Цветни строфи от Градината на розите , които великият персийски

...
Цветни строфи от Градината на розите , които великият персийски
Коментари Харесай

Щастлив е онзи, който е сял и ял, а нещастен, който - оставил всичко - е умрял! | СААДИ

Цветни строфи от „ Градината на розите ”, които великият персийски стихотворец Саади засажда в далечната 1258 година, с цел да живеят във вечността…

За разпоредбите на общуването

§ Земните богатства са дадени, с цел да обезпечават спокоен живот, а животът не е даден за струпване на богатства. Попитали умния човек: „ Кой е благополучен и кой е трагичен? “ Той споделил: „ Щастлив е оня, който е сял и ял, а трагичен, който – оставил всичко – е починал! “

Не се моли за този, който
едно положително не е основал.
Той цялостен живот богатства събира,
само че ни с едно не е живял.

***

§ Арабите споделят: „ Върши добрини, само че не натяквай за тях и изгодата от това ще се върне при теб! “ Или: „ Дарявай, само че не търси благодарност, защото изгодата от това сама ще пристигна при теб “.

На щедростта дървото,
дето израсте,
до небесата се издига там
върхът му живителен.

Щом се надяваш ти
да вкусиш зрели плодове,
със думи за компенсация не пили
ти неговия корен.

***

Благодари на господ за туй, което имаш,
въпреки че нищо от ръцете му не си поел.

Не чакай почести, че служиш на султана,
благодари му, че на работа те е взел.

***

§ Двама на вятъра са се трудили и неефикасно са се старали: оня, който е спестявал, без да се е възползувал от насъбраното, и този, който е научил нещо, а по-късно не е направил нищо.

Каквито и науки да изучиш –
на дело не приложиш ли ги – си необразован.

Самарът му да натежи от книги –
оселът ще е същият кютюк.

Как може глупавата му глава да се досети
с дърва ли, с книги ли се движи там и тук.

Науката съществува, с цел да поддържа вярата, а не за придобиване на земни богатства.

Без познания, умереност и без фантазии
е все едно, че жънеш и изгаряш всичко ти.

Невъздържаният академик е слепец, който държи факел.

Ако живота собствен си пропилял,
арите си напразно си дал.

Държавата придобива хубост с помощта на учените, а вярата доближава съвършенство с помощта на въздържаните хора. Царете се нуждаят от обществото на мъдреците повече, в сравнение с мъдреците – от близостта на царете.

Един съвет послушай, падишахо,
от него няма по-добър в света:

Дай власт на умни хора единствено,
въпреки че не за умни е властта.

***

§ Три неща са краткотрайни: благосъстояние без търговия, просвета без разногласия и страна без политика.

***

§ Добрината към неприятните е свирепост към добрите; да прощаваш на потисниците, значи да потискаш бедните.

Щом станеш вежлив и грижлив към подлеца,
на нелепостите му ще носиш ти венеца.

§ Не би трябвало да се има вяра в дружбата с царя и в приятния глас на детето, първата свършва поради едно съмнение, а вторият се променя за една нощ.

Не давай своето сърце
на този, който хиляди владее,

че единствено щом го отдадеш –
ще питаш по-късно къде е.

§ Не изказвай всяка загадка пред приятеля си, тъй като след време той може да ти стане зложелател. Не причинявай на врага си всяко зло, което можеш да му причиниш, защото може да се случи по този начин, че след време да ти стане другар. Тайната, която искаше да запазиш от всички, не я разкривай пред никого, даже пред най-верния си другар, защото този другар може да има свои правилни другари — и по този начин да се образува цяла верига.

Ти по-добре мълчи, в сравнение с да молиш:
„ Това, което чу, край нас да си почине! “

Водата загради до извора, бедняко,
че стане ли река, не може да се спре.

***

Щом искаш нещо да остане скрито,
не го повтаряй там и тук безпределно.

Целта на слабия зложелател, който демонстрира смирение и показва приятелско разположение, се състои единствено в това, да стане мощен. Тогава веднага като споделят: „ Не би трябвало да се има вяра в другарството на приятелите “, то по какъв начин може да се разчита на ласкателството на враговете?

***

§ Който счита слабия зложелател за незабележим, наподобява на оня, който с неуважение оставя дребното въгленче да гори.

Доде е дребен, огъня гаси,
че може – пламнал – да изпепели земята.

Не чакай твоя зложелател да стреля пръв,
щом в твоята ръка трепти стрелата.

От: „ Гюлестан (Градина на розите) ”, Саади, 1258 година, Превод: Йордан Милев
Изображение: Sadi in a Rose garden, bg.wikipedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР