Прокуратурата като Фаберже
Цялата страна беше притихнала. Всички седяха и чакаха, че най-сетне основният прокурор на републиката ще снесе яйце.
- Боже – викаха си хората, – истина е, най-сетне ще има същинско яйце, снесено от прокурор, а не някакви си запъртъци, дето ни ги дават всекидневно.
- Да, вярно е, че от неговия курник огромно кудкудякане пада. Ама по какъв начин да бъде иначе там? – споделяха си хората. – Нали той е най-главният петел и най-главната кокошка. Ето по този начин – и едното, и другото, но по едно и също време. Ако рече – ще снесе. Ако се запъне – няма да има яйце.
Политически правилната част от народа друго споделяше:
- Не стават по този начин нещата, това е основен прокурор. Всички в него се кълнат! И по тази причина всичко става постепенно и деликатно. Прокурорът обича да изпипва нещата. Ако в миналото той рече да покаже яйце – това ще е най-малко като яйцето на Фаберже.
- В него яйце – продължаваха те – ще има от всичко вкупом. Изящество от многото, финес от размер, хубост от изобилието. Не е лека тази задача. Но сме уверени, че постоянно ще е изненада – вярна, изящна и блестяща изненада. Да.
- Това – споделяше си народът – няма по какъв начин да е правилно! Какво Фаберже тука се намесва, не познаваме такова нещо!
Политически правилните добродушно обясняваха:
- Ако в миналото Фаберже е правил нещо през живота се – то това са яйца от злато и диаманти. А ние знаем, че основният ни прокурор е негов първи възпитаник. Както е възпитаник на всички други значими и мъдри хора. Ще направи и ще изпипа нещата. Да.
- Брей – викаше си народът – тези доста телевизия гледат.
Политически правилната част друго говореше:
- Яйцето на прокурора би трябвало е филигранно. Да бъдат вплетени всичките очевидни и секрети интервенции. Всички ювелирни разработки. Всички тези кавги, които през ден като ток ни бият по главата.
- Ще би трябвало на прокурорското яйце – продължаваха по-деликатните – да бъде отразена цялата многообразна активност на органите. Заловените тонове опиати, прогимназиите, които хората на властта строят за себе си, а заявяват, че и палатка нямат. Ще би трябвало да изографисат всичките задържани, белезниците, преследване на хора, секрети и очевидни записи на диалози и срещи, ехеее! Ще стане по-хубаво, по-важно и по-ценно прокурорското яйце и от произведение на Фаберже!
- Какъв Фаберже ви тресе, бе! Едно обикновено яйце да снесе прокурорът – ще си хвърляме шапката от кеф! Фаберже! Не желаеме чак толкоз доста. Нали виждате, че единствено клечим и чакаме, но йок, нищо не иде от прокуратурата!
- Няма, няма – успокояваха духовете по-възпитаните, – ще се роди нещо доста огромно! Нали по тази причина се готви цялостен един мандат! Още малко остана, да потърпим и всичко ще е наред!
- То – викаше народът – не бяха обети, не бяха препоръки и поучения, но няма нищо. Хвърчи перушина от кокошарника им, чуваме кудкудякането, телевизията все след тях търчи, но нещо, дето можеш да го видиш и пипнеш – няма. Няма бе!
Политически правилните не отстъпваха от своето:
- Ще има! Тя прокуратурата за това лежи в полога, всички й носят храна, грижат се за нея, треперят й. Не яйце, а произведение, което ще подмине златните яйца на Фаберже като експрес!
- Стига с това Фаберже, бе – викаше народът – при толкоз доста материал и грижи по тях това, дето излизаше от техния полог, не наподобява дори и на омлет, а вие в този момент елмаз чакате да се пръкне!
Така минаваше времето – в очакване и надприказване.
Иначе кудкудякането ту се усилваше, ту се губеше и перушина на всички места летеше.
- Боже – викаха си хората, – истина е, най-сетне ще има същинско яйце, снесено от прокурор, а не някакви си запъртъци, дето ни ги дават всекидневно.
- Да, вярно е, че от неговия курник огромно кудкудякане пада. Ама по какъв начин да бъде иначе там? – споделяха си хората. – Нали той е най-главният петел и най-главната кокошка. Ето по този начин – и едното, и другото, но по едно и също време. Ако рече – ще снесе. Ако се запъне – няма да има яйце.
Политически правилната част от народа друго споделяше:
- Не стават по този начин нещата, това е основен прокурор. Всички в него се кълнат! И по тази причина всичко става постепенно и деликатно. Прокурорът обича да изпипва нещата. Ако в миналото той рече да покаже яйце – това ще е най-малко като яйцето на Фаберже.
- В него яйце – продължаваха те – ще има от всичко вкупом. Изящество от многото, финес от размер, хубост от изобилието. Не е лека тази задача. Но сме уверени, че постоянно ще е изненада – вярна, изящна и блестяща изненада. Да.
- Това – споделяше си народът – няма по какъв начин да е правилно! Какво Фаберже тука се намесва, не познаваме такова нещо!
Политически правилните добродушно обясняваха:
- Ако в миналото Фаберже е правил нещо през живота се – то това са яйца от злато и диаманти. А ние знаем, че основният ни прокурор е негов първи възпитаник. Както е възпитаник на всички други значими и мъдри хора. Ще направи и ще изпипа нещата. Да.
- Брей – викаше си народът – тези доста телевизия гледат.
Политически правилната част друго говореше:
- Яйцето на прокурора би трябвало е филигранно. Да бъдат вплетени всичките очевидни и секрети интервенции. Всички ювелирни разработки. Всички тези кавги, които през ден като ток ни бият по главата.
- Ще би трябвало на прокурорското яйце – продължаваха по-деликатните – да бъде отразена цялата многообразна активност на органите. Заловените тонове опиати, прогимназиите, които хората на властта строят за себе си, а заявяват, че и палатка нямат. Ще би трябвало да изографисат всичките задържани, белезниците, преследване на хора, секрети и очевидни записи на диалози и срещи, ехеее! Ще стане по-хубаво, по-важно и по-ценно прокурорското яйце и от произведение на Фаберже!
- Какъв Фаберже ви тресе, бе! Едно обикновено яйце да снесе прокурорът – ще си хвърляме шапката от кеф! Фаберже! Не желаеме чак толкоз доста. Нали виждате, че единствено клечим и чакаме, но йок, нищо не иде от прокуратурата!
- Няма, няма – успокояваха духовете по-възпитаните, – ще се роди нещо доста огромно! Нали по тази причина се готви цялостен един мандат! Още малко остана, да потърпим и всичко ще е наред!
- То – викаше народът – не бяха обети, не бяха препоръки и поучения, но няма нищо. Хвърчи перушина от кокошарника им, чуваме кудкудякането, телевизията все след тях търчи, но нещо, дето можеш да го видиш и пипнеш – няма. Няма бе!
Политически правилните не отстъпваха от своето:
- Ще има! Тя прокуратурата за това лежи в полога, всички й носят храна, грижат се за нея, треперят й. Не яйце, а произведение, което ще подмине златните яйца на Фаберже като експрес!
- Стига с това Фаберже, бе – викаше народът – при толкоз доста материал и грижи по тях това, дето излизаше от техния полог, не наподобява дори и на омлет, а вие в този момент елмаз чакате да се пръкне!
Така минаваше времето – в очакване и надприказване.
Иначе кудкудякането ту се усилваше, ту се губеше и перушина на всички места летеше.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ