Това е бай Недялко – единственият останал обущар по морето, събира клиенти от Приморско до Ахтопол
Цял ден и зиме и лете той е приведен над иглите, капронените конци и макари, с напуканите ръце от принадлежности и лепила. Обграден от стотици чифтове остарели и не толкоз остарели, съвременни и не толкоз съвременни мъжки и дамски обувки, чанти и всичко, което може да се поправи, споделя StrandjaNews.
Това е той- 77 годишният бай Недялко от ямболското село Гранитово, последният останал обущар в Приморско, който обаче обслужва клиенти и от Царево и от други обитаеми места към Приморско. Защо? Ами, тъй като просто няма различен. Той е останал финален, само че
В дребната дървена барачка на една от централните улици в курорта,за която плащал търпим наем на общината. Въпреки неналичието на каквито и да е реклами, хората го откриват елементарно. Така и не може да изясни за какво продължава да кърпи скъсани обувки,ботуши и сандали към този момент над 25 години.
„ Работих там, където вършиха нови обувки- във фабрика в Ямбол. През 1986 година обаче търсеха експерти по морето и по този начин се озовахме с моята жена тук - в Приморско. Отворих си тази колиба и по този начин и до през днешния ден. Трудно, елементарно ….кърпим, шием и по този начин. Не знам дали добре съм усвоил занаята, но вуйчо ми е бил обущар и май имам малко от него. Аз съм удовлетворен, когато виждам удовлетворени клиенти. Работа …има, не е като да няма. Носят всичко- обувки, чанти, тенти, всичко което хората желаят да им се поправи. Сигурно имат пари да си купят нови, само че вземат решение да ги донесат нещата си при мен, да им ги поправя. Няма други обущари - от Ахтопол до Приморско - идват хора отвред. Дали има чужденци? Има, има-чехи, поляци. Какво е нужно да си добър обущар? Ами - любовта към работата и думите в символ на признателност.А пък аз работата си я обичам, нямам желание да завършвам, тъй като още ръцете ми са здрави, а и се оправям с чукчето, наковалничката и иглата с конците “, декларира с усмивка в негов си жанр бай Недялко.
А на въпроса за какво няма млади, които да захващат този обичаен поминък бай Недялко още веднъж с усмивка споделя: “ Ами май младите към този момент никак не ги интересува нищо. Тия занаяти за тях са нещо доста далечно. Докато можем ние- хубаво, после- да му мислят “.
Това е той- 77 годишният бай Недялко от ямболското село Гранитово, последният останал обущар в Приморско, който обаче обслужва клиенти и от Царево и от други обитаеми места към Приморско. Защо? Ами, тъй като просто няма различен. Той е останал финален, само че
В дребната дървена барачка на една от централните улици в курорта,за която плащал търпим наем на общината. Въпреки неналичието на каквито и да е реклами, хората го откриват елементарно. Така и не може да изясни за какво продължава да кърпи скъсани обувки,ботуши и сандали към този момент над 25 години.
„ Работих там, където вършиха нови обувки- във фабрика в Ямбол. През 1986 година обаче търсеха експерти по морето и по този начин се озовахме с моята жена тук - в Приморско. Отворих си тази колиба и по този начин и до през днешния ден. Трудно, елементарно ….кърпим, шием и по този начин. Не знам дали добре съм усвоил занаята, но вуйчо ми е бил обущар и май имам малко от него. Аз съм удовлетворен, когато виждам удовлетворени клиенти. Работа …има, не е като да няма. Носят всичко- обувки, чанти, тенти, всичко което хората желаят да им се поправи. Сигурно имат пари да си купят нови, само че вземат решение да ги донесат нещата си при мен, да им ги поправя. Няма други обущари - от Ахтопол до Приморско - идват хора отвред. Дали има чужденци? Има, има-чехи, поляци. Какво е нужно да си добър обущар? Ами - любовта към работата и думите в символ на признателност.А пък аз работата си я обичам, нямам желание да завършвам, тъй като още ръцете ми са здрави, а и се оправям с чукчето, наковалничката и иглата с конците “, декларира с усмивка в негов си жанр бай Недялко.
А на въпроса за какво няма млади, които да захващат този обичаен поминък бай Недялко още веднъж с усмивка споделя: “ Ами май младите към този момент никак не ги интересува нищо. Тия занаяти за тях са нещо доста далечно. Докато можем ние- хубаво, после- да му мислят “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ