ЦРУ планирало да открадне олимпийския огън за Москва от България
ЦРУ е разработвало загадка интервенция по отвличането на олимпийския огън за игрите в Москва преди 40 години, твърди английският вестник “Телеграф”, като се базира на разкрити документи на американското разузнаване, само че не ги разгласява.
Това е трябвало да бъде съкрушителният удар по Съветския съюз преди олимпиадата, тъй като администрацията на Джими Картър е недоволна от прекомерно дребното страни, които се включват в протеста, разгласен поради нахлуването на войски в Афганистан. Тогава Съветската войска се бие с талибаните, които 4 десетилетия по-късно ще са кръвен зложелател на американците. Те по това време ги доставят с най-модерните оръжия за партизанска война.
Операцията е трябвало да бъде извършена на територията на България или Румъния, които са избрани като слабите звена по трасето. Гърция е отвън проектите, тъй като е съдружник на Съединени американски щати в НАТО и няма по какъв начин да се нападна на нейна земя. След Румъния пък щафетата потегля на руска територия и опасността за неуспех е голяма.
Единствените, които са били отдадени в част от проектите, са британците от МИ-6. Американците обаче не разкриват всичко, тъй като поради президента на МОК лорд Киланин Англия афишира нещо като непълен протест. Разрешено е на всички, които желаят да вземат участие в Москва, само че само под олимпийското знаме. Така в крайното класиране по медали Британската империя е на влиятелното 9-о място с 5 златни, 7 сребърни и 9 бронзови оценки. Шампиони стават спортистите Алън Уелс (100 метра), Стив Овет (800 метра), Себастиан Коу (1500 метра) и Дейли Томпсън (десетобой), както и плувецът Дънкан Гудю на 100 метра бруст.
Олимпийският огън е разпален на 19 юни 1980 година, тъкмо месец преди откриването на игрите от гръцата актриса Мариана Мушули. До Москва би трябвало да се преодолеят 4992 километра и да има 5435 факлоносци на територията на Гърция, България, Румъния и Съюз на съветските социалистически републики.
Първите 1170 километра са на гръцка територия, като огънят от Олимпия минава през Патра, Коринт, Атина, Тива, Лариса, Верия, Солун, Серес до Промахон.
Оттам следват 935 километра на наша територия. Маршрутът е особено определен, с цел да съвпадне със знаците на дружбата със Съюз на съветските социалистически републики. Първата спирка на огъня е в Благоевград. На 26 юни пренощува в София на стадион “Васил Левски”. Следва стадий до Пловдив. От там се качва на Шипка. От върха се стига до Велико Търново, след което вместо непосредствено към Русе се отклонява в Плевен, където престоява в мемориала на Руско-турската война. На 31 юли се стига до Русе и на 1 август е предаден на румънците на средата на Дунав мост.
Всъщност огънят за четвърти път стъпва на българска територия. Първият е преди олимпиадата в Берлин през 1936 година, когато от Кулата през Горна Джумая, Дупница, София и Сливница стига до кралството на сърби и хървати. Това е и първата щафета в историята.
За олимпиадата в Мюнхен от Гърция стига до Турция, след което влиза в България, само че по маршрут през морските ни курорти Бургас и Варна, след което при Русе е предаден на румънците.
И за последно идва преди игрите в Атина през 2004 година, когато гърците вършат международна щафета със аероплан. И на 7 юли една от спирките е в София, преди да отлети за Кипър.
От документите не излиза наяве тъкмо къде е планувано отвличането на огъня, само че очевидно напъните на американската мрежа са били осуетени от Държавна сигурност. Постоянно зад огъня се движел специфичен автомобил РАФ-2907. Този модел е бил създаден особено за олимпиадата. Със сигурност в него е имало и хора от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които да наблюдават дали няма да се случи нещо. В него е и аварийният огън, който е в съд, непрестанно захранван с газ.
Куратор на щафетата е Андрей Кислов. Според неговите думи всичко било в съгласие с държавните управления и олимпийските комитети. Но като вземат решение да минат по трасето с автомобил 6 месеца преди началото, се явяват проблеми.
“Стигаме до границата сред Гърция и България. Българите чакат от другата страна на границата. Но няма никакъв контакт с тях. И бегача, и вас могат да ви разстрелят при прекосяването на границата, изясняват ни гърците. Почваме да се чешем зад врата. Правителството се обръща към българското. Защото боецът си е боец. Той има заповеди и би трябвало да ги извършва. Сериозна работа. В последна сметка успяхме да отрегулираме и този въпрос”, изяснява Кислов.
Проблемът частично е решен и от това, че бегачът действително не пресича границата. Само огънят.
“Пристига гръцкият бегач до браздата. От другата го чака българският”, спомня си Ирина Дзидзигури, която е преводач в оргкомитета. “Двамата съединяват факлите, палят ги един от различен. Единият продължава да тича, другият остава на място. Единствените, които прекосяваха границата, са съпътстващите лица. Имаше инспекция на паспорти, визи”, изяснява тя.
Румънският стадий е най-къс, единствено 593 километра, като от Гюргево отива в Букурещ, Плоещ, Бъзау, Бакъу, Роман и Яш. И на 5 юли в село Леушени, през днешния ден на територията на Молдова, стъпва в Съюз на съветските социалистически републики. Там са последните 2294 километра.
На самото разкриване руснаците не пропущат да си създадат последна подигравка с американците, нищо че ги няма. Първи на стадион “Лужники” с огъня се появява трикратният олимпийски първенец в тройния скок Виктор Санеев. За него олимпиадата ще е злополука, тъй като изненадващо е обичай от Джак Уумае и не взема четвъртото злато. Санеев предава факела на баскетболиста Сергей Белов, който по пътечка от бели щитове се качва от жертвеника и пали огъна. Белов е една от звездите на националния тим на Съюз на съветските социалистически републики, който в Мюнхен побеждава непобедимия до този миг на олимпиади отбор на Съединени американски щати и му лишава купата.
“Обстановката бе извънредно комплицирана. Съюз на съветските социалистически републики бе влезнал в Афганистан, разгласен бе протест, офанзивите бяха от всички страни”, спомня си и генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и след това ФСБ Александър Михайлов. Той е в основата на интервенция “Прометей”, която се организира поради щафетата. “Знаехме, че ще има провокации от всякакво естество. И разработихме всички разновидности. Използвани бяха голямо количество хора. Беше направена организация по съпрвождането на огъня. Обезпечаваха се трасетата. Всяка минута се докладваше”, изяснява той.
Проблем поражда на самия завършек на щафетата. “Огънят трябваше да влезе през трети вход на “Лужники”. След това по пистата да се обиколи стадионът. И като стигнахме до мястото, където би трябвало да влезе натрибуните - и там голям трап. Слагаме незабавно мостове. След него - железна ограда. Здрава. Режем с флекс. И идва огромният проблем. Точно под жертвеника са бойците, които вършат декор и фигури с разнообразни флагчета. Няма даже и стълби, по които да се мине. Тогава режисьорът измисли тези бели щитове, по които мина Серьожа Белов. По серпантината до върха”, добавя военачалник Михайлов.
След церемонията огънят е пренесен със аероплан до другите градове, където имало олимпийски стартове - Ленинград, Талин, Киев и Минск.
Самият факел също има много странна орис. Първо се заплащат 30 000 $ на японска компания, с цел да бъде създаден. Дизайнът обаче не се харесва на партийната върхушка и е отритнат. Всичко е трансферирано на машиностроителния цех “Климов” в Ленинград, който се занимава с създаването на газовотурбинни мотори за самолети и танкове. И за един месец те извършват заданието по картинката на художника Борис Рогачов, който работи там. В момента съществува патент №729414 за факела на името на основния конструктор Борис Тучин, Владимир Гайдо, Яков Пинскер, Роман Кузминский, Борис Рогачев, Евгений Сур, Едуард Ливиненко, Валентин Любман, Виктор Жарков, Анатолий Потифоров и Борис Суворов.
Производството още веднъж би трябвало да е в Япония, само че към този момент е налице протестът и този път самите японци отхвърлят. И всичко се прави още веднъж в Ленинград. Корпусът - в цех “Северен”, а дюзата - в този за електроавтоматика. В последна сметка се вършат 6200 бройки.
“24 часа”
Това е трябвало да бъде съкрушителният удар по Съветския съюз преди олимпиадата, тъй като администрацията на Джими Картър е недоволна от прекомерно дребното страни, които се включват в протеста, разгласен поради нахлуването на войски в Афганистан. Тогава Съветската войска се бие с талибаните, които 4 десетилетия по-късно ще са кръвен зложелател на американците. Те по това време ги доставят с най-модерните оръжия за партизанска война.
Операцията е трябвало да бъде извършена на територията на България или Румъния, които са избрани като слабите звена по трасето. Гърция е отвън проектите, тъй като е съдружник на Съединени американски щати в НАТО и няма по какъв начин да се нападна на нейна земя. След Румъния пък щафетата потегля на руска територия и опасността за неуспех е голяма.
Единствените, които са били отдадени в част от проектите, са британците от МИ-6. Американците обаче не разкриват всичко, тъй като поради президента на МОК лорд Киланин Англия афишира нещо като непълен протест. Разрешено е на всички, които желаят да вземат участие в Москва, само че само под олимпийското знаме. Така в крайното класиране по медали Британската империя е на влиятелното 9-о място с 5 златни, 7 сребърни и 9 бронзови оценки. Шампиони стават спортистите Алън Уелс (100 метра), Стив Овет (800 метра), Себастиан Коу (1500 метра) и Дейли Томпсън (десетобой), както и плувецът Дънкан Гудю на 100 метра бруст.
Олимпийският огън е разпален на 19 юни 1980 година, тъкмо месец преди откриването на игрите от гръцата актриса Мариана Мушули. До Москва би трябвало да се преодолеят 4992 километра и да има 5435 факлоносци на територията на Гърция, България, Румъния и Съюз на съветските социалистически републики.
Първите 1170 километра са на гръцка територия, като огънят от Олимпия минава през Патра, Коринт, Атина, Тива, Лариса, Верия, Солун, Серес до Промахон.
Оттам следват 935 километра на наша територия. Маршрутът е особено определен, с цел да съвпадне със знаците на дружбата със Съюз на съветските социалистически републики. Първата спирка на огъня е в Благоевград. На 26 юни пренощува в София на стадион “Васил Левски”. Следва стадий до Пловдив. От там се качва на Шипка. От върха се стига до Велико Търново, след което вместо непосредствено към Русе се отклонява в Плевен, където престоява в мемориала на Руско-турската война. На 31 юли се стига до Русе и на 1 август е предаден на румънците на средата на Дунав мост.
Всъщност огънят за четвърти път стъпва на българска територия. Първият е преди олимпиадата в Берлин през 1936 година, когато от Кулата през Горна Джумая, Дупница, София и Сливница стига до кралството на сърби и хървати. Това е и първата щафета в историята.
За олимпиадата в Мюнхен от Гърция стига до Турция, след което влиза в България, само че по маршрут през морските ни курорти Бургас и Варна, след което при Русе е предаден на румънците.
И за последно идва преди игрите в Атина през 2004 година, когато гърците вършат международна щафета със аероплан. И на 7 юли една от спирките е в София, преди да отлети за Кипър.
От документите не излиза наяве тъкмо къде е планувано отвличането на огъня, само че очевидно напъните на американската мрежа са били осуетени от Държавна сигурност. Постоянно зад огъня се движел специфичен автомобил РАФ-2907. Този модел е бил създаден особено за олимпиадата. Със сигурност в него е имало и хора от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които да наблюдават дали няма да се случи нещо. В него е и аварийният огън, който е в съд, непрестанно захранван с газ.
Куратор на щафетата е Андрей Кислов. Според неговите думи всичко било в съгласие с държавните управления и олимпийските комитети. Но като вземат решение да минат по трасето с автомобил 6 месеца преди началото, се явяват проблеми.
“Стигаме до границата сред Гърция и България. Българите чакат от другата страна на границата. Но няма никакъв контакт с тях. И бегача, и вас могат да ви разстрелят при прекосяването на границата, изясняват ни гърците. Почваме да се чешем зад врата. Правителството се обръща към българското. Защото боецът си е боец. Той има заповеди и би трябвало да ги извършва. Сериозна работа. В последна сметка успяхме да отрегулираме и този въпрос”, изяснява Кислов.
Проблемът частично е решен и от това, че бегачът действително не пресича границата. Само огънят.
“Пристига гръцкият бегач до браздата. От другата го чака българският”, спомня си Ирина Дзидзигури, която е преводач в оргкомитета. “Двамата съединяват факлите, палят ги един от различен. Единият продължава да тича, другият остава на място. Единствените, които прекосяваха границата, са съпътстващите лица. Имаше инспекция на паспорти, визи”, изяснява тя.
Румънският стадий е най-къс, единствено 593 километра, като от Гюргево отива в Букурещ, Плоещ, Бъзау, Бакъу, Роман и Яш. И на 5 юли в село Леушени, през днешния ден на територията на Молдова, стъпва в Съюз на съветските социалистически републики. Там са последните 2294 километра.
На самото разкриване руснаците не пропущат да си създадат последна подигравка с американците, нищо че ги няма. Първи на стадион “Лужники” с огъня се появява трикратният олимпийски първенец в тройния скок Виктор Санеев. За него олимпиадата ще е злополука, тъй като изненадващо е обичай от Джак Уумае и не взема четвъртото злато. Санеев предава факела на баскетболиста Сергей Белов, който по пътечка от бели щитове се качва от жертвеника и пали огъна. Белов е една от звездите на националния тим на Съюз на съветските социалистически републики, който в Мюнхен побеждава непобедимия до този миг на олимпиади отбор на Съединени американски щати и му лишава купата.
“Обстановката бе извънредно комплицирана. Съюз на съветските социалистически републики бе влезнал в Афганистан, разгласен бе протест, офанзивите бяха от всички страни”, спомня си и генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и след това ФСБ Александър Михайлов. Той е в основата на интервенция “Прометей”, която се организира поради щафетата. “Знаехме, че ще има провокации от всякакво естество. И разработихме всички разновидности. Използвани бяха голямо количество хора. Беше направена организация по съпрвождането на огъня. Обезпечаваха се трасетата. Всяка минута се докладваше”, изяснява той.
Проблем поражда на самия завършек на щафетата. “Огънят трябваше да влезе през трети вход на “Лужники”. След това по пистата да се обиколи стадионът. И като стигнахме до мястото, където би трябвало да влезе натрибуните - и там голям трап. Слагаме незабавно мостове. След него - железна ограда. Здрава. Режем с флекс. И идва огромният проблем. Точно под жертвеника са бойците, които вършат декор и фигури с разнообразни флагчета. Няма даже и стълби, по които да се мине. Тогава режисьорът измисли тези бели щитове, по които мина Серьожа Белов. По серпантината до върха”, добавя военачалник Михайлов.
След церемонията огънят е пренесен със аероплан до другите градове, където имало олимпийски стартове - Ленинград, Талин, Киев и Минск.
Самият факел също има много странна орис. Първо се заплащат 30 000 $ на японска компания, с цел да бъде създаден. Дизайнът обаче не се харесва на партийната върхушка и е отритнат. Всичко е трансферирано на машиностроителния цех “Климов” в Ленинград, който се занимава с създаването на газовотурбинни мотори за самолети и танкове. И за един месец те извършват заданието по картинката на художника Борис Рогачов, който работи там. В момента съществува патент №729414 за факела на името на основния конструктор Борис Тучин, Владимир Гайдо, Яков Пинскер, Роман Кузминский, Борис Рогачев, Евгений Сур, Едуард Ливиненко, Валентин Любман, Виктор Жарков, Анатолий Потифоров и Борис Суворов.
Производството още веднъж би трябвало да е в Япония, само че към този момент е налице протестът и този път самите японци отхвърлят. И всичко се прави още веднъж в Ленинград. Корпусът - в цех “Северен”, а дюзата - в този за електроавтоматика. В последна сметка се вършат 6200 бройки.
“24 часа”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ