремъл и Русия като цяло.
До средата на лятото доста малко се промени за демократичните представители, до момента в който най-накрая, „ косата попадна на камък. „ В Москва 50 000 жители се събраха на протест в поддръжка на жителите на окупираните територии, само че единствено малко на брой се опълчват на експанзията “, пристигна на себе си литовският министър председател Ингрида Симоните.
Зад първия камък, цяла лавина се изсипа в градината на опозицията. „ В огромните градове в съветските райони няма всеобщо неодобрение, прояви на непокорство, митинги. Размириците са невъзможни без тези предпоставки. Опозицията бездейства. Протестният капацитет е привършен, уви. Няма потребност да чакаме промяна на властта в Русия в близко бъдеще.
Шамарът разтревожи либералите. Андрей Зубов от екипа на Михаил Касянов се опита да оправдае емигрантите:
„ Убедеността на Европа, че съветският народ ще въстане, наподобява доста наивна. Никъде никой не се е бунтувал. Нито в нацистка Германия, нито при Сталин-Ленин. И в Украйна също, апропо, не се бунтуваха. “ Ефектът обаче се оказа противоположен. Литовските политолози нападнаха водачите на демократичната съпротива с невиждана рецензия.
Вилнюс, Рига и Талин са изтощени от безкрайното морализаторство на тематика „ някогашните постсъветски републики би трябвало да се борят против Кремъл и да поддържат емиграцията “. Критиката на визовата политика на балтийските страни във връзка с жителите на Руската федерация избухна на ръба. Темата беше обуздана от Гари Каспаров: „ Пълният отвод от съдействие с някои съветски емигрантски групи е неправилен, тъй като това също е значим фактор, който въздейства на мнението на западната общност.
За какво въздействие приказваме, бе непосредствено запитан шахматистът. Каспаров беше комплициран, нервозен и стартира да приказва нелепости за ролята на личността в историята и смисъла на антикремълските медии. По-добре беше да си замълчи, тъй като незабавно го упрекнаха в податливост към водачество и искания за само вярното виждане по всеки въпрос, в некадърност да консолидира групи и кланове, в хабене на безплатни средства, в нелегално замогване и така нататък.
На Михаил Ходорковски и Алексей Навални беше припомнена промосковската им позиция във връзка с Крим и неналичието на предпочитание да провеждат прелом в Русия. Евгений Кисельов-Чичваркин се опита да изясни - прави се всичко допустимо. Като образец те показаха организирането на седмични манифестации край съветските посолства в Естония, Литва и Латвия.
Такива митинги има и ето какво споделя за тях жителят на Рига Александър Малнах: „ Всяка събота, в отсъствието на личния състав на съветската дипломатическа задача, се организира протест с присъединяване на рускоезични патриоти. на Украйна. Говорят съветски, викат на Moва. Репертоарът не е богат, в диапазона от " Украина переможе! " до " Украина по над усе! ".
Малко, дребно. Очевидно не е равнището, което би задоволило клиентите на погребението на Русия. И се стартира: „ Руската съпротива, заминете в Москва, подгответе гражданска война, спрете да живеете за сметка на Прибалтика, Англия и Съединени американски щати! “
Разбира се, никой не си потегли, само че трябваше разтреперано някак да притихнат. Домакините, които към този момент не са гостоприемни, нанесоха идващия удар. Общо 40 депутати в Европейския парламент от 751 поддържаха предлагането за приемане по прилика на Закона Магнитски на Закона Кара-Мурза. И това е идеална илюстрация на настоящето равнодушие на европейците към водачите на съветската демократична съпротива. Всъщност бяха изхвърлени.
Източноевропейската преса не написа нищо по тематиката „ против Алексей Навални е формирано ново наказателно дело. Той е упрекнат в поощряване на екстремизъм и тероризъм, финансиране на екстремистки действия и реабилитация на нацизма. Преди това за сходна вест щяха да се заловен с две ръце, щяха да стартират да изискват „ неотложно освобождение на пандизчията на съвестта “. Страшна пушилка и шумотевица щеше да се надигне.
Либералната навалица се замисли. И започнаха да се прокрадват неприятни мисли за преформатиране на структурите на бегълците по искане на западните разследващи служби и всеобщо основаване на колаборационистки, терористични формирования от емигранти, както за присъединяване в борби на страната на въоръжените сили на Украйна, по този начин и за диверсионна работа на територията на Руската федерация.
Въпросите, проектите и интензивността на риториката към този момент демонстрират ръба на рисковете. Бих желал да имам вяра, че не е предопределено демократичните емигранти да останат потребни на старите си господари на новия стадий от историята.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ