Res LXIX: Чудовището е страхът
Цветанов към този момент очевидно е “пратен в Ковънтри ”, в случай че позволите. Обаче, даже и ГЕПП да завоюват против своя брат-близнак Българска социалистическа партия, не съм уверен, че този безподобен key thinker, с особената форма на главата, ще се върне на Горната земя.
***
Да парафразирам Боб Дилън, money doesn’t so much talk as swear. YOLO.
***
В момента тече страховита готовност в ГЕПП, най-много посредством орлиновците (за да потвърдят, че могат и без Цвък) – освен по места, само че и най-много в София. Купуват се покровители и цели обществени групи. Работи се и с наркодилърите по места. ГЕПП на две скорости, anyone?
***
Метарморфорично или метаофонично видяно (според мъчителния опит на Буци да каже “метафорично ”), тол-системата се отсрочи. Просто някой му изясни постепенно и сричка по сричка, че в случай че се вкара в този момент, всички транспортни цени ще скочат преди бъдещите локални избори.
***
А той, благият мегагепач, се “бори ” с едни кресливи “селянки превъзходни ” от Българска социалистическа партия, в случай че цитираме новия албум на Хазарта. Които в действителност работят за него. Добре им е с него, те са едно и също.
***
Приматиерът, в случай че позволите тази игра на думи, който върви по страната и дрънка изумителни нелепости, в опит да избави неспасяемото. С компулсивно-натрапчивата невроза, която постоянно е пренасял и в ръководството.
***
Отвъд “Демократична България ” и изключително Радан, няма нищо. Освен статукво ГЕПП-бсп-ДПС (трите БКП-та), чийто приоритет е стилизирането на Европа като нещо непознато, в интерес на друга страна.
***
Това е плод на огромното наше, народняческо, максвеберово “Entzauberung ” по отношение на същата тази Европа; поради първичните байганьовски дребни изчисления, че Европа щяла да ни направи богати, без никакво вътрешно изпитание от наша страна.
***
Ние сме кривите, не Европа и нелепостта “на две скорости ”. Всички български държавни управления след средата на предишното десетилетие крадат от Европа – и никой не ви е отговорен, че ги избирате: и трижди лошотия гепач Сакскобурготски, и четирижди Тройната, и БСП-ДПС, и най-много ГЕПП-ДПС напоследък.
***
Ако ГЕПП, представете си, правеха и поддържаха колайдера в Швейцария, нямаше да има хикс-бозонова парченце и сходни нелепости. Щеше да има безконечен ремонт на ремонта на ремонта на самия колайдер; той нямаше да действа и да форсира некви там тъпотии, само че пък ангажираните с него щяха да взимат заплати от по, да речем, 10 000, осем от които се връщат в централата на ГЕПП. А за самия колайдер щяхме да викаме, ми прекрасен ни е колайдерът, само че не е подготвен.
***
Аре, бе, племе закъсняло, FFS! Докога недостиг в Бойкостан (уж в половинмилиардния европазар)? Докога ще ги търпите тия от трите партии, които се задавиха от еврокинти и взеха решение, че всичко е разрешено? Докога шепа хора от ГЕПП, бсп и Движение за права и свободи ще получават голям финансов запас и да го крадат за себе си? Докога мутризацията ще е “нормален ” развой? Докога интелигентни българи ще се свиват в черупката си, тъй като хранят фамилии, и ще си викат “ма то е по този начин, оправяме се някак ”? Докога боязън?!?
***
Чудовището е страхът.
***
Не е хубаво да си елементарен, изключително във властта. Отразява се трагично на идващото потомство. А идващото потомство, което желае единствено гейминг и да не го занимават, не желае властта. И няма по какъв начин в този момент да знае, че предните затриват бъдещето му.
***
Имаш тв приемник - мани ги тия книги.
***
(For another left-field shout, да се базира и Керанов: “Та от този момент сме интелектуалци, в ранното си детство съм страдал от липса на калций ”.)
***
Съюз на демократичните сили (к), които плюха на марката и на душите на хиляди обичайни седесари из цялата страна, и се съешиха с мафията ГЕПП. “К ” не ми се споделя какво е. Да бъдем елегантни: “Девушки пониженной социальной ответственностью ”.
***
Разбира се, нали помните: ние сме втори по общонационален разсъдък в мирозданието, след евреите. Но избираме тъкмо най-простите и крадливи инепти от ГЕПП-бсп-ДПС.
***
Междувременно, след КТБ и остатъците, след “Булгартабак ” и един куп медии, Шиши си купи и “политическа партия ГЕРБ ”, безусловно. Не се майтапя.
***
Пеефски наподобява като единственият работещ self-sustaining business model у нас. И вие, народът, му осигурявате тлъстата хранителна среда, гласувайки за ГЕПП, бсп и Движение за права и свободи. (За малко да напиша “гладувайки ”.)
***
Народният талант предложи нещо удивително: да има “Ден без Борисов ” (по медиите). Както имаше придвижване за “Ден без Саркози ” и “Ден без Берлускони ”.
***
Някакъв “черен вторник ”, да речем, в който празната тиква не се появява в нито една медиа, с нулевата му политическа и обща просвета.
***
Ден, в който интелектуалната диспепсия, която Буци провокира у мислещите, най-малко за момент се успокоява, като че ли магическо хапче срещу киселините на простащината и цялостното незнание по всички въпроси.
***
Медии? Автоцензура, жълти стотинки (на фона на откраднатото) и скотски боязън.
***
Буци “футболистът ”: то дори не ти се приказва. Сто, 100 и педесе кила несръчност, на която футболни и очевидно аморални ветерани снизходително вършат тип шпалир, с цел да може дебелата “фалшива девятка ” да успее да ритне към вратата. Разбира се, всеки има правото да потичва на неделен “футбол ”, само че когато същински някогашни футболисти като, да речем, Жорко Пеев, кланят уменията си пред дебелия сатрап, към този момент даже не е и занимателно.
***
Все едно да питаш пора за какво мирише, дет споделяше Хайтов, този недопризнат талант на соц-а.
***
Tristesse oblige.
***
Културна памет? У нас? Това е част от “Българската покруса ”, някой ден даже ще напиша сходна книга с тъкмо това заглавие. Културната памет, както към този момент съм казвал 100 пъти, съставлява на първо място нестабилен роман за предишното ни, и в никакъв случай “програма ” за бъдещето.
***
Копнея за общество, в което мъжкото задължаващо начало споделя “живей, с цел да работиш ”, а не “работи, с цел да живееш ”. Това във връзка “какво е дясно ”.
***
Копнея и да пребивавам в една България със едва отбягване на несигурността, в случай че се позовем на Хофстеде. Силното отбягване на несигурността е белег на недоразвито общество.
***
Дебелите желаят и bTV, откакто превзеха Нова. И, уволнявайки либертина (но и експерт) Каменаров - и Българска национална телевизия. Ще дадат нещо като 180 млн. евро – с 50-60 повече, с цел да я извадят от пакета “СМЕ продава няколко малките екрани в разнообразни страни ”.
***
Ксенофобията да вземем за пример, която се подхранва в страните със мощно отбягване на несигурността, се показва в шовинизма на национално равнище. И постоянно “различното е рисково ”. Помислете.
***
Пак Хофстеде: до момента в който при мощното отбягване на несигурността разпоредбите в индивидуалистичните страни (каквато ние не сме) нормално са ясни и написани (нискоконтекстуално другарство, don’t ask), в колективистичните страни разпоредбите са постоянно недоизказани и традиционалистки (висококонтекстуално общуване). Т.е. нашата псевдо-православна набожност е в основата на нашата неустановеност като нация.
***
Много просто за какво: съвсем постоянно сме робували. И ще продължим. Днес, особено, робуваме на сякаш българи.
***
Освен в случай че не заложим на политици, които желаят мощна Европа, в която и ние да “казваме ” нещо.
***
За миг ще се облегна на моя “съученик ” Плутарх и неговите “Успоредни животописи ” (първото мистично произведение в литературата). И изключително на онази част, в която той разяснява края на Брут и Касий, убийците на Цезар – най-много “факта ”, че Цезар някак ги проклина след фамозното “tu quoque ”.
***
След Филипи, Касий се бил самоубил със същия меч, с който пробол Цезар. От божиите знамения би трябвало да се загатват единствено: огромната комета, която светила седем нощи подред след убийството на Цезар и по-късно изчезнала (вероятно – Халеевата, кой знае, не ми се проверява). А видението на Брут потвърждава, че убийството на Цезар не било в сгода на боговете. Защо? Защото при Филипи, щял да прекара войската си на другия бряг. И видял, по сходство на Борисов, човек със ужасно лице (ако позволите тази шега). И призракът проговорил: “Твоят злобен талант съм аз, Бруте ” (а Брут е типичен образец за човек с възприятие за вина). “Ще ме видиш при Филипи. ”
***
Защо въобще описвам това? Защото, както упорстват Св. Йероним (по-рано) и Ицо Хазарта (далеч по-късно), човек рано или късно дава отговор за постъпките си. А в случай че включим и Хюм, се оказва, че и за думите си. И Йероним, и Хазарта биха се съгласили.
***
В този смисъл, дрънкането на Борисов за “нискообразовани хора ” щеше да се родее с киркегоровата подигравка, стига цялостната мутренска импровизация на неукия да не се връщаше като бумеранг да го тресне откъм гърба по тиквата.
***
В ГЕПП сега има два лагера, и ситуацията не е куул. Единият лагер желае предварителни избори (особено в случай че неприятните червени ги бият на 26 май), и другите, които копнеят статуквото да продължи до края на мандата. А Буци, in his infinite sagacity, очевидно е раздразнителен – щот знае, че клиентелата на ГЕПП ще се врътне за една нощ, в случай че изгуби властта. QED: ГЕПП ще държат властта до последно. Щот другояче Радев, посредством служебното си държавно управление, ще ги погне по комунистически.
***
Да, най-големият боязън на Буци е служебно държавно управление на Радев, и с съображение – президентът, който е one track minded (по Моторхед), ще ги почне “по правилник ”. Друг е въпросът дали желаете боен разум. Щот “военен ” и “ум ” са взаимоизключващи се понятия.
***
Светлият Киркегор споделя на едно място (във “Върху понятието за подигравка ”, Samlede Vaerker), че в платоновия разговор “Пирът ” ( “сюмпосион ”, откъдето и думата “симпозиум ” днес) Алкивиад твърди, че Сократ през целия си живот не престава да се преструва пред хората на доверчив и да се майтапи. И Платон, и Ксенофонт (онзи с анабазиса и катабазиса, както, несъмнено, би удостоверил и Цветанов, чиято кариера, като че ли като асансьор, се родее с тези понятия), и Аристофан – всички, които са познавали Сократ, – настояват също, че усмивката, насмешката, подигравката не са слизали от лицето му.
***
Това сме ние, сократиците. Не непремено “умни и красиви ”, само че и единственият късмет България да почне да наподобява на страна, която има своето място в Европейски Съюз.
***
И отново Алкивиад, в “Пирът ”, се съпоставя със сирените или даже със ирония Марсий. Но от “спомените ” на Сократ идват и наблюденията за неговата горест, тъга, поради непрекъснатия му блян към знанието и истината, към положителното и красивото. За което и самичък той не е бил уверен в какво се състоят.
***
А ние, вместо да мислим, се занимаваме с чепатата селянка Нинова (интелектуално необременена и лека като перце) и по какъв начин Цветанов си пази постчето, по-ревнив и от Дон Бартоло към Розина.
***
Прекрачихме в “новото Средновековие ” на Бердяев, почтено.
***
Особено с Йончева. Толкова ли е мъчно да се светнете, че тая е тип предприемач, още от станишево време, и че просто ви лъже за всичко?!
***
Има и още нещо значимо: Шиши към този момент е доста по-мощен от Буци, почва да се еманципира и от него, както съумя да се еманципира от своя демиург Доган. Доган към този момент не може да го управлява: сътвори дебело франкенщайново страшилище по собствен облик и сходство, само че, за злощастие, то не отива на север, с цел да почине, а на юг, в Дубай, с цел да живее, и през днешния ден даже се бунтува против своя “лекар-създател. Мери Уолстънкрафт Годуин Шели би оценила това.
***
Средновековие ( “СЛедновековие ”, anyone?), у нас: необразованият тупан щял да праща иконописци да избавят Нотр Дам. Помните ли го това? Разбираме ли в този момент за какво човек е наложително да се образова? Католиците имат напълно друга визия за икони, само че тва не го преподават у Пожарникарския университет, или където там. Идеята да пращаш художници на Франция се родее с концепцията да пратиш овчари на Монголия, в случай че позволите.
***
Както споделяше дребният Никола за своето приятелче (copain) Мамер – ей, ужасно е тъп тоя.
***
Тиквата ягоди не ражда.
***
“Аз съм граблив, вие сте крадливи и по тази причина се разбираме. ” Защото, ето, Твоите врагове, Господи – ето, Твоите врагове умират, и се пръсват всички, които правят безвластие. Псалм 91, не помня дали е изписан на някоя постройка.
***
А нашият Мамер се бори с “пълзяща тирания ”, ето че. Прилича по нещо и на оня воин на Чък Паланик (Ед Нортън в “Боен клуб ”), който самичък си бие крошета.
***
Това към този момент е страната на Шиши, честито – той Е правосъдната система, прокуратурата, КОНПИ-монпи etc.
***
Но тъй като дадох обещание за иронията. По самата си същина иронията слива рева със смеха. И тя е единственото, което ни остава в тая обстановка.
***
Т.е. нещо като да слееш Хераклит с Демокрит. И освен това, както отново споделя Киркегор, не като опълчени на познанието в известния Спиноза-смисъл, а както и Сократ свидетелства в “Големият Хипий ” – да свържеш жаждата си за знание с постигане на дъното на нещата посредством вселилия се в теб daimon.
***
Тъкмо този вътрешен сократически дявол тласка самия Сократ да иронизира и другите в полиса, и себе си, и света. Този дявол Сократ показва надали не като собствен “приятел ” (пак да благодарим на Платон за “свидетелствата ”, усмихнато човече). Сократ живее с него, само че и непрекъснато е упрекван (самоупрекващ се?) от него: “И веднага като нямаш познание, сигурен ли си, че за теб е по-добре да живееш, а не да си мъртъв? ”
***
Да преведа: животът без подигравка е нетърпим. Но иронията ви пази от creeping death, да включим и Хетфийлд тук.
***
И по тази причина на финала на “Големият Хипий ” сократовата подигравка стига самобитен разцвет – там се срещат смехът, скръбта и познанието.
***
“Номерът ” при Сократ и неговия шекспиров датски правоприемник е в това, че е мъчно да се отговори кое е по-добре – да се живее, или да се почине. Животът е нетърпим за умните. Високото обучение е като опиат, от него се умира. “Бродя и постоянно съм комплициран – и вие ме покривате с укори ”, съгласно “цитата ” от Сократ. “Жертва съм на орис от божие естество. ”
***
Но не, няма място за безпокойствие: Ананке му точи ножа на нашия имбецил-премиер. Ананке е първият, който забавя, само че не не помни.
***
Единствената същинска вяра е в Хорацио, който споделя “Heaven will direct it ”. След като Марцел, обезверено, дава отговор на “има нещо гнило в Дания ” със същия интелектуален жар, на който сте очевидци тук.
***
Безразличието, с което Сократ поема бучиниша (и де факто самичък извършва смъртната си присъда), е апотеоз на иронията (и освен иронията, само че и на по-късната британска концепция за self-deprecation). Морален и житейски мироглед – тъжната подигравка като метод на живот. Така че да му се поклоним.
***
Но: сливането на рева, смеха и познанието в единството на иронията към този момент я прави културен феномен par excellence. Иронията по Киркегор има и културна задача – посредством нея умните подсказват на останалите сложността на битието, кара ги да отрицават (чрез което, в действителност, иронията реализира своята сократическа цел).
***
Сократическата подигравка не е форма на изкуство – тази работа ще я свършат други по-късно, като Спиноза, Хюм и Леви-Строс. Тя не е допустима отвън избрани културни кодове на разтеглени във времето “съмишленици ”. Дори единствено поради това, че не показва непосредствено отношение, а крие всичко зад видимо противоположни твърдения; тук се намесва неизбежно и културата на общуването. Пак Киркегор: иронията демонстрира усет към изисканото другарство, към това, което на немски се назовава Urbanität, само че постоянно тясно обвързвано с образоваността. Защото, с цел да се разкрие намекът, с цел да се разбере недоизказаното, с цел да се обхване това, което е единствено загатнато, “за да се ослови полусловото ”, е нужна съответната просвета, висока степен на интелектуално предусещане.
***
Иронията е благородническо притежание. Тя почива на онази просветеност, която има потребност от малко, с цел да получи доста.
***
Смехът у нас, уви, е само пародиен, в действителност надалеч от киркегоровата подигравка, за разлика от Англия. Ние сме в тъжната, алековска, безизходна догадка.
***
Хайде и Вазов: “но да умреш излишно е у нас/ни гняв, нито разпятията/ по-зло от оръжье стои в нашта власт:/апатията ”. Ние можем да “руминейтваме ” за битието и квото там, само че патриархът е прав. Нашият glabrous lust for life has been inexorably eroded by the arbitrary vissitudes of our existence, и също by our only scintilla in life, which comes from putting in something else, something vaguely glorious, yet never fructiferous.
***
Nescio vos.
***
И още: Пастернак с “присъдата ” си за комунизма, ненапълно и за свинщината у нас. “Предвестьем льгот приходит гений/И гнетим мстит за собствен уход ”.
***
Брехт, този драматичен хитрец, жертва на Германска демократична република в края, ни споделя всичко, някак без да желае: “Liebe ist der Wunsch etwas zu geben, nicht etwas zu erhalten. ”
***
А вие къде сте, майка ви дееба и илюминати?
Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
***
Да парафразирам Боб Дилън, money doesn’t so much talk as swear. YOLO.
***
В момента тече страховита готовност в ГЕПП, най-много посредством орлиновците (за да потвърдят, че могат и без Цвък) – освен по места, само че и най-много в София. Купуват се покровители и цели обществени групи. Работи се и с наркодилърите по места. ГЕПП на две скорости, anyone?
***
Метарморфорично или метаофонично видяно (според мъчителния опит на Буци да каже “метафорично ”), тол-системата се отсрочи. Просто някой му изясни постепенно и сричка по сричка, че в случай че се вкара в този момент, всички транспортни цени ще скочат преди бъдещите локални избори.
***
А той, благият мегагепач, се “бори ” с едни кресливи “селянки превъзходни ” от Българска социалистическа партия, в случай че цитираме новия албум на Хазарта. Които в действителност работят за него. Добре им е с него, те са едно и също.
***
Приматиерът, в случай че позволите тази игра на думи, който върви по страната и дрънка изумителни нелепости, в опит да избави неспасяемото. С компулсивно-натрапчивата невроза, която постоянно е пренасял и в ръководството.
***
Отвъд “Демократична България ” и изключително Радан, няма нищо. Освен статукво ГЕПП-бсп-ДПС (трите БКП-та), чийто приоритет е стилизирането на Европа като нещо непознато, в интерес на друга страна.
***
Това е плод на огромното наше, народняческо, максвеберово “Entzauberung ” по отношение на същата тази Европа; поради първичните байганьовски дребни изчисления, че Европа щяла да ни направи богати, без никакво вътрешно изпитание от наша страна.
***
Ние сме кривите, не Европа и нелепостта “на две скорости ”. Всички български държавни управления след средата на предишното десетилетие крадат от Европа – и никой не ви е отговорен, че ги избирате: и трижди лошотия гепач Сакскобурготски, и четирижди Тройната, и БСП-ДПС, и най-много ГЕПП-ДПС напоследък.
***
Ако ГЕПП, представете си, правеха и поддържаха колайдера в Швейцария, нямаше да има хикс-бозонова парченце и сходни нелепости. Щеше да има безконечен ремонт на ремонта на ремонта на самия колайдер; той нямаше да действа и да форсира некви там тъпотии, само че пък ангажираните с него щяха да взимат заплати от по, да речем, 10 000, осем от които се връщат в централата на ГЕПП. А за самия колайдер щяхме да викаме, ми прекрасен ни е колайдерът, само че не е подготвен.
***
Аре, бе, племе закъсняло, FFS! Докога недостиг в Бойкостан (уж в половинмилиардния европазар)? Докога ще ги търпите тия от трите партии, които се задавиха от еврокинти и взеха решение, че всичко е разрешено? Докога шепа хора от ГЕПП, бсп и Движение за права и свободи ще получават голям финансов запас и да го крадат за себе си? Докога мутризацията ще е “нормален ” развой? Докога интелигентни българи ще се свиват в черупката си, тъй като хранят фамилии, и ще си викат “ма то е по този начин, оправяме се някак ”? Докога боязън?!?
***
Чудовището е страхът.
***
Не е хубаво да си елементарен, изключително във властта. Отразява се трагично на идващото потомство. А идващото потомство, което желае единствено гейминг и да не го занимават, не желае властта. И няма по какъв начин в този момент да знае, че предните затриват бъдещето му.
***
Имаш тв приемник - мани ги тия книги.
***
(For another left-field shout, да се базира и Керанов: “Та от този момент сме интелектуалци, в ранното си детство съм страдал от липса на калций ”.)
***
Съюз на демократичните сили (к), които плюха на марката и на душите на хиляди обичайни седесари из цялата страна, и се съешиха с мафията ГЕПП. “К ” не ми се споделя какво е. Да бъдем елегантни: “Девушки пониженной социальной ответственностью ”.
***
Разбира се, нали помните: ние сме втори по общонационален разсъдък в мирозданието, след евреите. Но избираме тъкмо най-простите и крадливи инепти от ГЕПП-бсп-ДПС.
***
Междувременно, след КТБ и остатъците, след “Булгартабак ” и един куп медии, Шиши си купи и “политическа партия ГЕРБ ”, безусловно. Не се майтапя.
***
Пеефски наподобява като единственият работещ self-sustaining business model у нас. И вие, народът, му осигурявате тлъстата хранителна среда, гласувайки за ГЕПП, бсп и Движение за права и свободи. (За малко да напиша “гладувайки ”.)
***
Народният талант предложи нещо удивително: да има “Ден без Борисов ” (по медиите). Както имаше придвижване за “Ден без Саркози ” и “Ден без Берлускони ”.
***
Някакъв “черен вторник ”, да речем, в който празната тиква не се появява в нито една медиа, с нулевата му политическа и обща просвета.
***
Ден, в който интелектуалната диспепсия, която Буци провокира у мислещите, най-малко за момент се успокоява, като че ли магическо хапче срещу киселините на простащината и цялостното незнание по всички въпроси.
***
Медии? Автоцензура, жълти стотинки (на фона на откраднатото) и скотски боязън.
***
Буци “футболистът ”: то дори не ти се приказва. Сто, 100 и педесе кила несръчност, на която футболни и очевидно аморални ветерани снизходително вършат тип шпалир, с цел да може дебелата “фалшива девятка ” да успее да ритне към вратата. Разбира се, всеки има правото да потичва на неделен “футбол ”, само че когато същински някогашни футболисти като, да речем, Жорко Пеев, кланят уменията си пред дебелия сатрап, към този момент даже не е и занимателно.
***
Все едно да питаш пора за какво мирише, дет споделяше Хайтов, този недопризнат талант на соц-а.
***
Tristesse oblige.
***
Културна памет? У нас? Това е част от “Българската покруса ”, някой ден даже ще напиша сходна книга с тъкмо това заглавие. Културната памет, както към този момент съм казвал 100 пъти, съставлява на първо място нестабилен роман за предишното ни, и в никакъв случай “програма ” за бъдещето.
***
Копнея за общество, в което мъжкото задължаващо начало споделя “живей, с цел да работиш ”, а не “работи, с цел да живееш ”. Това във връзка “какво е дясно ”.
***
Копнея и да пребивавам в една България със едва отбягване на несигурността, в случай че се позовем на Хофстеде. Силното отбягване на несигурността е белег на недоразвито общество.
***
Дебелите желаят и bTV, откакто превзеха Нова. И, уволнявайки либертина (но и експерт) Каменаров - и Българска национална телевизия. Ще дадат нещо като 180 млн. евро – с 50-60 повече, с цел да я извадят от пакета “СМЕ продава няколко малките екрани в разнообразни страни ”.
***
Ксенофобията да вземем за пример, която се подхранва в страните със мощно отбягване на несигурността, се показва в шовинизма на национално равнище. И постоянно “различното е рисково ”. Помислете.
***
Пак Хофстеде: до момента в който при мощното отбягване на несигурността разпоредбите в индивидуалистичните страни (каквато ние не сме) нормално са ясни и написани (нискоконтекстуално другарство, don’t ask), в колективистичните страни разпоредбите са постоянно недоизказани и традиционалистки (висококонтекстуално общуване). Т.е. нашата псевдо-православна набожност е в основата на нашата неустановеност като нация.
***
Много просто за какво: съвсем постоянно сме робували. И ще продължим. Днес, особено, робуваме на сякаш българи.
***
Освен в случай че не заложим на политици, които желаят мощна Европа, в която и ние да “казваме ” нещо.
***
За миг ще се облегна на моя “съученик ” Плутарх и неговите “Успоредни животописи ” (първото мистично произведение в литературата). И изключително на онази част, в която той разяснява края на Брут и Касий, убийците на Цезар – най-много “факта ”, че Цезар някак ги проклина след фамозното “tu quoque ”.
***
След Филипи, Касий се бил самоубил със същия меч, с който пробол Цезар. От божиите знамения би трябвало да се загатват единствено: огромната комета, която светила седем нощи подред след убийството на Цезар и по-късно изчезнала (вероятно – Халеевата, кой знае, не ми се проверява). А видението на Брут потвърждава, че убийството на Цезар не било в сгода на боговете. Защо? Защото при Филипи, щял да прекара войската си на другия бряг. И видял, по сходство на Борисов, човек със ужасно лице (ако позволите тази шега). И призракът проговорил: “Твоят злобен талант съм аз, Бруте ” (а Брут е типичен образец за човек с възприятие за вина). “Ще ме видиш при Филипи. ”
***
Защо въобще описвам това? Защото, както упорстват Св. Йероним (по-рано) и Ицо Хазарта (далеч по-късно), човек рано или късно дава отговор за постъпките си. А в случай че включим и Хюм, се оказва, че и за думите си. И Йероним, и Хазарта биха се съгласили.
***
В този смисъл, дрънкането на Борисов за “нискообразовани хора ” щеше да се родее с киркегоровата подигравка, стига цялостната мутренска импровизация на неукия да не се връщаше като бумеранг да го тресне откъм гърба по тиквата.
***
В ГЕПП сега има два лагера, и ситуацията не е куул. Единият лагер желае предварителни избори (особено в случай че неприятните червени ги бият на 26 май), и другите, които копнеят статуквото да продължи до края на мандата. А Буци, in his infinite sagacity, очевидно е раздразнителен – щот знае, че клиентелата на ГЕПП ще се врътне за една нощ, в случай че изгуби властта. QED: ГЕПП ще държат властта до последно. Щот другояче Радев, посредством служебното си държавно управление, ще ги погне по комунистически.
***
Да, най-големият боязън на Буци е служебно държавно управление на Радев, и с съображение – президентът, който е one track minded (по Моторхед), ще ги почне “по правилник ”. Друг е въпросът дали желаете боен разум. Щот “военен ” и “ум ” са взаимоизключващи се понятия.
***
Светлият Киркегор споделя на едно място (във “Върху понятието за подигравка ”, Samlede Vaerker), че в платоновия разговор “Пирът ” ( “сюмпосион ”, откъдето и думата “симпозиум ” днес) Алкивиад твърди, че Сократ през целия си живот не престава да се преструва пред хората на доверчив и да се майтапи. И Платон, и Ксенофонт (онзи с анабазиса и катабазиса, както, несъмнено, би удостоверил и Цветанов, чиято кариера, като че ли като асансьор, се родее с тези понятия), и Аристофан – всички, които са познавали Сократ, – настояват също, че усмивката, насмешката, подигравката не са слизали от лицето му.
***
Това сме ние, сократиците. Не непремено “умни и красиви ”, само че и единственият късмет България да почне да наподобява на страна, която има своето място в Европейски Съюз.
***
И отново Алкивиад, в “Пирът ”, се съпоставя със сирените или даже със ирония Марсий. Но от “спомените ” на Сократ идват и наблюденията за неговата горест, тъга, поради непрекъснатия му блян към знанието и истината, към положителното и красивото. За което и самичък той не е бил уверен в какво се състоят.
***
А ние, вместо да мислим, се занимаваме с чепатата селянка Нинова (интелектуално необременена и лека като перце) и по какъв начин Цветанов си пази постчето, по-ревнив и от Дон Бартоло към Розина.
***
Прекрачихме в “новото Средновековие ” на Бердяев, почтено.
***
Особено с Йончева. Толкова ли е мъчно да се светнете, че тая е тип предприемач, още от станишево време, и че просто ви лъже за всичко?!
***
Има и още нещо значимо: Шиши към този момент е доста по-мощен от Буци, почва да се еманципира и от него, както съумя да се еманципира от своя демиург Доган. Доган към този момент не може да го управлява: сътвори дебело франкенщайново страшилище по собствен облик и сходство, само че, за злощастие, то не отива на север, с цел да почине, а на юг, в Дубай, с цел да живее, и през днешния ден даже се бунтува против своя “лекар-създател. Мери Уолстънкрафт Годуин Шели би оценила това.
***
Средновековие ( “СЛедновековие ”, anyone?), у нас: необразованият тупан щял да праща иконописци да избавят Нотр Дам. Помните ли го това? Разбираме ли в този момент за какво човек е наложително да се образова? Католиците имат напълно друга визия за икони, само че тва не го преподават у Пожарникарския университет, или където там. Идеята да пращаш художници на Франция се родее с концепцията да пратиш овчари на Монголия, в случай че позволите.
***
Както споделяше дребният Никола за своето приятелче (copain) Мамер – ей, ужасно е тъп тоя.
***
Тиквата ягоди не ражда.
***
“Аз съм граблив, вие сте крадливи и по тази причина се разбираме. ” Защото, ето, Твоите врагове, Господи – ето, Твоите врагове умират, и се пръсват всички, които правят безвластие. Псалм 91, не помня дали е изписан на някоя постройка.
***
А нашият Мамер се бори с “пълзяща тирания ”, ето че. Прилича по нещо и на оня воин на Чък Паланик (Ед Нортън в “Боен клуб ”), който самичък си бие крошета.
***
Това към този момент е страната на Шиши, честито – той Е правосъдната система, прокуратурата, КОНПИ-монпи etc.
***
Но тъй като дадох обещание за иронията. По самата си същина иронията слива рева със смеха. И тя е единственото, което ни остава в тая обстановка.
***
Т.е. нещо като да слееш Хераклит с Демокрит. И освен това, както отново споделя Киркегор, не като опълчени на познанието в известния Спиноза-смисъл, а както и Сократ свидетелства в “Големият Хипий ” – да свържеш жаждата си за знание с постигане на дъното на нещата посредством вселилия се в теб daimon.
***
Тъкмо този вътрешен сократически дявол тласка самия Сократ да иронизира и другите в полиса, и себе си, и света. Този дявол Сократ показва надали не като собствен “приятел ” (пак да благодарим на Платон за “свидетелствата ”, усмихнато човече). Сократ живее с него, само че и непрекъснато е упрекван (самоупрекващ се?) от него: “И веднага като нямаш познание, сигурен ли си, че за теб е по-добре да живееш, а не да си мъртъв? ”
***
Да преведа: животът без подигравка е нетърпим. Но иронията ви пази от creeping death, да включим и Хетфийлд тук.
***
И по тази причина на финала на “Големият Хипий ” сократовата подигравка стига самобитен разцвет – там се срещат смехът, скръбта и познанието.
***
“Номерът ” при Сократ и неговия шекспиров датски правоприемник е в това, че е мъчно да се отговори кое е по-добре – да се живее, или да се почине. Животът е нетърпим за умните. Високото обучение е като опиат, от него се умира. “Бродя и постоянно съм комплициран – и вие ме покривате с укори ”, съгласно “цитата ” от Сократ. “Жертва съм на орис от божие естество. ”
***
Но не, няма място за безпокойствие: Ананке му точи ножа на нашия имбецил-премиер. Ананке е първият, който забавя, само че не не помни.
***
Единствената същинска вяра е в Хорацио, който споделя “Heaven will direct it ”. След като Марцел, обезверено, дава отговор на “има нещо гнило в Дания ” със същия интелектуален жар, на който сте очевидци тук.
***
Безразличието, с което Сократ поема бучиниша (и де факто самичък извършва смъртната си присъда), е апотеоз на иронията (и освен иронията, само че и на по-късната британска концепция за self-deprecation). Морален и житейски мироглед – тъжната подигравка като метод на живот. Така че да му се поклоним.
***
Но: сливането на рева, смеха и познанието в единството на иронията към този момент я прави културен феномен par excellence. Иронията по Киркегор има и културна задача – посредством нея умните подсказват на останалите сложността на битието, кара ги да отрицават (чрез което, в действителност, иронията реализира своята сократическа цел).
***
Сократическата подигравка не е форма на изкуство – тази работа ще я свършат други по-късно, като Спиноза, Хюм и Леви-Строс. Тя не е допустима отвън избрани културни кодове на разтеглени във времето “съмишленици ”. Дори единствено поради това, че не показва непосредствено отношение, а крие всичко зад видимо противоположни твърдения; тук се намесва неизбежно и културата на общуването. Пак Киркегор: иронията демонстрира усет към изисканото другарство, към това, което на немски се назовава Urbanität, само че постоянно тясно обвързвано с образоваността. Защото, с цел да се разкрие намекът, с цел да се разбере недоизказаното, с цел да се обхване това, което е единствено загатнато, “за да се ослови полусловото ”, е нужна съответната просвета, висока степен на интелектуално предусещане.
***
Иронията е благородническо притежание. Тя почива на онази просветеност, която има потребност от малко, с цел да получи доста.
***
Смехът у нас, уви, е само пародиен, в действителност надалеч от киркегоровата подигравка, за разлика от Англия. Ние сме в тъжната, алековска, безизходна догадка.
***
Хайде и Вазов: “но да умреш излишно е у нас/ни гняв, нито разпятията/ по-зло от оръжье стои в нашта власт:/апатията ”. Ние можем да “руминейтваме ” за битието и квото там, само че патриархът е прав. Нашият glabrous lust for life has been inexorably eroded by the arbitrary vissitudes of our existence, и също by our only scintilla in life, which comes from putting in something else, something vaguely glorious, yet never fructiferous.
***
Nescio vos.
***
И още: Пастернак с “присъдата ” си за комунизма, ненапълно и за свинщината у нас. “Предвестьем льгот приходит гений/И гнетим мстит за собствен уход ”.
***
Брехт, този драматичен хитрец, жертва на Германска демократична република в края, ни споделя всичко, някак без да желае: “Liebe ist der Wunsch etwas zu geben, nicht etwas zu erhalten. ”
***
А вие къде сте, майка ви дееба и илюминати?
Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ