10+ футболисти, които може би сте забравили, че са играли в Левски
Центрофугата на футбола неизбежно кара в тимовете да идват и да си отиват купища играчи всеки сезон още веднъж и още веднъж. Много от тях не съумяват да оставят своя отпечатък на обещано място, само че пък го вършат някъде другаде и от време на време забравяме, че даден футболист в действителност е бил част от един или различен тим. Нека с върнем обратно в годините, с цел да си напомним някои играчи, които са минали за малко през " Герена " или пък са оставили по-сериозен отпечатък някъде другаде.
Вилиам Батиста
Нападателят от дебаркира на " Герена " през сезон 2001/02 с огромни очаквания. Бразилецът обаче се усеща като в небрано лозе в България и записва единствено 23 минути за Левски в мач против Нефтохимик. Малко по-късно е преотстъпен на Спартак (Плевен), където вкарва 2 гола в 9 дуела под управлението на Вили Вуцов. Официално се води първенец на България през сезона, макар че заслугата му за купата на клони към негативно число. По-късно Вилиам прави нелоша кариера в Украйна, където има два мощни интервала за Карпати (Лвов). Любопитно е, че се засича се още веднъж с Левски като състезател на ФК Баку през 2009 година, когато двата отбора се срещат в Шампионската лига. Влиза като запаса в първия мач в Азербайджан (0:0) и даже има прелестна опция да донесе успеха на домакините малко преди края. Ударът му с глава обаче бе избавен от Георги Петков. На реванша в София, извоюван с 2:0 от Левски Батиста не влиза в игра.
Стоян Ацаров
Вероятно са доста малко почитателите на " сините ", които помнят, че бранителят, които печели дубъл със Славия през 1996 година в действителност е бил част от Левски. Защитникът има един дуел за Купата на България през сезон 1992/93. По-късно Ацаров става един от първите родни футболисти, които пробиват в Китай.
Веселин Шулев
Култовият вратар на Нефтохимик в действителност е родом от Дупница и след над 60 мача за Марек още ненавършил 20 години през 1990-а минава в Левски. На " Герена " записва единствено един мач, а няколко години по-късно е трети вратар след Пламен Николов и Здравко Здравков. След това вятъртът го отвява в няколко разнообразни тимове преди през 1994 година да дебаркира при " шейховете ", където остава осем години. Последните вести към Шулев пък не бяха доста приятни.
Календар на Левски с Ацаров и Шулев на фотографията
Густаво Скиаволин
Има доста огромна възможност този бразилец също да е не запомнил, че е бил на " Герена ". Едва на 20 години през лятото на 2002-а бранителят идва в София, като първо изкарва експериментален интервал при " сините ", играейки в последните контроли преди евротурнрите. Трансферът е дело на един другар на тогавашния покровител на клуба Майкъл Чорни - сътрудникът Джулиано Бертолучи. Идването му не се гледа с положително око от наставника Славолюб Муслин, който възкликва - " Нямам визия какъв футболист ще пристигна на проби и не питайте мен за това ", загатвайки, че не желае много-много да вижда върпсния Густаво. В последна сметка бразилецът по този начин и не записва мач за Левски и скоро отпътува за Динамо (Москва), където ориста му е общо взето същата. По-късно в полза на истината прави солидна кариера и играе за Палмейрас, Парана и Атлетико (Параненсе), а в Европа стига до Лече и Шалке 04, като си навлича гнева на германците, защото взема решение да си остане в родината заради персонални аргументи и по този начин и не заиграва в Бундеслигата, макар че има подписан контракт.
Атанас Борносузов
Треньорът в школата на ЦСКА-София и първенец с Литекс като футболист изкара къс престои при " сините " при започване на сезон 2006/07, като записа общо шест мача за клуба - четири за шампионат и по един за Купата и евротурнирите. Скоро обаче Наката потегля за Русия, където играе за Терек (Грозни). Четири години по-късно е покрай завръщане на " Герена ", само че оферта от Румъния в последния миг го праща в Астра (Плоещ). " Ако не беше излязло това предложение, сигурно щях да подпиша с Левски. Исках да се върна и даже бях заречен на Гонзо, само че някой път нещата получават различен процес ", изяснява през 2010-а Борнусузов.
Леонидас
Още един бразилец минал и отпътувал бързо-бързо през Герена. Идва в отбора през лятото на 2000 година, с цел да помогне на " сините " в евротурнири, откакто преди този момент се помотал в Русия за тимовете на ЦСКА (Москва), Торпедо (Москва) и Арсенал (Тула), а кой знае кой вятър го е довял и в за малко в Бенфика през 1997 година. Именно в предварителните кръгове на Шампионската лига записва и всичките си минути за Левски. Титуляр е и в двете срещи с люксембургския Дюделанж, само че не се разписва при нито една от успехите с 4:0 като посетител и 2:0 на " Герена ". Влиза като запаса на мястото на Константин Кайнов в първата среща с Бешикташ в Истанбул, а на реванша даже не стъпва на терена. Изгонен е от Левски още преди началото на сезона, а с това общо взето и завършва странната му кариера.
Даниел Пеев
През 2003 година Георги Пеев набира от ден на ден престиж като част от Динамо (Киев) на Валерий Лобановски, до момента в който по-малкият му брат Даниел стартира да демонстрира качествата си в Локомотив (София). Тогава от Герена не се бавят и вземат решение да привлекат Дани при " сините ". След положителни усещания в предсезонната подготовка под управлението на Георги Тодоров и в компанията на друго ново попълнение - Ниого Демба Нирен младокът дава очаквания, че ще тръгне по стъпките на брат си нагоре по стълбицата. Това обаче не се случва на " Герена " и след единствено два мача за Купата Пеев потегля към Родопа (Смолян).
Уладзимир Шунейка
Шунейко, както бе по-известен по време на късия си престой на " Герена ", идва напролет на 2003 година чартърен от съветския Криля Советов с претенциите на корав титуляр в националния тим на Беларус. За три години бранителят изиграва 23 мача за представителния отбор на страната си и е считан за главен футболист. В Левски обаче по никакъв начин не му потръгва и след два мача е " изписан " скорострелно. След още малко мотаене из Русия, Шунейка се завръща в родината си, където става легенда на Днепр (Могилев).
Саша Зимунич
В началото на века през " Герена " минаха много сръбски футболисти, някои от които оставиха отлични усещания с играта си и се трансфораха в любимци на публиката и до през днешния ден. Някои обаче по този начин и не оставиха огромен отпечатък. Такъв е Саша Зимонич, който записва шест мача за " сините " през 2003 година. Легендите описват, че идването му в България в действителност е бягство от Аркан поради проблеми в някогашния му клуб Обилич и на Зимунич в действителност никак не му е до футбол. Дали е правилно или не, единствено той си знае, само че е реалност, че надали доста хора си спомнят за времената, в който носеше " синята " фланелка.
Ясен Петров
Разбира се несъмнено огромна част от почитателите на Левски, а и на българския футбол като цяло, не са не запомнили, че Ясен Петров бе състезател на " сините " при започване на 90-те на ХХ век. Въпреки това пловдивския Джанини влиза в тази ранглиста, защото остава в съзнанието на съвсем всички родни футболни запалянковски с интервалите си в Ботев (Пловдив) и Локомотив (София), а по-късно и в Китай. Ясен Петров има един сезон като футболист на Левски - 1991/92 и печели Купата на България с тима. На финала против Пирин, извоюван с 5:0 халфът е титуляр, като в 57-ата минута, когато е сменен от Даниел Боримиров. За работата му отпред на Левски като треньор знаем всички.
@@@
Крум Бибишков
В края на предишния век надареният нападател е надали не една от най-големите очаквания на българския футбол. След като едвам на 16 години прави възторг с екипа на Пирин е взет в школата на Байерн (Мюнхен). След къс интервал в Бавария младокът се връща в България, с цел да подпише с Левски. По прехвърлянето му се разиграва сага, типична за тези времена, в която не е напълно ясно кой какво и на кого би трябвало да заплати, само че в последна сметка " орлетата " прибират от Левски 100 000 дойче марки и ли най-малко по този начин постановява СТК към БФС. На терена Бибишков има скромна, само че добра статистика за Левски, откакто в два мача за състезание има един гол - при триумфа с 4:0 над Миньор на " Герена " през септември 2000 година, когато подвига на крайници публиката с прекрасен рейд през отбраната на " чуковете ". След още два мача за Купата, Крум е пратен чартърен в Беласица, с което и кариерата му при " сините " завършва.
Вилиам Батиста
Нападателят от дебаркира на " Герена " през сезон 2001/02 с огромни очаквания. Бразилецът обаче се усеща като в небрано лозе в България и записва единствено 23 минути за Левски в мач против Нефтохимик. Малко по-късно е преотстъпен на Спартак (Плевен), където вкарва 2 гола в 9 дуела под управлението на Вили Вуцов. Официално се води първенец на България през сезона, макар че заслугата му за купата на клони към негативно число. По-късно Вилиам прави нелоша кариера в Украйна, където има два мощни интервала за Карпати (Лвов). Любопитно е, че се засича се още веднъж с Левски като състезател на ФК Баку през 2009 година, когато двата отбора се срещат в Шампионската лига. Влиза като запаса в първия мач в Азербайджан (0:0) и даже има прелестна опция да донесе успеха на домакините малко преди края. Ударът му с глава обаче бе избавен от Георги Петков. На реванша в София, извоюван с 2:0 от Левски Батиста не влиза в игра.
Стоян Ацаров
Вероятно са доста малко почитателите на " сините ", които помнят, че бранителят, които печели дубъл със Славия през 1996 година в действителност е бил част от Левски. Защитникът има един дуел за Купата на България през сезон 1992/93. По-късно Ацаров става един от първите родни футболисти, които пробиват в Китай.
Веселин Шулев
Култовият вратар на Нефтохимик в действителност е родом от Дупница и след над 60 мача за Марек още ненавършил 20 години през 1990-а минава в Левски. На " Герена " записва единствено един мач, а няколко години по-късно е трети вратар след Пламен Николов и Здравко Здравков. След това вятъртът го отвява в няколко разнообразни тимове преди през 1994 година да дебаркира при " шейховете ", където остава осем години. Последните вести към Шулев пък не бяха доста приятни.
Календар на Левски с Ацаров и Шулев на фотографията
Густаво Скиаволин
Има доста огромна възможност този бразилец също да е не запомнил, че е бил на " Герена ". Едва на 20 години през лятото на 2002-а бранителят идва в София, като първо изкарва експериментален интервал при " сините ", играейки в последните контроли преди евротурнрите. Трансферът е дело на един другар на тогавашния покровител на клуба Майкъл Чорни - сътрудникът Джулиано Бертолучи. Идването му не се гледа с положително око от наставника Славолюб Муслин, който възкликва - " Нямам визия какъв футболист ще пристигна на проби и не питайте мен за това ", загатвайки, че не желае много-много да вижда върпсния Густаво. В последна сметка бразилецът по този начин и не записва мач за Левски и скоро отпътува за Динамо (Москва), където ориста му е общо взето същата. По-късно в полза на истината прави солидна кариера и играе за Палмейрас, Парана и Атлетико (Параненсе), а в Европа стига до Лече и Шалке 04, като си навлича гнева на германците, защото взема решение да си остане в родината заради персонални аргументи и по този начин и не заиграва в Бундеслигата, макар че има подписан контракт.
Атанас Борносузов
Треньорът в школата на ЦСКА-София и първенец с Литекс като футболист изкара къс престои при " сините " при започване на сезон 2006/07, като записа общо шест мача за клуба - четири за шампионат и по един за Купата и евротурнирите. Скоро обаче Наката потегля за Русия, където играе за Терек (Грозни). Четири години по-късно е покрай завръщане на " Герена ", само че оферта от Румъния в последния миг го праща в Астра (Плоещ). " Ако не беше излязло това предложение, сигурно щях да подпиша с Левски. Исках да се върна и даже бях заречен на Гонзо, само че някой път нещата получават различен процес ", изяснява през 2010-а Борнусузов.
Леонидас
Още един бразилец минал и отпътувал бързо-бързо през Герена. Идва в отбора през лятото на 2000 година, с цел да помогне на " сините " в евротурнири, откакто преди този момент се помотал в Русия за тимовете на ЦСКА (Москва), Торпедо (Москва) и Арсенал (Тула), а кой знае кой вятър го е довял и в за малко в Бенфика през 1997 година. Именно в предварителните кръгове на Шампионската лига записва и всичките си минути за Левски. Титуляр е и в двете срещи с люксембургския Дюделанж, само че не се разписва при нито една от успехите с 4:0 като посетител и 2:0 на " Герена ". Влиза като запаса на мястото на Константин Кайнов в първата среща с Бешикташ в Истанбул, а на реванша даже не стъпва на терена. Изгонен е от Левски още преди началото на сезона, а с това общо взето и завършва странната му кариера.
Даниел Пеев
През 2003 година Георги Пеев набира от ден на ден престиж като част от Динамо (Киев) на Валерий Лобановски, до момента в който по-малкият му брат Даниел стартира да демонстрира качествата си в Локомотив (София). Тогава от Герена не се бавят и вземат решение да привлекат Дани при " сините ". След положителни усещания в предсезонната подготовка под управлението на Георги Тодоров и в компанията на друго ново попълнение - Ниого Демба Нирен младокът дава очаквания, че ще тръгне по стъпките на брат си нагоре по стълбицата. Това обаче не се случва на " Герена " и след единствено два мача за Купата Пеев потегля към Родопа (Смолян).
Уладзимир Шунейка
Шунейко, както бе по-известен по време на късия си престой на " Герена ", идва напролет на 2003 година чартърен от съветския Криля Советов с претенциите на корав титуляр в националния тим на Беларус. За три години бранителят изиграва 23 мача за представителния отбор на страната си и е считан за главен футболист. В Левски обаче по никакъв начин не му потръгва и след два мача е " изписан " скорострелно. След още малко мотаене из Русия, Шунейка се завръща в родината си, където става легенда на Днепр (Могилев).
Саша Зимунич
В началото на века през " Герена " минаха много сръбски футболисти, някои от които оставиха отлични усещания с играта си и се трансфораха в любимци на публиката и до през днешния ден. Някои обаче по този начин и не оставиха огромен отпечатък. Такъв е Саша Зимонич, който записва шест мача за " сините " през 2003 година. Легендите описват, че идването му в България в действителност е бягство от Аркан поради проблеми в някогашния му клуб Обилич и на Зимунич в действителност никак не му е до футбол. Дали е правилно или не, единствено той си знае, само че е реалност, че надали доста хора си спомнят за времената, в който носеше " синята " фланелка.
Ясен Петров
Разбира се несъмнено огромна част от почитателите на Левски, а и на българския футбол като цяло, не са не запомнили, че Ясен Петров бе състезател на " сините " при започване на 90-те на ХХ век. Въпреки това пловдивския Джанини влиза в тази ранглиста, защото остава в съзнанието на съвсем всички родни футболни запалянковски с интервалите си в Ботев (Пловдив) и Локомотив (София), а по-късно и в Китай. Ясен Петров има един сезон като футболист на Левски - 1991/92 и печели Купата на България с тима. На финала против Пирин, извоюван с 5:0 халфът е титуляр, като в 57-ата минута, когато е сменен от Даниел Боримиров. За работата му отпред на Левски като треньор знаем всички.
@@@Крум Бибишков
В края на предишния век надареният нападател е надали не една от най-големите очаквания на българския футбол. След като едвам на 16 години прави възторг с екипа на Пирин е взет в школата на Байерн (Мюнхен). След къс интервал в Бавария младокът се връща в България, с цел да подпише с Левски. По прехвърлянето му се разиграва сага, типична за тези времена, в която не е напълно ясно кой какво и на кого би трябвало да заплати, само че в последна сметка " орлетата " прибират от Левски 100 000 дойче марки и ли най-малко по този начин постановява СТК към БФС. На терена Бибишков има скромна, само че добра статистика за Левски, откакто в два мача за състезание има един гол - при триумфа с 4:0 над Миньор на " Герена " през септември 2000 година, когато подвига на крайници публиката с прекрасен рейд през отбраната на " чуковете ". След още два мача за Купата, Крум е пратен чартърен в Беласица, с което и кариерата му при " сините " завършва.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ