Отглеждане на цикория
Цикорията съставлява забавен листен зарзават, отглеждан по много друг метод от останалите сходни типове.
Цикорията има две форми. Първата е кореновидната. Тя съдържа много огромно количество инулин. Това я слага на едно от първите места всред диетичните зеленчуци. След специфична обработка от корените ѝ се получава кафето под името " Инка ".
Вторият тип цикория е салатната. Тя се отглежда поради избелените си, зелени листа. Те, както и първият тип, са извънредно богати на инулин. В брюкселската цикория се ценят и вегетативните пъпки. Листата на този тип зарзават са един от най-ценните и всеобщо употребявани зеленчуци в редица страни през зимата и пролетта.
За да получите рандеман от тези белезникави до светлозелени листа, се засаждат корени, които би трябвало да се държат на мрачно и топло. Това се прави в леден или в топъл парник. След засаждането кореноплодите се поливат и се засипват с почва, мокър пясък или влажни стърготини с дебелина към 25-30 см.
Главната грижа, която цикорията изисква, е постоянното оросяване. Температурата, в която се отглежда, би трябвало да е регулярна, към 15 градуса, с цел да може по-бързо да се развият листата. След към месец цикорията е завила кочанче и може да се прибира.
Освен в парник, цикорията разрешава да се отглежда съвсем на всякъде. Тя е сухоустойчива, има огромната студоустойчивост и дребни условия към почвата. Не понася обаче несъразмерни количества азот в наличието на почвата, защото това понижава наличието на инулин.
Добре се въздейства от наторяване с добре угнил оборски тор. Не понасят обаче пресния, защото той провокира мощно отклонение на кореноплодите, а това обезценява продукцията.
Цикорията се засява допустимо най-рано напролет - още през март. При поливни условия това може да стане и през април. За 100 кв. м ще са нужни към 200 до 250 г семена. След десетина дни се обрисуват редовете и брюкселската цикория се прорежда. Това обаче не е наложително за салатната.
Засяването може да става и с коренчета. За да си осигурите такива, то извадете нужното количество през интервала от зимата и пролетта и ги съхранявайте на междинна температура 2 градуса сред пясък. Към края на лятото листата на цикорията се изрязват на 1-2 см над челото.
