Валентина Радинска представи „Защото е студено”
„ Тук ли си, Господи, на рамото ти да поплача… ” – по този начин в безкрайността на страданието зове поетесата Валентина Радинска. Разгърнете новата ѝ стихосбирка „ Защото е студено ” (изд. „ Захарий Стоянов ”, 2018) и ще отграничите нюансите на „ студеното ” – физически, прочувствено, духовно, метафизичен и планетарно. Без встъпление ще попаднете в градината на разноликите човешки премеждия – живи, само че като че ли под антична трагическа маска…
В послеслова поетът Николай Милчев отбелязва: „ Чета „ Защото е студено ” на Валентина Радинска като учебник по лирика и учебник по обич. Впечатляваща е способността на поетесата да изрече и да отбрани изтънчено в тази книга човешките положения – положенията на дамата, „ разпънати ” сред крайните полюсни точки на битието и душата – сред скръбта, отчаянието и раждането (или възраждането, прераждането). Между гибелта и живота. ”
Премиерата на новата книга събра на 13 ноември 2018 година в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” десетки фенове на стойностната лирика. Сред тях бяха и писателите Калин Донков, Екатерина Йосифова, Весела Люцканова, Рада Александрова, Петя Александрова, Аксиния Михайлова, Георги Атанасов, Иван Христов, Татяна Явашева и други
Събитието се водеше от издателя Иван Гранитски, който сподели: „ Пътят на Валентина Радинска в поезията през последните 4 десетилетия е показателен. Тя е от поетите, които с една жестока самокритичност се отнасят към текстовете си. Тя е от взискателните създатели. Всяка нейна книга е промислена. Без да се тупа в гърдите като някакъв отстъпник, Валя издаде преди 1990 година няколко книги, които бяха знаково настроени против тогавашната система. Тя споделя философията, че поезията би трябвало да бъде нравствена и високоизвисена естетическа позиция, а не политическа агитация или публицистични фоейверки… Нейната лирика е сътворяване на имплозията, а не на детонацията – т.е. на вътрешното срутване на стени, на несъгласието. Затова тази книга е заредена с трагични нотки. ”
За творчеството на Валентина Радинска и за стила, открояващ се в новата стихосбирка, приказва и поетът Калин Донков: „ Позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да „ уляга ” и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни несъмнено респектира… ”
От новата книга:
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА
***
На Милчо Талев
Просто – неприятно пада светлината…
Просто няма кой да ме прегърне.
Слизат сенките от планината…
Лятото насам дали ще свърне?…
Просто – в мен вали… И аз трептя.
Просто… прекомерно ми е безшумно.
Тез, които търсех – не открих.
Търсещите мен – не ме откриха.
Просто… В календара няма дата,
дето нещичко за мен да значи.
Просто – неприятно пада светлината.
Затова си мислите, че плача…
В послеслова поетът Николай Милчев отбелязва: „ Чета „ Защото е студено ” на Валентина Радинска като учебник по лирика и учебник по обич. Впечатляваща е способността на поетесата да изрече и да отбрани изтънчено в тази книга човешките положения – положенията на дамата, „ разпънати ” сред крайните полюсни точки на битието и душата – сред скръбта, отчаянието и раждането (или възраждането, прераждането). Между гибелта и живота. ”
Премиерата на новата книга събра на 13 ноември 2018 година в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” десетки фенове на стойностната лирика. Сред тях бяха и писателите Калин Донков, Екатерина Йосифова, Весела Люцканова, Рада Александрова, Петя Александрова, Аксиния Михайлова, Георги Атанасов, Иван Христов, Татяна Явашева и други
Събитието се водеше от издателя Иван Гранитски, който сподели: „ Пътят на Валентина Радинска в поезията през последните 4 десетилетия е показателен. Тя е от поетите, които с една жестока самокритичност се отнасят към текстовете си. Тя е от взискателните създатели. Всяка нейна книга е промислена. Без да се тупа в гърдите като някакъв отстъпник, Валя издаде преди 1990 година няколко книги, които бяха знаково настроени против тогавашната система. Тя споделя философията, че поезията би трябвало да бъде нравствена и високоизвисена естетическа позиция, а не политическа агитация или публицистични фоейверки… Нейната лирика е сътворяване на имплозията, а не на детонацията – т.е. на вътрешното срутване на стени, на несъгласието. Затова тази книга е заредена с трагични нотки. ”
За творчеството на Валентина Радинска и за стила, открояващ се в новата стихосбирка, приказва и поетът Калин Донков: „ Позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да „ уляга ” и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни несъмнено респектира… ”
От новата книга:
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА
***
На Милчо Талев
Просто – неприятно пада светлината…
Просто няма кой да ме прегърне.
Слизат сенките от планината…
Лятото насам дали ще свърне?…
Просто – в мен вали… И аз трептя.
Просто… прекомерно ми е безшумно.
Тез, които търсех – не открих.
Търсещите мен – не ме откриха.
Просто… В календара няма дата,
дето нещичко за мен да значи.
Просто – неприятно пада светлината.
Затова си мислите, че плача…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ