Интервюто с Ван Хаал: Отчуждението цари днес, но футболът си остава колективен спорт
„ Тук мъглата се появява изведнъж, от нищото!”, предизвестява ни Алойсиус Паулус ван Хаал, сочейки към размитата линия на хоризонта и обръщайки ни внимание към бурните атмосферни феномени на Северно море към дюните на Ноордуейк. На своите 67 години някогашният старши треньор на Аякс, Барселона и Манчестър Юнайтед удържа на напора на времето с онази сила, която го трансформира паралелно с Ринус Михелс и Йохан Крайф в един от тримата нидерландски гении, повлияли за трансформацията на актуалния футбол. Никой няма повече потенциал да изясни възраждането на играта в тази страна напоследък, само че някак си постоянно тематиката се мести към една и съща точка: Лионел Меси.
- Нидерландия е страна на художници, на актьори. Чувствате ли, че Вашата работа носи печата на изкуството?
- Не.
- Но Вие обичате реда, а редът сформира основата на изкуството…
- Според моите вярвания целият тим се нуждае от конструкция, чиято цел е взаимоотношението сред всеки един от детайлите с близките му. Футболът е групов спорт, а не самостоятелен. В Испания от време на време не помнят това, тъй като имат звезди. Според мен звездата би трябвало да оказва помощ на тима да печели, а в света на футбола това не е целта през днешния ден.
- Не смятате ли, че футболът се е автоматизирал дотолкоз, че към този момент господства единствено този дух на съдействието единствено тъй като самостоятелният воин не е кадърен да взема решение проблеми както преди 20 години?
- Не мисля. Вижте Барселона. Колко Шампионски лиги завоюва с оня, който назовават „ най-хубавия състезател в света”? Вижте Неймар в Пари Сен Жермен какъв брой Шампионски лиги е спечелил. Неймар и Меси ми харесват като характерности, не и като играчи от тим. Аз имам вяра, че в груповите игри няма нищо по-важно от отборния състезател.
- Кой е най-хубавият екипен състезател, който гледахте този сезон?
- Един от най-хубавите е Джеймс Милнър. Във финала на Шампионската лига игра като бранител и като халф. Фантастично е, че може да предлага това на 33 години. А нападателите на Ливърпул? Те до един играят за тима. Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане работят доста крепко в отбрана, тъй като Юрген Клоп желае да пресира. На Клоп преди няколко месеца му светна: разбра, че да пресираш не всеки път е вярното, а зависи от изискванията. Неговият Борусия (Дортмунд) бе по-офанзивен от неговия Ливърпул, където се научи, че от време на време би трябвало да се дръпнеш обратно мъничко, да си събереш линиите и да контраатакуваш от по-дефанзивни позиции. Това е доста добре за Салах, Мане и Фирмино, защото те са доста бързи и се възползват от пространствата зад тила на съперниковата отбрана. Изпита го на собствен тил Барселона. Мисля, че Меси би трябвало да се запита по какъв начин е допустимо да изкара толкоз дълго време, без да е спечелил и една Шампионска лига.
- Вие бяхте селекционер на „ оранжевите”, когато Меси за последно завоюва огромен мач с Аржентина – на Мондиал 2014…
- Но ни биха след дузпи! Не видях доста Меси в този мач. Ние бяхме по-добрият тим.
- Намеквате, че Барса не е печелила повече Шампионски лиги поради индивидуалисткия темперамент на Меси?
- Не съм нито в съблекалнята, нито на тренировките на Барселона, така че не мога да осъждам. Меси ми харесва като самостоятелен състезател и е най-хубавият подобен в света, тъй като статистиките му са изумителни. Харесва ми! Защо обаче не е печелил Европейската купа от пет години? Като капитан той е задължен да си зададе този въпрос. А Барса има превъзходен състав. Не може да се приказва, че Иван Ракитич е слаб, че Филипе Коутиньо е слаб, че Жорди Алба е слаб, че Марк-Андре тер Стеген е слаб вратар, нито пък Артур или Артуро Видал! Мисля, че Меси също носи отговорност за протичащото се в Барселона, освен треньорът. Играчите носят забележителна част от отговорността за протичащото се на терена.
- Изглежда, че Меси желае още веднъж да се събере с Неймар. Как Ви се коства това?
- Помня, че в Барса Неймар игра в работа на Меси. Не съм против Неймар – той е превъзходен, само че в ПСЖ не играе за тима, а съгласно мен всеки един футболист би трябвало да играе за тима. Дори и Меси.
- Смятате ли, че на Барса липсва точната конструкция?
- Отвън се основава това усещане, но не мога да преценява. Там имат състав от 30 играчи и съгласно мен би трябвало Меси да се приспособява към тима, а не противоположното. Джосеп Гуардиола го накара да играе за положителното на тима, само че последните треньори се приспособиха прекалено много към Меси, вместо да пазят отборния дух. А това е най-важното във футбола.
- Защо в последните 50 години огромните тактически революции произтичат от Нидерландия? Новият Аякс сътвори неща, които не бяхме виждали от доста време…
- Барса към този момент стори стореното от този Аякс, тъй като Меси може да дриблира в сгъстени пространства, без значение какъв брой бранители са го заобиколили. Работата е там, че в този момент освен Меси умее да прави това: Коутиньо, Алба, Серхио Бускетс, Усман Дембеле и Сержи Роберто също могат да основават по този метод. Аякс имаше същото със Зийеш, Тадич, Нерес, Де Йонг и Блинд, които са доста съзидателни в сгъстени пространства, единствено че го вършат в своята страна, а това не е върховото равнище. Върховото равнище е Шампионската лига и там би трябвало да се пазиш от качеството на противниците. Затова и Барса загуби от Ливърпул с 4:0. Ако имаш същински екипен дух, на върховото равнище сходен резултат е неосъществим. Немислимо е Барса да губи с сходна разлика в Шампионската лига предвид на качеството на притежаваните си играчи.
- Не Ви ли се коства, че динамичността на този Аякс е нещо същински ново? Когато Маурисио Почетино видя непрекъснатата промяна на позициите им, сподели, че това са безотговорни играчи. Това придвижване част от проект ли е, или дава отговор на характера на характерностите?
- Разбира се, че постоянно зависиш от качеството и характера на твоите играчи. Винаги! Като треньор би трябвало да се приспособяваш и това е изкуството на Тен Хах. Почетино не е безчинен, просто мисли в структури с пет години обратно във времето. Според мен при Аякс има конструкция. Клубът постоянно е залагал на подобен футбол, просто не чак толкоз безреден. Това произтича от футболистите. Тен Хах им разреши да нападат с този безпорядък, но при загуба на топката хаосът се разпръсваше, тъй като всички знаеха тъкмо какво следва да вършат в прехода към отбрана. Срещу паркиращи рейса тимове този безпорядък ти е необходим, а в днешно време такива срещаш непрекъснато, тъй като футболът е доста по-дефанзивен в сравнение с в предишното. Вече не е прекрасен! Този Аякс обаче може да матира подобен вид отбрани и има антидота против този безпорядък, защото съумя да реализира баланс при загуба на топката.
- Матейс де Лихт ли е този антидот?
- Де Лихт и Френки де Йонг бяха антидот. Де Йонг може да пази удивително добре. Големият антидот обаче е груповата ориентировка на тима при загуба на топката. Не стига единствено естественият предпазен гений, в случай че тимът ти няма баланс сред офанзива и отбрана.
- Кое е по-важното – отборният дух или тактиката?
- Тактиката. Можеш я извърши обаче само в случай че имаш екипен дух. Разбира се, че с Меси ще се радваш на всички носени от него преимущества, но в последна сметка печели по-добрият тим. Тази година това се потвърди за следващ път.
- Вие сте гледали тренировките на Ринус Михелс. Кое е най-значимото му създание?
- Принципът на тоталния футбол, тактическата концепция, че всички би трябвало да пазят и да нападат. Постигна го със експерти на всяка позиция: огромни и високи бранители като Бланкенбург, Хулсхоф и Васович, чисти полузащитници като Неескенс и Хаан, профилирани нападатели като Кайзер, Крайф и Суарт. Идеята бе цялостен футбол със експерти. Той имаше тази конструкция в главата си. После пристигна Крайф със експерти, само че и с добавена еластичност: игра с „ подправена деветка” и вкара полузащитника като централен бранител в лицето на Куман. Крайф искаше да укрепи градежа на офанзивата от първата линия и сложи до Куман видове като Алешанко и Надал, които бяха мощни физически и продължаваха наследството на Михелс. Поне един експерт! И тогава пристигна Луис ван Хаал и заигра с двама централни бранители, чието основно качество бе слагането на началото на офанзивата – нещо като двама Кумани. Спечелих Купата на УЕФА с Дани Блинд и Вим Йонк – един нападателен бек и един вътрешен халф – като централни бранители.
- Каква е ролята на халфа в тази система?
- В днешно време подхранващите играта би трябвало да са централните бранители и най-дефанзивният халф, тъй като единствено най-отзад намираш нужните за правенето на офанзива пространства. Разбира се, че в центъра на терена също има пространства, но е по-трудно да се възползваш от тях. Френки де Йонг го умее. Той може да основава числени прерогативи, а също и да дриблира и форсира старта на офанзивата. Това е значимо, тъй като в един миг неизбежно ти дава човек повече от противника в рискова зона. Това го открих през 1990-те години: би трябвало да правиш разликата освен с „ десетката”, а и с „ тройката” и „ четворката”. Иначе, в случай че излезеш единствено с един централен бранител плеймейкър както Крайф с Куман, съперниковият треньор може да изготви елементарно тактичност за прекъсването на Куман, задължавайки Надал или Алешанко да стартират офанзивата, без да имат нужните за това характерности.
- Кое качество не може да липсва на даващия първия пас състезател?
- Дани Блинд – бащата на Дейли, при започване на пътя си беше десен инсайд. Направих го централен бранител, тъй като имаше превъзходен нюх за ориентировка, по-добър от този на Бускетс. Дани беше същински актьор в предвиждането на отиграването и можеше да направи първи крачката, преди да я е направил противникът му, а по този начин мускулната скорост престава да е значима. Когато си в центъра на отбраната, можеш да бягаш диагонално, а когато бягаш диагонално, силата към този момент престава да е основна, защото нападателите би трябвало да потеглят към вратата. За един централен защитник бързото превръщане е значимо единствено в случай че не може да планува действието на съперника. Когато виждаш какво следва, към този момент си се обърнал, преди той да е пристигнал при теб и можеш пресече паса. Де Лихт е мощен и бърз, а и се ориентира добре, въпреки и съгласно мен не толкоз добре колкото Дейли Блинд. Усещането за идно деяние на съперника и пресичането му се предава генетично!
- Защо Михелс заключи, че системата 1-4-3-3 дава най-хубавия метод за заемане на пространствата на терена?
- Съгласен съм с него, само че и открих, че 1-3-4-3 също може да е най-хубавата. В Аякс към този момент сме играли против двама нападатели с трима бранители и Куман го е правил при Крайф с Барса. Сега към този момент Барса не играе по този начин: залага на 1-4-4-2, тъй като лявото крило се е трансформирало в инсайд.
- Много треньори с извънредно надарени за офанзива сформира отписват 1-4-3-3 поради 1-4-4-2 или 1-4-2-3-1, с цел да се пазят от контраатаки…
- Очевидно качеството на играчите е решаващо за това. Барса обаче би трябвало да се запита дали продължава да почита своята игрова философия. Като клуб не можеш да загърбваш своята просвета! С 1-4-3-3 също можеш да се защитаваш елементарно. Аякс и Барса го сториха с Михелс, Крайф, Ван Хаал, Гуардиола и даже първоначално с Луис Енрике. Просто се нуждаеш от отборния дух, с цел да успееш в това, а всеки един състезател би трябвало да извършва своите задания. Което не е казусът при днешната Барса.
- Нападателите ли вините за това?
- Не! Когато обаче загубиш топката, би трябвало да си свършиш работата. Тен Хах тренира своите нападатели да нападат безредно и да мислят за структурата на тима, когато изгубят топката. Тогава всички те координирано потеглят към топката и за пет секунди си я връщат назад. Барселона правеше същото преди години. Системата 1-4-3-3 е най-хубавият модел за атакуване и отбраняване, само че би трябвало да го прилагаш и с 11-те играчи. Дори и вратарят би трябвало да се причисли към защитаването, тъй като когато напредваш в съперниковото поле, той би трябвало да се погрижи за голямото оставено пространство зад тила на твоята отбрана. Не всички вратари могат това, защото е нужно възприятие за ориентировка и умела игра с крайници. В модела на Аякс зависиш повече от качеството на футболистите.
- При основаването на тим въз основата на 1-4-3-3, кой състезател е ключът?
- Всичките са значими щом имат нужните за всеки пост качества. Всеки пост си има профил. Като треньор обаче би трябвало да създадеш конструкция, адаптирайки се към играчите, та не всеки път е допустимо да развиеш 1-4-3-3. Заради характерностите на състава ми на Мондиал 2014 бихме с 5:1 Испания с 1-3-4-3, което в отбрана преминаваше към 1-5-3-2. Тази система също покрива доста добре терена, стига фланговите играчи да умеят да играят съгласно игровата обстановка като бекове, инсайди и крила. Така се възползвахме от Уесли Снайдер, като го освободихме напред и оформихме права линия от четирима в средата на терена с Де Йонг и Вейналдум в центъра и Блинд и Янмаат в профил им. Заемането на пространствата беше идеално, защото от физическа позиция е по-лесно да защитаваш центъра с четирима вместо с трима и преходите се вършат по-добре. Помага и за пресирането на изнасящите топката централни бранители на съперника: притискахме ги с двама нападатели, до момента в който крилата затискаха бековете им. Внимание обаче: това 1-3-4-3 се развива съответно единствено в случай че имаш играчи с по два бели дроба. Не са мнозина треньорите, разполагащи с този разкош.
- Защо?
- Защото ти трябват двама бекове, които да работят като крила. В противоположен случай 1-3-4-3 се трансформира в 1-5-3-2.
- Не е ли по-трудно да се намират линии за пас с четирима вместо с трима халфове? Как се реализира равномерен строеж с четирима халфове в линия освен това 1-3-4-3 един път щом се върне притежанието на топката?
- С халфове с друг профил. Де Йонг беше котвата, а Вейналдум обичаше да се включва напред сред линиите и да основава алтернатива за пас. Не можеш да атакуваш добре, в случай че преди този момент не си разрушил линията от четирима. Първото предписание на която и да било система е да се реализира оптималната ширина на групировката с топка и оптимално сборичкване на структурата без топка. Срещу Испания ни помагаше в отбрана Снайдер и оформихме 1-5-3-2 с Робен и Ван Перси най-високо в офанзивата. Бихме с 5:1 международния първенец и деспот на модата! При това единственият им гол бе от противоречива дузпа.
- Това бе краят на испанската Златна епоха. Защо съгласно Вас Ла Роха не съумя да надигне глава?
- За мен това е необикновено. Обожавам испанския футбол! Играчите там като че ли имат целия набор от качества. Проблемът не е в това. Не зная само какви са като персони, а това е доста значимо. За да играеш добре футбол, би трябвало да играеш отборно, а това общество е построено от хора, които мислят единствено за самите себе си и в никакъв случай за близък. Условията на живот се трансформираха, компютрите са огромната обществена разлика на века. Аз израснах с татко си, майка си, братята и сестрите си, с учебното заведение и черквата си. И точка. Нуждаехме се от другарство, а в този момент можеш живя единствено с компютъра си. Питаш се „ Какво може да се направи с този свят?”. Това отчуждение се внедри в обществото. Футболът обаче продължава да бъде екипен, а не самостоятелен спорт. Като институция, като клуб, като треньор би трябвало да намериш антидот против тази създавана от нас действителност. Какъв обществен живот имаше в Испания, когато пристигнах през 1997 година? Имаше компютри, само че ги използваха единствено най-подготвените хора. Тогава на мода беше дистанционното управление на тв приемниците: гледаш един канал, на идната секунда сменяш на различен, на по-следващата минаваш на трети. Така започнахме да губим способността си да се концентрираме върху едно нещо. Наложи ми се да прибягвам към антидотите: софрологията, логиката на психиката, визуализацията…
- Аякс изигра най-хубавите си мачове с Тадич като „ подправена деветка”, а завръщането на Кеспер Долбьер измежду титулярите съответства с отпадането от Тотнъм. В рецесия ли е „ деветката”?
- Крайф влезе в ролята на „ подправена деветка” доста пъти като състезател и след това като треньор вкара същата концепция и в тимовете си. Той правеше същите бягове като Тадич. Ключът тук е Ван де Беек, който заобикаля към наказателното поле оттатък Тадич, който пък на собствен ред се връща обратно като втори нападател. Затова и Ван де Беек стартира да е промяна: тъй като когато играеш с неизлизащия от пеналта Долбьер, би трябвало да му асистираш с голови подавания извън, а това не е профилът на Дони и двамата се „ биеха”. Смените на местата вадят от ориентировка централните бранители, само че това не са новости. Пушкаш го правеше с Унгария, а Ди Стефано – с Мадрид, тъй като съотборниците им нахлуваха в освободените от тях пространства. За да се реализира тази естетика, би трябвало всички да са съгласни, а това е част от изкуството на треньорството. Когато Тадич, Ван де Беек, Зийеш и Нерес си разменяха местата, не разваляха салдото на тима, защото при загуба на топката мигновено пресираха всички заедно.
- Смятате ли, че Премиър Лийг е най-състезателната лига?
- Да, само че не тъй като има най-хубавите футболисти при всичките шумни прехвърляния в Премиър Лийг. Просто философията в Испания е да се възпитават играчи, които след това да бъдат употребявани. Английските клубове купуват, тъй като са по-богати, но пазаруването носи със себе си риска от акомодацията. Тактически и технички, Ла Лига е по-добрата, само че Премиър Лийг е по-състезателна, тъй като топката се пресира по-високо в сравнение с в Испания.
- Как анализирате опита „ ПСЖ”?
- Нямат нужния екипен дух и това е очевидно. Видях го на „ Парк де Пренс”, когато биха с 3:0 Байерн в ШЛ през 2017 година: съотборниците на Неймар не бяха щастливи от стила му на игра. И не престават да не са.
- Смятате ли за причина за това злощастие неналичието на придвижване без топка? По-важни ли са в актуалния футбол положителните измъквания от настойчивост без топката?
- Винаги са били все толкоз значими. По-важен от това да се движиш обаче е моментът, в който се движиш. Мнозинството от играчите от топ равнището нямат това качество. Трябва да тълкуваш желанията на своите съотборници и на своите противници – прекалено много разчитания по едно и също време, което е комплицираната част.
- Можете ли да споменете един добър в тази част състезател?
- Салах напряко се отвърза, когато Ливърпул се поотдръпна, вместо да пресира толкоз, а Ван де Беек е парчето, което добави пъзела на Тен Хах. Де Йонг също знае по какъв начин да се задвижи в точния миг, с цел да остане свободен. Бускетс постоянно го прави, а Чави бе даже по-интуитивен в намирането на свободното пространство, тъй като умееше да забърза действието. Бускетс подава топката на най-близкия си съиграч, до момента в който Чави бе кадърен да откри втората или третата гара по пътя на топката. Гуардиола беше от този типаж, но Чави бе усъвършенствана версия. Той е измежду най-хубавите футболисти на всички времена.
- Кое е огромното достижение на Гуардиола в Англия?
- Практикуването на атакуваща игра, която вълнува цялата аудитория там. Също като Аякс, единствено че по-малко безредно. Манчестър Сити е по-структуриран тим като Пеп, който е доста структуриран като човек, и играчите му би трябвало да реализират на терена неговите мисли. При Тен Хах играчите могат да вършат разнообразни от напътствията му неща, а в Сити виждаш единствено ръката на Гуардиола. Спечелването на всички домашни титли в продължение на две години, играейки атакуващо в Англия, е неповторимо достижение. По-лесно е да успееш да го сториш със отбраняване и на контраатаки, както стана с Жозе Моуриню. Голямата цел е спечелването на Шампионската лига с идеологията на Гуардиола.
- Мислите ли, че е по-трудно да се завоюва Европейската купа с атакуваща игра?
- Да. Гуардиола я завоюва с Барселона, тъй като имаше Меси и тъй като не оставяше Меси да играе по този начин както си знае – това е разликата. Меси се приспособи към проекта на Гуардиола, а не противоположното. Пеп реализира най-трудното: това играчите да се движат в точната посока в верния миг. За да постигнеш нещо такова, би трябвало да създадеш един общ език, един екипен дух, една общественост. Вижте единствено Серхио Агуеро – игра самичък за себе си, до момента в който Гуардиола го промени и в този момент се движи в посочения му миг. Това е изкуството да си треньор.
- Липсва ли Ви треньорството?
- Не напълно. Липсва ми това да пребивавам ежедневно с младежи, да ги провокирам и те да провокират мен. Сега съвсем постоянно поддържам връзка с хора на моята възраст!
Диего Торес, „ Ел Паис”
- Нидерландия е страна на художници, на актьори. Чувствате ли, че Вашата работа носи печата на изкуството?
- Не.
- Но Вие обичате реда, а редът сформира основата на изкуството…
- Според моите вярвания целият тим се нуждае от конструкция, чиято цел е взаимоотношението сред всеки един от детайлите с близките му. Футболът е групов спорт, а не самостоятелен. В Испания от време на време не помнят това, тъй като имат звезди. Според мен звездата би трябвало да оказва помощ на тима да печели, а в света на футбола това не е целта през днешния ден.
- Не смятате ли, че футболът се е автоматизирал дотолкоз, че към този момент господства единствено този дух на съдействието единствено тъй като самостоятелният воин не е кадърен да взема решение проблеми както преди 20 години?
- Не мисля. Вижте Барселона. Колко Шампионски лиги завоюва с оня, който назовават „ най-хубавия състезател в света”? Вижте Неймар в Пари Сен Жермен какъв брой Шампионски лиги е спечелил. Неймар и Меси ми харесват като характерности, не и като играчи от тим. Аз имам вяра, че в груповите игри няма нищо по-важно от отборния състезател.
- Кой е най-хубавият екипен състезател, който гледахте този сезон?
- Един от най-хубавите е Джеймс Милнър. Във финала на Шампионската лига игра като бранител и като халф. Фантастично е, че може да предлага това на 33 години. А нападателите на Ливърпул? Те до един играят за тима. Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане работят доста крепко в отбрана, тъй като Юрген Клоп желае да пресира. На Клоп преди няколко месеца му светна: разбра, че да пресираш не всеки път е вярното, а зависи от изискванията. Неговият Борусия (Дортмунд) бе по-офанзивен от неговия Ливърпул, където се научи, че от време на време би трябвало да се дръпнеш обратно мъничко, да си събереш линиите и да контраатакуваш от по-дефанзивни позиции. Това е доста добре за Салах, Мане и Фирмино, защото те са доста бързи и се възползват от пространствата зад тила на съперниковата отбрана. Изпита го на собствен тил Барселона. Мисля, че Меси би трябвало да се запита по какъв начин е допустимо да изкара толкоз дълго време, без да е спечелил и една Шампионска лига.
- Вие бяхте селекционер на „ оранжевите”, когато Меси за последно завоюва огромен мач с Аржентина – на Мондиал 2014…
- Но ни биха след дузпи! Не видях доста Меси в този мач. Ние бяхме по-добрият тим.
- Намеквате, че Барса не е печелила повече Шампионски лиги поради индивидуалисткия темперамент на Меси?
- Не съм нито в съблекалнята, нито на тренировките на Барселона, така че не мога да осъждам. Меси ми харесва като самостоятелен състезател и е най-хубавият подобен в света, тъй като статистиките му са изумителни. Харесва ми! Защо обаче не е печелил Европейската купа от пет години? Като капитан той е задължен да си зададе този въпрос. А Барса има превъзходен състав. Не може да се приказва, че Иван Ракитич е слаб, че Филипе Коутиньо е слаб, че Жорди Алба е слаб, че Марк-Андре тер Стеген е слаб вратар, нито пък Артур или Артуро Видал! Мисля, че Меси също носи отговорност за протичащото се в Барселона, освен треньорът. Играчите носят забележителна част от отговорността за протичащото се на терена.
- Изглежда, че Меси желае още веднъж да се събере с Неймар. Как Ви се коства това?
- Помня, че в Барса Неймар игра в работа на Меси. Не съм против Неймар – той е превъзходен, само че в ПСЖ не играе за тима, а съгласно мен всеки един футболист би трябвало да играе за тима. Дори и Меси.
- Смятате ли, че на Барса липсва точната конструкция?
- Отвън се основава това усещане, но не мога да преценява. Там имат състав от 30 играчи и съгласно мен би трябвало Меси да се приспособява към тима, а не противоположното. Джосеп Гуардиола го накара да играе за положителното на тима, само че последните треньори се приспособиха прекалено много към Меси, вместо да пазят отборния дух. А това е най-важното във футбола.
- Защо в последните 50 години огромните тактически революции произтичат от Нидерландия? Новият Аякс сътвори неща, които не бяхме виждали от доста време…
- Барса към този момент стори стореното от този Аякс, тъй като Меси може да дриблира в сгъстени пространства, без значение какъв брой бранители са го заобиколили. Работата е там, че в този момент освен Меси умее да прави това: Коутиньо, Алба, Серхио Бускетс, Усман Дембеле и Сержи Роберто също могат да основават по този метод. Аякс имаше същото със Зийеш, Тадич, Нерес, Де Йонг и Блинд, които са доста съзидателни в сгъстени пространства, единствено че го вършат в своята страна, а това не е върховото равнище. Върховото равнище е Шампионската лига и там би трябвало да се пазиш от качеството на противниците. Затова и Барса загуби от Ливърпул с 4:0. Ако имаш същински екипен дух, на върховото равнище сходен резултат е неосъществим. Немислимо е Барса да губи с сходна разлика в Шампионската лига предвид на качеството на притежаваните си играчи.
- Не Ви ли се коства, че динамичността на този Аякс е нещо същински ново? Когато Маурисио Почетино видя непрекъснатата промяна на позициите им, сподели, че това са безотговорни играчи. Това придвижване част от проект ли е, или дава отговор на характера на характерностите?
- Разбира се, че постоянно зависиш от качеството и характера на твоите играчи. Винаги! Като треньор би трябвало да се приспособяваш и това е изкуството на Тен Хах. Почетино не е безчинен, просто мисли в структури с пет години обратно във времето. Според мен при Аякс има конструкция. Клубът постоянно е залагал на подобен футбол, просто не чак толкоз безреден. Това произтича от футболистите. Тен Хах им разреши да нападат с този безпорядък, но при загуба на топката хаосът се разпръсваше, тъй като всички знаеха тъкмо какво следва да вършат в прехода към отбрана. Срещу паркиращи рейса тимове този безпорядък ти е необходим, а в днешно време такива срещаш непрекъснато, тъй като футболът е доста по-дефанзивен в сравнение с в предишното. Вече не е прекрасен! Този Аякс обаче може да матира подобен вид отбрани и има антидота против този безпорядък, защото съумя да реализира баланс при загуба на топката.
- Матейс де Лихт ли е този антидот?
- Де Лихт и Френки де Йонг бяха антидот. Де Йонг може да пази удивително добре. Големият антидот обаче е груповата ориентировка на тима при загуба на топката. Не стига единствено естественият предпазен гений, в случай че тимът ти няма баланс сред офанзива и отбрана.
- Кое е по-важното – отборният дух или тактиката?
- Тактиката. Можеш я извърши обаче само в случай че имаш екипен дух. Разбира се, че с Меси ще се радваш на всички носени от него преимущества, но в последна сметка печели по-добрият тим. Тази година това се потвърди за следващ път.
- Вие сте гледали тренировките на Ринус Михелс. Кое е най-значимото му създание?
- Принципът на тоталния футбол, тактическата концепция, че всички би трябвало да пазят и да нападат. Постигна го със експерти на всяка позиция: огромни и високи бранители като Бланкенбург, Хулсхоф и Васович, чисти полузащитници като Неескенс и Хаан, профилирани нападатели като Кайзер, Крайф и Суарт. Идеята бе цялостен футбол със експерти. Той имаше тази конструкция в главата си. После пристигна Крайф със експерти, само че и с добавена еластичност: игра с „ подправена деветка” и вкара полузащитника като централен бранител в лицето на Куман. Крайф искаше да укрепи градежа на офанзивата от първата линия и сложи до Куман видове като Алешанко и Надал, които бяха мощни физически и продължаваха наследството на Михелс. Поне един експерт! И тогава пристигна Луис ван Хаал и заигра с двама централни бранители, чието основно качество бе слагането на началото на офанзивата – нещо като двама Кумани. Спечелих Купата на УЕФА с Дани Блинд и Вим Йонк – един нападателен бек и един вътрешен халф – като централни бранители.
- Каква е ролята на халфа в тази система?
- В днешно време подхранващите играта би трябвало да са централните бранители и най-дефанзивният халф, тъй като единствено най-отзад намираш нужните за правенето на офанзива пространства. Разбира се, че в центъра на терена също има пространства, но е по-трудно да се възползваш от тях. Френки де Йонг го умее. Той може да основава числени прерогативи, а също и да дриблира и форсира старта на офанзивата. Това е значимо, тъй като в един миг неизбежно ти дава човек повече от противника в рискова зона. Това го открих през 1990-те години: би трябвало да правиш разликата освен с „ десетката”, а и с „ тройката” и „ четворката”. Иначе, в случай че излезеш единствено с един централен бранител плеймейкър както Крайф с Куман, съперниковият треньор може да изготви елементарно тактичност за прекъсването на Куман, задължавайки Надал или Алешанко да стартират офанзивата, без да имат нужните за това характерности.
- Кое качество не може да липсва на даващия първия пас състезател?
- Дани Блинд – бащата на Дейли, при започване на пътя си беше десен инсайд. Направих го централен бранител, тъй като имаше превъзходен нюх за ориентировка, по-добър от този на Бускетс. Дани беше същински актьор в предвиждането на отиграването и можеше да направи първи крачката, преди да я е направил противникът му, а по този начин мускулната скорост престава да е значима. Когато си в центъра на отбраната, можеш да бягаш диагонално, а когато бягаш диагонално, силата към този момент престава да е основна, защото нападателите би трябвало да потеглят към вратата. За един централен защитник бързото превръщане е значимо единствено в случай че не може да планува действието на съперника. Когато виждаш какво следва, към този момент си се обърнал, преди той да е пристигнал при теб и можеш пресече паса. Де Лихт е мощен и бърз, а и се ориентира добре, въпреки и съгласно мен не толкоз добре колкото Дейли Блинд. Усещането за идно деяние на съперника и пресичането му се предава генетично!
- Защо Михелс заключи, че системата 1-4-3-3 дава най-хубавия метод за заемане на пространствата на терена?
- Съгласен съм с него, само че и открих, че 1-3-4-3 също може да е най-хубавата. В Аякс към този момент сме играли против двама нападатели с трима бранители и Куман го е правил при Крайф с Барса. Сега към този момент Барса не играе по този начин: залага на 1-4-4-2, тъй като лявото крило се е трансформирало в инсайд.
- Много треньори с извънредно надарени за офанзива сформира отписват 1-4-3-3 поради 1-4-4-2 или 1-4-2-3-1, с цел да се пазят от контраатаки…
- Очевидно качеството на играчите е решаващо за това. Барса обаче би трябвало да се запита дали продължава да почита своята игрова философия. Като клуб не можеш да загърбваш своята просвета! С 1-4-3-3 също можеш да се защитаваш елементарно. Аякс и Барса го сториха с Михелс, Крайф, Ван Хаал, Гуардиола и даже първоначално с Луис Енрике. Просто се нуждаеш от отборния дух, с цел да успееш в това, а всеки един състезател би трябвало да извършва своите задания. Което не е казусът при днешната Барса.
- Нападателите ли вините за това?
- Не! Когато обаче загубиш топката, би трябвало да си свършиш работата. Тен Хах тренира своите нападатели да нападат безредно и да мислят за структурата на тима, когато изгубят топката. Тогава всички те координирано потеглят към топката и за пет секунди си я връщат назад. Барселона правеше същото преди години. Системата 1-4-3-3 е най-хубавият модел за атакуване и отбраняване, само че би трябвало да го прилагаш и с 11-те играчи. Дори и вратарят би трябвало да се причисли към защитаването, тъй като когато напредваш в съперниковото поле, той би трябвало да се погрижи за голямото оставено пространство зад тила на твоята отбрана. Не всички вратари могат това, защото е нужно възприятие за ориентировка и умела игра с крайници. В модела на Аякс зависиш повече от качеството на футболистите.
- При основаването на тим въз основата на 1-4-3-3, кой състезател е ключът?
- Всичките са значими щом имат нужните за всеки пост качества. Всеки пост си има профил. Като треньор обаче би трябвало да създадеш конструкция, адаптирайки се към играчите, та не всеки път е допустимо да развиеш 1-4-3-3. Заради характерностите на състава ми на Мондиал 2014 бихме с 5:1 Испания с 1-3-4-3, което в отбрана преминаваше към 1-5-3-2. Тази система също покрива доста добре терена, стига фланговите играчи да умеят да играят съгласно игровата обстановка като бекове, инсайди и крила. Така се възползвахме от Уесли Снайдер, като го освободихме напред и оформихме права линия от четирима в средата на терена с Де Йонг и Вейналдум в центъра и Блинд и Янмаат в профил им. Заемането на пространствата беше идеално, защото от физическа позиция е по-лесно да защитаваш центъра с четирима вместо с трима и преходите се вършат по-добре. Помага и за пресирането на изнасящите топката централни бранители на съперника: притискахме ги с двама нападатели, до момента в който крилата затискаха бековете им. Внимание обаче: това 1-3-4-3 се развива съответно единствено в случай че имаш играчи с по два бели дроба. Не са мнозина треньорите, разполагащи с този разкош.
- Защо?
- Защото ти трябват двама бекове, които да работят като крила. В противоположен случай 1-3-4-3 се трансформира в 1-5-3-2.
- Не е ли по-трудно да се намират линии за пас с четирима вместо с трима халфове? Как се реализира равномерен строеж с четирима халфове в линия освен това 1-3-4-3 един път щом се върне притежанието на топката?
- С халфове с друг профил. Де Йонг беше котвата, а Вейналдум обичаше да се включва напред сред линиите и да основава алтернатива за пас. Не можеш да атакуваш добре, в случай че преди този момент не си разрушил линията от четирима. Първото предписание на която и да било система е да се реализира оптималната ширина на групировката с топка и оптимално сборичкване на структурата без топка. Срещу Испания ни помагаше в отбрана Снайдер и оформихме 1-5-3-2 с Робен и Ван Перси най-високо в офанзивата. Бихме с 5:1 международния първенец и деспот на модата! При това единственият им гол бе от противоречива дузпа.
- Това бе краят на испанската Златна епоха. Защо съгласно Вас Ла Роха не съумя да надигне глава?
- За мен това е необикновено. Обожавам испанския футбол! Играчите там като че ли имат целия набор от качества. Проблемът не е в това. Не зная само какви са като персони, а това е доста значимо. За да играеш добре футбол, би трябвало да играеш отборно, а това общество е построено от хора, които мислят единствено за самите себе си и в никакъв случай за близък. Условията на живот се трансформираха, компютрите са огромната обществена разлика на века. Аз израснах с татко си, майка си, братята и сестрите си, с учебното заведение и черквата си. И точка. Нуждаехме се от другарство, а в този момент можеш живя единствено с компютъра си. Питаш се „ Какво може да се направи с този свят?”. Това отчуждение се внедри в обществото. Футболът обаче продължава да бъде екипен, а не самостоятелен спорт. Като институция, като клуб, като треньор би трябвало да намериш антидот против тази създавана от нас действителност. Какъв обществен живот имаше в Испания, когато пристигнах през 1997 година? Имаше компютри, само че ги използваха единствено най-подготвените хора. Тогава на мода беше дистанционното управление на тв приемниците: гледаш един канал, на идната секунда сменяш на различен, на по-следващата минаваш на трети. Така започнахме да губим способността си да се концентрираме върху едно нещо. Наложи ми се да прибягвам към антидотите: софрологията, логиката на психиката, визуализацията…
- Аякс изигра най-хубавите си мачове с Тадич като „ подправена деветка”, а завръщането на Кеспер Долбьер измежду титулярите съответства с отпадането от Тотнъм. В рецесия ли е „ деветката”?
- Крайф влезе в ролята на „ подправена деветка” доста пъти като състезател и след това като треньор вкара същата концепция и в тимовете си. Той правеше същите бягове като Тадич. Ключът тук е Ван де Беек, който заобикаля към наказателното поле оттатък Тадич, който пък на собствен ред се връща обратно като втори нападател. Затова и Ван де Беек стартира да е промяна: тъй като когато играеш с неизлизащия от пеналта Долбьер, би трябвало да му асистираш с голови подавания извън, а това не е профилът на Дони и двамата се „ биеха”. Смените на местата вадят от ориентировка централните бранители, само че това не са новости. Пушкаш го правеше с Унгария, а Ди Стефано – с Мадрид, тъй като съотборниците им нахлуваха в освободените от тях пространства. За да се реализира тази естетика, би трябвало всички да са съгласни, а това е част от изкуството на треньорството. Когато Тадич, Ван де Беек, Зийеш и Нерес си разменяха местата, не разваляха салдото на тима, защото при загуба на топката мигновено пресираха всички заедно.
- Смятате ли, че Премиър Лийг е най-състезателната лига?
- Да, само че не тъй като има най-хубавите футболисти при всичките шумни прехвърляния в Премиър Лийг. Просто философията в Испания е да се възпитават играчи, които след това да бъдат употребявани. Английските клубове купуват, тъй като са по-богати, но пазаруването носи със себе си риска от акомодацията. Тактически и технички, Ла Лига е по-добрата, само че Премиър Лийг е по-състезателна, тъй като топката се пресира по-високо в сравнение с в Испания.
- Как анализирате опита „ ПСЖ”?
- Нямат нужния екипен дух и това е очевидно. Видях го на „ Парк де Пренс”, когато биха с 3:0 Байерн в ШЛ през 2017 година: съотборниците на Неймар не бяха щастливи от стила му на игра. И не престават да не са.
- Смятате ли за причина за това злощастие неналичието на придвижване без топка? По-важни ли са в актуалния футбол положителните измъквания от настойчивост без топката?
- Винаги са били все толкоз значими. По-важен от това да се движиш обаче е моментът, в който се движиш. Мнозинството от играчите от топ равнището нямат това качество. Трябва да тълкуваш желанията на своите съотборници и на своите противници – прекалено много разчитания по едно и също време, което е комплицираната част.
- Можете ли да споменете един добър в тази част състезател?
- Салах напряко се отвърза, когато Ливърпул се поотдръпна, вместо да пресира толкоз, а Ван де Беек е парчето, което добави пъзела на Тен Хах. Де Йонг също знае по какъв начин да се задвижи в точния миг, с цел да остане свободен. Бускетс постоянно го прави, а Чави бе даже по-интуитивен в намирането на свободното пространство, тъй като умееше да забърза действието. Бускетс подава топката на най-близкия си съиграч, до момента в който Чави бе кадърен да откри втората или третата гара по пътя на топката. Гуардиола беше от този типаж, но Чави бе усъвършенствана версия. Той е измежду най-хубавите футболисти на всички времена.
- Кое е огромното достижение на Гуардиола в Англия?
- Практикуването на атакуваща игра, която вълнува цялата аудитория там. Също като Аякс, единствено че по-малко безредно. Манчестър Сити е по-структуриран тим като Пеп, който е доста структуриран като човек, и играчите му би трябвало да реализират на терена неговите мисли. При Тен Хах играчите могат да вършат разнообразни от напътствията му неща, а в Сити виждаш единствено ръката на Гуардиола. Спечелването на всички домашни титли в продължение на две години, играейки атакуващо в Англия, е неповторимо достижение. По-лесно е да успееш да го сториш със отбраняване и на контраатаки, както стана с Жозе Моуриню. Голямата цел е спечелването на Шампионската лига с идеологията на Гуардиола.
- Мислите ли, че е по-трудно да се завоюва Европейската купа с атакуваща игра?
- Да. Гуардиола я завоюва с Барселона, тъй като имаше Меси и тъй като не оставяше Меси да играе по този начин както си знае – това е разликата. Меси се приспособи към проекта на Гуардиола, а не противоположното. Пеп реализира най-трудното: това играчите да се движат в точната посока в верния миг. За да постигнеш нещо такова, би трябвало да създадеш един общ език, един екипен дух, една общественост. Вижте единствено Серхио Агуеро – игра самичък за себе си, до момента в който Гуардиола го промени и в този момент се движи в посочения му миг. Това е изкуството да си треньор.
- Липсва ли Ви треньорството?
- Не напълно. Липсва ми това да пребивавам ежедневно с младежи, да ги провокирам и те да провокират мен. Сега съвсем постоянно поддържам връзка с хора на моята възраст!
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ