Цветана Пиронкова е голямата ни звезда в женския тенис през

Цветана Пиронкова е огромната ни звезда в женския тенис през новия век, поела щафетата след триумфите на сестри Малееви в този спорт. Една от най-чаровните и слънчеви дами в тура стигна полуфинал на „ Уимбълдън “ през 2010-а, както и четвъртфинал на „ Ролан Гарос “ (2016 г.), завоюва купа в WTA и се задържа в топ 50 на елита дълги години.

Днес Цвети не играе, откакто стана майка, а хоризонтите пред нея се отвориха и за действия настрана от корта – стилната й марка Pironetic към този момент е настояща измежду младите и дейни хора у нас. Но отказала ли се е дефинитивно от тениса?

Пиронкова приказва пред Dir.bg за най-силните си моменти, сложните такива, както и за това какво да чакаме от нея в обозримото бъдеще.

– Гледате ли тенис, остава ли ви време?

- Да, виждам основно шампионатите от шлема. Атмосферата на тези съревнования е невероятна и няма по какъв начин да не ми липсва.

– Особено настоящ стана казусът със Серина Уилямс от финала на US Open. Сблъсквала ли сте се със сексизъм или неравностойно отношение в тениса?

– В този съответен случай не мисля, че ставаше дума за сексизъм или расизъм. Беше забавно да се види по какъв начин именит състезател като Серина, губи надзор над страстите си дотам. Обяснявам си го с това, че тя просто не може да губи. Казвала го е нееднократно, а в тази ситуация и го показва образно. Но може би и това е едно от нещата, които я направиха легенда в този спорт-гладът за победа.
Сексизъм има освен в спорта като цяло. Тенисът обаче е един от спортовете, да не кажа единственият, който се изправи против този проблем, като изравни наградните фондове при мъжете и дамите. Огромна крачка в битката със сексизма.

– Какви са усещанията ви от Серина на корта и отвън него?

– Играла съм против нея няколко пъти. На корта тя е безкомпромисна, необикновен спортист. Преследва успеха непременно. Извън корта не я познавам толкоз добре, само че с мен постоянно е била общителна.

– Връщаме ви към 2010-а, полуфиналът на „ Уимбълдън “… това ли е пиковият миг и какъв брой близо бяхте до финала и трофей от Шлема?

– „ Уимбълдън “ е особено място за мен и постоянно ще остане такова. Това бе първият шампионат от Големия шлем на който участвах. Прекрачвайки прага на клуба просто усетих такава наслада и еуфория, че си споделих, че ще направя всичко по силите си, с цел да се връщам тук всяка година.

Не постоянно съм се чувствала супер удобно на трева. Отне ми няколко години, с цел да привикна с нея. Но щом я овладях, просто прекосих на ново равнище в играта си.

През 2010-а, отивайки на „ Уимбълдън “ нямах никакви упования към себе си, просто се радвах да съм там и да играя на обичания си шампионат. Мач след мач увереността ми растеше и това се забелязваше. Усещах вниманието върху себе си и изненадата на близките от това, какъв брой изрично надвивам топ играчи като Марион Бартоли и Винъс Уилямс.

Мисля, че имах действителни шансове да доближи до финала. Спомням си, че водих със сет и 2:1 против Вера Звонарьова и върших всичко допустимо да задържа концентрацията си и да устоя на напрежението. За страдание, неналичието на опит в такива грандиозни мачове си сподели думата. Самата мисъл, че мога да играя край на централния корт на „ Уимбълдън “ против легенда като Серина Уилиямс си е плашеща.

– Най-ниската точка? Кога ви е идвало да хвърлите всичко и да се откажете?

– Не мога да укривам, че е имало такива моменти. Но одобрявам това за обикновено. Не постоянно нещата се случват както си ги очаквал, а когато си вложил безусловно всичко от себе си в дадена цел, неуспехът е в действителност мъчителен. В такива моменти просто стискаш зъби и продължаваш да опитваш. Няма невъзнаграден труд, рано или късно нещата си идват на мястото.

– Все повече професионални играчи приказват за самота, за ограничения и честите пътувани в тениса, водещи до депресии. Усещала ли сте го? Имала ли сте такива сривове? Какъв въобще е животът на професионалния играч в този спорт?

– Да, този миг в тениса е в действителност сложен и не всеки може да издържи на сходен темп. Турнирите при нас са всяка седмица, в продължение на десет-единадесет месеца, в разнообразни точки на планетата.

Живееш по хотелите, пиеш си кафето на летището, телефонът е най-хубавият ти другар, а празниците и почивките са тематика табу. Но когато имаш цел и фантазия, това са единствено условия. Лека-полека се привиква.

– Разкажете ни за случая в мача с Конта от 2016 година – каква е истината? Контузена ли бе тя в действителност или хитруваше? Яд ли ви е по какъв начин се развиха нещата тогава?

– Аз съм на мнение, че не беше нито едното, нито другото. Мисля, че тя не постъпи правилно и спортсменски тогава, защото след дълъг медицински тайм навън, взе още по-дълъг тайм навън за промяна на оборудването.

Пробив във правилника й позволяваше това, за жалост. Но стана огромна полемика след този мач, дали би трябвало да се разрешава на играчите да взимат толкоз дълги тайм аути за здравна помощ, тъй като при нея не стана ясно какъв е бил медицинският проблем.
– След вашето вероятно отричане ще останем с една звезда в тениса – Григор Димитров. Често го подлагаме на критика, само че прави оценка ли се действително какъв брой реализира в тази конкуренция? Какво ще кажете по тематиката и имате ли съвет за него?

– Аз не възнамерявам да играя идващия сезон, само че не съм се отказала от професионалната си кариера. Не съм подготвена да върша изказвания по тематиката и не бих желала да бъда притискана да го върша. Когато взема окончателното си решение, несъмнено, ще го споделя.

На Григор в никакъв случай не бих си разрешила да давам каквито и да е било препоръки. Той е извънреден експерт и съм сигурна, че всички решения които взима за кариерата си, са добре премислени и премерени. Той е най-хубавият тенисист в историята на българския тенис и достиженията му са в действителност невероятни. Номер 3 в света!? Как единствено звучи това, изключително за спорт с такава жестока конкуренция.

Аз имам вяра, че той има действителния късмет, както за купа от Големия шлем, по този начин и за първото място в международната класация. Пожелавам му успокоение и кураж, мисля, че е въпрос на време да се случи.

– Имаме много млади играчи, които потеглят занапред по вашия път, следите ли развиването им? Какво би трябвало да знаят преди огромната крачка?

– Да, въпреки и да нямам персонален контакт с тях, проследявам новините, към всички български тенисисти. Много е радващо за мен да виждам, че младите ни състезатели решително гонят задачите си и са подготвени на нужните жертви и ограничения в името на фантазията си. Може би това, което би трябвало да знаят е, че пътят е дълъг, стръмен, не постоянно единствено нагоре, само че пък е доста трогателен и логичен.

И най-важното от всичко – в никакъв случай да не стопират!

- Как виждате работата в тениса у нас в последните години? Личи, че има огромен взрив и повсеместност, а като че ли и повече млади състезатели излизат?

– Много се работи в тази посока и към този момент има резултати. Наистина най-важното е да има всеобщ и наличен спорт. В последните години нашата федерация, поставя старания точно в това, да обезпечи опция посредством разнообразни стратегии на повече деца да практикуват този спорт.

– Продължавате ли да сте по отношение на колежките по света от тура? Има ли някоя, която бихте определили като другар?

– Поддържам връзка основно с Диа Евтимова и Сесил Каратанчева, с тях безусловно сме израснали дружно по шампионатите. Иначе съм в положителни връзки с съвсем всички девойки от тура.

– Плановете ви в тениса? Знаем, че изградихте кортове в Пловдив, само че влече ли ви да сте треньор, да предавате уменията на деца?

– Тенисът е моят метод на живот и аз постоянно ще играя и ще се интересувам от него. Да, бих се занимавала и с треньорска активност, само че може би на малко-по късен стадий.
– Кой беше обичаният ви шампионат? И коя бе желаната дестинация, място за игра, само че и почивка, на което обичахте да се връщате?

– Обикновено обичаните места са тези на които съм се представяла добре, и които свързвам с позитивни страсти. „ Уимбълдън “, Сидни, Париж, несъмнено това са и прелестни градове с богата просвета и история, където постоянно можеш да откриеш нещо ново. Прибавям и всички шампионати от Шлема, тъй като атмосферата там е невероятна, същински празник.

– Имате ли проекти в стилната ви линия да включите и класическа тенис екипировка? Как ви звучи – две състезателки на край на „ Уимбълдън “ примерно, във ваши екипи?

– Да, в идната сбирка ще има и тенис екип, разновидност на този, с който бях на последното си присъединяване на „ Уимбълдън “. Марката Pironetic занапред започва. Готвим нови и все по-интересни оферти. А за мен е същински комплимент да видя жена, облечена в наш екип. Не е нужно да е на „ Уимбълдън “. Нашите облекла са направени да внесат улеснение и жанр в всекидневието на дейната жена.

– Четете ли спортни автобиографии? Бербатов и Стоичков неотдавна издадоха, тази на Агаси в тениса е много мощна книга? Мислите ли в някакъв миг и за ваша такава? Сигурни сме, че имате какво да разкажете…

– Да, чета и са ми доста забавни!

И на Андре Агаси и на Рафа Надал книгите бяха доста прелестно и вълнуващо четиво за мен. Все още не съм прочела тези на Стоичков и Бербатов, само че съм сигурна, че са наситени с забавни поучителни разкази за спорта и живота. Все отново това са две от най-ярките звезди в нашия спорт, осъществили се на международната сцена.

За лична книга не мисля на този стадий. Пътят от първи корт на „ Новотела “ до победа над Винъс Уилиямс на централния корт на „ Уимбълдън “ безспорно е интересен…

Но за момента споделям историите, свързани с него, единствено на околните си и на хората тръгнали по него.