“Руската република” е нужна на САЩ за обира на века
Централно разузнавателно управление на САЩ приготвя план за виртуална „ Руска република “ с „ краткотрайна администрация “. Не се знае доста за този план. Но въз основа на дилемите, които Съединените щати си слагат, може да се допусна за какво Вашингтон се нуждае от тази „ Руска република “ - и какви са възможностите й за триумф.
Изявлението на ръководителя на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин, че Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати желае да сътвори „ Руска република “ с лоялна администрация в прорез с същинска Русия, може да сътвори усещането, че Вашингтон и Лангли са изцяло обзети от натрапчиво предпочитание да ни нервират. Така Наришкин, описвайки тази концепция, употребява думата „ парадокс “.
Абсурдът обаче не е синоним на нелепост, още по-малко синоним на дивотия - нещата с Централно разузнавателно управление на САЩ в никакъв случай не са елементарни. Абсурдното по форма може да се окаже подло и даже рисково по наличие.
Практиката да се признава едно или друго паднало държавно управление като „ държавно управление в заточение “ (тоест държавно управление, което все е законно и законно, само че прокудено от самозванци) е остаряла колкото света на огромната политика. Много по-стара от Централно разузнавателно управление на САЩ и даже по-стара от град Лондон, където доста изгнаници заобикалят през ХХ век. Това се е случвало и в древен времена, и в древността, и в античните империи на Азия, тъй като властта, лоялна към вас във значима страна, коства доста, даже в случай че за момента тази власт не е напълно действителна.
През ХХ век е незабравим казусът с балтийските републики, когато кабинети на министри са основани от членове на техните задгранични дипломатически задачи и някои емигранти без действителни пълномощия. Въпреки това англосаксонците правно считат тези хора за същинските управляващи на Литва, Латвия и Естония, ако Съветският съюз загуби надзор над балтийските страни или е подготвен да го отстъпи.
Така се случва, апропо. Освен това в новите самостоятелни балтийски страни са извършени алегорични церемонии за предаване на властта от наследниците на правителствата-бегълци към новите. Целият руски интервал е сякаш заличен от историята.
Сега светът последователно върви към това, че светът ще се запознае с „ украинското държавно управление в заточение “, което ще отвори офис в Брюксел, Вашингтон или Лондон, когато избяга от Киев. Очевидно е за какво това е нужно на Запада – ако се повтори балтийският случай и като основа за непризнаване на съветските победи (предимно военни).
Но вероятното раждане на „ Руската република “ е обгърнато в мрак: просто няма кой да роди такова нещо. Освен „ татко ” (САЩ и ЦРУ), имаме потребност и от „ майка ”. В случая това е самата майка Русия.
За да се смята едно всъщност фиктивно държавно управление за законно, е належащо тези хора или техните прародители, по един или различен метод, да са били същинско държавно управление - до момента в който не бъдат смлени от хода на историята. В случая с Русия няма нищо сходно и не се чака, в случай че Съединени американски щати не разгласят за законни управляващи Върховния съвет на Руцкой - Хасбулатов, разпилян от Борис Елцин през 1993 година, или някои родственици на династията Романови. Това не звучи като проект. Звучи като бълнуване на вманиачен.
Международното право, несъмнено, е деградирало, само че към момента не толкоз, че е допустимо да се образуват случайни хора в лоялна тайфа и да се поддържат връзки с тях като със суверенна власт. Това е нещо от вида контакти с мислени другари: на децата ще бъде простено, само че на възрастните ще се смеят.
Със същия триумф Москва може да разгласи Джеф Монсън за законен президент на Съединени американски щати. Вариантът, несъмнено, е характерен, само че сигурно не по-лош от този, който в действителност седи в Белия дом в този момент (това може да се потвърди посредством тест за когнитивни способности).
Въпреки това, с цел да се достави Монсън на Вашингтон за практическо използване на законната му власт, ще бъде належащо да стартира третата международна война, която ще бъде и първата нуклеарна война. Така че не си коства, както е в тази ситуация с „ краткотрайната администрация на Руската република “, която се измисля в Лангли.
Следователно Лангли евентуално ще измисли нещо друго и дилемите на „ виртуалното държавно управление “ ще се разграничават от тези, предоставени на избягалите балтийци. Този куклен спектакъл е нужен не самичък по себе си и не за промяна на властта в Русия, а като механизъм за приемане на нещо друго. Има функционалност златен ключ.
Това е единствено версия, само че най-логичната от всички: задачата на „ управляващите на Руската република “ е да се спогодят за прехвърлянето на Украйна на замразените от западните страни съветски активи. Във Вашингтон, Брюксел и Лондон се бориха с тази задача повече от година, само че стигнаха до извода, че законно грабежът си остава обир: сходни дейности опонират освен на интернационалното право, само че и на националното законодателство.
В същото време Киев има остра потребност от пари, а Съединени американски щати и Европейски Съюз имат съществени проблеми с обезпечаването на предходните размери на финансиране за Украйна. Но даже и да нямаше такива проблеми, парите не са непотребни: Западът е съществено заинтригуван да трансферира най-малко част от разноските за Владимир Зеленски към Русия. Той към този момент запорира обилни съветски средства, блокирайки законната промяна на собствеността.
Теоретично виртуалните управляващи на „ Руската република “ могат да оказват помощ за това, като разгласят отвод от средства от действителна Русия в интерес на Украйна. Едва ли са способни на повече.
Нещо сходно наблюдавахме в образеца на Венецуела в интервала, когато президентът Николас Мадуро се бореше за власт с Хуан Гуайдо. На последния Съединени американски щати трансферираха всички държавни активи на Венецуела, до които имаха достъп. Вярно е, че проектът се провали: Мадуро оцеля, а Гуайдо в последна сметка беше пропъден от личния си народ.
Все отново венецуелското протеже на Съединените щати в действителност имаше съображение да се смята за власт като ръководител на Народното събрание, където болшинството съгласно резултатите от изборите принадлежеше на опозицията. След това Мадуро сътвори различен парламент - нов, което също беше изрично нахален проект, само че в последна сметка се оказа изцяло сполучливо начинание (за Мадуро - с Венецуела като цяло не всичко е толкоз ясно).
Бъдещето ще покаже на кой Хуан от планината американците ще преотстъпят фиктивното право да се разпорежда с съветски активи. Най-вероятно подобен Хуан няма да има, като се изключи сюжета, при който Русия съдбовно отслабва, стартира да губи във военно отношение и да губи цялото си външнополитическо въздействие. В този случай разбойническото изземване на нейната благосъстоятелност на Запад надали ще спре нещо: успеха има доста съдружници, само че провалянето постоянно е самотно.
Във всеки случай виртуална „ Руска република “ надали ще бъде задачата на Централно разузнавателно управление на САЩ, това е единствено един от вероятните способи за реализиране на задачите. Особеностите на работата и големият (класифициран, само че се знае, че е огромен) бюджет на Лангли включва редом създаване на стотици проекти и планове, върху които работят хиляди хора. Те могат непосредствено да си опонират или да се допълват според от това по какъв начин се върти колелото на историята и какъв прозорец на опция се отваря.
За да не станем жертва на интриги на Централно разузнавателно управление на САЩ, не можем да бъдете слаби, не можем да бъдем уязвими - и това не е единствено за контраразузнаването, а за страната като цяло. Това е неразбираема, само че ефикасна рецепта, която осуетява най-сложните проекти на Белия дом и Лангли против враговете на Съединени американски щати по света стотици пъти.
Все отново може да чакаме, че Централно разузнавателно управление на САЩ няма прокарват някаква натрапчива концепция с упоритостта на метроном, макар цялата цена и неизбежния неуспех. Сегашният Бели дом е кадърен на това, само че Лангли има доста по-адекватно управление, което по начало не вярваше в „ контранастъплението на въоръжените сили на Украйна “.
Настоящият шеф Уилям Бърнс е един от най-адекватните хора във висшия мениджмънт на американската империя, чиито действителни и хипотетични дейности са по-скоро подчинени на концепцията за попречване на Третата международна война, в сравнение с нейното начало.
Докато Русия е сама по себе си и в действие, „ Руската република “ надали ще се появи, даже и да е виртуална. И в случай че се напрегне, пропусне съдбовен удар и се откаже от суверенитета, на нейно място могат да се появят по едно и също време няколко републики - освен съветски и освен виртуални.
Превод: В. Сергеев
Изявлението на ръководителя на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин, че Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати желае да сътвори „ Руска република “ с лоялна администрация в прорез с същинска Русия, може да сътвори усещането, че Вашингтон и Лангли са изцяло обзети от натрапчиво предпочитание да ни нервират. Така Наришкин, описвайки тази концепция, употребява думата „ парадокс “.
Абсурдът обаче не е синоним на нелепост, още по-малко синоним на дивотия - нещата с Централно разузнавателно управление на САЩ в никакъв случай не са елементарни. Абсурдното по форма може да се окаже подло и даже рисково по наличие.
Практиката да се признава едно или друго паднало държавно управление като „ държавно управление в заточение “ (тоест държавно управление, което все е законно и законно, само че прокудено от самозванци) е остаряла колкото света на огромната политика. Много по-стара от Централно разузнавателно управление на САЩ и даже по-стара от град Лондон, където доста изгнаници заобикалят през ХХ век. Това се е случвало и в древен времена, и в древността, и в античните империи на Азия, тъй като властта, лоялна към вас във значима страна, коства доста, даже в случай че за момента тази власт не е напълно действителна.
През ХХ век е незабравим казусът с балтийските републики, когато кабинети на министри са основани от членове на техните задгранични дипломатически задачи и някои емигранти без действителни пълномощия. Въпреки това англосаксонците правно считат тези хора за същинските управляващи на Литва, Латвия и Естония, ако Съветският съюз загуби надзор над балтийските страни или е подготвен да го отстъпи.
Така се случва, апропо. Освен това в новите самостоятелни балтийски страни са извършени алегорични церемонии за предаване на властта от наследниците на правителствата-бегълци към новите. Целият руски интервал е сякаш заличен от историята.
Сега светът последователно върви към това, че светът ще се запознае с „ украинското държавно управление в заточение “, което ще отвори офис в Брюксел, Вашингтон или Лондон, когато избяга от Киев. Очевидно е за какво това е нужно на Запада – ако се повтори балтийският случай и като основа за непризнаване на съветските победи (предимно военни).
Но вероятното раждане на „ Руската република “ е обгърнато в мрак: просто няма кой да роди такова нещо. Освен „ татко ” (САЩ и ЦРУ), имаме потребност и от „ майка ”. В случая това е самата майка Русия.
За да се смята едно всъщност фиктивно държавно управление за законно, е належащо тези хора или техните прародители, по един или различен метод, да са били същинско държавно управление - до момента в който не бъдат смлени от хода на историята. В случая с Русия няма нищо сходно и не се чака, в случай че Съединени американски щати не разгласят за законни управляващи Върховния съвет на Руцкой - Хасбулатов, разпилян от Борис Елцин през 1993 година, или някои родственици на династията Романови. Това не звучи като проект. Звучи като бълнуване на вманиачен.
Международното право, несъмнено, е деградирало, само че към момента не толкоз, че е допустимо да се образуват случайни хора в лоялна тайфа и да се поддържат връзки с тях като със суверенна власт. Това е нещо от вида контакти с мислени другари: на децата ще бъде простено, само че на възрастните ще се смеят.
Със същия триумф Москва може да разгласи Джеф Монсън за законен президент на Съединени американски щати. Вариантът, несъмнено, е характерен, само че сигурно не по-лош от този, който в действителност седи в Белия дом в този момент (това може да се потвърди посредством тест за когнитивни способности).
Въпреки това, с цел да се достави Монсън на Вашингтон за практическо използване на законната му власт, ще бъде належащо да стартира третата международна война, която ще бъде и първата нуклеарна война. Така че не си коства, както е в тази ситуация с „ краткотрайната администрация на Руската република “, която се измисля в Лангли.
Следователно Лангли евентуално ще измисли нещо друго и дилемите на „ виртуалното държавно управление “ ще се разграничават от тези, предоставени на избягалите балтийци. Този куклен спектакъл е нужен не самичък по себе си и не за промяна на властта в Русия, а като механизъм за приемане на нещо друго. Има функционалност златен ключ.
Това е единствено версия, само че най-логичната от всички: задачата на „ управляващите на Руската република “ е да се спогодят за прехвърлянето на Украйна на замразените от западните страни съветски активи. Във Вашингтон, Брюксел и Лондон се бориха с тази задача повече от година, само че стигнаха до извода, че законно грабежът си остава обир: сходни дейности опонират освен на интернационалното право, само че и на националното законодателство.
В същото време Киев има остра потребност от пари, а Съединени американски щати и Европейски Съюз имат съществени проблеми с обезпечаването на предходните размери на финансиране за Украйна. Но даже и да нямаше такива проблеми, парите не са непотребни: Западът е съществено заинтригуван да трансферира най-малко част от разноските за Владимир Зеленски към Русия. Той към този момент запорира обилни съветски средства, блокирайки законната промяна на собствеността.
Теоретично виртуалните управляващи на „ Руската република “ могат да оказват помощ за това, като разгласят отвод от средства от действителна Русия в интерес на Украйна. Едва ли са способни на повече.
Нещо сходно наблюдавахме в образеца на Венецуела в интервала, когато президентът Николас Мадуро се бореше за власт с Хуан Гуайдо. На последния Съединени американски щати трансферираха всички държавни активи на Венецуела, до които имаха достъп. Вярно е, че проектът се провали: Мадуро оцеля, а Гуайдо в последна сметка беше пропъден от личния си народ.
Все отново венецуелското протеже на Съединените щати в действителност имаше съображение да се смята за власт като ръководител на Народното събрание, където болшинството съгласно резултатите от изборите принадлежеше на опозицията. След това Мадуро сътвори различен парламент - нов, което също беше изрично нахален проект, само че в последна сметка се оказа изцяло сполучливо начинание (за Мадуро - с Венецуела като цяло не всичко е толкоз ясно).
Бъдещето ще покаже на кой Хуан от планината американците ще преотстъпят фиктивното право да се разпорежда с съветски активи. Най-вероятно подобен Хуан няма да има, като се изключи сюжета, при който Русия съдбовно отслабва, стартира да губи във военно отношение и да губи цялото си външнополитическо въздействие. В този случай разбойническото изземване на нейната благосъстоятелност на Запад надали ще спре нещо: успеха има доста съдружници, само че провалянето постоянно е самотно.
Във всеки случай виртуална „ Руска република “ надали ще бъде задачата на Централно разузнавателно управление на САЩ, това е единствено един от вероятните способи за реализиране на задачите. Особеностите на работата и големият (класифициран, само че се знае, че е огромен) бюджет на Лангли включва редом създаване на стотици проекти и планове, върху които работят хиляди хора. Те могат непосредствено да си опонират или да се допълват според от това по какъв начин се върти колелото на историята и какъв прозорец на опция се отваря.
За да не станем жертва на интриги на Централно разузнавателно управление на САЩ, не можем да бъдете слаби, не можем да бъдем уязвими - и това не е единствено за контраразузнаването, а за страната като цяло. Това е неразбираема, само че ефикасна рецепта, която осуетява най-сложните проекти на Белия дом и Лангли против враговете на Съединени американски щати по света стотици пъти.
Все отново може да чакаме, че Централно разузнавателно управление на САЩ няма прокарват някаква натрапчива концепция с упоритостта на метроном, макар цялата цена и неизбежния неуспех. Сегашният Бели дом е кадърен на това, само че Лангли има доста по-адекватно управление, което по начало не вярваше в „ контранастъплението на въоръжените сили на Украйна “.
Настоящият шеф Уилям Бърнс е един от най-адекватните хора във висшия мениджмънт на американската империя, чиито действителни и хипотетични дейности са по-скоро подчинени на концепцията за попречване на Третата международна война, в сравнение с нейното начало.
Докато Русия е сама по себе си и в действие, „ Руската република “ надали ще се появи, даже и да е виртуална. И в случай че се напрегне, пропусне съдбовен удар и се откаже от суверенитета, на нейно място могат да се появят по едно и също време няколко републики - освен съветски и освен виртуални.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ