Цветан Василев: Къде са сега „подаръците“ за 500 млн. евро за руската шпионска централа?
Цветан Василев разгласява в персоналния си блог своя позиция във връзка със замесването на името му в така наречен шпионски скандал, който се вихни от няколко дни у нас. Банкерът приказва за връзката му с Николай Малинов, както и каква е ориста на сдруженията ”Дунарит ”, ”Авионамс ” и ”Виваком ”, оповестени от прокуратурата, че са били предопределени за съветската шпионска централа.
Вижте цялото изказване на Василев, озаглавено " Относно шпионската гротескна пиеса ":
В навечерието на ре-старта на фарса, помпозно наименуван „ Дело за източване на КТБ”, при предстоящото досадно словоизлияние на претенциозно наречения главен очевидец, територията беше разтресена от величествен, съгласно прокуратурата и службите, „ шпионски” скандал. Разконспирирана била група, която от 2010 година, та чак до момента работила, с цел да отклонява България от демократичните й релси и да слага под опасност евроатлантическото й развиване. Естествено, за достоверност моето име беше напоително обявено от доблестната прокуратура.
Държа да подчертая, че не за първи път слугинската прокуратура се пробва да ме замеси в „ подривни” схеми, целящи „ апокалипсиса” на страната. През 2018 година по неполучено и до през днешния ден от моите юристи обвиняване, което е по-мъгляво и от пояснение на Бисер Лазов, ми беше издадена нова Червена бюлетина на Интерпол по отношение на „ нарушение на обществения ред” и „ подриване на мира “. Същата беше свалена от Централата на Интерпол – деяние, недоизказано услужливо от българските управляващи. Съдейки обаче по съпътстващата какафония от свинско-фекални фанфари, този път цацо-дизелът цели да покаже, че злодеят е „ закован”. Услужливо са осведомени партньорски служби, посолства и медии с водещ анонс – „ Разбихме проруската конструкция в евроатлантическа България”. Похвали и насърчителни утвърждения валят отвред. Кой е в авангарда обаче? Известният със срещите и фотосите си с съветския си сътрудник Чайка настоящ основен обвинител на територията и неповторимият, единствен и несравним претендент да го замести, обменял опит с Русия. С доста сричане при четене на банални фрагменти от дипломна работа по политически науки на приблизително ниво, двамата доведоха до знанието на обществото, че са разкрили група, шпионирала в интерес на Русия, която „ естествено “ била спонсорирана от мене. И това всичко било потвърдено от някаква докладна бележка на съветски език от баш „ шпионина “ Малинов.
Малко фактология за късопаметните
Държа да отбележа, че активите, които съм бил дал безплатно на съветските приятели на Малинов, които съгласно него, а и съгласно Цацаров и Гешев, „ предствлявали 9% от БВП” (иначе от сякаш пирамидата КТБ), бяха под контрола на КТБ до нейното наложително затваряне на 20.06.2014 година КТБ бе срината след изкуствената рецесия вследствие на дейностите на същата тази прокуратура, инспирирани от един корпулентен рейдър. Нито за миг тези активи не са били поставяни в каквато и да било взаимозависимост от Русия, без значение от финансовото присъединяване на ВТБ Капитал. По това време нямаше нито един представител на руснаците в управителните органи на оперативната компания, за разлика от ситуациата след затварянето на банката, когато незабавно бяха набутани резидентите на ВТБ братя Велчеви. Да не приказваме за настоящето положение с наличието на сътрудници от Люксембург и Цюрих, доказващи непрозрачността на акционерната конструкция и евентуалното присъединяване на скрити български ползи в нея. Тук изобщо не повдигам въпроса за мениджмънта на Дунарит и Авионамс, който постоянно се е осъществявал от български специалисти.
Въпросът, кой подложи на риск тези активи, представляващи част от системата на националната сигурност на страната, явно не е комфортен за подчинената на корпулентния мафиот слугинажна прокуратура. Още повече, че тя е негов съизвършител в разбиването на банката. Правителствата на Орешарски, Близнашки (Плевнелиев) и Борисов 2 не демонстрираха и капка държавническо мислене и отхвърлиха възобновяване на изкуствено лишената от ликвидност банка, макар че имаха разполагаем всички нейни активи, в това число и стратегическите – същите, които са предмет на този фиктивен от полицаите на корпулентния рейдър шпионски скандал. Междувременно имах опция да се убедя в „ добрите” планове за отбрана на ползите на кредиторите на банката от страна на ръководещата банкрута на КТБ тайфа. Някои от главните активи на банката като Петрол, заводът за хартия в Костенец, Техномаркет, заводът за стъкло „ Рубин”, заводът за строителни произведения „ Гипс” и прочие бяха безусловно откраднати по време на квестурата. След скандалното решение на Народното събрание – следващ трик на Борисов за размиване на отговорността за банкрута на банката – за нейната разпродажба, посрещнато с овации от всички партии от политическия набор, аз взех решение да опитам да защитя най-малко онази част от активите й, която към момента не беше открадната. Да ги защитя, тъй като още през лятото на 2014 година основният им очевидец и главен помощник в кражбите на активи беше опитал да овладее ръководството на Дунарит и Авионамс посредством подставени лица, близки до корпулентния депутат-бизнесмен, както и до един напомпан другар на премиера.
Така се стигна до контакта с финансовия „ гуру” Пиер Луврие и неговия фонд CFG Capital, опосредстван ненапълно от лицето Малинов. Всъщност, безспорна неистина е, че съм го молил и съм го търсил за този контакт. Инициативата беше извънредно негова и явно не е бил воден от други подбуди, с изключение на от персоналния си интерес, който евентуално е пречупвал и през своите политически упоритости. Беше ми ясно, че задачата на шайката на корпулентния е да кешира и граби. Моята цел беше да бъдат избавени някои от най-важните активи, добити с финансиране от КТБ, като бъдат рефинансирани техните отговорности, в това число и основно към банката в размер до 940 млн. евро. Това е необятно прокламираната от всички „ обективни” медии „ договорка за 1 евро” от февруари 2015 година Предполагам, че доблестната прокуратура разполага с образец от този контракт и е наясно, че няма никакви дарове за съветски стратегически центрове и сътрудници на Малинов, тъй като договорката е възмездна. Иначе не бих си показал съвсем петгодишното им безмълвие по този въпрос. С това естествено и тезата на мутромилиционерите за някакво мое присъединяване в „ шпионската” завера рухва мигновено.
Всъщност, илюзията ми, че фондът на Луврие има съществени планове да извърши финансовите си задължения по контракта, се изпари доста бързо – още след малоумната му конференция в София и последвалият му опит за тотално преодоляване на бордовете на Дунарит и Авионамс, налагайки хора, които доста бързо бяха разпознати като гравитиращи към Петър Манджуков, ерго корпулентния му покровител. Тогава Виваком беше недостъпна за Луврие заради комплицираната конструкция и блокиращата квота на владеещите несобственици от ВТБ.
Отстранени от двете сдружения (абсолютна неистина е, че Малинов бил уговарял съветските си благодетели да оставят Гебрев да се оправя, защото по това време Гебрев не е имал нищо общо с Дунарит), малиновите хора останаха да управляват люксембургската компания SHCO79, притежаваща опосредствано към 43% от акциите на Виваком. На тази компания, записана на мое име, бяха трансферирани акциите на предходния акционер на Виваком Бромак Телеком Инвест – също моя еднолична компания – с единствена цел предотвратяване от кражба от страна на Лазов в интерес на корпулентния. Прехвърлянето беше с в допълнение финансово изискване – люксембургската компания да заплати на Бромак Телеком Инвест 120 млн. евро след възможна продажба за погашение на финансирането на придобиването на акциите от страна на КТБ. Съвсем скоро стана ясно, че Луврие нито има средствата, нито желанието да рефинансира каквото и да било. На всичко от горната страна той беше засечен на среща с корпулентния, след което е почнал нерегламентирано пазарене с ВТБ, което е документирано. Така на него му се наложи да трансферира по разпореждане на своите босове акциите на люксембургската компания на Косарев и Empreno Ventures.
Къде са в този момент „ подаръците “ за съветската шпионска централа, възлизащи на 500 милиона евро съгласно обвиняването, което цитира спомените на Малинов?
Дунарит – с помощта на мениджмънта и на Гебрев, продължава да е водещо дружество от военната промишленост, без значение от многочислените опити на корпулентния благодарение на държавни органи и институции да постави ръка върху него. Друг е въпросът, че загрижените за активите на банката институции и самата прокуратура (според Гешев цената му била 360 млн. лева) не позволяват нарастването на капитала му, без значение от правосъдните решения, а по този метод и заплащането на 60 млн. лв. в масата на несъстоятелността. В същото време, бдителната прокуратура си затваря очите пред бруталните дейности и обири на активи на банката от компании на корпулентния по вземания, за които самата банка води каузи в съда за анулация. По моя оценка, вредите за банката единствено от тези покупко-продажби, свързани с Дунарит, от компаниите ДИ ПИ Инвестмънт и Виафот надвишават 30 млн. лв.. Това обаче не е проблем за Цацаров и Гешев, както не беше проблем и опитът на корпулентния за преодоляване на Дунарит през офшорка, в случай че през 2014-2015 година министърът на стопанската система в Борисов 2 Лукарски се опита да вземе лиценза на предприятието с претекст, че е благосъстоятелност на офшорка. Вярвам, че ще пристигна ден, в който на тези и доста други въпроси ще дават отговор всички забъркани в този незаконен сговор лица.
Авионамс – дружество, което беше приватизирано в положение на безусловно механически банкрут през 2008 година и превърнато в съвременен цех посредством придобиване на всички нужни лицензи за ремонт на хеликоптери МИ17 на въоръжение в армиите на НАТО, вследствие на което и подписало контракт на стойност над 180 млн. $ с НАТО. То беше безусловно заграбено от страната за смешната цена от 14 млн. евро, в случай че имаше ползи от стратегически вложители, предлагащи 2-2,5 пъти по-висока цена от тази на страната. Мога единствено да допускам какви са били задачите им, откакто знам за воаяжите на доверено лице на премиера до Москва с искане за посреднически контракт във връзка Авионамс и ремонта на 36 машини по контракта с НАТО.
Виваком – знае се, че през 2017 година руско-българският бандитски консорциум закупи Виваком на срамната цена от 700 млн. евро (330 млн. платени за мостовия заем от 150 млн. евро на ВТБ и за старите акционери) плюс настоящото към оня миг обвързване на компанията (около 370 млн. евро) по облигационната емисия, осъществена през 2012 година Реалната стойност на компанията е 1,2 милиарда евро, което беше потвърдено неотдавна от консултантската компания Лазард при анонса за стартирането на продажбата й. Тези обаче „ спечелени” от вложителите 500 млн. евро се оказаха мираж, поради твърдата позиция на Косарев. Това явно изнервя както съветската част (ВТБ е с огромна експозиция), по този начин и българските „ партньори” (не приказвам за мюрето-гешефтар). И да не би някой да си намерения, че институциите в страната са се загрижили за масата на несъстоятелността на КТБ. В по този начин наречената ескроу сметка ВТБ „ благородно “ са оставили на дотогавашните акционери не повече от 120 млн. евро, които още са блокирани и не се разпределят, без значение от писменото разпореждане на Бромак Телеком Инвест полагащата се част от тези средства – 43.3% или към 52 млн. евро да бъдат платени по сметка на компанията в КТБ. Още по-голям е казусът с 33.3 % от акциите, платени от ТЦ-ИМЕ, само че претендирани нелегално от ВТБ. И всичко това в следствие един път на удара против банката и повторно – на несъответстващите дейности на шефката на ТЦ-ИМЕ, също по този начин деен лъжесвидетел в хора на прокуратурата.
Всъщност, драмата е в неосъществените 500 млн. евро облага, евентуално авансово разпределени сред очевидни и скрити „ акционери”.
Вероятно съществува и друга причина за съшития с бели конци шпионски скандал – течащите следствия и идни правосъдни каузи в Съединени американски щати (заседанието по делото РИКО е планувано за 29.09.2018 г.), в които корпулентният е основно настоящо лице, освен това с ясно потвърдени съветски връзки, една от които през Виваком. Очевидно по негово предписание, българските управляващи, и в частност прокуратурата, се пробват посредством този шумно огласен скърпен сюжет да убедят американските управляващи (не знам по какъв начин си показват, че ще убедят щатския съд, тъй като там няма ушевци и бушевци), че той не е „ руска” креатура. Ощо повече, че притежател на Виваком де факто в този момент е глобената от Съединени американски щати ВТБ, а българските управляващи можеха да спрат неведнъж тази срамна договорка – посредством Комисия за защита на конкуренцията, КРС, даже и КПКОНПИ. Очевидно, не са счели, че има опасност за националния интерес.
Що се отнася до моето „ участие” в жалко изфабрикувания „ шпионски” скандал – даже Малинов го отхвърли в последните си медийни изяви. Същият Малинов, който на парламентарните избори се беше появил в листата на Атака от Обединени патриоти, освен потвърдено финансирана от Кремъл, ами и формален съдружен сътрудник в настоящето държавно управление на Борисов.
Изводите си ги правете сами!
Цветан Василев – нито русофил, нито русофоб
Вижте цялото изказване на Василев, озаглавено " Относно шпионската гротескна пиеса ":
В навечерието на ре-старта на фарса, помпозно наименуван „ Дело за източване на КТБ”, при предстоящото досадно словоизлияние на претенциозно наречения главен очевидец, територията беше разтресена от величествен, съгласно прокуратурата и службите, „ шпионски” скандал. Разконспирирана била група, която от 2010 година, та чак до момента работила, с цел да отклонява България от демократичните й релси и да слага под опасност евроатлантическото й развиване. Естествено, за достоверност моето име беше напоително обявено от доблестната прокуратура.
Държа да подчертая, че не за първи път слугинската прокуратура се пробва да ме замеси в „ подривни” схеми, целящи „ апокалипсиса” на страната. През 2018 година по неполучено и до през днешния ден от моите юристи обвиняване, което е по-мъгляво и от пояснение на Бисер Лазов, ми беше издадена нова Червена бюлетина на Интерпол по отношение на „ нарушение на обществения ред” и „ подриване на мира “. Същата беше свалена от Централата на Интерпол – деяние, недоизказано услужливо от българските управляващи. Съдейки обаче по съпътстващата какафония от свинско-фекални фанфари, този път цацо-дизелът цели да покаже, че злодеят е „ закован”. Услужливо са осведомени партньорски служби, посолства и медии с водещ анонс – „ Разбихме проруската конструкция в евроатлантическа България”. Похвали и насърчителни утвърждения валят отвред. Кой е в авангарда обаче? Известният със срещите и фотосите си с съветския си сътрудник Чайка настоящ основен обвинител на територията и неповторимият, единствен и несравним претендент да го замести, обменял опит с Русия. С доста сричане при четене на банални фрагменти от дипломна работа по политически науки на приблизително ниво, двамата доведоха до знанието на обществото, че са разкрили група, шпионирала в интерес на Русия, която „ естествено “ била спонсорирана от мене. И това всичко било потвърдено от някаква докладна бележка на съветски език от баш „ шпионина “ Малинов.
Малко фактология за късопаметните
Държа да отбележа, че активите, които съм бил дал безплатно на съветските приятели на Малинов, които съгласно него, а и съгласно Цацаров и Гешев, „ предствлявали 9% от БВП” (иначе от сякаш пирамидата КТБ), бяха под контрола на КТБ до нейното наложително затваряне на 20.06.2014 година КТБ бе срината след изкуствената рецесия вследствие на дейностите на същата тази прокуратура, инспирирани от един корпулентен рейдър. Нито за миг тези активи не са били поставяни в каквато и да било взаимозависимост от Русия, без значение от финансовото присъединяване на ВТБ Капитал. По това време нямаше нито един представител на руснаците в управителните органи на оперативната компания, за разлика от ситуациата след затварянето на банката, когато незабавно бяха набутани резидентите на ВТБ братя Велчеви. Да не приказваме за настоящето положение с наличието на сътрудници от Люксембург и Цюрих, доказващи непрозрачността на акционерната конструкция и евентуалното присъединяване на скрити български ползи в нея. Тук изобщо не повдигам въпроса за мениджмънта на Дунарит и Авионамс, който постоянно се е осъществявал от български специалисти.
Въпросът, кой подложи на риск тези активи, представляващи част от системата на националната сигурност на страната, явно не е комфортен за подчинената на корпулентния мафиот слугинажна прокуратура. Още повече, че тя е негов съизвършител в разбиването на банката. Правителствата на Орешарски, Близнашки (Плевнелиев) и Борисов 2 не демонстрираха и капка държавническо мислене и отхвърлиха възобновяване на изкуствено лишената от ликвидност банка, макар че имаха разполагаем всички нейни активи, в това число и стратегическите – същите, които са предмет на този фиктивен от полицаите на корпулентния рейдър шпионски скандал. Междувременно имах опция да се убедя в „ добрите” планове за отбрана на ползите на кредиторите на банката от страна на ръководещата банкрута на КТБ тайфа. Някои от главните активи на банката като Петрол, заводът за хартия в Костенец, Техномаркет, заводът за стъкло „ Рубин”, заводът за строителни произведения „ Гипс” и прочие бяха безусловно откраднати по време на квестурата. След скандалното решение на Народното събрание – следващ трик на Борисов за размиване на отговорността за банкрута на банката – за нейната разпродажба, посрещнато с овации от всички партии от политическия набор, аз взех решение да опитам да защитя най-малко онази част от активите й, която към момента не беше открадната. Да ги защитя, тъй като още през лятото на 2014 година основният им очевидец и главен помощник в кражбите на активи беше опитал да овладее ръководството на Дунарит и Авионамс посредством подставени лица, близки до корпулентния депутат-бизнесмен, както и до един напомпан другар на премиера.
Така се стигна до контакта с финансовия „ гуру” Пиер Луврие и неговия фонд CFG Capital, опосредстван ненапълно от лицето Малинов. Всъщност, безспорна неистина е, че съм го молил и съм го търсил за този контакт. Инициативата беше извънредно негова и явно не е бил воден от други подбуди, с изключение на от персоналния си интерес, който евентуално е пречупвал и през своите политически упоритости. Беше ми ясно, че задачата на шайката на корпулентния е да кешира и граби. Моята цел беше да бъдат избавени някои от най-важните активи, добити с финансиране от КТБ, като бъдат рефинансирани техните отговорности, в това число и основно към банката в размер до 940 млн. евро. Това е необятно прокламираната от всички „ обективни” медии „ договорка за 1 евро” от февруари 2015 година Предполагам, че доблестната прокуратура разполага с образец от този контракт и е наясно, че няма никакви дарове за съветски стратегически центрове и сътрудници на Малинов, тъй като договорката е възмездна. Иначе не бих си показал съвсем петгодишното им безмълвие по този въпрос. С това естествено и тезата на мутромилиционерите за някакво мое присъединяване в „ шпионската” завера рухва мигновено.
Всъщност, илюзията ми, че фондът на Луврие има съществени планове да извърши финансовите си задължения по контракта, се изпари доста бързо – още след малоумната му конференция в София и последвалият му опит за тотално преодоляване на бордовете на Дунарит и Авионамс, налагайки хора, които доста бързо бяха разпознати като гравитиращи към Петър Манджуков, ерго корпулентния му покровител. Тогава Виваком беше недостъпна за Луврие заради комплицираната конструкция и блокиращата квота на владеещите несобственици от ВТБ.
Отстранени от двете сдружения (абсолютна неистина е, че Малинов бил уговарял съветските си благодетели да оставят Гебрев да се оправя, защото по това време Гебрев не е имал нищо общо с Дунарит), малиновите хора останаха да управляват люксембургската компания SHCO79, притежаваща опосредствано към 43% от акциите на Виваком. На тази компания, записана на мое име, бяха трансферирани акциите на предходния акционер на Виваком Бромак Телеком Инвест – също моя еднолична компания – с единствена цел предотвратяване от кражба от страна на Лазов в интерес на корпулентния. Прехвърлянето беше с в допълнение финансово изискване – люксембургската компания да заплати на Бромак Телеком Инвест 120 млн. евро след възможна продажба за погашение на финансирането на придобиването на акциите от страна на КТБ. Съвсем скоро стана ясно, че Луврие нито има средствата, нито желанието да рефинансира каквото и да било. На всичко от горната страна той беше засечен на среща с корпулентния, след което е почнал нерегламентирано пазарене с ВТБ, което е документирано. Така на него му се наложи да трансферира по разпореждане на своите босове акциите на люксембургската компания на Косарев и Empreno Ventures.
Къде са в този момент „ подаръците “ за съветската шпионска централа, възлизащи на 500 милиона евро съгласно обвиняването, което цитира спомените на Малинов?
Дунарит – с помощта на мениджмънта и на Гебрев, продължава да е водещо дружество от военната промишленост, без значение от многочислените опити на корпулентния благодарение на държавни органи и институции да постави ръка върху него. Друг е въпросът, че загрижените за активите на банката институции и самата прокуратура (според Гешев цената му била 360 млн. лева) не позволяват нарастването на капитала му, без значение от правосъдните решения, а по този метод и заплащането на 60 млн. лв. в масата на несъстоятелността. В същото време, бдителната прокуратура си затваря очите пред бруталните дейности и обири на активи на банката от компании на корпулентния по вземания, за които самата банка води каузи в съда за анулация. По моя оценка, вредите за банката единствено от тези покупко-продажби, свързани с Дунарит, от компаниите ДИ ПИ Инвестмънт и Виафот надвишават 30 млн. лв.. Това обаче не е проблем за Цацаров и Гешев, както не беше проблем и опитът на корпулентния за преодоляване на Дунарит през офшорка, в случай че през 2014-2015 година министърът на стопанската система в Борисов 2 Лукарски се опита да вземе лиценза на предприятието с претекст, че е благосъстоятелност на офшорка. Вярвам, че ще пристигна ден, в който на тези и доста други въпроси ще дават отговор всички забъркани в този незаконен сговор лица.
Авионамс – дружество, което беше приватизирано в положение на безусловно механически банкрут през 2008 година и превърнато в съвременен цех посредством придобиване на всички нужни лицензи за ремонт на хеликоптери МИ17 на въоръжение в армиите на НАТО, вследствие на което и подписало контракт на стойност над 180 млн. $ с НАТО. То беше безусловно заграбено от страната за смешната цена от 14 млн. евро, в случай че имаше ползи от стратегически вложители, предлагащи 2-2,5 пъти по-висока цена от тази на страната. Мога единствено да допускам какви са били задачите им, откакто знам за воаяжите на доверено лице на премиера до Москва с искане за посреднически контракт във връзка Авионамс и ремонта на 36 машини по контракта с НАТО.
Виваком – знае се, че през 2017 година руско-българският бандитски консорциум закупи Виваком на срамната цена от 700 млн. евро (330 млн. платени за мостовия заем от 150 млн. евро на ВТБ и за старите акционери) плюс настоящото към оня миг обвързване на компанията (около 370 млн. евро) по облигационната емисия, осъществена през 2012 година Реалната стойност на компанията е 1,2 милиарда евро, което беше потвърдено неотдавна от консултантската компания Лазард при анонса за стартирането на продажбата й. Тези обаче „ спечелени” от вложителите 500 млн. евро се оказаха мираж, поради твърдата позиция на Косарев. Това явно изнервя както съветската част (ВТБ е с огромна експозиция), по този начин и българските „ партньори” (не приказвам за мюрето-гешефтар). И да не би някой да си намерения, че институциите в страната са се загрижили за масата на несъстоятелността на КТБ. В по този начин наречената ескроу сметка ВТБ „ благородно “ са оставили на дотогавашните акционери не повече от 120 млн. евро, които още са блокирани и не се разпределят, без значение от писменото разпореждане на Бромак Телеком Инвест полагащата се част от тези средства – 43.3% или към 52 млн. евро да бъдат платени по сметка на компанията в КТБ. Още по-голям е казусът с 33.3 % от акциите, платени от ТЦ-ИМЕ, само че претендирани нелегално от ВТБ. И всичко това в следствие един път на удара против банката и повторно – на несъответстващите дейности на шефката на ТЦ-ИМЕ, също по този начин деен лъжесвидетел в хора на прокуратурата.
Всъщност, драмата е в неосъществените 500 млн. евро облага, евентуално авансово разпределени сред очевидни и скрити „ акционери”.
Вероятно съществува и друга причина за съшития с бели конци шпионски скандал – течащите следствия и идни правосъдни каузи в Съединени американски щати (заседанието по делото РИКО е планувано за 29.09.2018 г.), в които корпулентният е основно настоящо лице, освен това с ясно потвърдени съветски връзки, една от които през Виваком. Очевидно по негово предписание, българските управляващи, и в частност прокуратурата, се пробват посредством този шумно огласен скърпен сюжет да убедят американските управляващи (не знам по какъв начин си показват, че ще убедят щатския съд, тъй като там няма ушевци и бушевци), че той не е „ руска” креатура. Ощо повече, че притежател на Виваком де факто в този момент е глобената от Съединени американски щати ВТБ, а българските управляващи можеха да спрат неведнъж тази срамна договорка – посредством Комисия за защита на конкуренцията, КРС, даже и КПКОНПИ. Очевидно, не са счели, че има опасност за националния интерес.
Що се отнася до моето „ участие” в жалко изфабрикувания „ шпионски” скандал – даже Малинов го отхвърли в последните си медийни изяви. Същият Малинов, който на парламентарните избори се беше появил в листата на Атака от Обединени патриоти, освен потвърдено финансирана от Кремъл, ами и формален съдружен сътрудник в настоящето държавно управление на Борисов.
Изводите си ги правете сами!
Цветан Василев – нито русофил, нито русофоб
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ