Цяла Гърция е в шок - никой не е допускал,

Цяла Гърция е в потрес - никой не е допускал, че може да се стигне до толкоз тежка железопътна злополука. Пътуващите с гръцките железници са привикнали на закъснения, заместващ автобусен превоз, виждали са дори и по-дребни произшествия с дерайлирали влакове. Но не и сходна злополука. А тя би могла да бъде предсказана, защото положението на железопътния превоз в Гърция е неприятно.

С изключение на връзката сред Атина и Солун и скоростната градска железница в региона на столицата, в Гърция въобще няма съвременен влаков превоз. В момента сред двата най-големи града в страната се движат по 7 влака дневно, като най-бързият взема дистанцията за четири часа - с един по-малко, в сравнение с с кола. 

За хората, които не живеят нито в Атина, нито в Солун, а имат проекти да пътуват, влаковете въобще не са алтернатива. Или тъй като подобен превоз въобще не съществува, както е на остров Крит, или тъй като съществуващите линии са изоставени, както е на полуостров Пелопонес. А там, където има железопътни връзки, пътуването трае толкоз дълго, че се обезсмисля. От Солун до Драма да вземем за пример, докъдето дистанцията е 120 км, се пътува с рейс два часа, а с в трен четири. При това влакът е един път дневно.

От края на 19 век насам вложенията в железопътната инфраструктура не са приоритет за гръцките държавни управления - подчертава се върху автомагистралите.

Връзка с чужбина няма

През 21-и век Гърция към този момент няма нито една железопътна връзка със прилежащите страни. Легендарният експрес " Акропол ", свързвал от 1960-те години Атина с Мюнхен, е спрян, когато започват войните в някогашна Югославия. Дори и до столицата на Северна Македония към този момент не може да се стигне с трен. От 2011 година не съществува и железопътната връзка сред Солун и Истанбул. Пътуването траело толкоз дълго, че пасажерите просто изгубили интерес.

Гръцките държавни управления избират да влагат в автомобилни пътища: мостът Рио-Антирио над Коринтския заливСнимка: ANE/picture alliance

Към отсъствието на вложенията се прибавя корупцията. OSE, както се назовават гръцките железници преди приватизацията, е типичен образец за неприятно стопанисване и всеобщи назначения по партийна линия. До към 2000-та година в OSE са работели над 12 000 чиновници, през днешния ден са останали към две хиляди. Тогава са били прекалено много, но днес са прекомерно малко, с цел да могат да поддържат постоянното и несъмнено придвижване на влаковете.

Вредите от приватизацията

До началото на дълговата рецесия през 2010 година в гръцките железници не се вършат съдбовни икономии, само че парите се изливат в каца без дъно. След което обаче идва огромната финансова рецесия: Гърция е във банкрут и е застрашена да напусне еврозоната. Т.нар. " тройка ", включваща представители на МВФ, Европейски Съюз и ЕЦБ, постанова на страната драконовски ограничения за икономии. За да може да се възползва от трите избавителни пакета, Гърция би трябвало " да напише домашното си ", както изисква преди време тогавашният немски финансов министър Волфганг Шойбле.

Наред с другото мощно задлъжнялата страна би трябвало да продаде инфраструктурата си. Енергетиката, телекомуникациите, пристанищата, летищата, както и OSE са приватизирани. През 2017 година железниците са продадени на италианската държавна железопътна компания Ferrovie dello Stato Italiane единствено за 45 милиона евро. Някои от първокласните вили на остров Миконос костват повече.

Епохата на Hellenic Train

Много релси биват демонтирани, а гари закривани: от 2011 гарата в Нафплио е превърната в музей Снимка: ANE/IMAGO

Италианците поемат ръководството и влагат доста умерено. За пет години те внасят шест остарели високоскоростни влака от Швейцария и обновяват едно влаково хранилище в Солун. Все отново през 2021 година " Hellenic Train " записва минимална облага от 60 000 евро. За релсовата мрежа и сигнализацията продължава да дава отговор гръцката страна, която също съвсем не влага. Синдикатите непрекъснато предизвестяват за проблеми със сигурността, насочат апели както към ръководството на железниците, по този начин и към държавното управление - без триумф.

През април 2022 година шефът на ETCS (Европейската система за надзор на железопътния транспорт) в Гърция Христос Кациулис подава оставка. В писмото с претекстовете си той насочва предизвестия за огромни опасности със сигурността - без резултат. ETCS съставлява система за сигурност, която се конфигурира на локомотивите и би трябвало да обезпечи отбрана от човешка неточност. Но както оповестяват през ноември от Синдиката на железничарите, системата е конфигурирана, само че не работи.

На сутринта след тежката железопътна злополука шефът на Синдиката на локомотивните машинисти Костас Йенедуняс посочи, че " всичко се прави ръчно " даже по основната права Атина-Солун, на която стана тежката злополука. Без функционираща светлинна сигнализация сигурното ръководство на системата не е допустимо, съобщи той пред телевизионните камери. Очевидно е било единствено въпрос на време по кое време ще се стигне до злополука.