Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села –

Цветът на интелигенцията от Самоков и от прилежащите села – учители, лекари, юристи, търговци, фермери, земевладелци, намира гибелта си в подножието на скалата. Без съд и присъда, малко след 9 септември 1944 година

Една срамна и злокобна история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години.

И след демокрацията сведенията за нея са откъслечни и се намират мъчно.

Става дума за Черната канара – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и прилежащите села Бели Искър и Белчин, написа Десант.

В мракобесните дни след преврата на 9 септември 1944 година – дата, която за жал и през днешния ден доста българи почитат и назовават „ освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката бездна са хвърляни учители, лекари, юристи, търговци, фермери.

На процедура всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото разбиране „ пренебрегнат народ”.

Престъплението на тези свиреп избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-много – заможни.

Грях, който за „ народа” се оказва по-смъртен от умишленото лишаване на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се трансформира в народен спорт след 9 септември.

И до ден сегашен локалните поданици в региона потръпват когато чуят за Черната канара.

За тях това е тематика, която не ги подготвя към диалог.

Повечето от тях в никакъв случай не стъпвали на това място, нямат и желание да го сторят.

„ Внушаваха ни от дребни, че избитите са били престъпни нарушители, само че и самите ни родители не имаха вяра доста на това, с което ни пълнеха главите. Какъв престъпен нарушител може да е селският лекар или даскал.

А най-вече такива хора са били извеждани от домовете им измежду нощ”, споделя притежател на бистро в курорта Боровец.

„ Били са неуместни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната канара са намерили гибелта си стотици хора”, прибавя мъжът.

През 70-те години на предишния век извратен мозък афишира мястото за естествена забележителност, несъмнено, с цел да размие в историята злокобните обстоятелства. Скалата, от която другояче се открива панорама, секваща дъха, е обезопасена с железни парапети.

И фактически, хиляди туристи от този момент идват на това място, с цел да се любуват на природата, без въобще да имат визия, че стъпват по напоена с почтена кръв земя.

„ Птица няма да чуете там, тишината е страшна.

Има някаква черна сила там, не инцидентно я назовават Черната канара. Не ви поучавам да ходите”, споделя младо момиче от Самоков, което работи в Боровец.

Спрели сме я с молба да ни упъти към скалата.

Отправната точка е бистро „ Марица” в курорта. Следва преход по коларски път, към един час вървене пешком с умерено движение.

Посоката е към хижите „ Марица” и „ Заврачица”. Малко преди отклонението за самата канара има ъгъл за отдих с пейки, беседка и места за палене на огън.
Пътят до скалата е относително еднакъв

Следва стръмно втурване вляво от пътя, с цел да се излезе на двете площадки на скалата.

На по-голямата има подложен черен железен кръст в памет на жертвите. Табелката с надписа обаче е унищожена.

Трябва да минат повече от 45 години от всеобщите убийства на Черната канара, с цел да се появи за първи път истината за събитията там.

Заслугата за това е на Георги Манов, публицист от Самоков, който по време на кървавата кавга е на 10 години, тъй че самият той има спомен от това време.

Преди няколко години той написа и издава книгата „ Черната скала”, в която споделя историята на хората, намерили гибелта си под Черната канара. Нещо повече – той разказва и екзекуторите на почтените жертви.

„ В тези години на юношеството и първата ми младост имах опция да срещам, да виждам и чувам някои от „ героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници.

Под въздействието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без горделивост разказваха „ подвизите” си при изтезанията и убийствата на „ гадовете”.
Няма по какъв начин човек пълноценно да се наслаждения на тази панорама, в случай че знае, че тъкмо от това място в пропастта са хвърляни почтени хора, без съд и присъда
Още приживе съвсем до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в страдания. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклинание стигна и до потомството на някои от тях”, написа създателят.

В хода на своето журналистическо следствие Георги Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 година от Самоков и близките села са към 60-70 души.

Той поименно доближава до 50 души, които са изброени в книгата.

На последните три страници е оповестен Списък на безследо изчезналите през есента на 1944 година и пролетта на 1945 година в Самоков и околията.

Авторът отбелязва, че описът е повърхностен.

Георги Манов разказва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 година

Никога до тогава не е имало всеобщо поклонение на Черната канара. Той разказва хората, предвижващи се с рейсове, леки коли, каруци и пеша.

„ Върху каменната гръд на Черната канара бе забетониран величествен стоманен кръст в черно.

С надпис върху табелата „ В памет на избитите тук жертви на аления гнет.”

Същата табела, която през днешния ден нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, с цел да продължава истината да тъне в мрак.