Тенденцията за безкешови плащания тласка централните банки към разработването на дигитални валути
Централните банки форсират темпото по създаването на лични цифрови валути, до момента в който вложителите наблюдават деликатно наклонността, написа Джумана Берсетче за Си Ен Би Си.
В началото на годината Банката за интернационалните разплащания (Bank of International Settlements – BIS) разгласява изследване, което демонстрира, че 86% от 65 централни банки, с които е провела полемики, работят под някаква форма по основаването на личната цифрова валута, било то на равнище проучвания, идея или пилотно създаване. Почти 15% са покрай пилотни проби на цифрови валути.
Какво провокира тази интензивност?
Заместник-управителят на Централната банка на Италия Пиеро Чиполоне съобщи пред медията, че засиленият фокус върху цифровите валути произтича от общата наклонност за понижаване на кешовите заплащания. По думите му това „ подкопава една от главните функционалности на централната банка “.
„ В една среда, в която паричните средства се употребяват все по-рядко както от клиентите, по този начин и от търговците, защото цялата екосистема се измества към дигитализиране, би трябвало да замените функционалността на парите в брой с нещо, което е цифрово, само че допустимо най-близко до парите на концептуално равнище “, разяснява той.
Бившият член на бора на ЕЦБ и понастоящем началник на BIS Innovation Hub Беноа Кьоре споделя това вижда, като той съобщи пред медията, че гледа на цифровите валути на централните банки като на друга форма на банкноти, добавяйки, че те са „ средство за преместването на парите, издадени от централните банки, към нова модерна инфраструктура “
Намаляващата приложимост на кеш обаче може да не е единствената причина за по-високия интерес на централните банки към цифровите валути.
Грант Уилсън, началник Exante Data, съобщи пред Си Ен Би Си, че огромна част от изследванията, свързани с цифровите валути на централните банки, са били ускорени, откакто Фейсбук показа плана си за цифрова монета, наименуван Libra (вече прочут като Diem).
Той изяснява, че „ в този миг централните банкери са осъзнали, че са под опасност “.
Какви са изгодите?
Дигиталните валути на централните банки биха се възползвали в огромна степен от същите технологии, на които разчитат частните криптовалути – технологии, които разрешават незабавни заплащания и по-ниски транзакционни разноски, изключително при трансграничните заплащания.
Те също по този начин биха могли да се трансфорат в средство за финансово приобщаване, включвайки в системата елементи от популацията, които отбягват банковите транзакции. За разлика от криптовалутите, цифровите монети на централните банки ще бъдат централизирани, като всяка цифрова валута ще има същата стойност като физическите банкноти.
Засега няма консенсус по отношение на метода на издаване на цифрови валути от централните банки. Двата съществени разновидността, които се преглеждат, са за работа непосредствено с финансовите институции или за обезпечаване на достъп на необятната общност.
Един от страховете към евентуалната приложимост на издадени от централните банки цифрови валути идва от обстоятелството, че тя може несъзнателно да провокира проблеми в банковия бранш при оттегляне на потребителите от банковите депозити за сметка на по-сигурните валути на централната банка.
Чиполоне счита, че един от методите да се избегне този проблем е посредством слагането на предел на лихвите, който цифровите валути на централните банки не би трябвало да надвишават. Това също по този начин значи, че централните банки ще могат да дават негативни лихви непосредствено на потребителите, вместо да се постанова те да минават през търговски банки.
Експертите също по този начин означават, че появяването на издадени от централните банки цифрови валути може да има последствия за паричната политика, само че Кьоре показва, че „ до момента фокусът на централните банки е върху полемиката за заплащанията “.
„ Дискусията за паричната политика ще излезе на напред във времето в даден миг. Валутите към момента са в ранните стадии на разработка “, добави той.
Китай е в най-напреднал стадии на развиване в сферата, като от 2020 година в страната се организират проби на практика проби на цифровия юан.
Уилсън отбелязва, че „ че цифровият юан ще бъде интегриран в комерсиалните банки и че той съставлява директно предизвикателство за разплащателните платформи като WeChat Pay и Alipay, които преобладават цифровите заплащания в Китай “.
Според него Пекин има и геополитически ползи за основаването на централизирана цифрова валута.
„ Може би това е метод хората да стартират да гледат на юана по друг метод и да бъде провокирана хегемонията на $ “, прибавя той.
Според Кьоре координацията сред централните банки е от значително значение за триумфа на новите цифрови валути. „ В последна сметка цифровите валути на централните банки са национални планове и решенията за тях ще бъдат взети на национално равнище. Не би трябвало обаче да се подценява интернационалната парична система и ние не желаеме тези цифрови валути да попречват приспособяването на системата посредством чрез свободни обменни курсове или финансови потоци “, разяснява той, като добави, че Международният валутен фонд и Банката за интернационалните разплащания работят за гарантирането на непоклатимост.
В началото на годината Банката за интернационалните разплащания (Bank of International Settlements – BIS) разгласява изследване, което демонстрира, че 86% от 65 централни банки, с които е провела полемики, работят под някаква форма по основаването на личната цифрова валута, било то на равнище проучвания, идея или пилотно създаване. Почти 15% са покрай пилотни проби на цифрови валути.
Какво провокира тази интензивност?
Заместник-управителят на Централната банка на Италия Пиеро Чиполоне съобщи пред медията, че засиленият фокус върху цифровите валути произтича от общата наклонност за понижаване на кешовите заплащания. По думите му това „ подкопава една от главните функционалности на централната банка “.
„ В една среда, в която паричните средства се употребяват все по-рядко както от клиентите, по този начин и от търговците, защото цялата екосистема се измества към дигитализиране, би трябвало да замените функционалността на парите в брой с нещо, което е цифрово, само че допустимо най-близко до парите на концептуално равнище “, разяснява той.
Бившият член на бора на ЕЦБ и понастоящем началник на BIS Innovation Hub Беноа Кьоре споделя това вижда, като той съобщи пред медията, че гледа на цифровите валути на централните банки като на друга форма на банкноти, добавяйки, че те са „ средство за преместването на парите, издадени от централните банки, към нова модерна инфраструктура “
Намаляващата приложимост на кеш обаче може да не е единствената причина за по-високия интерес на централните банки към цифровите валути.
Грант Уилсън, началник Exante Data, съобщи пред Си Ен Би Си, че огромна част от изследванията, свързани с цифровите валути на централните банки, са били ускорени, откакто Фейсбук показа плана си за цифрова монета, наименуван Libra (вече прочут като Diem).
Той изяснява, че „ в този миг централните банкери са осъзнали, че са под опасност “.
Какви са изгодите?
Дигиталните валути на централните банки биха се възползвали в огромна степен от същите технологии, на които разчитат частните криптовалути – технологии, които разрешават незабавни заплащания и по-ниски транзакционни разноски, изключително при трансграничните заплащания.
Те също по този начин биха могли да се трансфорат в средство за финансово приобщаване, включвайки в системата елементи от популацията, които отбягват банковите транзакции. За разлика от криптовалутите, цифровите монети на централните банки ще бъдат централизирани, като всяка цифрова валута ще има същата стойност като физическите банкноти.
Засега няма консенсус по отношение на метода на издаване на цифрови валути от централните банки. Двата съществени разновидността, които се преглеждат, са за работа непосредствено с финансовите институции или за обезпечаване на достъп на необятната общност.
Един от страховете към евентуалната приложимост на издадени от централните банки цифрови валути идва от обстоятелството, че тя може несъзнателно да провокира проблеми в банковия бранш при оттегляне на потребителите от банковите депозити за сметка на по-сигурните валути на централната банка.
Чиполоне счита, че един от методите да се избегне този проблем е посредством слагането на предел на лихвите, който цифровите валути на централните банки не би трябвало да надвишават. Това също по този начин значи, че централните банки ще могат да дават негативни лихви непосредствено на потребителите, вместо да се постанова те да минават през търговски банки.
Експертите също по този начин означават, че появяването на издадени от централните банки цифрови валути може да има последствия за паричната политика, само че Кьоре показва, че „ до момента фокусът на централните банки е върху полемиката за заплащанията “.
„ Дискусията за паричната политика ще излезе на напред във времето в даден миг. Валутите към момента са в ранните стадии на разработка “, добави той.
Китай е в най-напреднал стадии на развиване в сферата, като от 2020 година в страната се организират проби на практика проби на цифровия юан.
Уилсън отбелязва, че „ че цифровият юан ще бъде интегриран в комерсиалните банки и че той съставлява директно предизвикателство за разплащателните платформи като WeChat Pay и Alipay, които преобладават цифровите заплащания в Китай “.
Според него Пекин има и геополитически ползи за основаването на централизирана цифрова валута.
„ Може би това е метод хората да стартират да гледат на юана по друг метод и да бъде провокирана хегемонията на $ “, прибавя той.
Според Кьоре координацията сред централните банки е от значително значение за триумфа на новите цифрови валути. „ В последна сметка цифровите валути на централните банки са национални планове и решенията за тях ще бъдат взети на национално равнище. Не би трябвало обаче да се подценява интернационалната парична система и ние не желаеме тези цифрови валути да попречват приспособяването на системата посредством чрез свободни обменни курсове или финансови потоци “, разяснява той, като добави, че Международният валутен фонд и Банката за интернационалните разплащания работят за гарантирането на непоклатимост.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ