Цикличното повръщане представлява функционално заболяване на храносмилателната система, което до

Цикличното повръщане съставлява функционално заболяване на храносмилателната система, което досега няма тъкмо пояснение. То е разказано за първи път още през 1882 година, като се смята, че към началото на века

се е срещало при към 1,9% от децата в учебна възраст.

Последните диагностични критерии (Rome III)

включват два или повече интервала на интензивно гадене или повръщане в продължение на няколко дни, разграничени от междупристъпни интервали с дълготрайност седмици до месеци, по време на които детето се усеща добре и няма недоволства.

Епизодите на повръщане са еднотипни , което значи, че постоянно продължителността, тежестта, честотата и съпътстващите недоволства са едни и същи. Фазите са три: продромална (промяна в настроението, аура, коремна болежка, гадене, главоболие, зашеметяване и други), фаза на повръщане, ярък интервал. В към 40-80% от случаите могат да се открият провокиращи фактори, които довеждат до отключване на епизодите на повръщане. Те могат да бъдат в следствие от отрицателни или положителни страсти, стрес, инфекции, изтощеност, преяждане, банкет на избрани храни (шоколад, сирене и други), менструация, смяна във времето и други.

Повръщането нормално стартира едновременно денем – най-често заран или вечер. Епизодите могат да са от 4 до 12 годишно, като не престават сред 2 часа и 10 дни. В първия час на „ пристъпа” се следи интензивно повръщане – нормално над 4 пъти.

Съпътстващите недоволства могат да включват коремни болки, леко нараснала температура, диспептични изхождания, фотофобия, тахикардия, хипертония и други. Често е налице и левкоцитоза от цялостната кръвна картина.

Свързани публикации.. Повръщането - признак с разнородни аргументи 0 Гадене и повръщане – да се отървем от неприятното положение! 0 Повръщане в детска възраст – аргументите 0

Цикличното повръщане е самоограничаващо се заболяване. Често децата се възвръщат бързо след последното повръщане. В някои случаи обаче могат да зародят затруднения, най-честото от които (в към 50% от случаите) е дехидратацията. Тогава може да се наложи хоспитализиране на детето и осъществяване на интравенозна рехидратация. Установено е, че децата, диагностицирани със болестта, имат най-малко 20 пропуснати дни от учебно заведение.

Заболването се разпознава мъчно , основно заради неналичието на избран лабораторен тест, както и на неналичието на патогенен субстрат от образните проучвания – рнтгенография и ендоскопия. Поради тази причина цикличното повръщане остава диагноза на изключването с към момента неизяснена етилогия и патогенеза.

Диференциалната диагноза е доста необятна, като е нужен изчерпателен диагностичен метод, с цел да не се пропусне по-сериозно подлежащо заболяване. Много постоянно цикличното повръщане се асоциира с други болести, най-често от които е мигрената – в 11 до 21% от случаите. Много постоянно (до към 80% от случаите) се открива и фамилна обремененост за мигрена. Могат да са налице още синдром на дразнимото черво, епилепсия, обезпокоително разстройство, меланхолия и други.

Какво е лекуването при циклично повръщане?

По време на пристъпа то е напълно поддържащо. Счита се, че повода за повръщането е в мозъка, а не в гастроинтестиналния тракт, тъй че сънят обезпечава най-сигурното облекчение на признаците. Препоръчва се обезпечаване на щадяща среда – тъмна, тиха стая, в която детето да почива. Медикаментозното лекуване също може да помогне, като е належащо да се подходи самостоятелно.

Може да се наложи осъществяване на парентерална рехидратация с водно-солеви разтвори, с цел да се избегне рискът от обезводняване и да се усъвършенства общото положение на детето. При различаване на тригериращите фактори, те би трябвало да се заобикалят. Не на последно място е ролята на фамилията и фамилната среда, която би трябвало да е подкрепяща и разбираща. При потребност може да се потърси помощ от дипломиран психолог. 3617