Цялото интервю е публикувано в брой 6/2019 г. на Списание

Цялото изявление е оповестено в брой 6/2019 година на Списание 8

Любов Миронова е от хората, които не се побират в рамки. Работила е в областта на финансите, организира образования по мениджърски умения, специалист е в региона на персоналната успеваемост. Но в един миг сменя целите – слага преди всичко децата. Любов Миронова е измежду визионерите за смяната на просветителната система в България. Създава програмата за образование „ Виолетовата жаба “ особено за деца с пламенно изразена характерност. Работи с триумф с така наречен хиперактивни деца, деца с недостиг на вниманието, занижена памет или просто по-палави. Активист е за смяна на системата на обучение - създава и разгласява „ Устойчив модел за обучение и естетика с деца “. Провежда образования за учители и шефове. Реализира голям брой планове за родители и деца през основаната и финансирана от нея фондация ФРУД - www.frud.bg.

- Любов, за какво съгласно теб толкоз доста хора надигнаха глас против Стратегията за детето 2019-2030 година, какво отключи това неодобрение у хората?
- Българинът е доста сензитивен на тематика семейство. Детски градини съществуват има-няма от 140 години по нашите земи. Майката към момента носи памет да има отговорност да отгледа децата си. Викаме другар, баба, сестра да се грижи за детето. Идеята давам пари, получавам услуга „ гледане на деца “ е по-скоро нова. Намесата на институции в развъждането и непрекъснатият напън децата да са повече на страната, в сравнение с родителите, разсънва напрежение. Дано напрежението да пораства, тъй като би трябвало чутовно изпитание и единство, с цел да се отблъсне това „ лишаване “ на децата от родителите, което последователно, леко и незабелязано тече, като да свариш жива жаба в леко, само че непрекъснато затопляща се вода. Внушението е: вие сте негодни и не се справяте, само че ние знаем по-добре. Проблемът е кои са тези „ НИЕ “. Кой е страната? Министърът, чиновниците на министерството, НПО-тата, инспекторатите, обществените? И когато човек осъзнае, че НИЕ няма, а това са просто едни хора на заплата, които извършват външни политики; подписват документи, с които България се обвързва дългосрочно; продават бъдещето на децата ни... някак нека да пристигна едно освестяване.
Преди църквата упорито се е бъркала в фамилния живот, в този момент пък страната. Бебето ще е инвитро, в сурогатна майка, от замразена яйцеклетка с материал от мъж, определен по азбучник, и ще се роди със секцио… И се вършат едни положителни пари от цялото това нещо. Самотни родители, комплицирани деца, без корени… Дано българите да се бунтуват и опълчват на цялата тази индустриализация на произвеждане на деца и да бъдат традиционалисти. Децата да идват от любовта на двама души, които ще ги обичат и ще се грижат за тях с любов и отдаденост. Простите неща работят.

- Какво в действителност се случва? Темата е настояща освен у нас сега, само че и в международен мащаб.
- В международен мащаб се следи провеждането на избрани дискусионни политики, ориентирани към обезкореняване и делене. Те работят на няколко равнища: семейство, жанр, страна и благосъстоятелност.
Сегашните деца, така наречен милениъли, методично биват фокусирани върху удоволствията. Вниманието им да е в удоволствия, а не в решение на персонални или публични проблеми. Внушава им се да не си хабят силата и парите за отговорности, а да се отдават оптимално на живота, да „ изживяват мига “ с сменено наличие. Да не дават от себе си, а единствено да вземат, или както аз го назовавам: „ живот като в реклама “. Като гледа човек рекламите, все нещо му „ дават “. Така не ти остава време да се обърнеш във вътрешността и да си зададеш въпроси като: „ Кой съм аз? “, „ Откъде пристигам и накъде отивам? “, „ Аз това за какво го върша? “. Прекъсва се връзката със себе си.



На равнище семейство се внушава, че е отживялост да се ожениш или омъжиш. Обезценява се цената на фамилията. Пък то има смисъл, прочут от няколкостотин хиляди години. В обществените мрежи измежду младежите се популяризират мемета, че децата миришат, реват, чупят ти движимостите и няма смисъл да си губиш времето с тях, по-добре инвестирай в личните си удоволствия и придобивки. Това се укрепва и от посланието, че така и така Земята към този момент е пренаселена и няма потребност от повече деца. Но България е с негативен натурален приръст повече от 20 години.След това се отслабва родовата памет, в това число посредством замяна на просветителното наличие. Предметът „ Трудово образование “ да вземем за пример след прехода стана „ Домашен обичай и техника “, а към този момент е „ Предприемачество “. Националната еднаквост и любовта към родината са сведени най-често до политически национализъм, облечен в ползи.
Също тече подстрекателство да нямаш благосъстоятелност. Милениълите не желаят да имат апартамент, къща, кола. Искат да наемат, тъй като по този начин могат да са мобилни и самостоятелни, през днешния ден да учат тук, на следващия ден да работят на друго място и така нататък Ползваш и не поддържаш. Мобилност, удоволствия и самотност, тъй като другите хора и връзките носят проблеми и отговорности. Последствието е, че се прерязва връзката им с корените. Домът и идентичността, корените, които те крепят и ти дават непоклатимост в сложни моменти, се разрушават методично. Като резултат тези деца са блокирани и комплицирани. Те стоят закрепени в удоволствията, несигурни и нестабилни, тъй като няма на какво да се опрат. Без корени човек става като пухче на топола, накъдето го духнат, натам се носи. Колкото са по-здрави корените, толкоз е по-здрава короната.

- И за какво се прави всичко това? Каква е задачата на тези, които ни тласкат в тази рискова посока?
- „ Разделяй и владей “ е остарял принцип. Когато родът е мощен и хората се сдружават елементарно, мъчно ги огъваш. Заветът на хан Кубрат. Когато родът не работи, само че въпреки всичко има семейство, мъж и жена, обединени от обич, са по-силни, тъй като са си опора. Дори единият да загуби работата си или да се разболее, другият поема. Когато си самичък, е доста елементарно да си уязвим, подвластен, изпълнен със боязън за старините си, податлив да правиш взаимни отстъпки, с цел да си част от общественост, която ти дава мнима сигурност. Самотна майка, работеща на държавна работа, е много предвидима. Та, ползата в последна сметка е дребна група хора – един стадион – да употребяват ресурсите на една страна за себе си, да държат останалите в следена беднотия, с цел да им вземат душите за жълти стотинки. Това е по този начин, откак свят светува, в този момент просто е по-зловещо поради финансистите и техните принадлежности.
Нещо значимо. България не е паднала под турско иго с една борба. Не са застанали двете армии една против друга да премерят сили. България е изгубила автономията си след 100 години разлагане на администрацията. Лека-полека, секрети, подкупи, корупция, деградация... Аналогии с сегашното може бързо всеки да си направи. Та, ползи има, въпросът е ние къде сме в тях. Вероятно, в случай че всички от тази земя изчезнем, ще е най-удобно. Хем за кулоар ще я употребяват – от Европа за Азия и от Азия за Европа, хем ще си имат естествени благосъстояния, вода и климат, които другаде мъчно ще се намерят. Накратко: ползата е запаси, въздействие и надзор на съзнанието...

Цялото изявление е оповестено в брой 6/2019 година на Списание 8.То е част от очерка " Детство без родители " на Мария Бончева защо хората стачкуват против тактиката за децата.

Купи броя от тук